Половината от прокурорите смятат, че от докладите на Европейската комисия няма полза и Механизмът за сътрудничество и оценка трябва да бъде прекратен

Половината от прокурорите в България са на мнение, че Механизмът за сътрудничество и проверка (МСО) на Европейската комисия трябва да бъде прекратен, защото няма съществена роля. Това показва национално представително проучване на агенция Global Metrics по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), което изследва нагласите на магистратите за реформи в съдебната система. Само преди две години обаче мнозинството от редовите прокурори са смятали, че наблюдението има положителен ефект.

„Фактът, че има такова обръщане сред редовите прокурори, лично за мен означава, че натискът, буквално, в прокуратурата се е увеличил неимоверно през тези две години”, коментира директорът на БИПИ Биляна Гяурова – Вегертседер. Според директора на Global Metrics Радостина Ангелова обяснението е чисто конюктурно. „А каква е официалната позиция на ръководството на прокуратурата, което доведе до този обрат – към 2014 г., когато ние правихме изследването, имахме шанса да бъдем потопени в тези по-оптимистични, малко по-либерални нагласи, защото решението беше направено доста непосредствено след старта на мандата на главния прокурор”, посочи тя.

В началото на февруари тази година главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че в този вид МСО е вреден за България. „Що се отнася до Механизма за сътрудничество и оценка, моите уважения – аз имам повече доверие на препоръките на хора, които практикуват наука в тая зала, отколкото към тези, които практикуват чиновничество в Брюксел. Това не е евроскептицизъм, това не е отричането на практиката на ЕС. Механизмът за сътрудничество и проверка отдавна се е превърнал в механизъм само за проверка, сътрудничеството го няма, то се появи за първи път едва с този доклад. И понеже се е превърнал в такъв – той е станал един удобен политически инструмент. Моето скромно мнение, зная, че то звучи еретично, зная, че няма да бъде споделено, е, че в този си вид този механизъм не е полезен за България , той не дава никаква помощ на България, той дава само умозрителни оценки, резултатът от които е – подхранване на вътрешни политически борби. Колкото е вредно съд или прокуратура и техните ръководители да се изживяват като бъдещи участници и играчи в политическата сцена“, заключи Цацаров по време на конференция в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, посветена на 120-годишнината от приемането на наказателния закон.

Месец по-късно Цацаров участва в дискусия в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент и конференция, озаглавена: “Механизмът за сътрудничество и проверка – функциониране, ефект, препоръки”, чиято основна цел бе да убеди европейските представители в необходимостта от отпадане на МСП по отношение на България. Офанзивата срещу механизма, организирана от евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС, се случи ден, след като бяха приети заключенията на Съвета на министрите по европейските въпроси в ЕС, които отварят пътя за отпадане на механизма за Румъния, която показва стабилни резултатите в борбата с корупцията и множеството критични оценки за липсата на такива в България. В заключенията на Съвета на ЕС се казва, че Румъния скоро ще изпълни критериите по механизма, докато за България се сочи, че страната ни трябва да премахне противоречията относно политическото влияние в съдебната система и спешно да покаже резултати в борбата с корупцията.

Тогава Цацаров заяви, че в последните години механизмът действа „повече като средство за проверка, отколкото като средство за сътрудничество”. „Практически, действията на механизма се изчерпват с публикуването на мониторинговите доклади, които имат изцяло констативен характер. Липсват ефективни форми на сътрудничество, които да подпомогнат както българските институции, така и на самата комисия при формулиране на оценките”, обясни той.

Добави и, че източниците на информация за докладите на ЕК са спорни. „В състава на мисиите участват експерти, които много добре познават българското законодателство, както и такива, чиято компетентност е меко казано под огромен въпрос”, каза Цацаров. Изрази и тезата си, че мониторинговите доклади все повече се превръщат в инструмент за вътрешнополитическо противопоставяне.

Според изследването 2/3 от съдиите и прокурорите считат, че реформите в съдебната система не са значими. Също толкова смятат, че в йерархията на системата не израстват хората с най-високи професионални качества и морал, че конкурсите не се печелят от най-подходящите за поста магистрати. Повечето съдии са на мнение, че основният фактор, който води до ограничаване на професионалната им независимост, е затварянето на очите за некомпетентността и некачествената работа, а за прокурорите това е медийният натиск. Като основен проблем в работата си обвинителите посочват формализма на процеса, а за разлика от съдиите повечето прокурори сочат липсата на усещане за обща мисия и ключова роля в борбата с престъпността за трудност в работата им.

Съдиите пък извеждат на преден план формалното атестиране, което не създава мотивация за качествена работа, липсата на ясни механизми за израстване в йерархията и ниското доверие в системата (64.9%). Негативно е становището на магистратите и за дисциплинарните санкции – те се налагат напълно субективно за идентични нарушения.

И съдиите, и прокурорите гледат със скептицизъм на новите правомощия на ИВСС, тъй като смятат, че те ще доведат до предпоставки за натиск и зависимост. Според директора на БИПИ причината е, че недоверието към сегашните функции на съдебния инспекторат се прехвърля и към разширените правомощия на инспекторите. Дейността на Етичната комисия на ВСС пък е оценена различно – мнозинството съдии са на мнение, че действа избирателно и е инструмент за саморазправа, създава и предпоставки за натиск над съдебната система, а повечето прокурори – че създава гаранции за установяване на нередности и изчистване на съдебната власт.
Одобрение срещат предложенията за пряк избор на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС от магистратите. Огромно е разминаването между мнението на прокурорите и съдиите по предложението за създаване на механизъм за носене на отговорност от главния прокурор – 67.8% от съдиите го подкрепят, а „за” са само 33.3% от обвинителите. Подобно е и отношението към идеята главният прокурор да се отчита пред парламента – подкрепят го 44.2% от съдиите и едва 17.2% от прокурорите.

Бившият правосъден министър Христо Иванов каза: „Със съжаление трябва да отбележа, че що се отнася до текстовете относно прокуратурата аз нямам усещането, че прокурорската професионална общност може да коментира тези текстове. Нямаше нито такива регионални обсъждания, нито форуми, на които редовите прокурори да имат възможност да коментират какво те мислят, че трябва да се случи в прокуратурата и това е много обезпокояващо. Аз още като министър неколкократно призовах предложенията, които бяха изработени от ръководството на прокуратурата и качени на сайта на прокуратурата, без да бъдат обсъдени с редовите прокурори, да бъдат подложени на максимално широко обсъждане”.