Подобно на провала на предшественика си по делата срещу магистратите от скандала “Приморско” настоящият ВСС не успя да уволни съдия с тежки нарушения

Заради съмнения за предубеденост на кадровия орган ВАС отмени наказанието на съдията, която се намеси в управлението на „Труд” и „24 часа” чрез налагане на несъществуващо обезпечение
21-10-2013; категория: Дела; автор: Галина Гиргинова;

sud-delo
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което е наложено дисциплинарно наказание уволнение на съдията от Гражданското отделение на Софийския градски съд Мария Георгиева.
Дисциплинарното производство срещу Георгиева започва на 27 ноември 2011 г. – още по времето на миналия ВСС, след като гръмва скандалът с наложените от нея обезпечителни мерки в полза на австрийското дружество БГ “Приватинвест”. Наред с първоначално наложените възбрана и запор на движимо и недвижимо имущество на “Медийна група България – холдинг” ООД (издател на вестниците “Труд” и “24 часа”), Мария Георгиева осигурява правото на директора на австрийската фирма да назначи особен представител в издателската фирма и дъщерните й дружества – т.е. намесва се в управлението на дружеството.

Според решението на съдебния състав на ВАС (с председател и докладчик Александър Еленков и членове Георги Георгиев и Анелия Ананиева) ВСС е допуснал съществени процесуални нарушения при уволнението. Както „Съдебни репортажи” писа, съдия Мария Георгиева бе уволнена през април – близо две години след като Инспектората към ВСС извърши проверка на гражданските дела и обезпечителните производства, разгледани от магистрата през 2011 г., и установи множествто нарушения при работата на съдийката. Актът на ИВСС констатира практика на съдия Георгиева, която няма аналог в съдебната практика. Инспекторите приемат също, че някои от действията на съдийката твърде много приличат на умишлено заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата в СГС.

Дисциплинарното производство започва през 2011 г., но заради множество отлагания на заседанието по него (заради продължителен болничен на съдия Георгиева) и спиране на производството поради проверждана успоредно прокурорска проверка, то е наследено от новия състав на ВСС. В първоначално изготвеното решение дисциплинарният състав не се съгласява с повечето констатации на ИВСС по отношение на проверените дела на съдия Георгиева и предлага тя да бъде наказана със забележка. Впоследствие, когато решението се внася за обсъждане във ВСС, заради несъгласието на няколко от членовете на съвета не се стига до крайно решение и въпросът е отложен, за да се провери хода на прокурорската проверка срещу Мария Георгиева, която приключва с мнение, че съдийката не е извършила престъпление.

След няколко седмици дисциплинарният състав предлага на съвета ново решение за наказание – намаляване на заплатата, като приема за установено само едно от нарушенията, приети от Инспектората – неоснователно задържане на дело и несвоевременното му изпращане във Върховния касационен съд. В заседанието, в което се разглежда решението, друг член на съвета – Калин Калпакчиев оспорва изводите на дисциплинарния състав, като заявява, че е доказано и второто дисциплинарно нарушение по предложението на Инспектората – съдията е разгледала дело, което е било подсъдно на административен съд (т.е. според закона не е имала право да се произнася по подобен казус) и грубо е нарушила принципа на случайно разпределение на делата. Калпакчиев предлага най-тежкото наказание и ВСС уволнява съдията от СГС.

Георгиева обжалва уволнението си, като твърди, че то е немотивирано и оспорва да е извършила част от нарушенията. Също поддържа, че ВСС не е взел предвид тежкото й здравословно състояние и намалената й трудоспособност. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за основателна, защото наложеното на жалбоподателката дисциплинарно наказание е „неимоверно тежко с оглед допуснатите нарушения и пропуски при решаването на делата в периода, когато е било открито нейното сравнително тежко онкологично заболяване”.

Основният мотив, с който съдът отменя решението на ВСС, е, че то е взето в разрез с процесуалните правила, защото част от членовете на съвета, гласували „за” уволнението на съдия Георгиева, са били предубедени. Петима от настоящите кадровици са бивши инспектори от този състав на Инспектората, който е внесъл предложението за наказание. Става дума за Незабравка Стоева, Мария Кузманова, Милка Итова, Ясен Тодоров и Васил Петров. В двете заседания на ВСС, на които е обсъждано наказанието на съдия Георгиева (на 21.02.2013 г. и 11.04.2013 г.) единствено Незабравка Стоева се е отвела от вземането на решение по предложението на Инспектората за налагане на дисциплинарно наказание. „Останалите четирима инспектори, вече членове на наказващия орган, са участвали при вземането на оспореното от съдия Мария Иванова решение за нейното дисциплинарно освобождаване от длъжност. Нещо повече – бившият инспектор и настоящ член на ВСС Мария Кузманова в заседанието на 21.02.2013 г. е изразила становище, че изброените по-горе 5 бивши инспектори, понастоящем членове на ВСС, не следва да участват като заинтересовани при гласуването на решението, а в следващото заседание на 11.04.2013 г. е заявила точно обратното: “Считам, че имам право да участвам в това гласуване, тъй като в предходното заседание бях на друго мнение, а именно след като в качеството си на инспектор съм участвала при вземането на решението по чл. 54, ал. 2 от ЗСВ (но) с оглед допълнително събраните доказателства и допълнителното решение (на дисциплинарния състав) няма основание фактически да поддържам този мой отвод, поради което ще участвам в гласуването””, сочи ВАС.

Според съда обаче членовете на ВСС, които в предишното си служебно качество на инспектори са участвали при формиране на колективната воля на Инспектората за внасяне на предложение за наказание на Георгиева, не са имали право да участват при обсъждане на този въпрос вече като съдебни кадровици. ВАС обобщава, че за Мария Кузманова, Милка Итова, Ясен Тодоров и Васил Петров е породено съмнение в тяхната безпристрастност. А по отношение на Кузманова съдиите са още по-остри: „Недопустимо е да бъде оттеглен впоследствие направен вече самоотвод на член на ВСС, дори когато, поради забраната този член на ВСС да участва в гласуването, ВСС не може да постигне необходимия кворум за решение”. Съдът заявява, че наличието на основания за отвод на четиримата членове на ВСС и неизпълнението на това тяхно задължение е съществено процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяна на решението за уволнение. ВАС подчертава, че това е особен съществено в случаите, когато без участието на подлежащия на отвод член на ВСС, не са били налице необходимите кворум и мнозинство на гласовете за приемането на оспореното решение (какъвто е и настоящият случай) и се позовава на практика на Конституционния съд (реш. № 10 от 15.11.2011 г. на КС по к. д. № 6/2011 г.). Решението за уволнението на магистрата е взето с резултат 15 гласа “за”, което означава, че отнемането на четирите гласа на членовете Милка Итова, Мария Кузманова, Васил Петров и Ясен Тодоров, които не са имали право да участват, води до липса на необходимото мнозинство (за да се вземе решение за уволнение са необходими най-малко 13 гласа – б. а.).

Съдът добавя и друго обстоятелство, поради което решението на ВСС трябва да бъде отменено – главният инспектор Анна Караиванова е присъствала по време на обсъждането на наказанието на Мария Георгиева и това е било незаконно. „В дисциплинарното производство, образувано по предложение на Инспектората към ВСС, главният инспектор не бива да участва в разискванията, които правят членовете на ВСС преди да гласуват и предложението на Инспектората, и това на дисциплинарния състав”, мотивира се ВАС. Присъствието й, смята съдът, „води до съществено нарушение на принципа за равенство на страните в административния процес”, позовавайки се на чл. 8, ал. 1 от АПК, според който „всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси”. Този принцип е нарушен, защото Караиванова е могла да участва в дебата, а привлечената към дисциплинарна отговорност съдия – не. В този смисъл, постановява ВАС, би трябвало или дисциплинарно наказваното лице също да присъства на разискванията, или „заедно с това лице от заседателната зала да бъде отстраняван и главният инспектор като представител на колективния орган, вносител на предложението за дисциплинарно наказване, т.е. като процесуален представител на насрещната в дисциплинарното производство страна”.

Решението на тричленния съдебен състав защитава правото на магистрата, срещу когото тече дисциплинарното производство, да е равнопоставен на главния инспектор Караиванова, която от януари надживява приключилия си мандат. Предстои да видим дали петчленният състав ще се се съгласи с колегите си. Ако го направи, ще преодолее предишния обрат на практиката на ВАС по делата на съдии, който не признаваше нарушение на правото на защита, ако в заседанието по същество заинтересованият магистрат не е участвал, но пък е участвал представител на насрещната страна – Инспектората. Такава беше практиката по дисциплинарните дела на съдиите Мирослава Тодорова и Иван Коев (съдия в СГС, предложен за наказание в същата проверка на Инспектората, която по повод на сигнал срещу Владимира Янева за делото Софийски имоти провери всички съдии от Наказателното отделение).

ВАС приема също, че решението на ВСС в крайна сметка не е мотивирано, тъй като за първи път в заседанието, в което се гласува уволнението на Георгиева, са приети за установени факти, които не са обсъждани в подготвеното предварително решение на дисциплинарния състав и е предложено най-тежкото наказание. Съдът казва, че членът на съвета Калин Калпакчиев е предложил по-сериозно наказание, поради което е следвало да посочи подробно „кои изводи на дисциплинарния състав счита за неправилни и по какви съображения”. „Поради това основаното на неговото предложение за вида на дисциплинарното наказание решение на ВСС не е мотивирано”, което е поредното съществено нарушение на процесуалните правила, смята тричленният състав. ВАС формулира стандарт към членовете на ВСС в случаите, в които въпреки обсъжданията на колективния орган избраният дисциплинарен състав не отстъпва от становището си за по-леко нарушение и по-леко наказание, какъвто е настоящият случай.

Въпреки върнатото решение, председателстваният дисциплинарен състав от Светла Петкова, близка до бившия председател на СГС Георги Колев, приема фактическа обстановка, която не съвпада с тази по предложението на Инспектората и впоследствие е приетата от ВСС. По същество ВАС указва, че в такива ситуации членовете на съвета, които изразяват несъгласие с решението на дисциплинарния състав, трябва да са подготвени като нов дисциплинарен състав – в заседанието устно за протокола да направят пълен анализ на установените факти и да изложат подробни правни изводи.

По какво не успя да се произнесе без нарушение ВСС

Според предложението на ИВСС за наказание съдия Мария Георгиева е забавила произнасянето по десетки дела. По 34 дела забавянето е с 15-17 месеца, по други 11 административни дела решенията са постановени след изтичане на период от 9-16 месеца. Всички процеси са обявени за решаване преди съдия Георгиева да излезе в продължителен болничен, но четири месеца след като отново се е върнала на работа – произнасяне не е имало. Освен това по 12 дела за искания за налагане на обезпечения върху бъдещи искове, по които съдията трябва да се произнася в деня на постъпването им, магистратът не е взел отношение в продължение на 3 месеца. За сметка на това ревизорите откриват, че по други дела съдия Георгиева се произнася светкавично.

Инспекторите са констатирали, че Георгиева е приемала директно молби за обезпечения, без те да са минали през деловодството на съда, а по едно от делата дори е допуснала обезпечение за лице, което не е фигурирало в молбата за обезпечение на бъдещ иск, по която е образувано делото. Участвала е в схемата за преодоляване на случайното електронно разпределение на делата, като не е прекратявала дела с един и същи предмет и с едни и същи страни.

В доклада на ИВСС е записано също: “Действията на съдия Георгиева са тенденциозни и нарушават правото на участниците в процеса да бъдат третирани по еднакъв начин”. Георгиева е налагала непропорционални на исковете парични гаранции – например по дело с материален интерес от 2 млн. евро е определила гаранция 3 000 лв., при друг случай – за 186 089 евро е наложила гаранция от 20 хиляди лв. “Липсата на законови критерии за определяне на конкретните парични гаранции е осигурило възможност за прилагане на безпринципен и недобросъвествен подход от съдия Мария Георгиева, довел до нееднакво третиране на молителите”, пишат от инспектората. Още за съдържанието на акта на ИВСС – тук (ЛИНК).

Съдът: Георгиева е превишила правораздавателната си власт

ВАС се съгласява с по-голяма част от констатираните от ИВСС нарушения на съдия Мария Георгиева, като в решението на съда е записано, че част от описаните правораздавателни действия, „извършени от съдия Мария Георгиева в качеството й на едноличен, независим и безпристрастен съд, са не само процесуално недопустими, а представляват и нелегитимно превишаване и превратно упражняване на съдебната правораздавателна власт”. „Никой съд няма предоставена от закона власт да спира изпълнението на постановени от друг, равен по степен съд, обезпечителни мерки и да разпорежда възстановяване на първоначалното положение, ако тези обезпечителни мерки са били вече приложени, дори когато те са били незаконосъобразно допуснати от другия, равен по степен съд”, пише в решението на ВАС.

С други думи Георгиева е вършила неща по делата, които не са били във властта й. Обстоятелство, което неминуемо поставя въпросът защо го е правела и как е било възможно ръководството на СГС да не се намеси? Поначало тези неясноти би следвало да предизвикат интереса на прокуратурата. Включително по отношение на създадеданата организация в съда, която е толерирала превишаването на власт. Би следвало, но не са.

По отношение на нарушенията на съдия Георгиева, които според инспекторите са основание да се заключи, че магистратът е заобикалял случайното разпределение на делата, ВАС приема, че не бива „да бъде отминато с мълчание същественото обстоятелство”, че събраните в дисциплинарното производство данни по граждански дела „недвусмислено сочат на съществуващ в системата порок – недопустимата, но очевидно реално съществуваща възможност (категорично не само при съдия Мария Георгиева) чрез множество идентични искови молби, в т.ч. и молби за обезчение на бъдещ иск, да бъде “избран точния съдия” по делото и то не непременно защото с него съответната страна в правния спор е уговорила преследвания от нея резултат по делото, а защото този съдия, чрез показания от него в други съдебни актове начин на тълкуване и прилагане на закона, е предпочитания от страната съдия по правния спор”.

По друг идентичен казус, в който в СГС са подадени общо 65 жалби от едно търговско дружество срещу отказ на частен съдебен изпълнител да наложи запор върху извънбюджетни средства на Столична община, ВАС е категоричен, че е „неправилна масово възприетата в съдилищата практика да се образуват дела без оглед на обстоятелството дали е внесена държавната такса и без предварителна проверка дали по идентична жалба, искова молба, молба за обезпечение на бъдещ иск и т.н. няма вече образувано дело в същия съд”. „Поради това всеки заинтересован може да подаде и повече от 65 идентични жалби в един и същ съд, всичките без необходимата държавна такса и в указания му срок за отстраняване на нередовността, но по вече образуваните съдебни дела, да избере предпочитания от него съдия и само по това дело да отстрани нередовността. Това интензивно явление в СГС не е непознато в останалите съдилища, а е повсеместно”, казва съдът.

Така ВАС признава, че заобикалянето на случайния избор на съдия по конкретно гражданско дело е широко разпространено, а в СГС е “интензивно явление”. За това “интензивно явление” обаче ВСС не е потърсил отговорност от ръководството на съда, нито е предприел мерки, за да преустанови тази практика, единият възможен мотив за която е корупционният според съда.

В решението са изброени и някои от най-ярките нарушения на съдия Георгиева. Тя е постановила решение по същество по една недопустима жалба (подадена е била след законния срок и е следвало да не бъде разглеждана въобще) срещу постановление на частен съдебен изпълнител, като жалбата извън срока не е имала никаква призната от процесуалния закон връзка с жалбата, по която е било произнасянето на съдебния изпълнител. Приела е за разглеждане дело, което е подсъдно на Административен съд-София град. Отменила е законосъобразен отказ на частен съдебен изпълнител да наложи запор върху извънбюджетни сметки на Столична община и незаконосъобразно го е задължила да наложи исканите от взискателя запори и да събере принудително от Столична община сумата 8 588 572 лв. без изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Освен това „не без съдействието на останалите членове на съдебния състав” „съдия Мария Георгиева е превишила и превратно (нелегитимно) е упражнила предоставената й от правовия ред правораздавателна (съдебна) власт, което, освен че съставлява нарушение на служебните й задължения…, уронва престижа на съдебната власт”. Заради всичко това ВАС смята, че магистратът съзнателно е извършила тежко дисциплинарно нарушение, поради което предложението за уволнение, направено от ИВСС, а след това и от Калин Калпакчиев не е лишено от основание.

С други думи, макар че приема за особено тежки нарушенията на Мария Георгиева, ВАС с докладчик съдията Александър Еленков приема, че никоя цел, колкото и привлекателно полезна за обществото да изглежда (например, да се уволни съдия, който е превишавал властта си, произнасял се е по искания на несъществувани страни и е налагал незаконни обезпечения), не може да бъде постигната по незаконен начин. В решението съдията Еленков изяснява, че в това се изразява правовата държава и върховенството на закона. По повод на допуснати нарушения от съдията Георгиева съдът казва нещо, което в пълна степен важи и за кадровия орган на съдиите: “В правовата и демократична държава не е допустимо една незаконосъобразност и нейните негативни последици да бъдат отстранявани чрез друга, още по-голяма незаконосъобразност, защото в този случай незаконосъобразността ще бъде издигната в норма на поведение, безусловно елиминираща върховенството на закона, на правото и на правосъдието. Разбира се, този отговор може да бъде даден само ако преди това бъде даден позитивен отговор на въпроса съществува ли и днес изразената в преамбюла на Конституцията решимост България да бъде демократична и правова държава.”

Затова съдът отменя решението на съдебния съвет и връща делото за ново разглеждане. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав на съда. Предстои да видим по действията на горната инстанция, а след това и на ВСС, дали допуснатите процесуални нарушения са междинна грешка на растежа или са упорито нежелание да се спази законът, за да бъде спасена от наказание съдията Мария Георгиева (припомняме – дисциплинарният състав, председателстван от Светла Петкова, избрана от квотата на парламента и предложена от ГЕРБ, на два пъти внася решение във ВСС за много по-малко нарушения от приетите от тричленния състав на ВАС).

Няма как да забравим, че заради допуснати от предишния ВСС процесуални нарушения при формулиране на обвиненията не беше наказан нито един висш магистрат в скандала Приморско. Съдиите от ВАС Николай Урумов, Панайот Генков, Андрей Икономов и председателят на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов спечелиха заведените от тях дела срещу ВСС, като същевременно децата на двама от тях (Урумов и Генков) и над 80-годишната майка на третия (Икононов) се възползваха от учреденото им право на строеж от община Приморско в качеството им на крайно нуждаещи се, без да са наистина такива.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Съдийската колегия на ВСС защити съдия от Софийския районен съд, атакуван от телевизия “Алфа”

Няма да допуснем обругаване срещу български магистрати, основаващи се на голословни твърдения, декларират кадровиците
Снимка: Дневник

Изборът на конституционен съдия мина под знака на политически разпри между ГЕРБ и БСП

Красимир Влахов влиза в Конституционния съд
Снимка: Дневник

Всички, с изключение на БСП, подкрепиха Красимир Влахов за конституционен съдия

Снимка: Дневник

Емилия Русинова се отказа от конкурса за ръководител на Апелативната специализирана прокуратура

Следователят Бойко Атанасов не получи нито един глас в своя подкрепа
em-rusinova

Внезапно заболяване на Емилия Русинова отложи избора за шеф на Апелативната специализирана прокуратура

Снимка: Дарик

Прокуратурата тепърва ще установява кой е ръководил престъпната група по случая “Карнобат”

Обвинението ще иска постоянен арест на Миньо Стайков
Tregistrur

Директорът на Агенцията по вписванията не знае нито кога ще тръгне Търговският регистър, нито защо се е сринал

Снимка: Дарик

След месеци забавяне ВСС отказа да образува дисциплинарка на председателя на Софийския апелативен съд

Syd

Апелативният съд намери достатъчно доказателства, за да остави в ареста бившия съдия Мария Иванова

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Без дебат Прокурорската колегия назначи Иван Гешев за заместник на главния прокурор

Вашият коментар