ВАС потвърди уволнението на съдията от Софийския градски съд Мария Иванова

Съдът реши спора между ВСС и министър Иванов - нарушаването на тайната на дисциплинарното производство не е основание за отмяна на наказанието
16-03-2015; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което съдията от Софийския градски съд (СГС) Мария Иванова (тогава Георгиева) беше дисциплинарно уволнена. Дисциплинарното производство срещу Иванова започна през ноември 2011 г. – още по времето на миналия ВСС, след като гръмва скандалът с наложените от нея обезпечителни мерки в полза на австрийското дружество БГ “Приватинвест”. Наред с първоначално наложените възбрана и запор на движимо и недвижимо имущество на “Медийна група България – холдинг” ООД (издател на вестниците “Труд” и “24 часа”), съдия Мария Иванова осигурява правото на директора на австрийската фирма да назначи особен представител в издателската фирма и дъщерните й дружества – т.е. намесва се в управлението на дружеството.

Както „Съдебни репортажи” писа, съдийката бе уволнена през април 2013 г. – близо две години след като Инспекторатът към ВСС (ИВСС) извърши проверка на гражданските дела и обезпечителните производства, разгледани от магистрата през 2011 г., и установи множеството нарушения в работата на съдийката. Актът на ИВСС констатира, че някои от действията на съдийката твърде много приличат на умишлено заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата в СГС, а съдът потвърди, че в част от проверените дела Иванова е превишила правораздавателната си власт.

Въпреки това и тричленният, и петчленният състав на Върховния административен съд прецениха, че решението на ВСС за уволнението трябва да бъде отменено, тъй като съветът бе допуснал съществени процесуални нарушения при взимането му – част от членовете на съвета, гласували „за” уволнението на магистрата, са били предубедени. Причината е, че петима от настоящите кадровици са бивши инспектори от този състав на Инспектората, който е внесъл предложението за наказание. Става дума за Незабравка Стоева, Мария Кузманова, Милка Итова, Ясен Тодоров и Васил Петров. Съдът сочи също, че без гласовете на бившите инспектори, съветът не би могъл да постигне мнозинство, за да наложи най-тежкото наказание на Иванова. Освен това по време на обсъждането на наказанието в залата е присъствал главният съдебен инспектор Ана Караиванова, която е взела и участие в дискусията. ВАС приема, че това нарушава правото на равнопоставеност на дисциплинарно преследваните магистрати, тъй като те не участват в обсъжданията.

Затова съдът върна на ВСС препискатаhttp://judicialreports.bg/2014/04/%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%80-%D0%B2%D1%81%D1%81/, а през април миналата година съветът повторно уволни Иванова. Делото пред тричленния състав на ВАС (с председател Милка Панчева и членове Атанаска Дишева (докладчик) и Росен Василев) бе обявено за решаване през септември 2014 г., а мотивите към него бяха публикувани на 13 март, тоест шест месеца по-късно.

От мотивите става ясно, че членовете на ВСС са се съобразили с решенията на ВАС и не са допуснали нарушаване на правото на справедлив процес – всички бивши инспектори и настоящи членове на съвета са си направили отвод при взимане на решението по дисциплинарното дело срещу Иванова.

ВАС изцяло се съгласява с изводите на инспекторите, че съдия Иванова е допуснала обезпечителни мерки в нарушение на закона по няколко граждански и търговски дела. По едно от тях, според съда, съдийката е допуснала обезпечителни мерки „без да направи преценка на нито една от предпоставките за основателност на искането за обезпечение, допуснала е обезпечение по недопустим иск и при липса на обезпечителна нужда, част от допуснатите обезпечителни мерки са недопустими, поради това че не са предвидени като вид в никой нормативен акт“. Освен това е постановила спиране на изпълнението на четири, издадени от друг състав на същия съд, обезпечителни заповеди и така „фактически е постигнат ефекта на отмяната на вече допуснато обезпечение в нарушение на предвидения от законодателя процесуален ред за това“.

„В тази връзка следва да бъде споделено становището, изразено в мотивите на решението по адм. дело № 6000/2013 г. на ВАС, шесто отделение, че никой съд няма предоставена от закона власт да спира изпълнението на постановени от друг, равен по степен съд, обезпечителни мерки и да разпорежда възстановяване на първоначалното положение, ако тези обезпечителни мерки са били вече приложени, дори когато те са били незаконосъобразно допуснати от другия, равен по степен съд“, мотивира се тричленният състав.

Не е приета защитната теза на съдийката, че нарушенията, които е извършила, се дължат на незнание, като съдът се аргументира, че по едно от делата след подаване на частна жалба против първото незаконно определение на съдия Иванова и преди произнасянето на въззивната инстанция, без да е подадена нова молба за обезпечение съдия Мария Иванова е допуснала повторно същите обезпечителни мерки, като в допълнение е присъдила разноски в полза на молителя в размер на 108000 лв., без да е имало такова искане. „Подобно произнасяне не може да бъде обяснено с никакви процесуални правила, нито с незнание, пропуск или грешка. Това определение е обезсилено като недопустимо от Софийския апелативен съд с определението по ч. гр. дело № 1016/2012 г. Осъществените процесуални действия от съдия Мария Иванова представляват нелегитимно превишаване и превратно упражняване на съдебната правораздавателна власт“, заключва ВАС.

Освен това, допълва съдът, небрежното поведение е също виновно поведение, а за квалифицирането на нарушението на служебните задължения като дисциплинарно нарушение не е необходимо нарушението да е извършено умишлено. „На следващо място, не може да се възприеме тезата на жалбоподателката за допускане на нарушенията поради незнание на закона. Обясненията, които са дадени от съдията пред състава на Висшия съдебен съвет на заседанието на 10.04.2014г., са неубедителни при отговора на въпроса за причината, поради която са допуснати нарушенията по това дело. На въпроса на члена на ВСС Галя Георгиева, съдия Иванова отговаря: „Има нарушение, каква е причината…, не мога да кажа каква е причината. Има нарушения.”, по-късно добавя „А-а, нарочно, как нарочно ще допусна нарушения. Може и несъзнателно”. Едва след третото задаване на въпроса за причината за допускане на нарушенията, зададен по различен начин от члена на ВСС Светла Петкова, съдия Иванова отговаря: „Да приемем, че е поради незнание…” и по-късно на реплика на Георги Колев, че очевидно не разбира въпроса, отговаря: ”Добре, допуснете, че не знам закона”, сочи съдът и намира сериозно противоречие в защитната теза на съдийката – при първото й изслушване във ВСС, тя заявява, че е дългогодишен и добре подготвен съдия и няма нужда от допълнителна подготовка, за да навлезе в работата (след продължителния отпуск поради временна неработоспособност).

„Последващото й твърдение за незнание на закона очевидно представлява защитна теза, която не се подкрепа от останалите данни по делото. Освен това, незнанието на закона от страна на съдия в Софийски градски съд не може по принцип да се приеме за извинително за допускане от негова страна на нарушения на закона“, категоричен е ВАС.

Съдът изцяло се солидаризира с аргументите на члена на ВСС Калин Калпакчиев пред колегите му при обсъждане на наказанието на съдийката, че за формата на вината се съди по обективните признаци и поведението на дееца, които в случая недвусмислено сочат за умисъл. Същевременно, макар облагодетелстването на някоя от страните по делото да не представлява елемент от състава на дисциплинарното нарушение, наличието на цел на нарушенията може да се изведе от обективните факти, казва съдът. Коментирайки определението на съдия Иванова, с което тя е допуснала обезпечителни мерки без да е направено искане за това и е присъдила разноски в значителен размер без да е направено искане, като е разпоредила незабавно издаване на изпълнителен лист за тези разноски, ВАС сочи: „Следва да се отбележи, че дори и да имаше искане за присъждане на разноски в това производство, същите не би следвало да се присъждат с определението за допускане на обезпечение (по висящо исково производство), а едва с окончателния акт по делото, в зависимост от изхода на правния спор“.

ВАС е категоричен, че с „извършените от съдия Иванова действия се поставя под съмнение обективността, безпристрастността и независимостта на съдебната власт“. „Осъществяването на правораздавателната власт в нарушение на принципите и конкретните правила за нейното упражняване и при превратно упражняване на тази власт, води до намаляване на общественото доверие в съдебната система и затова уронва престижа й“, се казва още в решението, в което се посочва, че нарушенията, особено тези по частно гражданско дело № 10394/2011 г., „са извършени с особена последователност и настойчивост, при грубо погазване на основните начала на гражданското съдопроизводство и превишаване на правораздавателните правомощия“. Съдия Иванова не е проявила и „никаква критичност към поведението си, респективно – към допуснатите нарушения, което е видно от обясненията й, дадени пред ВСС, както и от изразено и пред съда …неглижиране на нарушенията и тяхната значимост“.

Съдът отхвърля оплакването на съдия Иванова, според която решението за уволнението й е взето от незаконен състав на ВСС. В жалбата си тя твърди, че не е изпълнено изискването на Европейската харта за статута на съдиите при налагане на дисциплинарно наказание на съдия решението да бъде взето от независим орган, най-малко от половината от състава на който да са избрани съдии. ВАС обаче казва, че такова правило по настоящата нормативна уредба няма, а поради това, че ВСС е постоянно действащ орган неговите изборни членове, включително и тези от съдийската квота, не могат да заемат длъжност съдия и в този смисъл престават да имат качеството съдия. „Затова, според действащата в страната правна уредба, в състава на Висшия съдебен съвет не могат да участват действащи съдии и поради това, че Висшият съдебен съвет е единственият компетентен орган да налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност” на съдии, съгласно цитираните разпоредби от Конституцията и от Закона за съдебната власт, следва, че действащ съдия (лице, заемащо към съответния момент длъжността „съдия”) не може да участва при вземането на решение за налагане на такова наказание. Единственото изключение в това отношение се отнася до двама от членовете по право – председателите на ВКС и ВАС, които са действащи съдии и едновременно с това са членове на ВСС“, припомня ВАС.

Съдът обаче прави уговорката, че доколкото, посоченото правило по Европейската харта за статута на съдиите има за цел да гарантира безпристрастност и независимост на дисциплинарнонаказващият орган, както и зачитане на правата на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, несъмнено България като член на Съвета на Европа следва да се съобрази с този документ. „Като се отчете конституционно установения статут на Висшия съдебен съвет на постоянно действащ орган, както и забраната изборните му членове да заемат други длъжности, включително и съдийски, единствената преценка за длъжността на членовете му може да се отнася за период преди избора им за членове на ВСС. В този смисъл може да се направи обоснован извод, че повече от половината от членовете на ВСС, който е постановил оспореното решение, по точно – 13 члена, са лица, които или заемат съдийска длъжност в момента (двамата председатели на Върховните съдилища) или са заемали съдийска длъжност непосредствено преди избирането им за членове на ВСС“, мотивира се ВАС.

ВАС не се съгласява и с друг довод на жалбоподателката – че с изнасянето на данни в интернет за проведеното дисциплинарно производство е нарушено правото на справедлив процес. „Нарушаването на забраната по чл. 313, ал. 3 ЗСВ не представлява самостоятелно основание за отмяна на решението на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателката не обосновава твърдението си, а от данните по делото не може да се изведе обоснован извод, че с разгласяването на данни за дисцилинарното производство са накърнени нейните права по делото, включително и в съдебното производство. В случая разгласяването няма никакво значение за съставомерността на деянията, а фактическото им извършване и квалифицирането им като дисциплинарни нарушения са изцяло основани на писмени документи, приложени по делото, включително на съдебни актове, съставени и подписани от подведения под дисциплинарна отговорност съдия“, пише в решението на ВАС.

Така върховните съдии всъщност индиректно отхвърлят като несъстоятелни обвиненията на членовете на ВСС към министъра на правосъдието, че оповестяването на предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу бившата председателка на СГС Владимира Янева на базата на данните от доклада на Бюрото за контрол на СРС-та е съществено закононарушение. По този повод беше проведена дискусия в две заседания на ВСС, в които като по Бекет кадровиците защитаваха тайната на дисциплинарното нарушение на Янева, която вече не е тайна за никого.

Един след друг членовете на мнозинството заявиха, че правосъдният министър е нарушил чл. 313, ал.3 от ЗСВ. Част от кадровиците дори прогнозираха, че осветяване на предложението, което не отрекоха, че изцяло се основава на публикувания преди това доклад на Бюрото за контрол на СРС-та, може да минира бъдещото дисциплинарно производство срещу бившата председателка на СГС, което така и не беше образувано. От решението на съда по казуса „Мария Иванова“ става ясно, че такава опасност не съществува. Вече ще е трудно и да се приема сериозно претекстът на ВСС да не образува дисциплинарно производство. Освен това за разлика от казуса с Иванова, запазването на тайната на дисциплинарното дело срещу Янева е обективно невъзможно, защото нарушението, заради което се предлага дисциплинарно преследване е констатирано в доклада на председателя на Бюрото за контрол на СРС-та Бойко Рашков и бе оповестено от медиите.

Съдът приема за неоснователни и други два довода на жалбоподателката Мария Иванова – за изтичане на давността за дисциплинарно наказване и за наличието на защита от уволнение заради тежко онкологично заболяване, от което страна Иванова. В жалбата на съдийката е посочено, че ВСС няма право да я уволни заради записаното в чл. 333, ал.1 от Кодекса на труда, че онкоболен работник може да бъде уволнен само с разрешение на Инспекцията по труда. ВАС обаче сочи, че магистратите не се ползват с такава закрила, тъй като правоотношенията им са регламентирани в Закона за съдебната власт, който не препраща към Кодекса на труда.

“Предвид липсата на правна норма, която да препраща за всички неуредени случаи към Кодекса на труда, или в частност – към закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, недопустимо е прилагането на тази норма в случаите на дисциплинарно уволнение на съдия. В публикуваната съдебна практика не се установява случай, при който да е обсъждан този въпрос, но в практиката на Върховния административен съд са разрешавани случаи, при които е поставян въпросът за прилагане на закрилата по чл. 330, ал. 1 КТ при прекратяване на служебното правоотношение, включително при дисциплинарно уволнение по реда на Закона за държавния служител или Закона за Министерството на вътрешните работи“, мотивира се ВАС.

Тричленният състав обаче намира пропуск в законодателството. “Специалната закрила при прекратяване на трудовото правоотношение и в частност тази по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена с оглед на уязвимото положение или състояние на работника в съответния момент, а магистратите и в частност съдиите несъмнено могат да попаднат в подобна ситуация или състояние. Съдът обаче като правоприлагащ орган няма нормотворчески правомощия и не може да прилага правни норми при преценка за справедливост, когато такава възможност не е изрично предвиден”, пише в решението на съда, което може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Съдийската колегия на ВСС защити съдия от Софийския районен съд, атакуван от телевизия “Алфа”

Няма да допуснем обругаване срещу български магистрати, основаващи се на голословни твърдения, декларират кадровиците
Снимка: Дневник

Изборът на конституционен съдия мина под знака на политически разпри между ГЕРБ и БСП

Красимир Влахов влиза в Конституционния съд
Снимка: Дневник

Всички, с изключение на БСП, подкрепиха Красимир Влахов за конституционен съдия

Снимка: Дневник

Емилия Русинова се отказа от конкурса за ръководител на Апелативната специализирана прокуратура

Следователят Бойко Атанасов не получи нито един глас в своя подкрепа
em-rusinova

Внезапно заболяване на Емилия Русинова отложи избора за шеф на Апелативната специализирана прокуратура

Снимка: Дарик

Прокуратурата тепърва ще установява кой е ръководил престъпната група по случая “Карнобат”

Обвинението ще иска постоянен арест на Миньо Стайков
Tregistrur

Директорът на Агенцията по вписванията не знае нито кога ще тръгне Търговският регистър, нито защо се е сринал

Снимка: Дарик

След месеци забавяне ВСС отказа да образува дисциплинарка на председателя на Софийския апелативен съд

Syd

Апелативният съд намери достатъчно доказателства, за да остави в ареста бившия съдия Мария Иванова

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Без дебат Прокурорската колегия назначи Иван Гешев за заместник на главния прокурор

Вашият коментар