България поиска Механизъм за сътрудничество и проверка за всички страни в Европейския съюз

Сотир Цацаров: Докладите на Брюксел стъпват върху некоректна информация, компетентността на експертите е под въпрос
16-03-2016; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

ek

България и Румъния са подложени на дискриминация заради продължаващия Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), затова трябва да отпадне и да се въведе такъв за всички страни от Европейския съюз. България е постигнала много за покриване на критериите на Брюксел и може сама да се контролира, докладите на Европейската комисия по МСП служат за политическа пропаганда, а заключенията в документите стъпват върху непълна и некоректна информация. Това са само акцентите в изказванията на български евродепутати, депутати и представители на съдебната власт по време дискусия в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент и конференция, озаглавена: “Механизмът за сътрудничество и проверка – функциониране, ефект, препоръки”, чиято основна цел да убеди европейските представители в необходимостта от отпадане на МСП по отношение на България.

Офанзивата срещу механизма, организирана от евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС, се случва ден, след като бяха приети заключенията на Съвета на министрите по европейските въпроси в ЕС, които отварят пътя за отпадане на механизма за Румъния, която показва стабилни резултатите в борбата с корупцията и множеството критични оценки за липсата на такива в България. В заключенията на Съвета на ЕС се казва, че Румъния скоро ще изпълни критериите по механизма, докато за България се сочи, че страната ни трябва да премахне противоречията относно политическото влияние в съдебната система и спешно да покаже резултати в борбата с корупцията.

Евродепутати: Всички имат проблеми, не само ние

“Този механизъм е дискриминационен, защото проблеми с корупцията и върховенството на закона има в много държави-членки, а той се прилага само за България и Румъния”, обяви евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев по време на обсъжданията в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. По думите му на негово място трябва му да бъде въведен механизъм за върховенство на закона, изграден на измерими критерии. „За 13-и път България е подложена на дискриминационно отношение, въпреки че проблеми с корупцията съществуват в много държави от ЕС”, счита Радев. Той допълни, че МСП е използва за политически цели и не почива на обективни критерии. Освен това пречи на членството на страната ни в Шенген. Колежката му от ГЕРБ Мария Габриел имаше сходна позиция и попита дали ЕК има идея как да бъде повишена ефикасността на механизма, за да не се загуби смисълът му.

Зам.-председателят на комисията на ЕП Илияна Йотова (БСП) попита представителя на ЕК, който представи препоръките и оценките на евродоклада, дали наистина смята, че това е най-добрият инструмент, който комисията притежава не за да влияе, а за да сътрудничи с двете държави. „Не ви ли притеснява, че този механизъм е повече за вътрешнопартийна употреба”, заяви тя, цитирана от „Дневник”. И попита още колко пари на европейския данъкоплатец отиват на година за наблюдението на двете държави.

Филиз Хюсменова от ДПС настоя комисията на ЕП за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да погледне задълбочено и критично на самия инструмент, който се прилага. „Аз не твърдя, че България е постигнала високи стандарти, но бих желала този процес да мотивира и да протича резултатно”, добави и подчерта, че във всички държави членки има проблеми и „сега трябва да се учим един от друг”.

Ангел Джамбазки от ВМРО също се обяви за отпадане на механизма, като го нарече дискриминационен и видя двоен стандарт в прилагането му. „Има държави членки, които нарушават договори, други злоупотребяват с европейските пари, трети системно нарушават общите финансови правила на ЕС, но не виждам санкции за тях. Това е двоен стандарт”, категоричен бе Джамбазки. Според него механизмът не прилага качествени инструменти за измерване на постигнатия прогрес.

Българските евродепутати бяха подкрепени от свои колеги от Германия, Холандия, Испания и Румъния. “Може би еврокомисията трябва да провери какъв е проблемът с този механизъм, който му пречи да дава резултати за поредна година. Иначе влизаме в безкрайна бюрократична процедура, от която в крайна сметка не следва желаният напредък”, заяви бившият докладчик за България Джефри ван Орден. “Намирам за тъжна ирония това, че България и Румъния са принудени да извършат всички тези реформи и когато най-накрая успеят, може би няма да има Шенген, към който да се присъединят, защото той е на ръба на разпадане”, заяви Хуан Лопес Агилар от левицата в Испания. Биргит Зипел (Германия) попита може ли Механизмът за сътрудничество и проверка да е достатъчна причина да се държат двете страни извън Шенген. Тя попита дали ЕК не възнамерява да въведе някакво изменение на този механизъм, или да го приложи и за други държави членки.

Единствено бившият правосъден министър на Румъния Моника Маковей защити запазването на мониторинга. “Изобщо не смятам, че страната и моите съграждани са дискриминирани от този механизъм. Напротив, ако направите проучване, мнозинството от хората ще ви кажат, че искат той да продължи. Механизмът е в услуга на хората, а не на политиците, които естествено, че не го харесват. Ако не бяха докладите, успешното антикорупционно звено на румънската прокуратура отдавна щеше да бъде закрито. Питате защо толкова години България не изпълнява препоръките. Отговорът е – защото няма политическа воля. Политиците не искат да бъдат съдени, а имуществото им – конфискувано”, твърдо заяви тя.

Представителят на ЕК, който представи евродоклада пред комисията в ЕП, Уилям Слийт (шеф на отдел “Граждани и сигурност”) обобщи, че “са направени необходимите усилия да превърнат този механизъм в обективен и справедлив инструмент на основата на политически решения, като подбираме много внимателно изразните средства, които използваме. Така че се опитваме да бъдем колкото се може по-справедливи”, посочи той. По думите му целта на механизма не е да се използва за присъединяването към шенгенското пространство. Той не посочи каква сума се харчи за наблюдението на България и Румъния, но според него не става дума за огромни средства, нито за много време, ако се сравни това с “цената на корупцията” – говорим за неща от съвсем различни мащаби. Целта на докладите и препоръките е реформите да бъдат осъществени на практика и смятахме, че механизмът е ефективно средство за постигане на тези цели и е спомогнал за осъществяването на тези цели и ще продължи да помага, добави Слийт. И отбеляза, че такъв консенсус има и в съвета. Според него всички, които ратуват за реформите, биха подкрепили такова мнение.

Не ни оценяват коректно

По-късно по време на организираната от ГЕРБ, ДПС И БСП дискусия аргументите против механизма бяха повторени и доразвити. На дискусията присъстваха зам.-министърът на правосъдието Красимира Филипова (преди това зам.-апелативен прокурор на София), зам.-външният министър Румен Александров, главният прокурор Сотир Цацаров, председателят на Върховния административен съд Георги Колев и главният съдебен инспектор Теодора Точкова. Липсваха представителите на Върховния касационен съд и Висшия съдебен съвет.

Красимира Филипова отчете, че е необходимо време, за да станат „видими” резултатите, постигнати от България. Спомена приемането на Актуализираната стратегия за съдебна реформа, промените в Конституцията, създаването на съвет по реформа в Министерство на правосъдието и приетият днес на първо четене проект за Закон за съдебната власт. По думите й напредъкът на страната трябва да се отчита обективно и на база на постигнатите резултати, а не да се обвързва с други цели като например влизането ни в Шенген. „България е активен и добър европейски партньор. Готови сме сътрудничеството да продължи”, посочи Филипова и заяви, че всяка страна трябва да бъде оценявана по собствени заслуги. Поиска и създаването на общ механизъм за всички държави с ясни и обективни и измерими критерии за оценка.

Според зам.-външния министър Румен Александров проблемите на механизма са, че има „твърде политически характер” и той се прилага спрямо само две държави, затова и липсва база за сравнение с останалите страни членки. Посочи, че механизмът има „непланиран и неочакван вътрешен и външен ефект” – обвързването му с Шенген и фактът, че Канада започнала да черпи аргументи за визите от докладите на ЕК. „Това поставя съюза и ЕК в слаба и деликатна позиция. Ситуацията е неприятна не само за България, но и за другите държави членки”, посочи той. Александров заяви, че само ако всички страни от ЕС са подложени на проверка може да се добие обективна картина.

Изказването на главния прокурор Сотир Цацаров бе най-остро. По думите му цялостният ефект за страната от мониторинга е повече от положителен, тъй като докладите на ЕК са били стимул и коректив за България. „Те дават обективна оценка на постигнатото и в огромния брой случаи са изиграли ролята или на начало, или на катализатор на важни реформи, насочени към укрепване на върховенството на закона”, каза Цацаров, а след това изложи „проблемните моменти” в механизма, като изрично подчерта, че „идентифицирането им сега не е насочено към снемане или снижаване на отговорността на българските институции, включително и на ръководената от мен институция, за констатирания незадоволителен напредък, особено при противодействие на корупцията и организираната престъпност”.

Той повтори тезата си, че в последните години механизмът действа „повече като средство за проверка, отколкото като средство за сътрудничество”. „Практически, действията на механизма се изчерпват с публикуването на мониторинговите доклади, които имат изцяло констативен характер. Липсват ефективни форми на сътрудничество, които да подпомогнат както българските институции, така и на самата комисия при формулиране на оценките”, обясни той. И допълни, че „точно като такава форма на сътрудничество” възприел препоръката в последния доклад на ЕК за независим анализ на прокуратурата. Поясни, че още през 2014 г. с писмо до ЕК поискал постоянна мисия, но тогава му било отговорено, че това е невъзможно.

„На второ място – може и да не бъде възприето това, което ще кажа, но за мен спорни са източниците на информация, която информация служи като основа за изводи и препоръки в годишен доклад”, каза Цацаров и уточни, че контролните комисии посещават България на всеки четири месеца и в рамките на три-четири дни провеждат срещи с представители на различните държавни органи. „Срещите траят не повече от час и половина. В състава на мисиите участват експерти, които много добре познават българското законодателство, както и такива, чиято компетентност е меко казано под огромен въпрос”, обясни главният прокурор.

Той директно нападна постоянния представител на ЕК по механизма Юри Тавание. „Моите, а и на колегите ми очаквания, към г-н Юри Бюлер Тавание е най-малкото наличие на постоянен контакт с нас, за да може да получава необходимата информация за работата ни и сам да има преки възприятия от нея. Истината е, че контактът с постоянния съветник е само по време на периодичните мисии. Ако няма общо мероприятие, аз лично го виждам веднъж на четири месеца, но не и по други поводи”, коментира Цацаров.

На трето място, по думите му, българските институции давали „разнопосочни сигнали” към Брюксел. „Предаването на непълна, дори на едностранна информация, особено от Министерство на правосъдието, е сред основните причини за текстове, особено в последния доклад, които според мен са несъответни на действителното положение”, каза Цацаров, според който много често „българските държавни органи нямат единна или съгласувана позиция по основни въпроси, които са предмет на мониторинга”.

Освен това неговото усещане било, че „на моменти препоръките в докладите по отделните показатели на CVM механизма се формулират твърде общо, даже без да следват логическа връзка с тези от предния годишен доклад и с констатациите за тяхното изпълнение или неизпълнение”. „В същото време, на моменти се акцентира на факти, чието значение за състоянието на процеса на реформи е нееднозначно и бих казал твърде спорно”, каза Цацаров и конкретно спомена констатациите на ЕК по скандала „Яневагейт”. „Нека оставим настрана дали този запис е законен или не е. Нека оставим настрана, че единият съдия е обвиняем, а другият подсъдим. Само че нека цитирам нещо друго. Според публикувано наскоро у нас проучване на общественото мнение, едва 8.3% от българските граждани считат, че въпросните разговори са сред основните проблеми, касаещи функционирането на съдебната система, каквато очевидно е насоката… доклада”, заяви главният прокурор.

Изрази и тезата си, че мониторинговите доклади все повече се превръщат в инструмент за вътрешнополитическо противопоставяне. „Нека ви припомня полемиката, която бе свързана с доклада от 2016 г. Месеци преди неговото официално оповестяване обществото беше целенасочено облъчвано от определени политически сили и нейните представители, че докладът ще бъде унищожителен. Обективно погледнато, докладът далеч не е оптимистичен. Но е далеч от определението „унищожителен”. Дори раздразнението, разочарованието от това, бе трудно прикрито”, каза Цацаров. И допълни, че след доклада последвали „множество произволни тълкувания на препоръките, които с нищо не допринесоха за изпълнението, но обслужиха целите на политическата конюнктура”. „Тази вътрешнополитическа полемика се свежда до елементарната теза „за или против CVM” и така бележи разделителни линии не само в политическия живот, но и в органите на съдебната власт. Хората и институциите се определят като реформатори или привърженици на статуквото, едни и същи лица засипват аудиторията с безсмислени тези за това как от запазването на механизма зависи победата над олигархията и мафията”, аргументира се той.

Препрати и към декларацията на Реформаторския блок, посветена на конференцията, като цитира част от нея. „Аз съм далеч от мисълта, че всеки от стоящите тук, а и всеки от българските представители в Европейския парламент е в състояние или пък има намерение дори да си помисли, че тази дискусия може да бъде опит да бъде оказано въздействие, или дори политически натиск върху Европейската комисия”, каза Цацаров, но не обясни какво тогава е конференцията.

И заключи, че „във вътрешнополитически план всеки следващ мониторингов доклад се използва не за целите, за които е създаден и функционира механизма”. По думите му е абсолютно нереалистично да се очаква незабавно прекратяване на действието на Механизма за сътрудничество и проверка. Според него това може да се случи, след като България предприеме необходимите стъпки – като приемането на ЗСВ, промени в Наказателно-процесуалния кодекс и приемане на антикорупционния закон. След това, по думите му, е „напълно постижимо да мислим за отпадане на механизма”. „Но не сега, не веднага. Това е невъзможно. Това означава, че нямаме реална преценка за това какво представляваме самите ние и докъде сме успели да постигнем нещо. Реалистично е обаче да мислим за отпадане на механизма в рамките на настоящия състав на Европейската комисия”, каза Цацаров.

След него думата взе председателят на ВАС Георги Колев, който похвали представителите на трите най-големи политически сили и каза, че се радва да ги види как работят заедно за страната ни. Според него България вече има напълно синхронизирано с европейското законодателство и съвременни институции и „няма какво повече да се желае”. Колев заяви, че механизмът трябва да остане, но не в този вид, като определи като добра идея въвеждането на общ механизъм за всички страни от ЕС и изрази готовност да участва във всякакви форуми по темата.

Главният съдебен инспектор направи обзор на дейността на ИВСС и посочи, че с новите правомощия на органа, заложени в Конституцията, е „въпрос на време да бъдат преодолени зависимостите на магистратите”. По думите й „предприеманите мерки по всеки следващ доклад по механизма са засегнати все повече от непоследователност и хаотичност” и не могат да се определят като ефективни.

Точкова каза, че не поставя под съмнение необходимостта от мониторинг, но той трябва да бъде „подобрен и усъвършенстван”. „Най-сериозен аргумент е фактът, че 10 години основната цел на инструмента – борбата с корупцията, не е постигната”, каза тя. Не спомена обаче, че това зависи изцяло от усилията на държавата, а не от механизма. По думите й, ако МСП не претърпи промяна, то инструментът ще бъде „дискредитиран”, а и не следвало да се пренебрегват нарастващите опасения в българското общество, че той се ползва за политически цели.

Депутатът от БСП Чавдар Георгиев каза, че механизмът следва да бъде прекратен, защото страната ни е направила достатъчно много за развитието на капацитета на държавата и тя вече има „собствена самоконтролираща се система”. Четин Казак от ДПС заяви, че били необходими промени в законодателството, „за да си решим проблемите” и реформата не трябвало да бъде самоцелно политическо противопоставяне и опити съдебната власт да бъде овладяна.

Христо Иванов: Цацаров да обясни кое мотивира оставането му на поста

“Критична маса от политическата класа е изградена по модела на безнаказаност и всякакви форми на упражняване на натиск и зависимости и в центъра на този модел е прокуратурата. Не е само въпрос на конкретни зависимости, цялата конструкция на политическия модел е такава, че прокуратурата е гарант за него, заяви по-рано днес в интервю за БНР бившият министър на правосъдието Христо Иванов.

Той призова главният прокурор Сотир Цацаров да обясни на българските граждани кое от тригодишния му мандат до момента мотивира оставането му на поста през следващите 4 години. В коментар за предстоящата конференция в Брюксел Иванов каза че това е “псевдопатриотична популистка инициатива с изцяло вътрешнополитически адрес и цел да създава димна завеса”. По думите му това е опит да се заглушат фактите, идващи от Брюксел – факти на все по-голямо раздалечаване между България и Румъния, което според него върви не само по орбитата на извеждане на Румъния от механизма за наблюдение, но и по линия на задълбочаване на наблюдението върху България.

“Ако българските власти имаха желание да видят къде е проблемът, те щяха да видят – той е там, където сочи Комисията (Европейската комисия – бел. ред.). Вместо това се правят всякакви мъчителни упражнения… Това показва абсолютната безсъдържателност на това, което се случва. Целта е да бъде предпазена прокуратурата. Наблюдаваме щуране по сцената, което показва степента, в която българската олигархия изпуска инициативата – тя самата усеща, че ледът, върху който стъпва изтънява и започва да се пука”, категоричен бе Иванов.

И още: “България е дискриминирана не от ЕС, а от собствената си политическа класа и съдебна номенклатура, която отказва на българските граждани минимално необходимия стандарт за членство в ЕС. И механизмът за наблюдение е средство на българските граждани да се преборят и да компенсират дефицитите на нашата демокрация”.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП
Снимка: Bird.bg

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

vss

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

VSS

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

Снимка: Дневник

Налице е позитивизъм. Как за кандидата за председател на Окръжен съд – Благоевград гласуват ръководството на съда, командированите магистрати, председатели на други съдилища, съпругата му и…той самият

Вашият коментар