Върховните съдии спряха делото “КТБ” и пратиха текстове от Закона за банковата несъстоятелност в Конституционния съд

11-01-2016; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Капитал

Снимка: Капитал

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) спря производството по делото за несъстоятелността на КТБ и внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на две норми от Закона за банковата несъстоятелност, съобщиха от съда. Делото бе образувано по жалба на акционерите в КТБ с искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Тричленният състав с председател Тотка Калчева и членове Ирина Петрова и Вероника Николова (докладчик по делото) е определил, че жалбата на акционерите следва да бъде оставена без уважение.

„Независимо от това, че не са налице предпоставки да бъде сезиран Съдът на ЕС с искане за тълкуване на разпоредбата на чл. 72 от Директива 2013/36/ЕС, настоящият състав на ВКС следва да съобрази съответствието на приложимите норми на чл. 11, ал. 3 от ЗБН и чл. 16, ал. 1, предл. 3 от ЗБН с Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), с оглед изразените от страните оплаквания за нарушаване на правото им на защита в процеса. От друга страна, дори и в случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение (в случая съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Директива 2001/24/ЕО е приложимо националното право в областта на банковата несъстоятелност), държавите членки следва да приложат релевантното национално право, като го тълкуват съобразно основните принципи на правото на ЕС. При това националният правоприлагащ орган е длъжен, доколкото е възможно, да възприеме такова тълкуване на приложимата национална разпоредба, че тя да се окаже в унисон с правото на ЕС“, пише в определението на съда.

Върховните съдии са изпратили до Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционни две норми от Закона за банковата несъстоятелност – чл. 16, ал.1 и чл. 11, ал. 3, според които право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест – прокурорът, а банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените временни синдици или от упълномощени от тях лица. Според съдебния състав текстовете противоречат на редица норми от Конституцията и чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които уреждат правото на гражданите на ефективни правни средства за защита.

„Предвидената в нормата на чл. 11, ал. 4 от ЗБН възможност на акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 % от капитала на банката, да встъпят в производството по разглеждане на искането на Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност, сочи на законодателна преценка за наличието на интерес от съдебна защита на правата на тези лица в производството по несъстоятелност. Същевременно обаче разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН чрез изчерпателното изброяване на лицата, имащи право на жалба срещу решенията по чл. 13, ал. 1 и по чл. 14 от ЗБН, лишава встъпилите в производството акционери от правото на жалба. С това се нарушава правото им на защита във всички стадии на процеса съгласно чл. 122, ал. 1 от Конституцията на Република България и принципът на равенство и състезателност в съдебния процес, установен в чл. 121, ал. 1 от Конституцията“ , категорични са върховните съдии. Според тях предоставянето на право на обжалване на решението по чл. 13, ал. 1 от ЗБН за откриване на производство по несъстоятелност само на част от страните и ограничаването на това право чрез изключване на встъпилите в производството акционери (както и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) от кръга на легитимираните да обжалват лица води до непропорционалност при упражняване на правото на съдебна защита и като резултат до съществено нарушение на правото на защита на част от участниците в процеса.

„Правото на съдебна защита по чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България не би следвало да се изразява единствено в участие на лицето, чиито права или интереси биха били нарушени или застрашени, чрез присъствието на негов представител в съдебните заседания по разглеждане на искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Това право изисква предоставяне от съдилищата на ефективна съдебна защита чрез осигуряване на равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес”, пише още в определението на ВКС. Според върховните съдии чл. 11, ал. 3 от ЗБН и чл. 16, ал. 1, предл. 3 от ЗБН водят до ограничение и на правото на съдебна защита на банката, а правото на жалба на банката не е отречено в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 от ЗБН, но същото може да се упражни чрез ограничен кръг лица и органи.

Съдебният състав на ВКС счита, че ограниченията, предвидени в специалния Закон за банковата несъстоятелност чрез нормите за представителство на банката с отнет лиценз и чрез очертаване на кръга на лицата с право на жалба в производството по несъстоятелност, не могат да бъдат обосновани от защитата на специфичен обществен интерес, имащ приоритет пред интересите на лицата, участници в състезателното съдебно производство. Съображенията, изведени от значението на банковата стабилност за икономиката на страната и основани на интересите на вложителите и другите кредитори на банката, не могат да бъдат определящи, доколкото ЗБН предвижда специални процесуални срокове за производството по банкова несъстоятелност, възможност за налагане на предварителни обезпечителни мерки и незабавно действие на решението за откриване на производството по несъстоятелност по правилото на чл. 13, ал. 2 от ЗБН.

Освен това представителството по делото и правото на жалба се осъществяват от лица и органи, които са зависими в определена степен от другата страна в производството – Централната банка, а лимитирането на представителството на банката и на правото на жалба само до квесторите или временните синдици на банката, лишава представителните й органи от съдебна защита в условията на равенство и състезателност във всички стадии на процеса съгласно чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията. От ВКС уточняват, че спирането на производството пред съда не се отразява на развитието на производството по несъстоятелност на „КТБ”, което следва да продължи с оглед на правилото за незабавно изпълнение на решението на СГС и САС, с което е обявена начална дата на неплатежоспособността на банката.

Както „Съдебни репортажи” писа, през януари миналата година след натиск от страна на премиера и финансовия министър за по-бързо решаване на делото тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) остави без разглеждане жалбите на акционерите в Корпоративна търговска банка срещу отнемането на лиценза на банката като се позоваха на разпоредбите в ЗБН, които ограничават лицата, които имат право на жалба. Решението на тричленния състав с председател и докладчик Таня Вачева и членове Иван Раденков и Соня Янкулова бе подписано с едно особено мнение – на съдия Янкулова, според която акционерите имат правен интерес да обжалват решението на Българската народна банка за отнемане на лиценза. Особеното мнение на съдия Янкулова на практика се позовава на същите аргументи като определението на ВКС.

В особеното си мнение съдия Янкулова сочи, че отнемането на лиценза на една банка представлява засягане на нейно гражданско право по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). По-нататък съдийката цитира практиката на съда в Страсбург, който приема възможността акционери, а не акционерното дружество, да имат възможност да защитят права на акционерното дружество, но само като изключение от общия принцип и при наличието на изключителни обстоятелства. В конкретния случай съдия Янкулова счита, че е без значение фактът, че акционерите не са оспорили решението на БНБ, с което се отнемат правомощията им и са изразили съгласие единствено с назначаването на квестори в производство по поставяне на банката под специален надзор, т.е. в производство, което има за цел да оздрави банката. „Те не са изразили съгласие тези органи да го представляват и по отношение на преценката да се оспори ли акта на Централната банка за отнемане на лиценза. Когато си дал съгласие да ти се прелее кръв, не значи автоматично, че се дал съгласие и да ти се ампутират двата крака”, пише съдийката.

Тя уточнява, че на практика няма друг, който да може да задвижи съдебно производство за проверка на законосъобразността на решението на Централната банка за отнемане на лиценза на банката освен акционерите. „За квесторите е напълно разбираемо, че няма да оспорят решението на органа, който ги е назначил и на когото те единствено са подчинени. А да се остави без съдебен контрол един акт на държавен орган, с който се отнемат права и за който законодателят е постановил, че подлежи на съдебен контрол само защото правният субект, който към този момент представлява банката е в пряка зависимост от органа, чийто акт се цели да бъде предмет на съдебен контрол, и поради това няма правен интерес от неговото оспорване, ми се струва, че е заобикаляне на закона – използване на правни техники за създаване на „теоретични и илюзорни права“, по израза на Съда по правата на човека (цитирано във всички посочени по-горе съдебни решения). Не допущам, че правовата държава целенасочено е създала илюзорни права”, пише в особеното мнение. И се допълва, че дори и фактически да възникват ситуации, в които се достига именно до това, съдът е този, който стъпвайки на основните права на правните субекти и изпълнявайки конституционното си задължение да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, следва да превърне илюзорното право в практически осъществимо и ефективно”, разсъждава съдийката.

В подкрепа на това твърдение, съдия Янкулова допълва и факта, че решението на Централната банка за отнемане на лиценза подлежи единствено на инцидентен контрол и доводът, че актът на Централната банка за отнемане на лиценза ще бъде предмет на съдебен контрол в производството по несъстоятелност не съответства на законовата регламентация. „Лишаването на акционерите, в контекста на изложеното, от правото да оспорят решението на Българска народна банка за отнемане на лиценза на банката фактически, независимо от наличието на разпоредба, която допуска оспорването на това решение, ги поставя в ситуация, която подробно е изложена в решението на Съда по правата на човека по делото Capital Bank AD v. Bulgaria”, сочи съдийката.

В началото на април петчленен състав на ВАС с председател Георги Колев (на практика това бе единственото дело, по което председателят на ВАС правораздава) потвърди решението на тричленния състав.

Подобен казус като този с КТБ е възниквал и преди. През 2005 г. страната ни е осъдена за нарушение на правото на справедлив процес и контрол върху собствеността по жалба на „Капиталбанк“, подадена от Ангел Първанов и Манчо Марков, председател и заместник-председател на Съвета на директорите на Банката. “Капиталбанк” е една от банките, на които БНБ отнема лиценза по време на банковата криза през втората половина на 90-те.

Решението на съда в Страсбург установява сериозни недостатъци на законодателството към онзи момент, които са лишили акционерите на банката от правото да защитят интереса си пред българските съдилища и да оборят решенията на БНБ. Съдът приема, че макар към момента на сезиране на съда, юридическото лице – жалбоподател да не съществува, защото е заличено като търговски субект, претенциите му трябва да бъдат разгледани по същество. ЕСПЧ посочва, че съществуването на „жертва на нарушение” е условие за стартиране на защитния механизъм по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, но „този критерий не може да се прилага по скован, механичен и лишен от гъвкавост начин“, делата пред съда имат и „морално измерение“ и целят да разрешат „въпроси в светлината на общественополитически съображения в общ интерес“.

По същество съдът в Страсбург казва, че акционерите на банката са били лишени от средство да защитят ефективно правата си пред националните съдилища, защото според тогавашния Закон за банките решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката не подлежи на съдебен контрол, а в производството за обявяване на несъстоятелност на „Капиталбанк“ националните съдилища са извършили формална проверка на заключенията на БНБ за неплатежоспособност на банката „Капиталбанк“, без да подлагат на критичен анализ дали действително обявяването на банката в несъстоятелност е оправдано.
Правата на акционерите не са защитени, казва ЕСПЧ, и защото пред съда интересите на банката се представляват от синдици, посочени от списък на квалифицираните лица, подбрани от БНБ. Това ги прави зависими от другата страна в делото – Централната банка. „В тази връзка съдът отбелязва, че е било възможно синдиците да бъдат заличени от списъка, поддържан от БНБ, и това автоматично е щяло да доведе до тяхното освобождаване от съда по несъстоятелността“, се казва в осъдителното решение. Затова „не е изненадващо“, че те не са обжалвали решението на Софийския градски съд и са действали в съгласие с БНБ по време на цялото производство. Всичко това представлява нарушение на правото на справедлив процес, според ЕСПЧ.

Съдът отсъжда също, че страната ни е нарушила правото на собственост, защото производството по отнемане на лиценза на „Капиталбанк“ не е било придружено от достатъчни гаранции срещу произвол на властите. Аргументите са няколко – липсвало е задължение на БНБ да уведоми банката, че започва процедура по несъстоятелност и така акционерите са разбрали постфактум. Това, съчетано с липсата на каквато и да е възможност за съдебна проверка на акта на БНБ и с формалният съдебен контрол в производството по несъстоятелност“ е „направило невъзможно за банката жалбоподател… да оспори мотивирано заключението на БНБ, че е неплатежоспособна“. „Акт, който влече след себе си такива тежки последици, може да бъде законен само ако е приет след или подлежи на проверка в някакъв вид производство, което предоставя на банката разумна възможност да изложи тезата си пред компетентните власти с цел да оспори ефективно отнемането на лицензията“, сочи съдът в Страсбург и добавя, че такава възможност във вътрешното законодателство липса.

Макар нормативната уредба по отношение на отнемането на лиценза и обявяването на банките в несъстоятелност да е претърпяла промени, в сегашната законова уредба продължава да съществуват същите пробойни, които биха станали основа за нови осъдителни решение на ЕСПЧ по казуса “КТБ”.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”
Снимка: Капитал

Президентът подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор, макар повторното гласуване във ВСС да не е изтрило съмненията

Румен Радев инициира широк обществен дебат за промени в Конституцията
Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

3 коментара

Вашият коментар