От мотивите на СГС по “Червей”: Невъзможно е Владимира Янева погрешка да е разрешила СРС-та извън законовия срок

Прокуратурата заложила сламка за спасение на експредседателката на градския съд с обвинението на бившия шеф на „Вътрешна сигурност“ в МВР, че я е подвел
16-09-2016; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Изключено е бившият председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева да е разрешила използване на СРС-та по разработка „Червей“ извън законоустановения срок заради объркване. Това става ясно от мотивите на СГС с председател съдия Иван Коев към осъдителна присъда на Янева.

Според обвинителния акт на прокуратурата бившият председател на СГС е извършил продължавано престъпление, като на 12 септември 2013 г., 12 ноември 2013 г., 28 януари 2014 г. и 25 март 2014 г., два пъти е разрешила използване и два пъти е разрешила продължаване на експлоатацията на СРС в нарушение на закона. Янева бе осъдена от първоинстанционния съд само по обвинението, касаещо последното разрешение, тъй като именно с него бившата председателка на СГС на практика е позволила експлоатация на СРС-та 120 дни над разрешения по закон срок. Разрешенията са дадени по отношение на автоматизираната информационна система (ЦПР), без същата да е обект за установяване на самоличността на лица, за които са получени данни и има основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления. Разрешенията са за използване на всички способи, предвидени в ЗСРС, без да е възможно прилагането им по отношение на информационна система.

Бившият шеф на “Вътрешна сигурност” Тодор Костадинов бе обвинен в това, че в периода 12.09.2013 г. до 25.03.2014 г. при условията на продължавано престъпление и в кръга на службата си, на 12.09.2013 г., на 12.11.2013 г., на 28.01.2014 г. и на 25.03.2014 г. е съставил общо 6 официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел тези документи да бъдат използвани пред председателя на Софийски градски съд, като доказателство за тези обстоятелства. Става дума за искания за експлоатация на СРС-та и справки към тях. Съдът обаче го оправда по това обвинение, но го призна за виновен за компютърно престъпление.

В мотивите на СГС към осъдителната присъда на Янева се сочи, че „неспазването на срока, в който е било допустимо използването на СРС, опорочава събраните доказателства до степен на негодност в бъдещо наказателно производство“. „Следователно, обектът на защита от чл. 284в НК е засегнат и деянието е общественоопасно. Доколкото е и обективно несъответно на ЗСРС, то е престъпно – съдържа всички признаци от обективната и субективна страна на състава по чл. 284в НК“, мотивира се съдия Иван Коев и посочва защо съдът не се съгласява с аргументите на защитата на Янева, че според наложилата се практика при прекъсване експлоатацията на СРС се подава ново искане. „Единственото законосъобразно и очевидно тълкуване на ЗСРС в такава хипотеза е тъкмо обратното. Една от основните цели на принципа за разделение на властите е “власт да възпира власт” – в случая съдебната – изпълнителната. Виждането на органите на МВР и ДАНС за приложението на закона по никой начин не обвързва магистрата по чл. 15 ЗСРС. Обратно, МВР и ДАНС са тези, които рано или късно следва да съобразят дейността си със създадената от съда практика по приложение на закона“, казва съдът.

Според СГС Янева несъмнено е съзнавала, че извършва нарушение. С последното разрешение за прилагане на СРС-та тя е надвишила законоустановения срок със 120 дни. “Нарушението е съществено, доколкото незаконно определената част от срока реално е в размер на две трети от законоустановения”, се казва в мотивите.

Съдът категорично опровергава тезата на защитата, че срокът тече отделно и независимо за всяко подадено искане. Така, счита СГС, самият срок на практика би се обезсмислил – “чрез нови искания органите на досъдебното производство биха имали правомощие да прилагат СРС за неограничено време”. “Видно от обективно проявеното поведение на подсъдимата Янева при издаване на третото и четвъртото разрешение, очевидно такова е било и нейното собствено разбиране за правилното приложение на закона – затова в третия случай тя е продължила, а в четвъртия – разрешила приложението на СРС, макар и в противоречие с отправеното до нея искане“, се казва в мотивите.

С други думи с четвъртото разрешение Янева е разрешила използване на СРС-та, въпреки че в искането до нея е било записано, че става дума за продължаване на използването на СРС-та. Според закона председателят на СГС не е имала право на преценка, а задължително е следвало да откаже експлоатацията на СРС-та, която надвишава законовия срок.

„Издавайки първите три разрешения за прилагане на СРС, Янева е знаела, че такива са дадени, респ. че срокът им е бил продължен до максималния допустим. Наличието на предходни разрешения е видно и от справката, приложена към четвъртото искане“, пише в мотивите на СГС. Съдът приема, че престъплението е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, като тя е съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасния резултат и пряко е целяла резализацията му – да бъдат засегнати обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на държавните органи при прилагането на СРС.

Освен това разликата в искането, оправено да Янева, в което изрично се сочи, че се касае за продължаване на прилагането на СРС-та и разрешението, в която бившата шефка на СГС не е споменала това обстоятелство, е “още една сигурна индиция, че подсъдимата е била наясно с предходните дадени разрешения”. “След като в отправеното до нея искане и справката към него е посочено, че се иска продължаване на срока за прилагане на СРС, посочен е номера на предходното дадено разрешение от председателя на СГС, както и периода на експлоатация на СРС, то вън от съмнение е, че са били налице достатъчно данни, че искането не е първо по ред, за да бъде уважено като такова. Отделно от това, подобно разминаване в подписаните от подсъдимата документи – искане за продължаване на срок и разрешение за използване на СРС (а не за продължаване на срока им), няма как да не е било забелязано, тъй като се касае за доста фрапиращо несъответствие – на практика е разрешено нещо, различно от поисканото”, мотивира се съдия Коев. В допълнение – четвъртото искане препраща към номера на третото, а последното – към номерата на второто и първото искане. С други думи Янева е “разполагала с достатъчно информация, дори и без необходимост от извършване на допълнителни справки в регистъра на СГС за издадените СРС, за да е наясно с разрешения от самата нея до момента срок”.

Съдът подчертава, че и в четирите искания се е съдържало наименованието на разработката – „Червей“, еднаква е била и фактологията, описана в исканията, като мотиви за отправянето им и като причини, препятстващи възможността за събиране на доказателства по друг начин, освен чрез СРС. „Независимо от големия брой издадени разрешения от председателя на СГС – подсъдимата Янева, действаща като орган по чл. 15 ЗСРС, следва да се има предвид, че в случая се касае до специфични по съдържание искания и разрешения – за прилагане на СРС по отношение на информационна система на МВР, единна за цялата страна и очевидно свързана с националната сигурност. Подобни искания – общо четири на брой, без всякакво съмнение, няма как да не бъдат забелязани и запомнени, предвид и на неособено продължителния времеви период, през който са отправени“, подчертава СГС. Затова приема, че „извършването на две подобни грешки по повод на една и съща ППО (разработка – б.а.) няма как съдът да приеме за случайно». «Особено като се има предвид, че именно тези две грешки са довели до привидно (от формална, външна страна) издаване на процесуално законосъобразни разрешения. В първия случай на “грешка”, тъй като в искането (и справката) е имало данни за предходните две, законосъобразният подход е бил именно продължаване на срок, а не неговото разрешаване, съобразно подаденото искане. Във втория обаче, тъй като в справката е имало данни за третото искане, което пък на свой ред съдържа данни за предните две, единствената възможност само формално да се спази ЗСРС е била именно издаването на първоначално разрешение – все едно до момента такова не е давано“, казва съдът.

И изрично подчертава: “Спазването на процесуалните правила обаче при така установените факти е само привидно. Всъщност, касае се до заобикаляне на закона – с позволени средства се постига забранен резултат. И докато при прякото нарушаване на закона е възможно да се мисли за фактическа грешка (чл. 15 НК), то при неговото заобикаляне това не е възможно, защото умисълът в случая е доста по-комплексен и обхваща повече факти.”

По отношение на обвинението на Тодор Костадинов – че е изготвил официални документи с невярно съдържание СГС казва, че повдигнатото обвинение е изначално несъставомерно, тъй като не държи сметка за спецификата на вида документи, които са инкриминирани. С други думи прокуратурата е пратила на съд бившия шеф на “Вътрешна сигурност” в МВР за деяние, което не е престъпление. Това е така, защото справките, които Костадинов е изготвил не са официални документи. “Подобни “справки” ЗСРС не познава, а прокуратурата не е инкриминирала нарушаване на други нормативни актове при съставянето им. Наложилата се практика да се съставят “справки” към исканията за разрешаване на СРС не може да ги превърне в официални документи“, пише съдия Коев. Освен това наличието на данни в справките за предходно прилагане на СРС-та изключва умисъла за престъпление по чл. 311 от НК. Тоест, ако Костадинов е целял да излъже Янева, то той не би споменал, че спрямо информационната система на МВР вече се прилагат СРС-та.

Що се касае до исканията за експлоатация на СРС-та, СГС посочва, че това са “диспозитивни документи”, в които се твърдят факти, но те следва да бъдат щателно проверени от съда. “Искането по чл. 14 ЗСРС има предназначение да инициира производството пред органа по чл. 15 ЗСРС. Касае се за сезиращ документ (волеизявление на оправомощен орган) – чрез него се създава правото и задължението компетентният магистрат да се произнесе по реда, указан в чл. 15 ЗСРС“, пише в мотивите. И още: „Процесуалните закони познават редица подобни документи – искания, молби, заявления, предложения, жалби, протести, искови молби, тъжби и др., въз основа на които се образува производство пред съд. Това, че в тях страната обективира твърденията си, въз основа на които обосновава своето искане към съда, далеч не означава, че се касае за удостоверителни документи. Така например, прокурорът не удостоверява установените от него факти във внесения в съда обвинителен акт, а ги твърди. Идентично стоят нещата и при подадени искания до съда за вземане на МНО “задържане под стража”, за разрешаване от съда на обиск, претърсване, изземване, вкл. на кореспонденция и др.“

С други думи, ако следваме логиката на обвиненията срещу Костадинов по “Червей”, ако прокурор напише обвинителен акт, но не успее да го защити в съда и се стигне до оправдателна присъда, то този прокурор би следвало да носи наказателна отговорност за невярно документиране по чл. 311 НК.

„Удачно е тук да се цитира пледоарията на прокурор Димитър Петров – “Целта на удостоверяването е била да се получи разрешение за използване на специални разузнавателни средства, без да са били налице законовите изисквания”. Именно поради тази установена и от съда цел, инкриминираните документи, съставени от подс. К., следва да се определят като диспозитивни. Очевидно дори и прокуратурата не избягва да твърди, че съставените документи са имали именно типичната за диспозитивните документи насоченост – да предизвикат настъпването на определени правни последици (образуване на производство по чл. 15 ЗСРС и издаване на разрешение за прилагане на СРС). При така установената цел, която е различна от предвидената в чл. 311 НК – документът да бъде използван за установяване (доказване) на изявления и обстоятелства, съдът не се съгласява с правното твърдение на държавното обвинение (а и на защитника, изложено включително и в неговата пледоария), че се касае за удостоверителни документи“, мотивира се СГС.

Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха и друга специфична подробност във връзка с обвинителния акт на прокуратурата по делото. На практика градската прокуратурата е заложила сламка за оневиняването на Владимира Янева, тъй като в обвинението на Тодор Костадинов се твърди, че той е изготвил удостоверителни документи с невярно съдържание – исканията за експлоатация на СРС. За да бъде престъпление обаче поведението на бившата шефка на СГС, то трябва да е било умишлено. Ако се приеме, че искането има законно призната удостоверителна функция, то неверните данни в него са подвели Янева, което изключва умисъла й. От мотивите на съда всъщност се изяснява, че СГС приема, че конструкцията на обвинителната теза не е вярна, тъй като документите, изготвени от Костадинов не са удостоверителни и всички твърдения в тях е следвало да бъдат проверени от Янева.

В мотивите към присъдата се казва също, че прокуратурата твърди още няколко престъпления, извършени от Янева – че е дала разрешение за използване на СРС-та в нарушение на местната подсъдност, че разрешенията не съдържат подробни мотиви, че престъпленията, за чието разкриване са дадени разрешенията, не попадат между тези, за които законът допуска подобен начин на събиране на доказателства. Проблемът е обаче, че в обвинителния акт прокуратурата е пропуснала да предяви такива обвинения, а ги твърди единствено в пледоарията си, съдът обаче е категоричен, че е недопустимо Янева да бъде осъдена по непредявени обвинения.

Припомняме, че в началото на февруари миналата година премиерът Бойко Борисов публично подкани прокуратурата да образува дело на Янева заради незаконни разрешения за използване на СРС-та срещу информационните масиви на МВР. След като Борисов определи справедливата присъда на съдийката („за това, което са правили, трябва да им дадат по 400 години всички по веригата, от съдията до последния, ако приемем, че има съизмеримост), прокуратурата светкавично образува дело срещу бившата председателка на СГС, въпреки че информацията от Бюрото за контрол над СРС-та е била изпратена до държавното обвинение три месеца по-рано. Седмица по-късно главният прокурор Сотир Цацаров внесе във ВСС предложение за отстраняване на Янева заради образуваното по скандала досъдебно производство.

В запис по скандала “Яневагейт”, публикуван в “Биволъ” на 9 ноември 2015 г. Владимира Янева пресъздава именно тези събития. Бившата председателка на СГС обяснява, че се обадила на Цацаров и той я приел светкавично, за да обсъдят ситуацията.

Янева: Така, а аз, ааа, звъня на главния прокурор. И се виждам с главния прокурор. Той веднага отреагира, казва, след 10 мин. така и така, ела. Със главния прокурор коментираме следния момент. Той казва така: Какво е твойто мнение? Аз му казвам виж сега. Започвам едно по едно да му ги казвам нещата. Първо му казвам, че за срока според мен няма проблем щот са отделни искания има прекъсване, то се прекъсва, започва да тече нов срок. За „обект“ няма изискване по закон да е до 180 дни по едно оперативно дело или в рамките на една година това изискване е само по отношение на лицата, няма единен електронен регистър, обектът няма легална дефиниция поради което даващия разрешението го преценява. И, способите са извън мотивите на искането, което значи, че заявителят си преценява какви способи да използва. И всичките доводи аз му ги казвам.

След това Владимира Янева разказва как главният прокурор й е обещал съдействие.

Янева: Той казва: Добре. Имай предвид, ако се наложи, може да те разпитаме като свидетел или служителя ти по сигурността на информацията и ги каза всичките тези неща. Но, каза, имай предвид, че мен Бойко ме извика, каза ми да те опраскам. Аз му казах, че на мен глупости не ми се правят. Популистки ходове не ми се предприемат. И ще гледам да завоалирам нещата, така че ако има някакво нарушение, все едно тебе са те подвели.

Няколко месеца по-рано, на 11 февруари 2015 г., главният прокурор коментира, че „министър-председателят е изразил общото чувство и общото усещане от всичко това, което се е случило до момента”. Цацаров обещава публично, че обвинения по разследването ще има и то в най-кратки срокове, като съобщава, че прокуратурата работи по няколко направления – закононарушение за начина, по който е образувано оперативното дело, разрешението за използването на специални разузнавателни средства по отношение на автоматизираната информационна система (АИС) в МВР, както и самите разрешения на СРС-та.

Цацаров изразява становище, че законът не позволява обект на СРС-та да е компютърна система и „очевидно някой е измислил, за да даде законова форма на опита да проникне в системата”. “Към това трябва да прибавим срок, мотиви, да прибавим абсолютно идентичните мотиви към искането за продължаване на срока. Към това трябва да прибавим най-сетне и огромната въпросителна как е прилагано това СРС, защото има данни, че опити за прилагането му са били извършвани по отделни регионални дирекции на МВР”, коментира главният прокурор и допълва, че съдията, който е разписал разрешенията е трябвало да следи за спазване на сроковете.

В този контекст остава отворен въпросът защо прокуратурата само е коментирала действия на Янева, които счита за престъпления, но не ги е включила в обвинителния акт. Присъдата подлежи на обжалване пред САС.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Състезание за председател на Върховния административен съд ще има – трима от ВСС номинираха съдия Соня Янкулова

Снимка: Капитал

Правната комисия засили делата за корупция по високите етажи на властта към спецсъда

Данаил Кирилов игнорира аргументите “против” на ВКС от “позицията на депутатското кюфте”
Petya-Krancheva-1

Съдийската колегия образува дисциплинарно дело на съдия Петя Крънчева

tatqna_jilova

Физика на съдийския вот

Снимка: Дневник

Лозан Панов: Парламентарната квота във ВСС трябва да бъде намалена

Според председателя на ВКС в избора за нови членове на съвета съдиите са се доверили на съвестта си
Снимка: Дарик

Съдия Антоанета Аргирова от АССГ: Разпределението на парламенарната и съдебната квота не способства за независимостта на съдебната власт

Манипулацията на изборите за съдийската квота във ВСС не успя, категоричен е адвокат Георги Атанасов
VSS

Красимир Шекерджиев, Атанаска Дишева, Олга Керелска, Боряна Димитрова и Севдалин Мавров са останалите избрани за членове на ВСС от съдийската квота

Предстои попълването на кадровия орган от Народното събрание
Снимка: Дневник

На първи тур: Съдиите избраха Цветинка Пашкунова за член на Висшия съдебен съвет

Гласуването за останалите петима продължава утре
sud-delo

Асоциацията на прокурорите: Дебатът за изваждането на прокуратурата от съдебната власт провокира нагласа срещу държавното обвинение

g-atanasov

За мястото на глупостта и на прокуратурата

Вашият коментар