Съдът: Контактите на Кокинов с политици показват податливост на влияние и готовност за услуги

Контактите на бившия ръководител на Софийската градска прокуратурата Николай Кокинов с бивши представители на изпълнителната власт и високопоставени политици обосновават като негов модел на поведение при упражняване на функциите му на магистрат податливост на влияние и готовност за поставяне в услуга към влиятелни политически фактори с цел кариерно израстване. Това е записано в решението на тричленния състав на Върховния административен съд, с което жалбата на Кокинов против дисциплинарното му уволнение не е уважена.

Бившият градски прокурор бе уволнен през юли, след като два месеца по-рано в медиите изтекоха записи от разговор между него, бившия премиер Бойко Борисов и бившия земеделски министър и обвиняем Мирослав Найденов, проведен в дома на лидера на ГЕРБ в Банкя. По време на срещата тримата обсъждат как да смачкат разследването срещу Найденов, Кокинов ходатайства пред Борисов за по-висок пост, коментират се предизвестения избор на главния прокурор и подробности от личния живот на други магистрати, а от края на записа става ясно, че бившият премиер е получил информация за прокурорската проверка за незаконно подслушване в МВР по времето на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Два дни по-късно Кокинов подаде оставка като градски прокурор и поиска да бъде освободен от съдебната система. Заради висящото дисциплинарно производство срещу него обаче ВСС не удовлетвори молбата му, а по-късно го уволни за уронване на престижа на съдебната власт. Прокуратурата пък не откри някои от участниците в записа да е извършил престъпление, но за сметка на това се захвана да разследва как са изтекли разговорите в медиите. Призивът на Съюза на съдиите ВСС да провери делата на Кокинов, пък остана без реакция и така едва ли ще се разбере колко “податлив” и склонен към услуги е бил бившият градски обвинител.

От решението на ВАС (председател Наталия Марчева, членове Тодор Тодоров – докладчик и Николай Гунчев) става ясно, че съдът е съгласен с всички аргументи в подкрепа на тезата, че с поведението си Кокинов е уронил престижа на съдебната власт. В жалбата си до съда, бившият магистрат твърди, че решението на ВСС се позовава незаконосъобразно на съдържанието на разпространени аудиозаписи, вменявайки убеждение за автентичност на същите и кредитирайки ги изцяло с доверие. По този начин е допуснато позоваването на негодни и несъбрани по законоустановения ред доказателства, смята Кокинов. Освен това ВСС не е съобразил тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на нарушителя. Бившият градски прокурор смята, че решението на ВСС не е в съответствие с целта на закона, тъй като то отразявало стремеж съветът да отговори на обществените очаквания, без да зачита правата му.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа становището, че жалбата е неоснователна, защото по дисциплинарното дело е доказано виновното извършване на нарушението, а с широкия отзвук на срещата са създадени съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, накърнен е нейният престиж, авторитет и доброто й име като основен стожер на държавността.

За да формира изводите си, съдът се позовава обясненията на Кокинов и Мирослав Найденов, дадени в хода на прокурорската проверка по случая, които потвърждават, че такава среща действително се е провела, а изнесеният запис кореспондира с разговора на тримата замесени. По делото е установено също, че познанството на бившия градски прокурор с Бойко Борисов датира от времето, когато той е изпълнявал длъжността главен секретар на МВР, когато двамата многократно са се срещали по служебни и лични поводи. Съдът изяснява, че вечерта на 14 април Мирослав Найденов е бил в дома на Бойко Борисов, като в 19.11 часа той се е обадил на Кокинов и си е уговорил среща с него за следващия ден заедно с Найденов. Денят на срещата е съвпадал с деня, в който прокуратурата обяви публично резултатите от извършена проверка по повод подаден сигнал за незаконно използване на специални разузнавателни средства.

„Кокинов каза по едно време, че бърза за репетиция за обявяване на резултатите от проверката за СРС. Стана ясно, че репетицията всъщност е оперативка преди обявяването на резултатите от проверката на СГП по скандала със СРС-тата. Кокинов каза на Борисов, че нещата са сериозни и са подписани от всичките 11 или 13 проверяващи, ще има повдигнати обвинения. За мен не беше изненада да чуя това, тъй като знаех, че Цветанов е разпореждал подобни нерегламентирани мероприятия по отношение на министри, политици, общественици и т.н.”, обяснява пред прокурорите Мирослав Найденов, който стана защитен свидетел именно по това разследване, а на този етап от държавното обвинение отказват да посочат каква е причината от март до сега делото срещу бившия земеделски министър да не е приключено.

Найденов разказва пред разследващите, че се познава добре с Кокинов, но нямали приятелски отношения. „Като се появи (Кокинов – б.а.) се поздравихме, дори се пошегувахме – стори ми се отслабнал, след което се изкуших да го попитам кой поръча това мое дискредитиране в публичното пространство, свързано с повдигането ми на обвинение за нещо, което се е влачило повече от три години и то в точно подбран определен момент – дни преди номинациите за депутати на ГЕРБ, с цел да ме извади от листите за надпревара. Кокинов ми каза това, което всъщност и аз подозирах, че това е поръчка на Цветан Цветанов – бившия вътрешен министър. Малко след това се появи господин Борисов …”, сочи Найденов.

И още: „След това провокирах Кокинов да потвърди това, което беше коментирал пред мен – да потвърди, че Цветанов е поръчал моето дискредитиране. Кокинов отговори, че трябва тези вътрешни проблеми да си ги коментираме в ГЕРБ, но потвърди пред Борисов, че Цветанов е поръчал моето дискредитиране. Каза, че подробности по делото не знае, тъй като е изолиран от това дело, че то се докладва директно на зам.-главния прокурор г-н Сарафов, но се носели клюки, че съм поръчан, някой ми диша във врата, че моя близка по всяка вероятност ще бъде използвана от прокуратурата, за да бъда дискредитиран. Каза, че личното му мнение като прокурор е, че това е абсолютно скалъпено обвинение, което няма да издържи. След което те започнаха с Борисов друг разговор по отношение на намерение на Кокинов да кандидатства за апелативен прокурор”.

Бившият градски прокурор се защитава като казва, че по време на срещата е коментирал единствено информация, изнесена по медиите за разследването срещу Найденов. Това обаче не е така, защото от разговора се разбира, че Кокинов споделя на Найденов какви действия смятат да предприемат наблюдаващите прокурори по делото срещу бившите ПР-ки на министъра.

Сериозно внимание в решението на ВАС е обърнато и да споделените в разговора желания на Кокинов за кариерно израстване. Съдът приема за установено, че „Николай Кокинов е споделил намерението си да се кандидатира за поста „административен ръководител на Софийска апелативна прокуратура”, като е мотивирал това с голямата власт, която този пост дава и е поискал подкрепата на бившия министър – председател”. В обясненията на Найденов по случая се описва как бившият градски прокурор и Борисов започнали „друг разговор”, от който той разбрал, че Кокинов „молеше за някаква политическа подкрепа за Апелативната прокуратура, но не разбрах точно за каква позиция”. Самият Кокинов твърди друго: „Споделих на господин Борисов, че имам намерение да се кандидатирам за апелативен прокурор чисто приятелски”.

Що се отнася до частта от разговора, в която тримата обсъждат сексуалната ориентация на зам.-градските прокурори Божидар Джамбазов и Роман Василев, както и журналиста Борис Митов, Кокинов твърди, че всичко, което е коментирал „относно сексуалността на този или онзи беше под формата на шега, разговор между мъже, както правят повечето българи”. И заключва, че това е „частен разговор, в частен дом, нерегламентирано записан”, затова тримата си позволили „един по фриволен тон”, защото се познавали отдавна. „Безкрайно ми е неприятно, че частни разговори бяха изнесени в публичното пространство и си задавам риторичен въпрос, ако в къщи водя разговор с жена си и някой го запише и изнесе, това по-малко укоримо ли е”, оплаква се бившият градски прокурор.
„Между Кокинов и Борисов имаше шеговити коментари, свързани с колеги на Кокинов, разговора беше шеговит и малко нецензурен – типичен за мъжкия диспут стил”, обяснява по повода Мирослав Найденов.

В решението на ВАС се цитират няколко текста от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, които е нарушил Кокинов. Те изцяло съвпадат с мотивите, с които петима членове на ВСС – всички бивши съдии (а не главният прокурор), внесоха в съвета предложение за дисциплинарно преследване срещу него. Съдът приема, че даването на информация по висящо наказателно производство и обясняване на последващи стратегии по разследването от страна на Кокинов „сочи липса на независимост и безпристрастност при упражняване на правомощията”. Той е допуснал грубо нарушение на нормата в Етичния кодекс, според която магистратът не бива да обсъжда висящи пред него производства извън службата си или да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. В решението е уточнено, че „макар и пряко да не е участвал като прокурор в коментираните производства, жалбоподателят в качеството си на административен ръководител е длъжен да съблюдава визираните норми. Безпристрастността е необходима при осъществяване на всички възложени му функции”.

По отношение на разговора между мъже с фриволен и шеговит тон съдът е категоричен, че тази оценка „не може да замени неговата истинска същност, детерминирана от използвания на моменти вулгарен език при оценка на личните и професионални качества на обсъжданите лица”.

Тричленният състав на ВАС посочва, че търсената от Кокинов политическа подкрепа за кариерното му израстване представлява дълбоко укоримо поведение. „Стремежът му да оглави Апелативна прокуратура София не е свързан с конкретни идеи за оптимизиране и подобряване работата на тази институция”, категоричен е съдът. С това Кокинов е нарушил нормата в Етичния кодекс, според която при кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му.

„Правилата за етично поведение на магистратите не отричат тяхното право на лични и социални контакти. Тези контакти обаче трябва да са обществено приемливи и да не разколебават доверието към магистрата и към органите на съдебната система”, пише ВАС, като допълва, че ВСС правилно е приел, че проведеният разговор между бившия градски прокурор, Найденов и Борисов „създава сериозни съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърнява престижа й”. „Обществото изразява своята нетърпимост която и да било власт в държавата да се осъществява от лица със сериозни зависимости от политически, икономически и други кръгове, защото това обуславя функиционирането на която и да било от трите власти не според действащите закони и Конституцията”, казва още съдът.

Изрично се посочва, че от доказателствата по делото е напълно ясно, че разговорът не е имал личен характер, както твърди Кокинов, а съдържанието му, времето и поканата за провеждането му касаят не личния живот на магистрата, а неговите професионални функции и кариерно израстване като прокурор, както и висящи наказателни производства в прокуратурата, която е ръководел. Съдът се съгласява с доводите на ВСС, че изключителният публичен резонанс на срещата и проведеният разговор, крайно негативната обществена оценка за магистрата и цялата съдебна система, произтичащи от него, са отегчаващи вината обстоятелство. Такова е фактът, че прокурор Кокинов е извършил посочените дисциплинарни нарушения в период от време, когато срещу него се е водело друго дисциплинарно производство, както и, че той е бил административен ръководител на най-голямата окръжна прокуратура в страната – Софийска градска прокуратура, което завишава изискванията към него за спазване на правилата за професионалната етика.

ВАС не се съгласява с аргументите на Кокинов, че решението на ВСС е било необективно заради изразената позиция на съвета, публикувана на сайта. „На 26.04.2013 г. по повод публичното оповестяване на разговора между Кокинов, Борисов и Найденов ВСС е обявил на сайта си становище, което гласи ”Независимо дали записът е истински или манипулиран, той нанася тежки и непоправими вреди върху авторитета на съдебната система и на държавата”. Начинът по който е формулирана декларацията показва безпристрастност и липса на предварително заявено отношение на ВСС към дисциплинарноотговорното лице, както и към останалите двама участници в разговора. В текста й се съдържа принципно отношение към подобни прояви, уронващи престижа на съдебната власт”, смята съдът.

Решението на тричленния състав не е окончателно, то може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.