Как ВСС обрича на провал дисциплинарното дело срещу Румяна Ченалова

Отказът на Галя Георгиева и Даниела Костова да се отведат от производството ще спаси съдийката от наказание
16-05-2015; категория: Данните говорят, Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Когато в края на миналата година скандалите със случайното разпределение на делата „КТБ“ и „Белведере“ осветлиха натрупваните с години проблеми в Софийския градски съд (СГС), един от виновниците за дискредитирането на съдебната власт – Висшият съдебен съвет (ВСС), се зае спешно да гаси пожара, който сам беше създал. За целта членовете на кадровия орган демонстрираха безкомпромисно отношение към съмненията в работата на посочената от френския посланик за „гнила ябълка“ съдия Румяна Ченалова (за разлика от твърде разсеяното им отношение към прегрешенията на ръководството на СГС, които са позволили съдът да се превърне в хранителна среда за корупционни практики) и образуваха серия от дисциплинарни производства срещу нея.

Демонстрираната твърда непоколебимост съвета да потърси отговорност от съдийката, която от години е в полезрението на медиите заради съмнителното струпване на щекотливи дела на нейн доклад и тъмните петна в биографията й, изглежда се е изпарила само няколко месеца по-късно. А от начина, по който се развиват дисциплинарните производства срещу съдия Ченалова, може да се презюмира, че ВСС обрича на провал завършека им.

В началото на годината кадровият орган обедини две от дисциплинарните дела срещу съдийката. Първото от тях бе образувано по предложение на петима членове на ВСС – Соня Найденова, Галя Георгиева, Димитър Узунов, Даниела Костова и Каролина Неделчева заради забавени дела, а второто – по предложение на министъра на правосъдието Христо Иванов – заради нарушения, констатирани в хода на проверката срещу синдика Панайот Велков. Дисциплинарният състав, който трябва да разгледа делото и да реши виновна ли е съдия Ченалова и какво наказание й се полага, се състои от трима членове на ВСС, избрани на случаен принцип и това са Галя Георгиева, Даниела Костова и Магдалена Лазарова. Очевидното съвпадение да двама членове на ВСС, които са „повдигнали обвинението“ на съдия Ченалова и същевременно ще отсъдят дали тя е извършила дисциплинарно нарушение, явно не притеснява кадровиците.

На едно от заседанията по делото адвокатът на Ченалова прави искане за отвод на Галя Георгиева заради пристрастност, а по-късно същото искане е направено и от самата съдийка. „Съдебни репортажи“ научи, че съдийката е подала и сигнал срещу Галя Георгиева до Етичната комисия на ВСС за извършено етично нарушение. На последното заседание по дисциплинарното производство искане за отвод на Георгиева и Даниела Костова е направено и от друга страна в производството – процесуалния представител на министъра на правосъдието. Изтъкнато е, че според практиката на ВАС и ЕСПЧ участието на предложител в дисциплинарния състав създава основания за съмнение в безпристрастността на решавашия орган. Нито едно от трите искания не е уважено, с мотив, че винаги в работата си членовете на ВСС спазват закона, който не забранява изрично участието на един от подписалите предложение за образуване на дисциплинарно производство в дисциплинарния състав.

Какъв е проблемът?

През февруари тази година петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отменя решението на ВСС, с което съветът уволни дисциплинарно съдията от СГС Мими Петрова заради системно неспазване на сроковете по делата. Основният мотив на ВАС е, че съветът не е спазил изискването за справедлив процес при разглеждане на производството срещу Петрова, тъй като един от предложителите на дисциплинарното дело – Васил Петров е и член на дисциплинарния състав. Становището, което съветът застъпва по въпроса, е, че участието на предложител в решаващия орган не е изрично забранено от закона, но съдът категорично сочи, че ВСС следва да спазва правилата на чл. 10, ал. 2 от АПК, според който в производството не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му.

В случая, казва ВАС, Васил Петров участва и в двата етапа на дисциплинарното дело –„проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение, и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание от една страна, от друга – в дейността по самото разследване и фактическото установяване на извършеното нарушение чрез събиране, анализиране и оценка на събраните в хода на производството пред дисциплинарния състав на Съвета доказателства“. „Следователно така проведената дисциплинарна процедура от Съвета не издържа теста за обективна безпристрастност при упражняване на законовоустановените правомощия да търси и реализира дисциплинарната отговорнoст на жалбоподателката-съдия в СГС”, категоричен е съдът. В решението съдебният състав се позовава и на констатациите в техническия доклад на Европейската комисия от 2014 г., където се казва, че процедурата, по която ВСС инициира и едновременно с това се произнася по дисциплинарни дела поражда въпроси по отношение на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – право на справедлив процес.

В тази връзка ВАС заключва, че дори да се приеме, че нарушението не е рефлектирало върху крайния резултат, то „ВСС е длъжен във всеки случай да гарантира правото на справедлив дисциплинарен процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, независимо от липсата на законова забрана за формиране на дисциплинарния състав”.

Макар решението да е съвсем отскоро, подобни казуси са възниквали и преди, но ВСС категорично отказва да се откаже от порочната си практика дисциплинарни дела да се предлагат и решават от едни и същи членове на съвета. Такъв е случаят с дисциплинарното производство срещу уволнения член на съвета Камен Ситнилски, в което Галя Георгиева бе и предложител и председател на дисциплинарния състав.

Проблемът за осигуряване на правото на справедлив процес е обсъждан и в две решения на ВАС, с които уволнението на съдийката от СГС Мария Иванова е отменено. Тричленният и петчленният състав на съда прецениха, че решението на ВСС е незаконно, тъй като съветът бе допуснал съществени процесуални нарушения при взимането му – част от членовете на съвета, гласували „за” уволнението на магистрата, са били предубедени. Причината е, че петима от настоящите кадровици са бивши инспектори от този състав на Инспектората, който е внесъл предложението за наказание. Става дума за Незабравка Стоева, Мария Кузманова, Милка Итова, Ясен Тодоров и Васил Петров. Съдът сочи също, че без гласовете на бившите инспектори, съветът не би могъл да постигне мнозинство, за да наложи най-тежкото наказание на Иванова. Освен това по време на обсъждането на наказанието в залата е присъствал главният съдебен инспектор Ана Караиванова, която е взела и участие в дискусията. ВАС приема, че това нарушава правото на равнопоставеност на дисциплинарно преследваните магистрати, тъй като те не участват в обсъжданията.

В тази посока нееднократно се е произнасял и ЕСПЧ. Едно от основополагащите решения на съда в Страсбург от януари 2013 г. е по жалба на Александър Волков срещу Украйна. Съдията от Върховния съд сезира ЕСПЧ за нарушено право на справедлив процес, след като той е дисциплинарно уволнен, след предварителна проверка от членове на украинския ВСС. В състава на украинския съвет по това време влизат 20 членове, назначени от различни органи. Трима членове се назначават направо от Президента на Украйна, други трима членове се посочват от Парламента на Украйна, и други дама членове се посочват от Общоукраинската конференция на прокурорите. Министърът на правосъдието и Главният прокурор са членове на ВСС по право.

Това дава основание на ЕСПЧ да приеме, че несъдийският състав, посочен директно от изпълнителната и законодателната власт, представлява значително мнозинство от членовете на ВСС. Като се позовава на становище на Венецианската комисия, според което включването на главния прокурор като член по право във ВСС повдига сериозни въпроси, тъй като може да има възпиращ ефект върху съдиите и да се възприема като потенциална заплаха. В решението на ЕСПЧ по казуса „Волков“ е цитиран и доклад на Томас Хаммарберг, Комисар по правата на човека на Съвета на Европа след посещението му в Украйна, в който се заявява, че „комисарят е особено загрижен от докладите за сериозна намеса, упражнявана от прокуратурата и изпълнителната власт над съдии чрез тяхното представителство във висшия съдебен съвет“. И по-конкретно информациите за случаи, в които срещу съдии са образувани дисциплинарни производства по инициатива на членове на ВСС, представляващи прокуратурата, за твърдяни нарушения на клетвата с оглед на съдържанието на съдебния акт по дела, по които съдиите не споделят позицията на прокуратурата. Позовавайки се на становището на Венецианската комисия, ЕСПЧ отсъжда, че дисциплинарното производство срещу „Волков“ не съответства на критериите за независимост и безпристрастност на органа, разгледал делото му.

И прави друго важно уточнение – съдебният контрол над решението на ВСС е извършен от съдии от Върховния административен съд, „които също се намират под дисциплинарната юрисдикция на ВСС“. „Това означава, че тези съдии също са могли да бъдат подложени на дисциплинарни мерки пред ВСС. Като се имат предвид широките правомощия на ВСС във връзка с кариерата на съдиите (назначаване, дисциплинарна отговорност и освобождаване) и липсата на гаранции за независимост и безпристрастност на ВСС (както беше разгледано по-горе), Съдът не е убеден, че съдиите от ВАС, разгледали делото на жалбоподателя, по което ВСС е бил страна, са могли да покажат „независимост и безпристрастност“, съгласно изискванията на член 6 от Конвенцията“, пише в решението на съда в Страсбург.

В решението на ЕСПЧ по делото „Пиерсак срещу Белгия“ от 1982 г. въпросът за безпристрастността на решаващия орган е изяснен особено ясно. Жалбоподателят е арестуван от белгийските власти по подозрение за участие в убийство. По това време първи заместник-прокурор на Брюксел бил Ван Де Вал, като разследването се водило от прокурори, подчинени на него, а той е нямал отношение по делото, тъй като функциите му били предимно административни. Въпреки това именно той парафирал част от кореспонденцията, водена по делото. По-късно Ван Дел Вал положил клетка като съдия в Апелативния съд в Брюксел и той председателствал съдебния състав, който разгледал делото срещу Пиерсак и го признал за виновен. Въпреки че съдът в Страсбург отхвърля жалбата на Пиерсак, защото не намира доказателства бившият прокурор да е гледал пристрастно делото, тъй като липсват каквито и да е данни за негово участие в разследването, ЕСПЧ постановява високи критерии при съблюдаване на правото на справедлив процес.

В решението си съдът в Страсбург казва, че за да могат съдилищата да вдъхват у хората необходимото доверие, трябва да се държи сметка, че „ако едно лице, след като е заемало в прокуратурата длъжност, чието естество е могло да му наложи да се занимава с даден случай в изпълнение на служебните си задължения, участва след това в същото дело като съдия, обществото има основание да се опасява, че то не предоставя достатъчно гаранции за безпристрастност“. За да са изпълнени изискванията на чл. 6 от Конвенцията съдията трябва да е предоставил гаранции, „достатъчни да изключат всякакво основателно съмнение в това отношение“. „Достатъчно е да се установи, че безпристрастността на “съда”, който е трябвало да се произнесе по съществото на делото, е можела да изглежда открита за съмнения, за да се счете, че чл. 6, т. 1 е бил нарушен“, счита ЕСПЧ.

В този смисъл са и част от решенията на ВАС по делата за дисциплинарни наказания на магистрати, затова не е трудно да се предположи, че евентуално обжалване на наложено на съдия Ченалова наказание от ВСС пред съда ще завърши с крах за кадровия орган. А в такъв случай, съвсем логично е да се запитаме дали съветът действително желае да установи обективната истина по делото срещу съдийката и да й наложи наказание или светкавичните действия, предприети след скандалите в СГС, са неумел опит ВСС да изтрие многогодишното си бездействие по казуса „Ченалова“.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Седмицата, в която “превъртяха Рубикон-а”

vss

27 неправителствени организации искат от президента да наложи вето на Закона за опазване на околната среда

Syd

Съюзът на съдиите призова за вето на измененията в НПК и Закона за съдебната власт

Снимка: Капитал

Управляващите си осигуриха удобен съд за корупционните дела и възнаградиха членовете на ВСС

След сериозен международен и граждански натиск ГЕРБ се отказаха от рестрикциите към професионалните организации на магистратите
vss

Шестима членове на ВСС: Поправките в ЗСВ ще доведат до неприемливо и небалансирано ограничаване на правата на магистратите

ssb

Съюзът на съдиите: Промените в Закона за съдебната власт са опит за сплашване на критичния към властта граждански сектор

Съюзът на юристите призова президента за вето над скандалните поправки, ССБ готови за дело в Страсбург и Съда в Люксембург
Syd

Европейската асоциация на съдиите: Промените в ЗСВ са пречка за свободното сдружаване на магистрати в професионални организации

Снимка: Капитал

Управляващите създават извънреден съд с правила по изключение

Прокуратурата ще може да разследва безкрайно дела за корупция, а обвиняемите ще стоят по-дълго в ареста
Снимка: Дневник

Мнозинството във ВСС напусна заседанието и блокира приемането на отрицателно становище по скандалните промени в ЗСВ

vss

Съдиите от ВКС с крайно отрицателно становище по скандалните поправки в Закона за съдебната власт

Вашият коментар