По случая “Лясковец” Висшият съдебен съвет прие, че не е негова работа дали в България се задържат завързани граждани в реанимация

Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да обсъди или провери действията на съдебните състави, постановили мярката за неотклонение на стрелеца от Лясковец Петко Петков. Както „Съдебни репортажи” писа, съветът бе сезиран от Фондация “Български адвокати за правата на човека” (БАПЧ), които поискаха да получат информация какви мерки ще предприеме кадровият орган на съдебната власт по случая. В писмото си БАПЧ уточняват, че съдебните състави, които са гледали делото, са нарушили правото на защита на Петков, като не са му осигурили публичен и справедлив процес. Причината бе, че първото разглеждане на мярката за неотклонение бе проведено в реанимацията на болницата във Велико Търново, ден, след като обвиняемият претърпя животоспасяваща операция – изваден му е бъбрек и част от червата. Съдия Янка Павлова, наблюдаващият прокурор по делото Цветан Маринов, говорителят на окръжната прокуратура Катерина Лещакова и служебният защитник на Петков – Димитър Димитров и секретар – протоколист влязоха в реанимацията, където по правило не се допускат дори роднини на пациентите, и проведоха съдебно заседание, докато Петков лежи на болничното легло с белезници на ръцете и каиши, които го държат обездвижен.

Няколко дни по-късно по жалба на защитника на Петков се провежда заседание в съдебната палата, където обвиняемият не присъства, защото здравето му все още е влошено. Съдия Бончо Бончев отказва да уважи искането на адвоката на Петко Петков да нареди да свалят белезниците от ръцете му с мотив, че не може да указва на лекарите как да провеждат лечението на болния. Малка подробност е, че белезниците са сложени от „Съдебна охрана”, не от лекарите.

Всичко това, казват от БАПЧ, нарушава правото на защита на Петков – влошеното здравословно състояние на страните е едно от основанията, които са уважителна причина за отлагане на делата, за да се гарантира адекватното осъществяване на защита, в правомощията на съда е да осигури справедлив процес на обвиняемия, което включва правото на активно участие в производството, а не „просто физическото му присъствие в помещение, на болнично легло”. „Накърнено е правото на обвиняемия на публично разглеждане на неговото дело като гаранция за справедлив процес. Бил е обект на нечовешко и унизително отнасяне, забранено и от Конституцията на Република България, и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)”, сочат правозащитниците.

В заключение адвокатите поддържат, че случилото се „представлява грубо нарушение на законовите и етични правила от страна на участвалите магистрати”.

Близо месец и половина по-късно Етичната комисия на ВСС излиза със становище по случая, че отказва да се занимава с него. В бланкетно писмо от 13 май на председателя на комисията Ясен Тодоров до правозащитната организация се казва, че случаят е “извън правомощията на ВСС”. Комисията се позовава на чл. 30 от Закона за съдебната власт, който урежда дейността и организацията на съдебните кадровици. В писмото няма нито дума относно правомощията на Етичната комисия, която е задължена да следи дали съдиите, прокурорите и следователите не нарушават Етичния кодекс на магистрати. А в него изрично е записано, че съдията, прокурорът и следователят трябва да гарантират справедливост за всеки от участниците в процеса, както и прозрачност на своите решения. Очевидно, членовете на комисията не смятат, че случаят е такъв.

Няма как да е съвпадение

Призваната да съблюдава етичното поведение на магистратите комисия във ВСС е твърде лаконична за мотивите си, с които отказва да вземе становище по случая „Лясковец”, но пък подробно мнение по него се оказва, че е изказал главният прокурор Сотир Цацаров. Макар казусът изобщо да не е бил отнасян към него. От писмото на Цацаров, с което „Съдебни репортажи” разполага, става ясно, че освен призивът на БАПЧ към ВСС, един от членовете на съвета – Калин Калпакчиев, е отправил предложение до Етичната комисия и до Комисията по правни въпроси да вземат отношение към етичните въпроси, поставени в случая. В писмото на главния прокурор се сочи, че Калпакчиев напомнял на колегите си, че са призвани да определят етичните стандарти в поведението на магистратите, като дадат „своевременна и внимателна оценка на фактите по спорни етични казуси, какъвто безспорно е случаят „Лясковец”. Цацаров е преразказал становището на Калпакчиев – според съдията от САС случаят повдига множество тревожни въпроси, един от които е: Доколко е в съгласие с изискванията на справедливия съдебен процес провеждането на съдебно заседание в болнично заведение при обективна невъзможност на обвиняемия да участва лично и да упражнява ефективно основното си процесуално право на защита? Като уточнява, че ВСС трябва да даде оценка на случая, в която водещи не да са дисциплинарните, а етичните въпроси, Калпакчиев призовава колегите си за активност, за да не се превръща казуса в „опасен прецедент”.

Дадената от Калпакчиев квалификация на наистина безпрецедентно нехуманното отношение към наречения от медиите „лудият от Лясковец” очевидно не се е понравило на главния прокурор, който пише до членовете на ВСС: „Без да излагам своята оценка по събитията в Лясковец и начина на провеждане на съдебното заседание по вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство, ще си позволя да посоча, че „опасен прецедент” е именно описаното писмо на член на съдебния съвет”. На практика, смята той, писмото на Калпакчиев е опит да се предизвика реакцията на ВСС по въпроси вън от неговата компетентност. Цацаров цитира чл. 262 от НПК, в който се казва, че „когато е необходимо съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда”. А преценката за това и други процесуални въпроси е от компетентността на съда, мотивира се главният прокурор.

„И това решение не подлежи на „оценка” от ВСС или от негови комисии, защото е процесуален въпрос”, казва Цацаров и допълва, че ако се приеме обратното ВСС ще стигне до положение да се произнася по правилността на едни или други процесуални действия при разглеждането на дела. „Точно такъв подход ще е в нарушение на независимостта на съда, защото ще се премине границата между правомощията на ВСС и самото осъществяване на правосъдието”, заключва Цацаров и предлага писмото на Калпакчиев да се приеме за сведение без да се приеме решение на ВСС по случая.

Писмото на главния прокурор Сотир Цацаров носи дата 13 май – същият ден, в който Етичната комисия уведомява БАПЧ, че няма правомощия да вземе отношение по спорните действия на съдебния състав. В други случаи Етичната комисия не само взема отношения по процесуални въпроси, но и приема, че действия на съда в процеса могат да са дисциплинарни нарушения или пък да се ползват в дискусия за избор на председател на съд – съвсем скоро разказахме за поредния случай за двоен стандарт по повод на това, че съдия не си направил отвод във Варненския окръжен съд.

Ако Висшият съдебен съвет приема, че няма власт да каже етично ли е съдът и прокурорът да компрометират правосъдието, като прекрачват и последните човешки граници, то тогава от гледна точка на гражданите за какво им е подобен орган?