Софийският апелативен съд потвърди присъдата на Владимира Янева по “Червей” и наложи глоба от 1000 лв. на бившата председателка на СГС

И въззивната инстанция не приема защитната теза на Янева, че разрешенията за СРС-та извън законовия срок са грешка, а не престъпление
10-01-2017; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;

Снимка: Капитал

Снимка: Капитал


Софийският апелативен съд (САС) потвърди осъдителната присъда на бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) по делото “Червей”, а в допълнение налага на Янева глоба от 1000 лв., като уточнява, че се касае за пропуск на първата инстанция. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с изводите на СГС, че Янева е извършила престъпление, като е разрешила използването на СРС-та по разработка “Червей” извън законоустановения срок. В защитната си теза бившата председателка на СГС твърдеше, че става дума за нейн пропуск, но не и за умишлено извършено престъпление. В пространните си мотиви САС описва допълнителните аргументи, които сочат, че няма как Янева да се е объркала или допуснала грешка, подписвайки СРС-та.

Според обвинителния акт на прокуратурата бившият председател на СГС е извършил продължавано престъпление, като на 12 септември 2013 г., 12 ноември 2013 г., 28 януари 2014 г. и 25 март 2014 г., два пъти е разрешила използване и два пъти е разрешила продължаване на експлоатацията на СРС в нарушение на закона. Янева бе осъдена от първоинстанционния съд само по обвинението, касаещо последното разрешение, тъй като именно с него бившата председателка на СГС на практика е позволила експлоатация на СРС-та 120 дни над разрешения по закон срок. Разрешенията са дадени по отношение на автоматизираната информационна система (ЦПР), без същата да е обект за установяване на самоличността на лица, за които са получени данни и има основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления. Разрешенията са за използване на всички способи, предвидени в ЗСРС, без да е възможно прилагането им по отношение на информационна система.

Бившият шеф на “Вътрешна сигурност” Тодор Костадинов, подсъдим заедно с Янева, бе обвинен в това, че в периода 12.09.2013 г. до 25.03.2014 г. при условията на продължавано престъпление и в кръга на службата си, на 12.09.2013 г., на 12.11.2013 г., на 28.01.2014 г. и на 25.03.2014 г. е съставил общо 6 официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел тези документи да бъдат използвани пред председателя на Софийски градски съд, като доказателство за тези обстоятелства. Става дума за искания за експлоатация на СРС-та и справки към тях. Съдът обаче го оправда по това обвинение, като постанови, че то е несъставомерно. Причината е, че инкриминираните от прокуратурата документи – справките, придружаващи исканията за използване на СРС-та не са официални документи.

В началото на миналата година състав на СГС с председател Иван Коев призна Янева за виновна само по едно от обвиненията – за разрешеното използване на СРС със 120 дни над допустимото по закон. Костадинов пък беше освободен от наказателна отговорност по обвинението за компютърно престъпление и беше осъден само на глоба от 3000 лева, като съдът го оправда за документни престъпления.

В мотивите си Апелативният съд казва, че подсъдимата Янева е била наясно с уникалността на обекта, за когото са искани СРС-та, и със сроковете за прилагане на СРС, тъй като за разлика от другите разрешения за прилагане на СРС във времето, огромна част от които са били разрешавани от заместниците на подсъдимата в СГС, за този обект и четирите разрешения са били дадени лично от подсъдимата. Свидетелски показания по делото сочат, че самата подсъдима, преди да издаде първото разрешение за прилагане на СРС, е извършила проучване на възможността за прилагане на СРС към този специфичен обект.

“Основното съображение на въззивния съд да приеме, че подсъдимата Янева напълно съзнателно е надвишила максималния срок за разрешаване на СРС по причини, които тя не посочи пред съда в своите обяснения, е самият начин на издаване на разрешенията за прилагане на СРС. В случая от 28.01.2014г., когато искането е било за първоначално разрешение за прилагане на СРС (поради прекъсването във времето между приключването на срока по разрешението от 12.11.2013г. и искането от 28.01.2014г.), подсъдимата напълно законосъобразно е издала разрешение за продължаване на прилагането на СРС, независимо от липсата на отразяване в регистъра на СРС, воден в СГС за това, че става дума за продължаване по предишни разрешения. На 25.03.2014г., независимо от посочването на това, че искането е за продължаване на разрешението за прилагане на СРС, подсъдимата е издала разрешение, оформено като такова за първоначално прилагане на СРС. За разлика от предишните разрешения от 12.11.2013г. и от 28.01.2014г., в които изрично и съобразно изискванията на ЗСРС е посочено, че става дума за продължаване на прилагането на СРС, в това разрешение от 25.03.2014г. никъде не е посочено, че става дума за продължаване на срок по вече дадено разрешение, независимо от това, че и в искането на Дирекция „Вътрешна сигурност”-МВР, разписано от подсъдимата изрично е посочено, че то е за продължаване на срок за прилагане на СРС, както и в справката е посочено предходното издадено разрешение от 28.01.2014г.”, мотивира се САС. Съдът прави извод, че твърдението на подсъдимата за липса на възможност да бъде извършена проверка на сроковете по издадените разрешения е изцяло защитна версия. “В регистъра на СГС за разрешени СРС е напълно достъпна проверката по уникалното име на обекта, за който се издава съответното разрешение. В СГС се съхранява и вторият екземпляр от разрешението от 28.01.2014г., в което изрично е посочено, че това разрешение е за продължаване прилагането на СРС спрямо същия обект с още 60 дни и простата сметка показва, че едно продължение от 60 дни (което значи, че е имало предходно разрешение) с разрешение за още 120 дни надхвърля при всички положения установения в чл.21, ал.2 ЗСРС срок от шест месеца общо (183 дни в общия случай)”, се казва още в мотивите.

Що се касае до обвиненията на другия подсъдим по делото Тодор Костадинов, съдът казва, че той е ползвал акаунта на служителка, за да влезе в системата и да провери дали е заличена полицейска регистрация на свидетел по делото. Съдът обаче изразява учудване, че Костадинов няма обвинение за заличаването на полицейските регистрации на въпросния свидетел, което всъщност е и единствения резултат от прилагането на СРС по операцията “Червей”.

“Този въпрос е изцяло от конституционно установената компетентност на Прокуратурата на Република България и тя не е повдигнала такова обвинение, поради което подсъдимият Костадинов следва да носи отговорност именно за престъпление по чл.319а, ал.4 вр. ал.1 НК, доколкото няма по-тежко повдигнато обвинение. От тази гледна точка е необяснимо и не може да се коментира и развитото в протеста подробно твърдение за наличието на обща цел в подсъдимия Костадинов и подсъдимата Янева-Манолева да предоставят облага на св.Г. чрез заличаване на полицейските му регистрации чрез “кухи” (според израза в допълнението към протеста – стр.2) сигнали, “фиктивни (по израза в допълнението към протеста – стр.2) проверки, “странни” разрешения (по израза в допълнението към протеста – стр.3) на подсъдимата за прилагане на СРС. Прокуратурата е имала достатъчно възможност да формулира своите обвинения и да докаже своите тези в открит и състезателен процес, а не да създава внушения чрез твърдения, които не могат да бъдат предмет на доказване в настоящия наказателен процес поради липсата на съответни обвинения”, се казва в мотивите на САС.

Както “Съдебни репортажи” писа, от мотивите на СГС към присъдата на Янева ставаше ясно, че прокуратурата твърди още няколко престъпления, извършени от бившата председателка – че е дала разрешение за използване на СРС-та в нарушение на местната подсъдност, че разрешенията не съдържат подробни мотиви, че престъпленията, за чието разкриване са дадени разрешенията, не попадат между тези, за които законът допуска подобен начин на събиране на доказателства. Проблемът е обаче, че в обвинителния акт прокуратурата е пропуснала да предяви такива обвинения, а ги твърди единствено в пледоарията си, ето защо съдът е категоричен, че е недопустимо Янева да бъде осъдена по непредявени обвинения. Подобни изводи има и в мотивите на въззивната инстанция.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Седмицата, в която “превъртяха Рубикон-а”

vss

27 неправителствени организации искат от президента да наложи вето на Закона за опазване на околната среда

Syd

Съюзът на съдиите призова за вето на измененията в НПК и Закона за съдебната власт

Снимка: Капитал

Управляващите си осигуриха удобен съд за корупционните дела и възнаградиха членовете на ВСС

След сериозен международен и граждански натиск ГЕРБ се отказаха от рестрикциите към професионалните организации на магистратите
vss

Шестима членове на ВСС: Поправките в ЗСВ ще доведат до неприемливо и небалансирано ограничаване на правата на магистратите

ssb

Съюзът на съдиите: Промените в Закона за съдебната власт са опит за сплашване на критичния към властта граждански сектор

Съюзът на юристите призова президента за вето над скандалните поправки, ССБ готови за дело в Страсбург и Съда в Люксембург
Syd

Европейската асоциация на съдиите: Промените в ЗСВ са пречка за свободното сдружаване на магистрати в професионални организации

Снимка: Капитал

Управляващите създават извънреден съд с правила по изключение

Прокуратурата ще може да разследва безкрайно дела за корупция, а обвиняемите ще стоят по-дълго в ареста
Снимка: Дневник

Мнозинството във ВСС напусна заседанието и блокира приемането на отрицателно становище по скандалните промени в ЗСВ

vss

Съдиите от ВКС с крайно отрицателно становище по скандалните поправки в Закона за съдебната власт

Вашият коментар