Равносметката от детронирането на Владимира Янева е, че главният прокурор може да отстрани всеки съдия, а недоволството от лошото управление на съда – никого

Един ден по-късно Цацаров оневини Янева за грешките в разрешенията за използване на СРС-та, била претрупана с работа
22-02-2015; категория: Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Новината, че председателката на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева е отстранена предизвика обществена еуфория поради дългото и справедливо очакване това да се случи, датиращо от само й назначаване. Детронирането на Янева обаче не е логично последствие от разкритията, които разтресоха съдебната система в края на миналата година.

Въпреки десетките сигнали през годините за нередности в управлението на градския съд и съмненията в случайното разпределение на делата в него, което прилича на добре изграден механизъм за корупционни пробойни, до миналия четвъртък Висшият съдебен съвет (ВСС) ревниво пазеше Янева и открито подценяваше или изобщо се правеше, че не забелязва всички притеснителни данни около семейната приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов. Така до последното заседанието на съвета, когато, както призна председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров, главният прокурор Сотир Цацаров не изненада кадровиците с предложение председателката на СГС да бъде отстранена заради досъдебното производство, образувано за незаконно разрешаване на СРС-та.

Тодоров (един от двамата членове на ВСС, които притежават допуск до класифицирана информация) казва в прав текст, че съветът трябвало сляпо да се довери на държавното обвинение, тъй като делото е секретно и Цацаров отказва да запознае кадровиците дори с постановлението за образуването му.

Думите му обаче издават тежък двоен стандарт от негова страна и некомпетентност, услужливост или тотална несигурност на останалите членове на ВСС, които нямат допуск, от главния прокурор. Неведнъж се е случвало председателят на Етичната комисия да чете секретни материали по прокурорски разследвания срещу магистрати. Примерите са съвсем скорошни – Ясен Тодоров се запозна с материалите по досъдебните производства срещу Емил Христов (бившия апелативен прокурор на Бургас), както и по възобновеното разследване по сигнал на Недим Генджев, в което присъстваше и името на зам.-председателя на Софийския апелативен съд (САС) Стефан Гроздев. Ако Тодоров бе последователен обаче, допускът му до класифицирана информация трябваше да бъде използван и сега, когато прокуратурата иска отстраняването на председателя на СГС.

А отстраняването изглежда нередно по няколко причини.

Защо сега?

От малкото, което Цацаров разказа на членовете на ВСС относно хронологията на разследването, стана ясно, че на 13 ноември 2014 г. по негово разпореждане е извършена планова проверка на дейността на дирекция “Сигурност” в МВР в качеството й на заявител по чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства. В проверката са установени нарушения и материалите са изпратени на Софийската градска прокуратура, която образува досъдебно производство. Това, на практика, означава, че някъде след средата на ноември държавното обвинение е разполагало с данни или доказателства, че подписалият при куп нередности разрешенията за СРС-та съдия е Владимира Янева. Публиката обаче научава за скандала едва след като близо три месеца по-късно Атанас Атанасов и премиерът Бойко Борисов контролирано анонсираха скандала „Червей”. Бойко Борисов набелязва Янева на 12 февруари, когато обвинява медиите в чадър над нея. “Гледам, че медиите много ревниво пазят съдийката, която е издала разрешителното, Владимира Янева”, казва премиерът, макар името на председателя на СГС в последните месеци да се спрягаше непрекъснато.

През това време (от ноември досега) председателката на СГС бе викана във ВСС да дава обяснения за нарушенията на случайното разпределение на делата „КТБ” и „Белведере” и лошата организация в съда, която се дължи или на некомпетентност или на злоумишленост. В същото време Янева беше призовавана да си подаде оставката от редови съдии от три софийски съдилища. През тези три месеца Янева е продължила да разписва разрешения за СРС-та, а досъдебното производство срещу нея е образувано едва на 17 февруари или пет дни след като премиерът указа на прокуратурата да повдигне обвинения срещу „всички по веригата, от съдията до последния” и определи присъди по справедливост от 400 години затвор. През годините прокуратурата нееднократно демонстрира политическо послушание. Обвинения на министри се повдигаха само след изпадането им от властта, а после разследванията бяха прекратявани при смяна на управляващото мнозинство. Най-пресният пример е делото срещу Мирослав Найденов, чието започване съвпадна с подслушаното признание на бившия градски прокурор Николай Кокинов в разговора с Борисов за главния прокурор: „Ти си го избра”.

Защо така?

Повдигнати обвинения срещу Янева все още няма, затова главният прокурор поиска отстраняването й по по чл. 230, ал.2 от Закона за съдебната власт, според който ВСС МОЖЕ да отстрани магистрат срещу когото има разследване, но не е привлечен като обвиняем. На въпросите на журналистите към Сотир Цацаров защо не е изчакал председателят на СГС да бъде привлечен като обвиняем, за да поиска отстраняването й, главният прокурор нарече това стратегия и дори попита какво значение имат няколко дни.

Имат, защото на първо място досъдебното производство може да продължи безкрайно дълго, като сроковете на разследването могат да бъдат удължавани многократно. Примери в тази посока в последните години не липсват, а в края на 2013 г. въпросът за опасностите от безконтролността на прокуратурата при образуване на разследвания срещу магистрати бе поставен ребром от Върховния административен съд (ВАС). По делото за отстраняването на Емил Христов съдът казва, че кадровият орган дължи преценка на обосноваността на досъдебното производство срещу магистрат, който не е обвиняем, за да вземе решението си дали да го отстрани. А това е така, тъй като срещу всеки магистрат може да бъде образувано дело, без то да почива да доказателства за извършено престъпление.

Като илюстрация, ВАС дори намира фактологически несъответствия в обвинението, повдигнато от прокуратурата на Христов. Според съда няма как Емил Христов да е извършил престъпление по служба като апелативен прокурор на Бургас в периода 2005 – 11.05.2009 г., както твърди държавното обвинение, защото фактически е стъпил в длъжност на 11.05.2009 г., т.е. когато престъплението е довършено.

Съдът припомня, че прокуратурата може да се саморазправи с всеки съдия, прокурор и следовател, като образува разследването, ако съветът го отстрани до приключването му без да изследва фактите. Това напомняне по същество препраща към задължението на ВСС да защитава независимостта на всеки съдия, прокурор и следовател и към конституционно предвидения функционален имунитет на магистратите, да не носят наказателна и гражданска отговорност за действията им по служба. Функционалният имунитет е гаранция, че никой съдия няма да бъде преследван, ако актът му не харесва на силните на деня.

ВСС се е занимавал с въпроса до каква степен може преценява предложенията на главния прокурор и през май миналата година, когато Цацаров поиска от кадровия орган да отстрани бившия председател на САС Веселин Пенгезов и административния ръководител на Военно-апелативния съд Петър Петков. Пенгезов и Петков бяха привлечени като обвиняеми дни след като ВСС официално обяви процедура за избор на председатели на двете съдилища, макар досъдебното производство да беше стартирало четири години по-рано. А това означава, че почти през целия мандат на Пенгезов, магистратът е бил разследван като „неизвестен извършител”. В този случай част от членовете на ВСС разсъждават по коя алинея на чл. 230 от ЗСВ трябва да вземат решение (ал.1 казва, че ВСС задължително отстранява магистрат, на когото е повдигнато обвинение), тъй като обвиненията срещу Пенгезов и Петков касаеха действия, свързани с администрирането на обществени поръчки, тоест – за действия, които не касаят упражняването на съдебна власт.

Дискусията за необходимостта кадровият орган да прецени обосноваността на обвиненията на Пенгезов и Петков е съпроводена с острата реакция на главния прокурор, който отсича, че ВСС няма да получи никакви други данни, защото прокуратурата не е длъжна да представя доказателства от делото заради тайната на разследването. „Такова право ВСС – няма, няма и прокуратурата, Слава Богу, в тази държава такова право има само съдът. Моля ви, не влизайте в ролята на съд. Няма да стане!“, счита той. С което никак не изяснява, как ВСС защитава функционалния имунитет на съдиите, прокурорите и следователите, ако не може да прецени за какво прокуратурата ги преследва и има ли основание за това. Съдът може да прецени дали магистратът е извършил престъпление много по-късно, ако прокуратурата внесе обвинителен акт срещу него. Изглежда, че в този момент главният прокурор не се сеща, че съвсем не казва същото на Народното събрание, когато иска да повдига обвинение на депутат. Напротив, внася обосновано искане за снемане на имунитета, като излага подробни доводи за престъплението и извършителя.

Така или иначе, стана ясно, че позицията на Цацаров за голямата власт на прокуратурата не се е променила от тогава. А и ВСС нищо не е направил, за да настъпи промяна. В конкретния случай с Янева главният прокурор убеждава кадровиците да не правят никаква проверка върху действията на прокуратурата с това, че всички материали по делото са секретни, дори постановлението за образуването на разследването. Не бе поискано обяснение и защо Бюрото за контрол на СРС-та може да декласифицира част от информацията, а прокуратурата – не. Затова няма спор, че ВСС гласува на сляпо отстраняването на Янева, с което затвърди усещането, че не основанията имат значение, а желанието на Борисов и главния прокурор.

Посланието е достатъчно скандално – ако прокуратурата образува наказателно производство срещу магистрат (в този случай данните дори не трябва да сочат кой е извършителят, защото разследването току-що започва, а за привличането на обвиняем НПК изисква вече достатъчно събрани доказателства срещу конкретно лице) и му сложи гриф за секретност, главният прокурор може да поиска отстраняване на всеки съдия, прокурор или следовател и ще го получи.

Въпреки очевидната противоконституционност на бездействието на ВСС съветът напълно единодушно даде зелена светлина на Цацаров. Че не желанието за преследване на нарушенията на Янева ги е водило, свидетелства фактът, че преди повече от месец Калин Калпакчиев направи предложения за образуване на дисциплинарно производство срещу председателя на СГС и заместничката й Богдана Желявска. Вместо да търси дисциплинарна отговорност на Янева по фрапантните факти за нарушения, ВСС избра да я отстрани за нещо, което не му е известно, и да не неглижира значението на грубите нарушения при управлението на системата за случайно разпределение на делата.

И все пак – има ли изобщо престъпление?

Дискусията на заседанието в четвъртък бе вяла, чуха се само няколко гласове, които напомниха, че магистратите притежават функционален имунитет и не могат да бъдат преследвани за актовете си, освен ако не са извършили умишлено престъпление от общ характер (чл.132 от Конституция). В крайна сметка на този въпрос не бе обърнато никакво внимание. Конкретното деяние, в което прокуратурата обвинява Янева е по чл. 284в НК – длъжностно лице, което противозаконно разреши или разпореди да се използват специални разузнавателни средства, или ги прилага, или съхранява информация, получена чрез тях, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

Пред журналисти Цацаров уточни, че прегрешението на председателя на СГС се състои в три пункта – че е подписала продължаване на срока за използване на СРС-та за много по-дълъг срок от законоустановения; че мотивите й са били “copy-paste” и са били са идентични във всички искания; че спрямо обекта, за който е трябвало да се прилагат специални разузнавателни средства, няма как да се приложат такива.

Само ден по-късно главният прокурор направи изненадващо изявление във Велико Търново, като на практика оневини изцяло председателката на СГС: „Съдия Янева не е единственият виновник за всичко това. Тя е била затрупана с искания за СРС и в конкретния случай, не е отчела, че това не е в съответствие със закона”. В превод съдия Янева е извършила нещо по невнимание, което означава – без умисъл, а това значи едно-единствено нещо – че Владимира Янева не е извършила престъплението по чл. 284в НК, тъй като не е действала умишлено. Юристи, с които „Съдебни репортажи” разговаря, обясниха, че действията й могат да бъдат предмет на разглеждане единствено в дисциплинарно производство.

Остава напълно неясно защо главният прокурор, след като смята, че Янева не е действала умишлено, е поискал отстраняването й. Също толкова неясно е какво ще направи наблюдаващият прокурор, след като чуе казаното от началника си. Най-малкото заради начина, по който функционира държавното обвинение – всеки прокурор е подчинен на горестоящия, а всички те – на главния прокурор. Цацаров даде подобни публични указания преди няколко месеца, когато изпревари събитията и обяви, че прокуратурата се е объркала за опита за убийство на Делян Пеевски. А 10 дни по-късно наблюдаващият прокурор прекрати делото.

Защо се случва всичко това?

Анонсът на главния прокурор е отчетлив знак, че разследването ще претърпи обрат. Улики, че председателката на СГС може да се завърне оневинена има още сега, когато действията на прокуратурата изглеждат като опит да се обслужат някакви политически или привидно политически интереси на най-високо властово ниво. И докато ВСС, който е призван да брани независимостта на съдебната власт, е само изпълнител на неясно чия воля, прокуратурата има свободата да бъде наказателен отряд, а всеки съдия, прокурор или следовател – потенциален обект за саморазправа.

Извън предположенията на какво се дължи привидно сваленото политическо доверие от Янева (дали заради присъдите на Цветан Цветанов, разчетени като предателство от нейна страна), детронирането на председателката на СГС и прокурорската активност могат да бъдат изтълкувани и другояче. Преди четири години тя се изкачи до поста с решаващата подкрепа на ГЕРБ, в това число и на премиера Борисов, който едва ли желае да му бъде приписван още един провал, а мандатът на Янева безспорно е такъв.

Съвсем друго би било председателката на СГС да бъде разследвана за престъпление, което е извършила по време на друго управление, отколкото да се признае провалът от кадруването на ГЕРБ в съда и монтирането на зависим и без качества председател на градския съд, известен единствено с личните си контакти с най-силните фигури в партията (тя бе единственият представител на съдебната власт, който Борисов заведе на посещението си при папата). Освен това отстраняването може да отклони вниманието от системните грешки в производството на съдебна административна номенклатура, които доведоха до поредица скандали в Търговските отделения на някои големи съдилища и компрометираха системата за случайно разпределение като корупционен канал за политическо и икономическо влияние.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

4 коментара

Вашият коментар