Зам.-главният прокурор и „ответник” Борислав Сарафов заплаши с проверки и отводи СГС заради медийна публикация

Заместник-главният прокурор Борислав Сарафов обвини Софийския градски съд (СГС) в нарушение на закона и заплаши най-големия окръжен съд в страната с проверки заради публикация в „Капитал”. В петък изданието публикува материал за заведено гражданско дело от разследваща полицайка от ГДБОП Любомира Ценова срещу Сарафов. Според ищцата зам.-главният прокурор я е обиждал и заплашвал в кабинета си. Според исковата молба, описана в публикацията на „Капитал” на 13 май в Съдебната палата в кабинета на Сарафов е била извикана Ценова, която пък онзи момент е работила по досъдебното производство срещу фирмата “Агромах”. Разследването на прокуратурата е срещу неизвестен извършител заради укриване на данъци в размер на 14 млн. лв. На срещата, на която присъствали прокурори и директорът на ГДБОП Ивайло Спиридонов, Сарафов се нахвърлил срещу разследващата полицайка с обвинения, че саботира разследването.

Съществено уточнение е, че изданието посочва в статията, че е потърсило позицията на прокуратурата, но оттам не изпратили отговор. И така до днес сутринта, когато от прокуратурата изпратиха официално прессъобщение с гледната точка на Борислав Сарафов, в която обвинителят директно заплашва СГС и прави внушения, че именно от тази институция е изтекла информация за исковата молба на полицайката, която е послужила да се „тиражират тенденциозни импровизации на тема случилото се около разследването за данъчни престъпления на лицата, свързани с фирма „Агромах“.

„На първо място в мен буди истинско удивление фактът, че темата се повдигна от медиите на кръга „Капитал“, преди самият аз да съм получил каквото и да е известие от съда, респ. до настоящия момент не съм получил и препис от исковата молба, така, както повелява законът. Очевидно е, че журналистът от „Капитал“, подготвил статията, е получил съвършено преднамерено исковата молба още преди тя да е изпратена на страните. Това е съвършено недопустимо и е грубо нарушение на служебните задължения на някой от съда, поради което възнамерявам веднага след като получа препис от исковата молба, да поискам отвод на съдиите от съответния съд, тъй като не бих могъл да разчитам на обективност и безпристрастност в ситуация, при която очевидно необективен журналист получава документи по делото, преди да ги получат страните по него”, пише в своя лична защита, разпространена от пресцентъра на прокуратурата, Сарафов.

И допълва, че смята да подаде сигнал до Инспектората на ВСС, който да „извърши проверка по какъв начин журналистите от „Капитал“ получават материали от съда, още преди същите да са изпратени на страните”. Тук Сарафов прави собствената си интерпретация – „вариантите са два – или лоша организация при администрирането на делата в съда, или очевидна и явна недобросъвестност при изпълнение на служебните задължения”. Всъщност вариантите са повече – няма никаква пречка ищецът да предостави исковата си молба на медиите, още повече, че в конкретния случай се касае за ответник с високи институционални позиции.

„Предварителните” искания за отвод на целия съд от страна на ответника Сарафов пък поставят въпроса за институционалния натиск, който оказва прокуратурата по въпрос от граждански характер и за тенденцията държавното обвинение да се опитва да си избира съдии. Подобни казуси възникнаха по едно от делата на бившия правосъден министър Цветан Цветанов, когато представителите на прокуратурата отведоха съдията от СГС като се позоваха на медийна публикация с източник „кулоарите на Съдебната палата”, както и по делото срещу Огнян Донев с мотив, че съдийката върнала делото на прокуратурата и така го забавила.

Именно с тези аргументи от СГС отговориха по-късно днес, че ще искат ИВСС да изясни случая. В острата позиция на Градския съд се сочи, че Сарафов „по недопустим начин уронва престижа на най-големия окръжен съд в България и то точно в момент, в който ръководството на СГС полага огромни усилия този съд да заработи по ясни и прозрачни правила”. „Ако зам.-главният прокурор разполага с факти за твърдяната от него „лоша организация при администрирането на делата в съда, или очевидна и явна недобросъвестност при изпълнение на служебните задължения“ защо не ги изложи? В противен случай, подобни голословни изявления, сриват общественото доверие и то не само към Софийски градски съд, а и към цялата съдебна система, което не е от полза за никой”, сочат от съда, откъдето напомнят, че наскоро от ВСС са изказали положително мнение за усилията на ръководството на съда и са „изразили категоричното си несъгласие с медийните атаки към ръководството на СГС“.
„До момента тези безпрецедентни атаки, граничещи с война, идваха чрез анонимни статии в конкретни медии. Поради тази причина и ръководството на СГС не считаше за нужно да им отговаря. Днес обаче тази атака, неподкрепена с никакви факти, се разпространява от пресцентъра на Прокуратурата на Република България. Недопустимо е заместник-главният прокурор да твърди, че има „грубо нарушение на служебните задължения на някой от съда“ и, че „журналистите от „Капитал“ получават материали от съда“, без да има доказателства за това”, се казва още в позицията на съда, откъде питат защо Сарафов не допуска възможността другата страна в процеса или адвокатската кантора, за която самият той споменава в становището си, да е потърсила публичност и медийна подкрепа.

От съда са категорични, че „хвърлянето на неподкрепени с никакви факти обвинения към СГС и към хората, които работят в него, очевидно е целенасочена атака и грубо нарушение не само на етичните норми, но е и недопустимо уронване на престижа на съдебната власт”. „Трябва да стане ясно и дали това не е опит изкуствено да се създаде мотив за искане на отвод на конкретния съдия. Като юрист г-н Сарафов би трябвало да знае, че не може да поиска „отвод на съдиите от конкретния съд“, а на всеки съдия поотделно. Тогава възниква въпросът дали се чака системата за случаен избор да посочи конкретен съдия или делото да се протака с години, докато всичките над 140 съдии в СГС се произнесат по евентуалния отвод”, мотивират се от градския съд.

И посочват, че затова ръководството на СГС ще сезира Инспектората към Висшия съдебен съвет с искането незабавно да извърши проверка на твърденията на Сарафов и ако се окаже, че те нямат нищо общо с фактите, да се установи дали това не е поредният опит да се използва конкретна ситуация, за да се злепостави председателя на съда Калоян Топалов и неговия екип. „Още повече, че г-н Сарафов е страна във въпросния граждански процес и не би следвало да използва ресурсите на прокуратурата, за да представи „своята гледна точка“, завършва позицията на съда. Отделен е въпросът дали в новоучредената прокурорска колегия във ВСС изобщо ще разгледат съмненията за поведението на Сарафов, който напоително изнася факти от досъдебното производство.

Намеци за корупция

В обширната си позиция Борислав Сарафов излага и своята интерпретация на хронологията по разследването на „Агромах”. С уточнение, че делото се работи от спецзвеното в прокуратурата, чиято работа заедно с НАП, МВР, ДАНС и Агенция Митници са довели до „този сериозен ръст на приходи в бюджета на страната”, зам.-главният прокурор сочи, че в „деня на реализацията от офиса на фирмата бяха иззети близо 1 млн. евро, като същия ден бяха разпитани и редица свидетели, показанията на които категорично подкрепяха обвинителната теза”.

На 11 май прокурорите от ВКП Мариана Станкова и Ваня Груева, които са надзорни спрямо дейността на този отдел докладват на Сарафов за сериозни проблеми при разследването по конкретното дело, „предизвикани от очевидно недобросъвестно изпълнение на служебните задължения от страна на разследващите го полицаи от ГДБОП”, като същия ден представили на зам.-главният прокурор „конкретни факти по делото, водещи до несъмнения извод както за тях, така и за мен, че разследващите полицаи по делото работят непрофесионално, нещо повече –очевидно саботират разследването, като го водят към провал”.

По нататък Сарафов посочва „основните факти”. „На първо място разследващите полицаи Любомила Ценова и нейните колеги са започнали по своя инициатива, без да съгласуват действията си с наблюдаващия прокурор, преразпити на част от свидетелите по делото, в които последните променят първоначалните си показания на 180 градуса – от такива, подкрепящи обвинителната теза, в такива, които очевидно я подкопават. Установи се, че самите свидетели са били доведени за преразпит от бивш разследващ полицай от ГДБОП и настоящ служител в една известна софийска адвокатската кантора. Любопитна подробност е, че този бивш полицай и единият от екипа разследващи са близки приятели, което само по себе си не е лошо, стига да не пречи на работата на последния. За съжаление обаче очевидно пречи. Следващият „любопитен“ момент от дейността на разследващите полицаи беше една странна молба от лице, в която същият заявява желанието си да бъде разпитан, претендирайки че иззетите 1 млн евро са негови. Без да се докладва тази молба на наблюдаващия прокурор, разследващият полицай Ценова е провела разпит на лицето, в което последният посочва, че тази огромна сума кешови пари е лично негова /без да уточни откъде я притежава, платил ли е данъци върху нея и т.н../, като я е предоставил на собственика на фирма „Агромах“, за да я съхранява, тъй като свидетелят нямал вяра нито банките, нито пък на трезорите. В разпита си въпросният свидетел заявява и желанието си 1 млн евро да му бъдат незабавно върнати. Толкова нагъл и брутален опит за „финт“ не бях срещал в 22 – годишната си практика на следовател и прокурор, като го считам за обиден не толкова към прокуратурата, колкото към всички трезвомислещи български граждани, които желаят в страната ни да има правосъдие, а сенчестата икономика и укриването на данъци да останат само спомен от прехода”, пише заместникът на Цацаров.

За Сарафов „очевиден беше извода, че въпросният бивш разследващ полицай /освободен от ГДБОП поради съмнения за корупция/ е направил своеобразен мост между адвокатската кантора, където работи понастоящем, и разследващите полицаи от ГДБОП, които работят по почти всички ключови дела в страната”. „За да се пресече тази практика, се наложи да организирам служебно съвещание, на което поканих директора на ГДБОП г-н Ивайло Спиридонов и неговия заместник, отговарящ за разследването- г-н Стефан Джолев. Помолих г-н Спиридонов за съвещанието да покани и тримата разследващи полицаи, на които беше възложена работата по делото, за да бъдат изслушани техните аргументи за изключително нелогичните им действия по разследването”, допълва Сарафов.

Според позицията му – преди да бъдат поканени разследващите полицаи на срещата, Сарафов изложил пред служителите на ГДБОП, завеждащия отдел „Специализиран“ във ВКП Юлиана Петкова, прокурорът от ВКП Мариана Станкова, административният ръководител на АСП Даниела Попова и наблюдаващият прокурор по делото „Агромах“ Томи Наков, обстоятелствата, които му били известни. „След като поканихме разследващите полицаи, им зададох най-професионално въпросите, които обсъждахме преди това с колегите си от прокуратурата и ръководството на ГДБОП. Разбира се, разговорът не беше приятелски, но и ситуацията не предполагаше такъв. Обидни думи и квалификации обаче не са разменяни в нито един момент. Това твърдение е съвършено несериозно. Именно поради това не зная от какво точно се е почувствала обидена г-жа Ценова, но според мен това, от което би следвало да се притеснява, е собственото и непрофесионално поведение, както и обстоятелството, че предложих делото да бъде иззето от разследващите полицаи и възложено за разследване на следователи от Следствен отдел-СП. Дали г-жа Ценова е поемала някакви ангажименти, които при това положение вече не би могла да изпълни, аз не се наемам да гадая. Явно Ценова се опитва да оправдае действията си по делото, застраховайки се чрез тази искова молба. Интересен въпрос е дали исковата й молба е подготвена в споменатата вече адвокатска кантора. Всъщност конкретният повод за съвещанието беше необходимостта спешно да бъдат предприети мерки, за да се преустанови очевидното сътрудничество между адвокатската кантора и разследването на ГДБОП, което се извършваше с активната роля на бившия разследващ полицай”, разсъждава Сарафов, който на практика намеква за корупция и опит делото да бъде „смачкано”.

Позицията на Сарафов завършва с извод за „синхронизирана атака, която предприеха срещу мен от „Капитал“, пригласяйки му медията на един подсъдим – „Клуб Z“, както и опитът на автора на статията в „Капитал“ да внесе институционално напрежение между прокуратурата и ГДБОП точно в момент, когато синхронът между тези две институции е повече от очевиден” и заключение, че „е крайно време да бъде преустановена практиката да се провалят дела заради некадърно и недобросъвестно разследване, типичен пример за което е конкретният казус”, защото: „Докато подобни действия не се изкоренят, а тези, които ги прилагат, не бъдат освободени от системата на МВР, то гражданите ще продължат да се изумяват как по всички важни дела свидетелите променят показанията си, как клошари са собственици на фирми за стотици милиони, как в крайна сметка нито една „едра риба“ няма да бъде вкарана в затвора, а сивата икономика ще продължи да задушава страната ни и да държи заплатите и пенсиите на обидно ниски нива. Мисля си обаче, надявам се дори, че е време правосъдието да отговори на обществените очаквания сивата икономика да излезе на светло, а България да стане нормална европейска държава.“