Владимира Янева за “Червей”: Бях подведена, грешката ми не е престъпление
Бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева се яви и даде обяснения по делото “Червей”. Производството тече пред Софийския апелативен съд (САС), след като Янева бе осъдена на една година условно от СГС заради незаконни разрешения за използване на СРС-та по разработката “Червей”. Това е първата публична поява на Янева, след като бе отстранена от ръководния пост, а изданието “Биволъ” публикува серия от записи на разговори между нея, съдия Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки, от които възникват сериозни съмнения за търговия с влияние и корупция.
Пред журналисти Владимира Янева категорично отказа да коментира записите, уточни единствено, че познава адвокат Мондешки от времето, в което е била председател на СГС. „Доколкото разбрах от медиите, прокуратурата е възобновила проверката по случая, което означава, че се очаква моя разпит пред прокуратурата. Каквото и да ви кажа, ще бъде свързано със следствена тайна и не е редно да ви го кажа първо на вас, а е редно да го кажа на компетентния орган първо”, посочи тя.
Поясни, че не се е явила пред първата инстанция по делото “Червей”, защото е била изключително притеснена от цялата ситуация, в която е била поставена. “Все пак човек за себе си трябва да намери вътрешните сили, за да може да се изправи и да говори. Повярвайте ми, в моята ситуация това не е лесно. Вторият момент е, че все пак това е последният процесуален момент, в който аз все пак мога да изляза и да се защитя. И аз считам, че каквото и да ми коства това като мотивация, трябва да изляза и го направя. Така че е дошъл момента да дойда и да си дам своите обяснения по делото, защото считам, че това е редно да бъде направено с оглед на разкриване на обективната истина и с оглед правилното постановяване съдебния акт”, заяви Янева.
Според обвинителния акт на прокуратурата бившият председател на СГС е извършил продължавано престъпление, като на 12 септември 2013 г., 12 ноември 2013 г., 28 януари 2014 г. и 25 март 2014 г., два пъти е разрешила използване и два пъти е разрешила продължаване на експлоатацията на СРС в нарушение на закона. Янева бе осъдена от първоинстанционния съд само по обвинението, касаещо последното разрешение, тъй като именно с него бившата председателка на СГС на практика е позволила експлоатация на СРС-та 120 дни над разрешения по закон срок. Разрешенията са дадени по отношение на автоматизираната информационна система (ЦПР), без същата да е обект за установяване на самоличността на лица, за които са получени данни и има основания да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления. Разрешенията са за използване на всички способи, предвидени в ЗСРС, без да е възможно прилагането им по отношение на информационна система.
Бившият шеф на “Вътрешна сигурност” Тодор Костадинов, подсъдим заедно с Янева, бе обвинен в това, че в периода 12.09.2013 г. до 25.03.2014 г. при условията на продължавано престъпление и в кръга на службата си, на 12.09.2013 г., на 12.11.2013 г., на 28.01.2014 г. и на 25.03.2014 г. е съставил общо 6 официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел тези документи да бъдат използвани пред председателя на Софийски градски съд, като доказателство за тези обстоятелства. Става дума за искания за експлоатация на СРС-та и справки към тях. Съдът обаче го оправда по това обвинение, като постанови, че то е несъставомерно. Причината е, че инкриминираните от прокуратурата документи – справките, придружаващи исканията за използване на СРС-та не са официални документи.
Пред съдебния състав днес Янева заяви, че е възможно да е имало пропуск в организацията по разрешаване на СРС-та. “Грешката ми в никой случай не може да се каже, че е умишлено престъпление”, категорична бе тя. Бившата председателка твърди, че в справките по исканията за разрешаване на СРС-та не фигурирала информация за началото на експлоатацията на специалните средства, а регистърът за СРС-та се водил по месеци. “Каква проверка бих могла да извърша?”, попита тя.
В мотивите на градския съд към осъдителната присъда на Янева обаче се посочваше, че тя е имала достатъчно информация, за да направи преценка, ще разрешенията, които ще подпише излизат извън законовия срок. Разликата в искането, оправено да Янева, в което изрично се сочи, че се касае за продължаване на прилагането на СРС-та и разрешението, в която бившата шефка на СГС не е споменала това обстоятелство, е “още една сигурна индиция, че подсъдимата е била наясно с предходните дадени разрешения”, пишеше в мотивите.
И още: “След като в отправеното до нея искане и справката към него е посочено, че се иска продължаване на срока за прилагане на СРС, посочен е номера на предходното дадено разрешение от председателя на СГС, както и периода на експлоатация на СРС, то вън от съмнение е, че са били налице достатъчно данни, че искането не е първо по ред, за да бъде уважено като такова. Отделно от това, подобно разминаване в подписаните от подсъдимата документи – искане за продължаване на срок и разрешение за използване на СРС (а не за продължаване на срока им), няма как да не е било забелязано, тъй като се касае за доста фрапиращо несъответствие – на практика е разрешено нещо, различно от поисканото”, мотивира се съдия Иван Коев от СГС.
Освен това четвъртото искане препраща към номера на третото, а последното – към номерата на второто и първото искане. От тези факти СГС прави извод, че Янева е “разполагала с достатъчно информация, дори и без необходимост от извършване на допълнителни справки в регистъра на СГС за издадените СРС, за да е наясно с разрешения от самата нея до момента срок”.
Съдът сочеше още, че и в четирите искания се е съдържало наименованието на разработката – „Червей“, еднаква е била и фактологията, описана в исканията, като мотиви за отправянето им и като причини, препятстващи възможността за събиране на доказателства по друг начин, освен чрез СРС. „Независимо от големия брой издадени разрешения от председателя на СГС – подсъдимата Янева, действаща като орган по чл. 15 ЗСРС, следва да се има предвид, че в случая се касае до специфични по съдържание искания и разрешения – за прилагане на СРС по отношение на информационна система на МВР, единна за цялата страна и очевидно свързана с националната сигурност. Подобни искания – общо четири на брой, без всякакво съмнение, няма как да не бъдат забелязани и запомнени, предвид и на неособено продължителния времеви период, през който са отправени“, подчертава СГС. Затова приема, че „извършването на две подобни грешки по повод на една и съща ППО (разработка – б.а.) няма как съдът да приеме за случайно”.
“Особено като се има предвид, че именно тези две грешки са довели до привидно (от формална, външна страна) издаване на процесуално законосъобразни разрешения. В първия случай на “грешка”, тъй като в искането (и справката) е имало данни за предходните две, законосъобразният подход е бил именно продължаване на срок, а не неговото разрешаване, съобразно подаденото искане. Във втория обаче, тъй като в справката е имало данни за третото искане, което пък на свой ред съдържа данни за предните две, единствената възможност само формално да се спази ЗСРС е била именно издаването на първоначално разрешение – все едно до момента такова не е давано“, казва в мотивите си първата инстанция.
Както “Съдебни репортажи” писа, прокуратурата е заложила сламка за оневиняването на Владимира Янева, тъй като в обвинението на Тодор Костадинов се твърди, че той е изготвил удостоверителни документи с невярно съдържание – исканията за експлоатация на СРС. За да бъде престъпление обаче поведението на бившата шефка на СГС, то трябва да е било умишлено. Ако се приеме, че искането има законно призната удостоверителна функция, то неверните данни в него са подвели Янева, което изключва умисъла й. От мотивите на съда всъщност се изяснява, че СГС приема, че конструкцията на обвинителната теза не е вярна, тъй като документите, изготвени от Костадинов не са удостоверителни и всички твърдения в тях е следвало да бъдат проверени от Янева.
По делото в САС предстои и второ заседание, след като днешното бе отложено по искане на адвоката на Владимира Янева, който поиска време да подготви защитата с оглед на факта, че подсъдимата за първи път дава обяснения. Така делото бе отложено за 7 декември, а съставът, който ще решава делото в САС е тричленен – съдия Владимир Астарджиев, съдия Мария Митова и съдия Десислав Любомиров, който бе командирован от СГС (съдия Любомиров бе председател на състава, който оправда Цветан Цветанов, потвърдил преди години, че с Янева са добри семейни приятели, по едно от делата му).
Припомняме, че от мотивите на СГС към присъдата на Янева ставаше ясно, че прокуратурата твърди още няколко престъпления, извършени от бившата председателка – че е дала разрешение за използване на СРС-та в нарушение на местната подсъдност, че разрешенията не съдържат подробни мотиви, че престъпленията, за чието разкриване са дадени разрешенията, не попадат между тези, за които законът допуска подобен начин на събиране на доказателства. Проблемът е обаче, че в обвинителния акт прокуратурата е пропуснала да предяви такива обвинения, а ги твърди единствено в пледоарията си, ето защосъдът е категоричен, че е недопустимо Янева да бъде осъдена по непредявени обвинения.
В началото на февруари миналата година премиерът Бойко Борисов публично подкани прокуратурата да образува дело на Янева заради незаконни разрешения за използване на СРС-та срещу информационните масиви на МВР. След като Борисов определи справедливата присъда на съдийката („за това, което са правили, трябва да им дадат по 400 години всички по веригата, от съдията до последния, ако приемем, че има съизмеримост), прокуратурата светкавично образува дело срещу бившата председателка на СГС, въпреки че информацията от Бюрото за контрол над СРС-та е била изпратена до държавното обвинение три месеца по-рано. Седмица по-късно главният прокурор Сотир Цацаров внесе във ВСС предложение за отстраняване на Янева заради образуваното по скандала досъдебно производство.
В запис по скандала “Яневагейт”, публикуван в “Биволъ” на 9 ноември 2015 г. Владимира Янева пресъздава именно тези събития. Бившата председателка на СГС обяснява, че се обадила на Цацаров и той я приел светкавично, за да обсъдят ситуацията.
Янева: Така, а аз, ааа, звъня на главния прокурор. И се виждам с главния прокурор. Той веднага отреагира, казва, след 10 мин. така и така, ела. Със главния прокурор коментираме следния момент. Той казва така: Какво е твойто мнение? Аз му казвам виж сега. Започвам едно по едно да му ги казвам нещата. Първо му казвам, че за срока според мен няма проблем щот са отделни искания има прекъсване, то се прекъсва, започва да тече нов срок. За „обект“ няма изискване по закон да е до 180 дни по едно оперативно дело или в рамките на една година това изискване е само по отношение на лицата, няма единен електронен регистър, обектът няма легална дефиниция поради което даващия разрешението го преценява. И, способите са извън мотивите на искането, което значи, че заявителят си преценява какви способи да използва. И всичките доводи аз му ги казвам.
След това Владимира Янева разказва как главният прокурор й е обещал съдействие.
Янева: Той казва: Добре. Имай предвид, ако се наложи, може да те разпитаме като свидетел или служителя ти по сигурността на информацията и ги каза всичките тези неща. Но, каза, имай предвид, че мен Бойко ме извика, каза ми да те опраскам. Аз му казах, че на мен глупости не ми се правят. Популистки ходове не ми се предприемат. И ще гледам да завоалирам нещата, така че ако има някакво нарушение, все едно тебе са те подвели.
Няколко месеца по-рано, на 11 февруари 2015 г., главният прокурор коментира, че „министър-председателят е изразил общото чувство и общото усещане от всичко това, което се е случило до момента”. Цацаров обещава публично, че обвинения по разследването ще има и то в най-кратки срокове, като съобщава, че прокуратурата работи по няколко направления – закононарушение за начина, по който е образувано оперативното дело, разрешението за използването на специални разузнавателни средства по отношение на автоматизираната информационна система (АИС) в МВР, както и самите разрешения на СРС-та.
Цацаров изразява становище, че законът не позволява обект на СРС-та да е компютърна система и „очевидно някой е измислил, за да даде законова форма на опита да проникне в системата”. “Към това трябва да прибавим срок, мотиви, да прибавим абсолютно идентичните мотиви към искането за продължаване на срока. Към това трябва да прибавим най-сетне и огромната въпросителна как е прилагано това СРС, защото има данни, че опити за прилагането му са били извършвани по отделни регионални дирекции на МВР”, коментира главният прокурор и допълва, че съдията, който е разписал разрешенията е трябвало да следи за спазване на сроковете.
В този контекст остава отворен въпросът защо прокуратурата само е коментирала действия на Янева, които счита за престъпления, но не ги е включила в обвинителния акт.
Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди
Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част
Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)
