Структурната реформа на модела на управление на съдебната система е фундаментална. Надявам се становището на Венецианската комисия да даде тласък и увереност на българската политическа класа, че тази реформа е необходима, коментира днес министърът на правосъдието Христо Иванов. Той обаче не влезе в конкретика, тъй като становището на комисията по промените в Конституцията, което е пратено до българските власти, е още проект и предстои да бъде гласувано официално на 23 октомври. Иванов обясни, че ще присъства на сесията на Венецианската комисия и припомни, че поправките в основния закон следват конкретни препоръки на самата Венецианска комисия и от международните стандарти. „Очаквам да се сформира стабилно конституционно мнозинство в парламента”, допълни министърът.
Преди дни стана ясно, че Венецианската комисия подкрепя разделението на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска, които да решават самостоятелно въпросите на съдиите, прокурорите и следователите. Експертите дори считат, че би следвало правомощията на колегиите да се увеличат. Според публикация на „Медиапул” от комисията смятат,че реформата в съдебната власт трябва да е още по-радикална, за да се гарантира независимостта на съда.
Поправките в Конституцията целят да осигурят мнозинство на съдиите, избирани от съдии, в кадровия орган на съдебната система и отчетност на прокуратурата. Именно разпределението на професионалната и парламентарната квота в прокурорската колегия е камъчето на раздора между парламентарните групи и не среща подкрепата на главния прокурор Сотир Цацаров. Предвижда се в прокурорската квота да влизат четирима членове, избрани от прокурорите, един – от следователи, главният прокурор и шестима от парламентарната квота. Вносителите на проекта считат, че така ще бъде осигурена повече отчетност на прокуратурата, докато противниците на поправките – АБВ и ДПС, виждат в разпределението опасност от надделяване при взимането на решения на политически избраните членове.
Според Венецианската комисия обаче тези опасения могат да бъдат туширани, ако се предвиди квалифицирано мнозинство за избор на 11-те члена на ВСС от парламента. В документа е отбелязано, че посочените от парламента юристи трябва да са доказани експерти, но да не бъдат прокурори и съдии, а преподаватели по право или адвокати, в това число и представители на гражданското общество. Според комисията така ще се повиши общественото доверие във ВСС и неговата ефективност.
От комисията също считат, че е необходимо да се дадат гаранции за независимостта на съда, защото в “бившите социалистически държави са наследени мощни прокуратури, които застрашават независимостта на съда”. Сочи се също, че няма общ модел на самоуправление на съдебната система, но новата структура на Висшия съдебен съвет, целяща да раздели съдии от една страна и прокурори – от друга, без те да се месят в професионалните си казуси, е “значителна стъпка към укрепване на независимостта и прозрачността на съдебната система”. “По-специално, в рамките на новата структура на ВСС, прокурори и следователи вече няма да могат да се намесват във вземането на решения, отнасящи се до съдиите, което е важна гаранция за независимостта на магистратите”, посочва становището на Венецианската комисия, цитирано от „Медиапул”.
Правосъдният министър коментира днес, че се надява „белият шум”, който отклонява вниманието от реформата да приключи. „Похабихме огромен ресурс да обсъждаме тайното гласуване, например. То беше определено едва ли не като атентат срещу демокрацията, срещу цивилизацията. Надявам се становището на Венецианската комисия да има хигиенизираща роля върху дебата за промените в Конституцията”, подчерта Иванов. Именно запазването на тайното гласуване бе един от „историческите компромиси”, които партиите постигнаха преди внасяне на орязания проект за промени в Конституцията. По този въпрос обаче Венецианската комисия е категорична – за да бъде повишено общественото доверие в работата на ВСС е необходимо решенията и в колегиите, и в Пленарния състав на съвета да бъдат взимани с явен вот. В становището се подчертава, че това би било особено важно и при решаване на дисциплинарни въпроси.
Проектът за промени на основния закон събра 184 гласа „за” на първо четене в Народното събрание, но част от партиите – ДПС и АБВ обявиха, че не биха подкрепили паритета в прокурорската колегия на второ четене. Затова се очаква да бъдат внесени поправки, които да редактират съотношението между професионалната и политическата квота в прокурорската колегия, но подобни изменения биха обезсмислили изцяло разделянето на ВСС.
Очакванията на част от парламентарните сили, че Венецианската комисия ще разкритикува заложеното разпределение в прокурорската квота не се оправдаха. Подобни индикации можеха да бъдат открити и в изказванията на главния прокурор Сотир Цацаров, който настояваше становището на комисията да се чете внимателно. “Много е важно какво ще бъде мнението на Венецианската комисия. Сигурен съм, че Венецианската комисия ще изрази ясни становища по всички въпроси. Едва, след като прочетем становището на Венецианската комисия, след като и народните представители се запознаят с него и след като е даден този оптимистичен знак (събраното квалифицирано мнозинство, с което бе приет проектът на първо четене –б.а.), процесът ще продължи”, коментира в края на миналия месец Цацаров.