След съдийското обсъждане в София и в Бургас членовете на ВСС поведоха дискусията за измененията на съдебния закон

Поредното обсъждане по промените в Конституцията и Закона за съдебната власт със съдиите по апелативни райони не мина без участието на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). На дискусията в Бургаския апелативен район присъстваха Галя Георгиева, Румен Георгиев, Димитър Узунов и Юлияна Колева. Макар целта на поредицата обсъждания е ръководството на Министерството на правосъдието да търси обратна връзка със съдиите по предложенията за промени в основния закон и ЗСВ, до този момент на събиранията и във Пловдив, и във София, и днес в Бургас се намесваха присъстващите членове на кадровия орган.

На днешната дискусия Галя Георгиева дори се изяви в ролята на модератор на събитието (въпреки че такъв имаше – и.ф. председателят на Апелативния съд в Бургас Яни Бахчеванов) и определи редa, по който ще премине – първо съдиите ще изкажат мнения и ще зададат въпросите си, а после – ако остане време, министърът ще им отговори. Краят на събитието пък беше белязан от дълго изявление на Румен Георгиев, който повтори призива си от вчерашното заседание на ВСС. „Винаги съм разбирал съдебната власт като едно семейство, един отбор, това, което не съм си представял, че ще се случи е да има език на омразата и насъскване на едни хора с други. Нямам предвид министъра тук. Съсредоточието на омразата, пропагандата на омразата непрекъснато съпътстваше съдебната система през тези 25 години. Моята професия изчезна, тя беше обвинявана във всичко лошо, сега друга гилдия е насъсквана“, обясни той.

Под знака на вчерашните събития премина и изказването на избраната за втори мандат за председател на Окръжния съд в Бургас Боряна Димитрова. Както „Съдебни репортажи“ писа, близо час и половина кадровиците обсъждаха как да накарат министъра на правосъдието да се извини за свое изказване, че обсъждането в Пловдив е приличало на „партийно събрание в Северна Корея“, като дори се чуха обвинения, че целта на медийните му изяви е да стресне магистратите, в чиито апелативни райони предстоят обсъждания на проектите за Конституция и ЗСВ. Тази сутрин в коментар на случилото се и по повод отрицателното становище на Асоциацията на прокурорите за конституционните промени, Иванов коментира, че очевидно има много страх в системата.

Именно с този коментар започна изказването си председателката на Окръжния съд Боряна Димитрова. Секунди преди това (по средата на дискусията) Галя Георгива се намеси и предложи всички съдии да се изкажат и едва след това министърът да взима думата. „Как смятате, че ще правим съдебна реформа, като казвате, че съдиите се страхуват? Не знам кой ви дава тази информация, съдиите в провинцията са по-различни от съдиите в столицата“, попита Боряна Димитрова, а изказването й бе посрещнато от аплоадисменти в залата. Иванов обаче не можа да й отговори, тъй като Георгиева отново настоя да се изкажат всички желаещи и едва след това министърът да направи своите бележки и да отговори на въпросите.

Иначе съдия Димитрова каза също, че в закона „има толкова много уловки“. По думите й изглежда, че целта на промените е ВСС да бъде лишен от правомощия, да бъдат махнати председателите на съдилищата. „Нашата основна роля е да правораздаваме, а не да участваме в общи събрания. Не съм против това, но всички организационни въпроси – как си представяте да се събираме по 100 пъти?“, попита тя. И още: „Как си представяте, че ние в провинцията ще зарежем всичко и ще отидем в София да атестираме?“.

Съдия Димитрова още веднъж подчерта, че софийските съдилища са с числено превъзходство и шансът в предвидените постоянни комисии да влязат съдии от провинцията е малък. „На нас не ни стана ясно как ще се извършва това атестиране в тези комисии. Вчера съм подписала 6 атестации. Защо хора, които не познават колегите ми, ще ги атестират по-добре, от нас?“, попита още председателят на Окръжния съд.

„Съдиите извървяха доста дълъг път, за да стигнат до тук, съдилищата бяха коптори, вече няма никакви стари дела. И това е, извинете, въпреки министъра на правосъдието и въпреки ВСС, който и да е той!“, емоционално обясни тя. И добави: „Унизително е това подценяване на съдийското самосъзнание, разбирате ли? Ако искаме нещо да се случи, нека да си говорим искрено. Бих ви попитала какви са тия хиляди декларации, които трябва да попълваме. Казвам всичко това, защото не ни е ясно, на нас ни е обидно“, каза съдия Димитрова.

В края на обсъждането министърът изрично подчерта, че думите му за страха в системата са интерпретирани неправилно и той е коментирал изследването, представено на конференцията на Асоциацията на прокурорите, което сочи, че прокурорите са самотни, изоставени от институцията, не знаят кои са приоритетите на държавното обвинение и имат усещане, че разследванията са инспирирани от обществени поръчки. „Не съм наричал съдиите уплашени хорица. Говорих за изследване сред прокурори, казах и друго – че много уважавам вашата професия, и ако нещо може да се случи с правосъдието или държавата изобщо, смятам, че ресурсът е във вас“, отговори Иванов.

Иначе министърът обясни, че вероятно проектът за ЗСВ ще бъде внесен през есента, тъй като политическият сезон приключва, а Министерството на правосъдието предвижда и допълнителни тематични дискусии по темите, които най-силно вълнуват магистратите – съдийско самоуправление, новият режим на деклариране, кариерният процес, електронното правосъдие.

Началото на обсъждането беше открито от зам.-председателя на Апелативния съд в Бургас Емилия Начева, която категорично заяви, че е против „връщането към по-стар модел“ на ВСС. С уточнението, че като кандидат за член на кадровия орган през 2012 г. се е запознала с правомощията, функциите и обема на работата на ВСС, счита, че „така залегналият модел на пътуване, правораздаване, заседаване, ще създаде проблем при гласуването“ на решенията, които трябва да взима кадровият орган. Според нея членовете няма да могат да се запознаят в подробности с нещата, които ще решават. Критики имаше и към нормите, които регулират общите събрания, които ще избират магистратите, участващи в постоянните комисии към съвета, като предложението беше да се внимава с регулацията на кворума на събранията.

Общото становище към увеличаването на правомощията на общите събрания на съдилищата бе, че мярката е положителна, но законопроектът не държи сметка за трудностите, които това ще създаде на съдиите. „Аз съм за баланс на правомощията на административните ръководители и общите съдилища предвид отговорността, която носят“, каза зам.-председателят на Апелативния съд в Бургас и допълни, че приветства решението съдиите да решават каква да бъде натовареността на административните ръководители.

Положително бе становището на Нашева и по уредбата на командироването в съдебната система, но и в този апелативен район съдиите се обединиха, че максималният шестмесечен срок, в който могат да бъдат командировани магистрати, е крайно недостатъчен. Мотив за това е неизменността на съдебните състави по наказателни дела.

Беше засегната и най-обсъжданата тема по проекта – затегнатият режим на деклариране на имоти, ценности и конфликт на интереси за магистратите. „Не съм против проверката на имотите на магистратите, конфликта и почтеността, но дали не стават твърде много нещата за деклариране?“, посочи Нашева. Тя, както и други съдии от районна, обясниха, че не може режимът за магистратите да е завишен повече, отколкото за всички власти.

Другата „болна тема“, която се очертава по време на обсъжданията, са т. нар. външни конкурси. Съдиите изразяват несъгласие с нормите, които намаляват на 10% задължението в системата чрез конкурси да влизат юристи. Общото мнение е, че освен намаляване на процента, външните конкурси трябва да се ограничат до окръжно ниво, за да се създадат предпоставки младшите магистрати да растат в кариерата.

След Нашева, думата взе съдия Деница Вълкова, съдия в Апелативния съд, която също имаше подробни бележки по законопроекта. Съдия Вълкова е единственият кандидат в предстоящия конкурс за апелативен ръководител на съда, като изборът бе отложен преди месец от ВСС, заради заболяване на съдийката. „Има много предложения, които силно одобрявам, но има и предложения, които не само намирам за опасни, но са и дискриминационни за магистратите извън столицата“, посочи тя и каза, че е в недоумение защо в проекта липсва норма за разумна натовареност на магистратите – предложение, което се обсъждало през 2012 г. (когато Вълкова бе зам.-правосъден министър по времето на министър Диана Ковачева).

Тя категорично се обяви за постоянно действащ кадрови орган на съдебната власт и каза, че не може членовете на ВСС да продължат да упражняват професията си, докато кадруват. По думите й, премахването на възможността членове на съвета да гласуват „въздържал се“ може да се обяви за положително, а това, според нея, е тема, свързана с т.нар. „имиджова криза“ (израз, който председателят на ВКС Лозан Панов често използваше по време на надпревара за поста).

Съдия Вълкова направи и интересна груба сметка, като обясни, че е „силно смутена“ от следното: по думите й, след разделянето на ВСС на две колегии, едва четирима членове от дадена колегия, биха могли дори да уволнят един магистрат. За да има кворум една колегия, трябва да присъстват повече от половината й членове. Вълкова направи сметка, че това са 7 от членовете на съдийката колеги, а решение по даден казус могат да вземат четирима кадровици.

Вълкова се обяви и срещу разделянето на кадровия орган на колегии, а освен това се съгласи с официалната позицията на мнозинството на този състав на ВСС, че само Велико Народно събрание, може да гласува промените в Конституцията.

Съдийката поиска и в закона да се разпише изрично, че в постоянните комисии ще има представители и на петте апелативни района, тъй като имало опасност столичните съдии да имат преимущество заради броя си. Освен това, попита тя, как бюджетът на съдебната система ще поеме разходите за пътуване и командировачни на съдиите, които ще пътуват към София за общите събрания за избор на членове на ВСС. Според Вълкова едно такова общо събрание ще струва най-малко 150 хил. лв. „Не смятам, че бюджетът на държавата и съдебната власт може да си го позволи“, посочи тя. Постави и друг въпрос – как ще се процедира, ако мерките, очертани от един председател за управление на съда, не бъдат приети от общото събрание на съда.

Вълкова заяви, че силно подкрепя предложенията за увеличаване на самоуправлението и ограничаване на мандатите на административните ръководители. „Смятам, че не бива да има професия председател“, категорична бе тя.

Светла Цолова, съдия в апелативния съд, даде алтернативно предложение за уредбата за външните конкурси – според нея, първоначално назначаване може да има най-вече в малките градове, в които няма кандидати от системата.

Председателят на Районния съд в Несебър Евгени Узунов пък постави въпроса, че е възможно да при съвместните общи събрания между окръжен съд и районните съдилища да бъде подменена волята на районните съдии.

Край на обсъждането беше поставен от председателя на ВКС Лозан Панов, който каза, че се радва, че не е имало емоционален дебат, а по-скоро професионален. Той обобщи най-дискусионните пунктове – балансът между самоуправление и лидерство, срокът за командироване, външните конкурси и новият режим на деклариране. Обсъжданията предстоят във Варна и Велико Търново.