Горанов позна: ВАС се произнесе спешно и остави без разглеждане жалбите срещу отнемането на лиценза на КТБ

13-01-2015; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дарик

Снимка: Дарик

Жалбите на акционерите в Корпоративна търговска банка (КТБ) срещу отнемането на лиценза на банката са оставени без разглеждане. Това става ясно от определение на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС). Делото във ВАС бе образувано по жалби на “Бромак” ЕООД” (собственост на Цветан Василев – б. а.), “Бългериън Акуизишън Къмпани” (контролирано от Държавния инвестиционен фонд на Султаната на Оман), отстраненият изпълнителен директор и акционер в КТБ Орлин Русев и Вера Архундова.

Решението на тричленния състав с председател и докладчик Таня Вачева и членове Иван Раденков и Соня Янкулова е подписано с едно особено мнение – на съдия Янкулова, според която акционерите имат правен интерес да обжалват решението на Българската народна банка за отнемане на лиценза.

Решението излиза пет дни след като финансовият министър Владислав Горанов предвиди, че ВАС ще реши бързо делото. „Имам уверението, че в кратки срокове, не с предварително заявените, ще имаме решение по жалбите“, каза той. Преди това делото бе отложено за 9 февруари. Първото заседанието на ВАС бе на 15 декември, когато представителите на мажоритарния акционер в КТБ – “Бромак” ЕООД” възразиха срещу представителството на БНБ в процеса. Двамата юрисконсулти на БНБ бяха еднолично изпратени от нейния управител Иван Искров, а не представляват УС на БНБ. Това, според съда, означава, че юрисконсултите на БНБ нямат годни пълномощни по делото, тъй като представляват юридическото лице БНБ, а не органа, издал оспорвания акт – УС на Централната банка.

Именно това става причина за отлагането на делото, като впоследствие от БНБ съобщиха, че “представените в съдебно заседание стандартни пълномощни, с които юрисконсултите от БНБ се явяват по съдебни и административни дела, не са невалидни, но съгласно указанията на съда вече са издадени нови пълномощни от името на УС на БНБ”. В края на декември по време на заседание на Министерски съвет финансовият министър Владислав Горанов изрази възмущение от забавянето на делото и бе подкрепен от премиера Бойко Борисов.

Актът на съда на практика потвърждава отнемането на лиценза на КТБ и „отпушва” производството по несъстоятелност на банката в Софийския градски съд. Решението на тричленния състав обаче може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС.

За да определи, че жалбите на акционерите са недопустими, съдът приема, че жалбоподателите „нямат личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на решението” на БНБ. Това е така, защото, според съда, правен интерес има акционерното дружество, но не и акционерите му. Акционерите обаче твърдят, че решението за отнемане на лиценза на КТБ ще доведе до значителен спад на инвестирания от тях акционерен капитал, ще наруши правото им на дивидент, ще засегне и неимущественото им право на глас и правото им на участие в управление на търговското дружество. Жалбоподателите се позовават на решението на съда в Страсбург по казуса „Капиталбанк”. ВАС обаче приема, че решението на ЕСПЧ е „остаряло”, тъй като съдът в Страсбург е приел, че България не е изпълнила задължението си да осигури право на защита и справедлив съдебен процес, защото в законодателството не е предвидено съдебно обжалване на отнемането на банков лиценз. „Със Закона за кредитните институции тази възможност е изрично предвидена”, сочи ВАС и допълва, че в случая не съществува доказан пряк и непосредствен правен интерес от съдебно оспорване. „Нито Конституцията, нито процесуалния закон допускат възможността на всеки и всякога да атакува всички административни актове”, мотивира се съдебният състав.

Според решението обективно застрашени и нарушени от отнемането на банковия лиценз са материалните права на банката като юридическо лице, доколкото лицензът за упражняване на банкова дейност е необходима материална предпоставка за осъществяване дейността на тази кредитна институция. „Действително, с последиците от оспореното решение се засягат права на акционерите, но дотолкова, доколкото те поемат собствен икономически риск от участието си, а засегнатият икономически интерес не обуславя правен интерес от съдебното оспорване”, сочи ВАС.

Като аргумент в подкрепа на липсата на правен интерес, съдът посочва фактът, че с отнемането на лиценза на банката, БНБ е назначила квестори, които да я управляват и да представляват нейните интереси. Според ВАС това действие е „извършено със съгласието на ръководните органи”, тъй като поставянето под особен надзор на КТБ е започнало „по изрично искане на представителите на „КТБ”. „Това решение засяга интересите на банката и нейните органи, но то не е оспорено по надлежния ред, още повече, че е предизвикано от тях”, мотивира се съдът. И допълва, че своите имуществени права акционерите могат да защитят в последващо производство по несъстоятелност, каквато възможност предвижда Законът за банковата несъстоятелност.

Особено мнение: Държавата е създава илюзорни права

В особеното мнение на съдия Соня Янкулова аргументите на мнозинството в състава са оборени. С уточнението, че съдийката напълно разбира спецификата на банковата дейност, изключителното значение на банковите институции за ефективното функциониране на икономиката, необходимостта от рестриктивно законодателство в сектора, съдийката сочи, че в случая съдът трябва да прецени всички обстоятелства и факти по казуса, а не да тълкува закона буквално.

„Като отчитам горното считам, че действащата нормативна уредба налага да се допусне изключение от общия принцип, че защитата на правата и интересите на едно акционерно дружество може да се осъществи само от самото дружество, не и от неговите акционери”, смята съдия Янкулова. Аргументи за това тя вижда в особеностите на законодателството – БНБ назначава квестори при отнемане на лиценза, само Централната банка може да ги освободи и да назначи други и този акт не подлежи на обжалване, квесторите се отчитат пред БНБ и получават задължителни предписания от Централната банка. „Следователно безспорно е, че квесторите са лица, които черпят правомощията си от актове на Централната банка, зависими са единствено от централната банка и правоотношението им възниква и се прекратява едностранно само от Централната банка”, пише в особеното мнение. Или с други думи квесторите изцяло зависят от волята на БНБ.

Съдия Янкулова припомня, че производството по поставяне на „КТБ” под специален надзор е започнало по искане на банката, но в писмо до БНБ изпълнителните директори са се обърнали към Централната банка с молба за предприемане на мерки „с цел оздравяване на Банката”, за да се осигури запазването на стабилността на паричната и кредитната система” на страната. Те, на първо място, са били напълно наясно, че по силата на закона всички техни правомощия ще бъдат прекратени, и второ – са били длъжни да отправят това искане до Централната банка под страх от наказателна отговорност. „Следователно съгласно българското законодателство, когато за една банка е налице опасност от неплатежоспособност, банката или трябва да се съгласи с преустановяването на всички правомощия на надзорния и на управителния съвет – с тяхното десезиране, или трябва физическите лица – членове на тези органи, да са готови да понесат наказателна отговорност и нещо по-важно – банката да приеме последиците от неизвършването на оздравителни мерки, казано просто – да приеме фалита си”, пише в особеното мнение.

Съдия Янкулова сочи, че отнемането на лиценза на една банка представлява засягане на нейно гражданско право по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). По-нататък съдийката цитира практиката на съда в Страсбург, който приема възможността акционери, а не акционерното дружество, да имат възможност да защитят права на акционерното дружество, но само като изключение от общия принцип и при наличието на изключителни обстоятелства.

В конкретния случай съдия Янкулова счита, че е без значение фактът, че акционерите не са оспорили решението на БНБ, с което се отнемат правомощията им и са изразили съгласие единствено с назначаването на квестори в производство по поставяне на банката под специален надзор, т.е. в производство, което има за цел да оздрави банката. „Те не са изразили съгласие тези органи да го представляват и по отношение на преценката да се оспори ли акта на Централната банка за отнемане на лиценза. Когато си дал съгласие да ти се прелее кръв, не значи автоматично, че се дал съгласие и да ти се ампутират двата крака”, пише съдийката.

Тя уточнява, че на практика няма друг, който да може да задвижи съдебно производство за проверка на законосъобразността на решението на Централната банка за отнемане на лиценза на банката освен акционерите. „За квесторите е напълно разбираемо, че няма да оспорят решението на органа, който ги е назначил и на когото те единствено са подчинени. А да се остави без съдебен контрол един акт на държавен орган, с който се отнемат права и за който законодателят е постановил, че подлежи на съдебен контрол само защото правният субект, който към този момент представлява банката е в пряка зависимост от органа, чийто акт се цели да бъде предмет на съдебен контрол, и поради това няма правен интерес от неговото оспорване, ми се струва, че е заобикаляне на закона – използване на правни техники за създаване на „теоретични и илюзорни права“, по израза на Съда по правата на човека (цитирано във всички посочени по-горе съдебни решения). Не допущам, че правовата държава целенасочено е създала илюзорни права”, пише в особеното мнение. И се допълва, че дори и фактически да възникват ситуации, в които се достига именно до това, съдът е този, който стъпвайки на основните права на правните субекти и изпълнявайки конституционното си задължение да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, следва да превърне илюзорното право в практически осъществимо и ефективно”, разсъждава съдийката.

В подкрепа на това твърдение, съдия Янкулова допълва и факта, че решението на Централната банка за отнемане на лиценза подлежи единствено на инцидентен контрол и доводът, че актът на Централната банка за отнемане на лиценза ще бъде предмет на съдебен контрол в производството по несъстоятелност не съответства на законовата регламентация. „Лишаването на акционерите, в контекста на изложеното, от правото да оспорят решението на Българска народна банка за отнемане на лиценза на банката фактически, независимо от наличието на разпоредба, която допуска оспорването на това решение, ги поставя в ситуация, която подробно е изложена в решението на Съда по правата на човека по делото Capital Bank AD v. Bulgaria”, сочи съдийката.

Делото „Капиталбанк”

През 2005 г. страната ни е осъдена за нарушение на правото на справедлив процес и контрол върху собствеността по жалба на „Капиталбанк“, подадена от Ангел Първанов и Манчо Марков, председател и заместник-председател на Съвета на директорите на Банката. “Капиталбанк” е една от банките, на които БНБ отнема лиценза по време на банковата криза през втората половина на 90-те.

Решението на съда в Страсбург установява сериозни недостатъци на законодателството към онзи момент, които са лишили акционерите на банката от правото да защитят интереса си пред българските съдилища и да оборят решенията на БНБ. Съдът приема, че макар към момента на сезиране на съда, юридическото лице – жалбоподател да не съществува, защото е заличено като търговски субект, претенциите му трябва да бъдат разгледани по същество. ЕСПЧ посочва, че съществуването на „жертва на нарушение” е условие за стартиране на защитния механизъм по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, но „този критерий не може да се прилага по скован, механичен и лишен от гъвкавост начин“, делата пред съда имат и „морално измерение“ и целят да разрешат „въпроси в светлината на общественополитически съображения в общ интерес“.

По същество съдът в Страсбург казва, че акционерите на банката са били лишени от средство да защитят ефективно правата си пред националните съдилища, защото според тогавашния Закон за банките решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката не подлежи на съдебен контрол, а в производството за обявяване на несъстоятелност на „Капиталбанк“ националните съдилища са извършили формална проверка на заключенията на БНБ за неплатежоспособност на банката „Капиталбанк“, без да подлагат на критичен анализ дали действително обявяването на банката в несъстоятелност е оправдано.

Правата на акционерите не са защитени, казва ЕСПЧ, и защото пред съда интересите на банката се представляват от синдици, посочени от списък на квалифицираните лица, подбрани от БНБ. Това ги прави зависими от другата страна в делото – Централната банка. „В тази връзка съдът отбелязва, че е било възможно синдиците да бъдат заличени от списъка, поддържан от БНБ, и това автоматично е щяло да доведе до тяхното освобождаване от съда по несъстоятелността“, се казва в осъдителното решение. Затова „не е изненадващо“, че те не са обжалвали решението на Софийския градски съд и са действали в съгласие с БНБ по време на цялото производство. Всичко това представлява нарушение на правото на справедлив процес, според ЕСПЧ.

Съдът отсъжда също, че страната ни е нарушила правото на собственост, защото производството по отнемане на лиценза на „Капиталбанк“ не е било придружено от достатъчни гаранции срещу произвол на властите. Аргументите са няколко – липсвало е задължение на БНБ да уведоми банката, че започва процедура по несъстоятелност и така акционерите са разбрали постфактум. Това, съчетано с липсата на каквато и да е възможност за съдебна проверка на акта на БНБ и с формалният съдебен контрол в производството по несъстоятелност“ е „направило невъзможно за банката жалбоподател… да оспори мотивирано заключението на БНБ, че е неплатежоспособна“. „Акт, който влече след себе си такива тежки последици, може да бъде законен само ако е приет след или подлежи на проверка в някакъв вид производство, което предоставя на банката разумна възможност да изложи тезата си пред компетентните власти с цел да оспори ефективно отнемането на лицензията“, сочи съдът в Страсбург и добавя, че такава възможност във вътрешното законодателство липса.

Както „Съдебни репортажи” писа, макар нормативната уредба по отношение на отнемането на лиценза и обявяването на банките в несъстоятелност да е претърпяла промени, в сегашната законова уредба продължава да съществуват същите пробойни, които биха станали основа за нови осъдителни решение на ЕСПЧ при евентуален фалит на “КТБ”. Сега Законът за кредитните институции позволява банките, чиито лиценз е отнет, да обжалват решението на БНБ пред Върховния административен съд, а в производството по несъстоятелност съдът има правомощия да провери по същество преценката на централната банка за неплатежоспособност, без да се доверява сляпо на заключението на БНБ.

Въпреки това, сочат юристи, правата на акционерите и вложителите не са защитени в достатъчна степен, защото в съдебното производство банката се представлява от квестори, назначени от БНБ или упълномощени лица. Така на практика интересите на банката се преценяват от лица, които са в зависимост от другата страна точно както в казуса на “Капиталбанк”, а право на протест или обжалване имат само прокуратурата или квесторите. Макар в закона да е записано, че в производството по несъстоятелност могат да встъпят акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала й, те нямат право на оспорване на съдебното решение.

И още един проблем, отбелязан и в решението на ЕСПЧ, продължава да съществува в закона – по делото се назначават вещи лица по списък, утвърден от председателя на Върховния административен съд, а условията и редът за включване и изключване от списъка се определят с Наредба, издадена съвместно от министъра на правосъдието и управителя на БНБ (чл. 151, ал.4 от Закона за кредитните институции). Излиза, че съдът трябва да формира становището си на базата на заключения на експерти, утвърдени от централната банка, която е страна в процеса, и да се довери на добросъвестната защита на интересите на акционерите и вложителите от квестори, отново назначени от БНБ.

Дежа вю

Справка на „Съдебни репортажи” в сайта на ВАС показва, че през 2006 година тричленен, а след това и петчленен състав на съда се произнасят по частни жалби на представители и акционери на „Капиталбанк” против решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката. Делото е образувано след осъдителното решение на ЕСПЧ по казуса. И двата съдебни състава обаче приемат, че акционерите нямат права да обжалват решението на Централната банка и с това влизат в пряка колизия с акта на съда в Страсбург. Според петчленния състав на ВАС (с докладчик Таня Вачева, председател Диана Добрева и членове Иван Раденков, Мариета Милева и Илияна Дойчева) с постановеното заличаване на банката тя спира да съществува като правен субект и следователно дружеството не притежава качеството на правосубектност и няма процесуалноправна легитимация като страна в съдебноадминистративното производство. Аргументите за недопустимост на жалбата на акционерите са напълно еднакви с тези на съдебния състав по казуса „КТБ” – че акционерите нямат правен интерес да обжалват решението на БНБ.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”
Снимка: Капитал

Президентът подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор, макар повторното гласуване във ВСС да не е изтрило съмненията

Румен Радев инициира широк обществен дебат за промени в Конституцията
Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

4 коментара

Вашият коментар