ВСС ще прави проверка на немотивираните отводи

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще анализира причините за нарасналите в последно време немотивирани отводи на магистрати. Това стана ясно по време на заседанието на кадровия орган днес. Точката бе вкарана в дневния ред от Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет и касаеше проект за решение „относно информация от Инспектората към Висшия съдебен съвет за констатирани голям брой самоотводи на съдии по наказателни дела на Районен съд гр. Плевен през 2013 г. и анализ на административния ръководител на Районен съд гр. Плевен на постановените отводи по наказателни дела в съда за периода 2012 г. – 2013 г.“.

Пред колегите си председателят на комисията Незабравка Стоева обясни, че проблемът с немотивираните отводи на съдии и прокурори се задълбочава и се превръща в системен. Тя даде няколко примера – масово имало отводи по тежки и проблемни дела и така магистратите товарели добросъвестните си колеги. Често самоотводите не съдържали и едно изречение, което да ги мотивира.

За този проблем скоро алармира и заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Павлина Панова, която разказа, че за миналата година имало над над сто случая, при които съдии се отвеждат от дела с абсурдни мотиви. Имало случаи, в които се изтъква, че подсъдимите са конфликтни и отправяли нападки към съда; други съдии се отвеждали с мотив, че вече са гледали дело на въпросния подсъдим. По дело, образувано по жалба срещу ВиК, съдийка си направила отвод, защото съпругът й е депозирал жалби срещу ВиК. В друг случай съдия си направил отвод, защото подсъдимият бил роднина на вещо лице, вписано към този съд. Това граничи с отказ от правосъдие, каза преди седмици съдия Панова, цитирана от „Правен свят“. Тогава тя конкретизира и друг проблем – системата за отводи позволява на някои подсъдими да си уреждат т.нар. покупка на съдия като искат отводи на съставите, докато не попаднат на търсения от тях съдия. През 2013 г. Наказателната колегия на ВКС е разгледала 467 спорове за подсъдност, като немалка част от тях са именно заради отводи на съдии. Съдия Панова призова колегите си да правят много внимателна и прецизна проверка, преди да решат да се отвеждат.

Днес Незабравка Стоева предложи ВСС да проучи проблема и да направи анализ на причините за нарастването на немотивираните самоотводи. Посочи, че имало случаи, в които едно дело се забавя с 2-3 години заради отводи. Репликира я председателят на Върховния административен съд Георги Колев като попита какво би могъл да направи съветът, защото, по думите му, нито ВСС, нито административните ръководители имат правомощия в тази посока „за съжаление“. Колев посочи, че принципно е съгласен с предложението, но информацията трябва да се събира и анализира внимателно.

Светла Петкова предложи в решението да бъде записано, че информация за отводите трябва да бъде изпращана към Комисията по предложенията и атестирането към ВСС и тя да се взима предвид при атестирането. „Липсата на мотиви си е нарушение. Има магистрати, които така се измъкват от тежки дела“, каза членът на ВСС. Незабравка Стоева обаче не се съгласи с предложението на колежката си, защото според нея първо е необходимо да се направи анализ. „Няма как еднозначно да кажем, че един отвод е неоснователен“, посочи тя. Петкова се съгласи с нея и уточни, че е имала предвид КПА да извършва проверка.

Възрази им Калин Калпакчиев, които припомни на колегите си, че отводът и самоотводът е в компетенциите на съдията или прокурора и няма как ВСС да прави оценка или преценка на основателността му. Той обясни, че самоотводът не подлежи на самостоятелна проверка, а горната инстанция прави проверка, когато решава въпросите по същество по едно дело.

Думата след Калпакчиев традиционно взе и главният прокурор Сотир Цацаров, който благодари на члена на ВСС за изразената позиция, че отводите са процесуален въпрос на съда. Такъв, каза Цацаров, е и въпросът за разглеждането на делото при закрити врата и разглеждането му извън залата. Явно, заключи главният прокурор, в тезата на Калпакчиев се наблюдавало израстване, за разлика от сигналите, които той подавал по отношение на магистрати от Велико Търново и това било достойна позиция.

В думите на главния прокурор прозира препратка към предложението на Калин Калпакчиев към Етичната комисия да изрази становище по случая „Лясковец“. Както „Съдебни репортажи“ писа, мярката за неотклонение на стрелеца от Лясковец Петко Петков бе разглеждана в реанимация, ден след като той бе опериран, а по време на „заседанието“ обвиняемият е бил завързан с каиши и белезници за леглото. ВСС бе сезиран по случая с писмо от Българските адвокати за правата на човека, които поискаха информация за действията на кадровия орган на ВСС по отношение на магистратите, които са нарушили основни принципи на Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Предложение да се разгледа етичната страна на въпроса направи и Калпакчиев, а главният прокурор го определи като „опасен прецедент“. В крайна сметка Етичната комисия на ВСС отказа да се произнесе с мотив, че не е компетентна.

След изказването на главния прокурор Калпакчиев каза, че без да измества темата иска да направи уточнение, ако е останал неразбран. Той бе категоричен, че самоотводът е въпрос от компетенцията на съда, но поведението на прокурора или съдията в рамките на процеса може да бъде разглеждано от гледна точка на Етичния кодекс на магистратите. Калпакчиев посочи, че не отстъпва от позицията си за отводите, начина, по който са били поискани и по въпроса дали те „не нарушават основни принципи на правосъдието“, препращайки към друго негово предложение, свързани с искането на прокуратурата за отвод на съдията по едно от делата Цветанов. Тогава наблюдаващите прокурори се позоваха на слухове и клюки от коридорите на Съдебната палата, на които се базираха публикации в жълти издания.

В крайна сметка Светла Петкова оттегли предложението си, а съветът реши да извърши анализ на необоснованите отводи и евентуално да излезе с препоръки към административните ръководители. Масови отводи имаше и във Варненския окръжен съд по делата “Петрол“.

Изборът на председател на Софийския апелативен съд – на 26 юни

На днешното заседание на ВСС трябваше да се проведе изборът на нов председател на Софийския апелативен съд, но бе отложен. Единствен кандидат за поста бе досегашният му ръководител и отскоро обвиняем Веселин Пенгезов, който бе временно отстранен от поста и като съдия. Причина за отлагането стана депозиран болничен лист от Пенгезов, а освен това той е уведомил ВСС, че е на екскурзия в чужбина от 19 до 24 юни. След докладване на документите пред съвета, главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че предлага кадровиците да фиксират дата, „за да може той (Пенгезов – б.а.) да съобрази последващите си ангажименти с нас”.

Предложението му бе прието и изборът бе насрочен за 26 юни. В становището на Етичната комисия е записано, че Пенгезов няма в достатъчна степен необходимите за поста професионални и морални качества. В него са изброени сигналите, проверките и дисциплинарните и досъдебните производства, водени срещу него, но не става ясно как точно е формиран изводът на комисията.

ВСС не избра днес и други двама административни ръководители – без шефове останаха Апелативния съд във Велико Търново и Апелативната прокуратура в Бургас. И в двата конкурса участваха по един кандидат – за Велико Търново досегашният зам.-председател Румян Жеков (по време на обсъждането нито един член на ВСС не взе думата и не стана ясно защо кандидатурата му не получава подкрепа), а за Бургас – Калина Чапкънова – досегашен ръководител на Окръжна прокуратура Бургас. Името й е известно с факта, че тя е наблюдаващ прокурор по делото за атентата на летище „Сарафово“.