С безпрецедентни основания прокуратурата поиска отвод на съдията по делото срещу Огнян Донев, която стопира поголовното разрешаване на СРС-та

Софийската градска прокуратура (СГП) е поискала отвода на съдията-докладчик по делото срещу шефа на „Софарма“ Огнян Донев, съобщиха от държавното обвинение. Основанията за искането обаче дописват Наказателно-процесуалния кодекс, а обявяването им в прессъобщение изглежда като демонстрация за сплашване.

Донев бе даден на съда за за укриване на данъци в за близо 63 млн. лева. Според прокуратурата това е станало през 2007 г., когато Донев, като изпълнителен директор на “Елфарма” АД, не посочил в данъчна декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер от 418 531 500 лева. Увеличението е от извършени 7 блокови сделки с акции извън регулирания пазар, като акциите са продавани за по 1 лев. Сделките са с акции от капитала на “Софарма” АД и са извършени с “Телсо” АД “Телекомплект” АД, “София” АД, и “Софстрой” АД. Заедно с Донев обвинение получи и изпълнителният директор на “Телсо” АД Борис Борисов. Според прокуратурата той не платил близо 7,5 млн. лева данъци след две сделки с акции със “Софарма”, от които не декларирал увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер от 74 831 051, 94 лв.

На 30 октомври съдия Даниела Борисова от СГС върна делото на прокуратурата заради пропуски и неясноти в обвинителния акт. Месец по-късно, след протест на прокуратурата, Софийският апелативен съд отмени определението на съдия Борисова и постанови, че обвинителният акт е достатъчно ясен и делото може да продължи. От САС обаче изрично подчертават, че “в обвинителния акт са заложени фактически твърдения, които подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна”. “В зависимост от развитието на съдебното следствие първостепенният съд е свободен по вътрешно убеждение да постанови изцяло оправдателна присъда, частично оправдателна или пък да възприеме изцяло обвинителната теза”, пишеше в определението на въззивната инстанция.

Прокуратурата припомня, че с определението на САС изцяло са възприети доводите на държавното обвинение по всяка една от посочените от съдията 19 констатации за наличието на процесуални нарушения. „Посочено е, че някои от тези констатации са незаконосъобразни, други неправилни, а трети изцяло неотносими към предмета на доказване, като е подчертано, че разпореждането е постановено в разрез с Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, което вероятно се дължи на неправилния му прочит“, съобщават от държавното обвинение.

Според СГП констатираните от съдията докладчик съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, оценени от САС като несъстоятелни, незаконосъобразни и неотносими към предмета на делото, сочат на „формирана предварителна незаконосъобразна оценка на работата на държавното обвинение и предмета на доказване, което ще доведе до постановяване на порочен съдебен акт“. Поради което от прокуратурата искат отвода на съдия Борисова.

Основанието, с което прокуратурата обосновава искането си, липсва в НПК. Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че искането е прецедент и прилича на опит прокуратурата да селектира съдия по делото. В НПК изрично са посочени случаите, в които един съдебен състав не може да продължи да разглежда делото. В чл. 29 от процесуалния кодекс е записано, че в разглеждането на делото не може да участва съдия, който вече е участвал в съда, постановил присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, или при възобновяване на наказателното дело; определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото; определение, с което се прекратява наказателното производство; определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство;който е извършвал разследване по делото; който е бил прокурор по делото; който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото и др.

В алинея 2 на същия член пише, че „не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото“. Очевидно прокуратурата се позовава именно на тази хипотеза. Проблемът обаче е, че, за да се иска отвод на съда трябва да бъдат посочени обективни причини. А законодателят не е предвидил в закона като основание грешното прилагане на НПК. На практика прокуратурата иска отвода на съдия Борисова, като я „обвинява“ за нейната преценка по обвинителния акт. Всеки съдия обаче има право на такава и това не дава основание на държавното обвинение да спекулира с вътрешното убеждение на съда.

Казусът силно прилича на успешния опит на прокуратурата да отведе съдия Димитрина Ангелова по едно от делата срещу бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Тогава от държавното обвинение не се посвениха да поискат отвод на съда, като се позоваха на публикации за отношения на съдията с адвоката на Цветанов Менко Менков. В материала източник на информацията нямаше, а се твърдеше, че става дума за слухове „от коридорите на Съдебната палата“. Въпреки това съдия Ангелова се отведе. Недопустимото поведение на прокуратурата обаче не беше санционирано, въпреки че членът на ВСС Калин Калпакчиев поиска от съвета да разгледа случая.

Втората причина за искането за отвод, сочат от прокуратурата, е че обстоятелството, че „делото бе върнато на прокурора точно три месеца след внасянето му в съда, както и ненасрочването му в открито съдебно заседание след отмяната на разпореждането за връщане от САС, засилва съмнението за предубеденост или заинтересованост, пряко или косвено, от изхода на делото“.

„Разглеждането на процеса беше забавено с общо 4 месеца и половина към днешна дата и с това се постига реално отлагате във времето евентуалното реализиране на наказателната отговорност на двете лица предадени на съд, което винаги е предпоставка и за намаляване размера на наказателната им отговорност предвид константната практика на Европейския съд по правата на човека в тази насока. С това са нарушени правата на държавното обвинение и същото е поставено в невъзможност да осъществява основната си функция“, пише в искането за отвод.

От прокуратурата обаче спестяват да споменат факта, че съдия Борисова не е излязла извън сроковете в НПК – произнесла се е по обвинителния акт и обемното дело в предвидения тримесечен срок, а след връщането на делото от САС законът й предоставя 2 месеца за подготвяне на съдебното заседание.

В прессъобщението на прокуратурата не е посочен и фактът, че разследването срещу Донев е започнало през 2011 г., а обвинение му е повдигнато през 2012 г. Това означава, че разследването продължава вече 3 години (сроковете за разследване по НПК са 2-месечни и се удължават по разпореждане на административния ръководител и този на горестоящата прокуратура по изключение), затова да се твърди, че връщането на делото е забавило процеса и с това са нарушени правата на държавното обвинение е меко казано невярно. В обвинението де факто се твърди, че цената на сделките, извършени на борсата не е правилно определена, а оттам – и данъчното им значение. Затова е особено интересно какви процесуално-следствени действия са извършвани цели 4 години.

Съдия Даниела Борисова е ресорният зам.-председател на СГС, който се занимава с разрешаването на СРС. Прокуратурата навярно няма причини да харесва особено Борисова, защото, според статистика, изнесена от в. “Сега” исканията на прокуратурата и службите до СГС за използване на специални разузнавателни средства са намалели 7 пъти, откакто той не се ръководи от Владимира Янева. На практика статистиката показва, че съдия Янева поголовно е разрешавала СРС-та, докато съдия Борисова е затегнала сериозно контрола над специалните способи, искани от службите.

И друго сравнение показва двойния стандарт на прокуратурата. През 2010 г. бившият председател на СГС Владимира Янева получава делото срещу бившите изпълнителен директор и председател на борда на “Софийски имоти” Тошко Добрев и Симеон Симеонов. Янева не се отвежда, въпреки че докато двамата са били на ръководни длъжности в общинското дружество бащата на Янева купува двата имота от “Софийски имоти”.

Добрев, Симеонов и други 11 души са обвинени за нанасяне на щети в размер на близо 2 милиона лева заради продажбата на няколко имота от капитала на “Софийски имоти”. Прокуратурата внася обвинителния акт през юли 2010 г., а Янева се произнася по него пет месеца след внасянето му в съда (в средата на декември 2010 г.). Съдийката връща делото на прокуратурата поради допуснати съществени процесуални пропуски, но изпраща решението си на прокурора почти 3 месеца след заседанието, на което то е взето.

Прокуратурата протестира определението на Янева пред Софийския апелативен съд, който отменя решението й и го връща отново при нея. На практика делото е забавено с година и половина, но прокуратурата не поиска отвода на Янева, въпреки връщането и забавянето.