Ясен Тодоров привидя опит за дискредитиране на ВСС в гаф с прегласуване на избора за председател на Окръжния съд в Монтана

Висшият съдебен съвет (ВСС) продължи тенденцията да прегласува със странни основания избори за административни ръководители. На днешното заседание на съвета кадровиците трябваше да изберат председател на Окръжния съд в Монтана измежду двама кандидати – зам.-председателя на съда Милена Бранкова и съдията от Окръжния съд Светла Станимирова.

След изслушването на двете претендентки за поста Незабравка Стоева припомни, че това е втора процедура и обяви подкрепата си за Милена Бранкова. Гласуването обаче показа, че едва един глас не стига за да бъде избрана – „за“ бяха 12 членове на ВСС, двама се въздържаха и шестима бяха „против“. Резултатът бе посрещнат с възгласи от кадровиците: „Ееее, може ли такова нещо“.

Галя Георгиева взе думата и заяви, че в началото на заседанието присъстващите членове на съвета са били повече. „Оспорвам кворума. Нека да не спорим кой е тук и кой го няма. Нека да дадем почивка, да прегласуваме и да дадем възможност на всички, които са извън залата, да влязат“, предложи тя. Възрази й Юлия Ковачева: „Нека не създаваме прецедент отново“. В крайна сметка пауза на заседанието бе дадена без изобщо да бъде гласувана втората кандидатура на Светла Станимирова.

След почивката Мария Кузманова обясни пред колегите си, че се наложило да напусне залата при първото гласуване по обективни причини. След прегласуването обаче, вместо гласовете за един от двамата кандидати да се увеличат с един, Бранкова получи цели 4 гласа повече – 16. Станимирова пък получи 7 гласа “за”. Така обаче общият сбор на гласувaлите „за“ стана 23 – с два повече от присъстващите членове на ВСС в залата.

Конфузната ситуация бе решена от Ясен Тодоров, който предложи от гласовете „за“ за двете претендентки, да бъдат извадени по два гласа – толкова, колкото са гласовете в повече. Тази спорна възможност в правилата бе въведена по предложение на Тодоров преди няколко месеца след поредния гаф на съвета при избор на административни ръководители. Така Бранкова получи 14 гласа в своя подкрепа и бе избрана за председател на Окръжен съд – Монтана.

Малко по-късно в дискусията преди при избора на председател на Окръжния съд в Разград, Ясен Тодоров призова колегите си да бъдат достатъчно отговорни и да спазват правилата, които сами са гласували. След което изрази категорична увереност, че този, който натиска два пъти зеленото копче (бутонът „за“ – б.а.), прави това „умишлено, за да се дискредитира настоящия състав на ВСС и да се продължи атаката, която продължава от няколко месеца“.

Както „Съдебни репортажи“ писа, това е поредният случай, в който съветът решава да прегласува избора на административен ръководител със спорни мотиви. Прегласувания заради объркване имаше в изборите за председател на Районния съд в Асеновград, Окръжния съд в Монтана и окръжен прокурор на Стара Загора. През ноември миналата година в конкурса за председател на Районния съд във Варна, в който единствен кандидат бе Ерна Павлова, която се бореше за втори мандат начело на съда, ВСС отново приложи тази тактика. Тогава при първото гласуване от 19 присъстващи членове на ВСС, „за“ гласуваха 12, двама бяха “против”, а петима се въздържаха.

Резултатът, с който на Павлова не достигна един глас, за да бъде преизбрана, бе последван от гробна тишина. Обади се Димитър Узунов, който заяви, че се е объркал и представляващата ВСС Соня Найденова позволи прегласуване. Този път Павлова бе подкрепена от 16 от кадровиците, един бе “против”, а двама се въздържаха.

Елементарната сметка показва, че четирима членове на ВСС са променили вота си след объркването, а обяснението на рязката смяна на становищата на част от съвета, не може да бъде друго освен предварителна уговорка Павлова да бъде преизбрана. Прегласуване имаше и на решението, с което членът на ВСС Камен Ситнилски бе уволнен – и в двамата случая „за“ дисциплинарното уволнение на Ситнилски гласуваха 16 от кадровиците и един глас все така не стигаше. Това не им попречи да нарушат закона и да приемат, че членът на ВСС е уволнен, въпреки изискването за квалифицирано мнозинство или минимум 17 гласа „за“.

След призива на Тодоров, кадровиците подкрепиха в конкурса съдията от Окръжния съд – Разград Лазар Мичев. Конкурент за поста му бе досегашният зам.-председател на съда Емил Стоев. По време на дискусията въпросите към него бяха насочени към отвода му по дело за убийство, което е разглеждал. Делото е образувано през 2006 г., а седем години след като съдия Стоев е започнал да го гледа си, е направил отвод. Справка в сайта на ВСС показва, че забавянето по делото е открито от ИВСС след проверка на съда през 2010 г. и е препоръчано на административния ръководител да обърне внимание на Стоев. През 2014 г. ИВСС изпраща сигнал до Етичната комисия на ВСС, в който сочи, че отводът от 2013 г. на съдия Стоев може да се разглежда като дисциплинарно нарушение. Сигналът е пренасочен към Етичната комисия на Апелативния съд във Варна, а впоследствие преписката е изпратена на председателя на Окръжния съд в Разград с въпрос дали ще упражни правомощията си да образува дисциплинарно производство, такова обаче не е образувано.

Публикуваното на 10 декември становище за качествата на съдия Стоев завършва със заключение не спазва всички изисквания на Етичния кодекс и не притежава в пълнота качества за административен ръководител. От становището обаче изобщо не става ясно как е мотивиран този извод.

На 8 януари на страницата на ВСС е публикувано второ становище за съдия Стоев на Етичната комисия, в което са допълнени нови данни – проверката на Етичната комисия на Апелативен съд Варна сочи, че съдия Стоев не е имал основания да се отведе от забавеното дело. Преписката е препратена на и.ф. административния ръководител на ОС-Разград, който обаче е счел, че няма данни за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията. Това становище завършва с различен от предишния извод – че съдия Стоев притежава качествата да оглави Окръжния съд в Разград. И от това становище не може да се разбере защо Етичната комисия вече смята, че етични проблеми при съдия Стоев няма.

Въпреки това Незабравка Стоева го помоли да изясни обстоятелствата около делото и отвода. „Почти всички процесуално-следствени действия по делото са били извършени. Не допуснахте ли, че отводът допълнително ще го забави?“, попита тя. Стоев обаче не можа да посочи защо се е отвел. По време на дискусията Стоева даде малко повече подробности – след отвода на Стоев, делото е започнало отначало за трети път, а следващият съдия го е приключил за шест месеца. Така процесът за убийство е продължил общо 18 години, 10, от които е бил във фазата на досъдебното производство. Членовете на ВСС пък се обединиха около кандидатурата на съдия Мичев – 15 кадровици го подкрепиха, с което той бе избран за председател на ОС-Разград.