Още една история за невъзможната борба с конфликта на интереси в съдебната власт

Невъздържаното избухване на главния прокурор Сотир Цацаров по време на обсъждането на кандидатите за председател на Апелативния съд във Велико Търново на тазседмичното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) и обвиненията спрямо члена на съвета Галина Карагьозова, че се опитва да дисквалифицира един от претендентите за поста по анонимен сигнал, като че ли постигна двоен ефект. Създаде бял шум – всички присъстващи се потресоха физически от авторитарната и нелицеприятна гледка (все пак културната норма все още изисква диалогът да се води без обиди и повишаване на тон, равнопоставено и без да се изхожда от позицията, че нечие мнение по дефиниция, изначално и неопровержимо е по-вярното от това на останалите).

Тази пиротехника (по думите на Петя Владимирова в интервюто й за сайта “Гласове”) успешно омъгли централния проблем – как със скандал уж в битка за морала (ама, моля ви се – как може да се цапат хората по анонимни сигнали), ВСС буквално се изсули от задължението си да взема предвид Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при преценка на качествата на съдиите, прокурорите и следователите, особено когато кандидатстват за административна длъжност. Цялото внимание бе отвлечено от нервнодвигателната превъзбуда на главния прокурор, а в драматургията на Галина Карагьозова й беше отредена ролята на интригантка. Така остана за пореден път скрит проблемът за непотизма (или иначе казано – шуробаджанащината) в съдебната власт.

Какво се случи тази седмица?

За председателското място кандидатстваха двама съдии – апелативният съдия Галя Маринова и зам.-председателят на Окръжния съд във Велико Търново Янко Янев. По време на дискусията преди гласуването Галина Карагьозова обясни на колегите си, че иска да докладва какви са били дебатите в Етичната комисия при изготвянето на становище за съдия Янев. В началото на март в съвета постъпва анонимен сигнал с твърдения за търговия с влияние от страна на Янев. Макар съветът да няма практика да проверява анонимни твърдения, членовете на Етичната комисия решават, че в сигнала има достатъчно конкретни данни, които биха могли да се проверят. Още повече че сигналът въобще не е необходим, защото има решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) от 2013 г., което касае жената, с която съдия Янев живее на семейни начала – Наташа Христова.

Етичната комисия решила, че казусът не засяга моралните качества на кандидата за председател на Апелативния съд във Велико Търново и той е годен за поста. Преразказът на Карагьозова отприщва гнева на Сотир Цацаров, който я напада с обвинения за “ровене под юргана” и оцапване на хората. Цацаров изпусна и една реплика (“Дотук ли стигнахме г-жо Карагьозова? Айде да стигнем до данъчните му оценки. Нямам никакво съмнение в подхода ви към хората и в подхода ви на тази маса”), която показва, че добре си спомня въпроса на Галина Карагьозова към него по време на изслушването на кандидатите за главен прокурор пред декември 2012 г. Тогава Карагьозова попита Цацаров как е възможно при сделка за овощна градина съпругата му да е внесла реалния размер на дължимия данък, след като той се определя според записаната в нотариалния акт цена, която е занижена.

На заседанието в четвъртък главният прокурор е подкрепен от Светла Петкова (избрана от квотата на ГЕРБб, бивш председател на отделение във Върховния административен съд) и Васил Петров, който нарича случилото се „мръснишки номер“.

Какви са фактите?

Съдия Янев е председател на Районния съд в Дряново от 15 май 2001 г. до май 2008 г. Няколко месеца преди началото на управлението му – през декември 2000 г. Наташа Христова е назначена за съдебен архивар в съда. С трудов договор, подписан през юни 2001 г., когато Янев вече е председател, тя е назначена на същата длъжност за неопределено време, а през ноември 2005 г. със заповед на съдия Янев е преназначена за „административен секретар“, т.е. за началник на администрацията в съда.

Тъй като съдът е малък и в него няма разкрит щат за съдебен администратор, функциите му се изпълняват от административния секретар. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от правилника за работата на административните служби на сълищата съдебният администратор планира, организира и ръководи съдебните служители, към които е и съдебният деловодител. В т. V от длъжностната характеристика на административния секретар е посочено изрично, че длъжността е ръководна. Следователно – Янев е бил административен ръководител на съда в Дряново, а жената, с която в един момент е заживял на съпружески начала, е била ръководител на цялата администрация в него. Междувременно сестрата на Наташа Христова е назначена за съдебен деловодител през 2003 г. (след конкурс, организиран от Янев и Христова и по заповед на председателя на РС-Дряново Янев). В т. V от длъжностната характеристика на съдебния деловодител изрично е упоменато пък, че длъжността е изпълнителска и съдебният деловодител е пряко подчинен на административния секретар, т.е. едната сестра е пряко подчинена на другата, а двете заедно до май месец 2008 г. са подчинени на мъжа на по-високопоставената.

Всичко това става ясно от решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от 2013 г., която е сезирана със сигнал, че докато Наташа Христова работи в съда, сестра й е назначена за съдебен деловодител през 2003 г. (след конкурс и по заповед на председателя на РС-Дряново). КПУКИ прави проверка, която установява, че Христова е в конфликт на интереси. Причината е, че като административен секретар на съда, тя се е намирала в йерархическа връзка на ръководство и контрол със сестра си, т.е. била й е нещо като шеф. Като член на комисията за атестиране през 2010 г. Христова е оценявала сестра си и макар да не е участвала в обсъждането, е подписала протокола, с който сестра й е получила много добра атестация. Това е причината в края на 2010 г. Наташа Христова да предложи на председателя на съда (към този Янев вече не ръководи съда) сестра й да бъде повишена в ранг и да получи допълнително материално стимулиране. Така председателя на съда награждава сестрата с целева персонална награда в размер на 651 лева, повишава я в ранг и така заплатата й е повишена.

КПУКИ решава, че с действията си Наташа Христова е нарушила Закона за конфликт на интереси като е е участвала в подготовката на акт в частен интерес на свързано с нея лице, от което е настъпила облага за сестра й. „В конкретния случай Наташа Христова е използвала поста си и правомощията си, предоставени по силата на закона и на длъжностната си характеристика, за да може свързаното с нея лице – сестра й, да получи развитие в кариерата“, пише в решението на комисията. То е обжалвано пред Административния съд София град, който го отменя като неправилно с мотив, че предложението за повишаване в ранг, подписано от Христова до председателя на състава е „ извършено при наличие на частен интерес, а е в изпълнение на трудовите задължения на длъжността „административен секретар”. „Подобно действие би било в частен интерес само ако КПУКИ бе констатирала конфликт на интереси с подписването от страна на жалбоподателката на три поредни атестационни формуляра на сестра й с оценка 2, което е условие за придобиване на право за повишаване в ранг. В случая обаче такава констатация липсва“, сочи съдът.

През май миналата година решението на АССГ е отменено от Върховния административен съд, който счита, че в случая комисията правилно е установила конфликт на интереси. Тричленният състав на ВАС сочи: „Целта и императива на закона е да не се допускат фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и т.н., но преди всичко – да не се компрометира доверието в обективността, безпристрастността и прозрачността при осъществяване на публична длъжност. Което ще рече – доверието в цялата държавност“. Затова ВАС се мотивира, че „когато това доверие е компрометирано, без никакво значение е дали дадено лице притежава съответните професионални качества, респ. дали реално отговоря на изискванията за повишаване в ранг и дали повишаването му е заслужено“.

Какъв е проблемът?

Проверка на „Съдебни репортажи“ показва, че в първата декларация за конфликт на интереси на съдия Янев не е отбелязал наличието на свързани лица по смисъла на закона. Декларацията е подадена на 29 януари 2009 г., когато съдия Янев вече е зам.-председател на Окръжния съд във Велико Търново (от май предишната година).

Решението на КПУКИ формално не засяга председателя на съда съдия Янев, а причината е, че назначаването на жената, с която живее на семейни начала в съда, който той главява, се е случило много преди Законът за конфликт на интереси да влезе в сила (пред 2009 г.). Въпреки това казусът поставя въпроса за моралния интегритет на магистратите – за собственото им усещане за етика и морал. Защото на кратко тази история изглежда така – председателят на РС-Дряново живее на съпружески начала с административния секретар на съда, а тя от своя страна е административен началник на сестра си, доколкото подписва атестацията й и я предлага за израстване в кариерата.

Извън всички въпроси, които казусът поставя, от него лъсва за пореден път един от големите проблеми на дейността на ВСС, а именно, че много често е симулация или с други думи – наужким. Комисията по етика уж проверява кандидатите за почтеност, а в действителност – раздава индулгенции на номенклатурните фаворити.

Затова и изместването на фокуса от проблема за непотизма в системата към факта, че решението на КПУКИ е станало известно на членовете на ВСС заради анонимен сигнал, макар че те би следвало да си го открият и самички без всякакъв сигнал, бе определено от Галина Карагьозова като политика по „затваряне на очите“. Именно ВСС е органът, който по закон има задължение да проверява всяко съмнение около работата на магистратите, така че да запази доверието в правораздаването. А изводът от този случай е, че дори и когато има решения на КПУКИ и съда, които засягат моралните качества на кандидата за председател на апелативен съд, кадровият орган на съдебната власт с готовност ги пренебрегва за нуждите на един предизвестен избор.

И още нещо – какво му е работата на главния прокурор в дискусията кой да бъде председател на Апелативен съд? И защо ВСС се съобрази с него, а не със съдиите от самия Апелативен съд? Така преди конституционните промени и обявяване на проекта за изменения на Закона за съдебната власт ВСС припомни какъв е капацитетът на хората, които трябва да провеждат реформата. В противоречие с Актуализираната стратегия за реформа на съдебната власт кадровиците отново избраха съдия от долен съд за председател на горен съд и пак мнението на съдиите от самия съд беше игнорирано пред волята на главния прокурор и съдебната номенклатура.