Софийският апелативен съд: Съдия Ченалова не е имала никакви основания да назначи временен синдик по делото „Белведере“

Софийският градски съд (СГС) не е имал никакви основания да налага предварителни обезпечителни мерки по делото за несъстоятелността на дъщерните дружества на „Белведере“. Това става ясно от определение на Софийския апелативен съд от 19 януари, с което е отменено определението на съдия Румяна Ченалова за назначаване на временен синдик в производството. Както „Съдебни репортажи“ писа, скандалът избухна, след като френският посланик обвини съдия Ченалова, че участва в схема за кражба на фирмите „Белведере дистрибуция“ и „Домейн Менада“. По делото последваха няколко отвода на съдии от СГС, а междувременно министърът на правосъдието изключи Панайот Велков от списъка на синдиците, след като проверката на ведомството установи множество негови нарушения, увреждащи дружествата, на които е бил временен синдик.

Казусът „Белведере“ попадна при съдия Валентин Бойкинов – близък до ръководството на съда, за когото управляващата партия ГЕРБ вече два пъти е изразявала предпочитание – веднъж пряко, когато го излъчи в предишния състав на ЦИК, и втори път – индиректно, като гласува доверие на съпругата му да влезе в състава на новата комисия. Той отказа да се отведе и върна контрола на управление на управителите на дружеството. Справка в сайта на СГС показва, че на 9 януари съдия Бойкинов е прекратил делото по отношение на кредитора „Тайм арх“, по чиято инициатива започна делото за несъстоятелността.

Причината е, че след указания на съда за отстраняване на нередностите в исковата молба на „Тайм арх“, от дружеството са депозирали отказ от иска. Както стана ясно, малко след образуване на делото от „Белведере“ платиха изисканите от дружеството задължения, въпреки че оспорваха дължимостта им. Досега обаче това нямаше значение за развитието на процеса – съдия Ченалова не беше поискала от молителите да уточнят, в случай че не оспорват плащането на вземанията, от какво произтича правният им интерес да се води делото за несъстоятелност. Едва след скандала, отвода на съдия Ченалова и преразпределението на делото, новият докладчик с определение от 8.01.2015 г. даде такива указания и отмени второто наложено обезпечение – отнемане на контрола и управлението на дружествата.

Определението на САС ОТ 19.01.2015 г., с което „Съдебни репортажи“ разполага, пък идва близо три месеца, след като ответниците по делото подават частна жалба срещу решението на СГС за назначаване на временен синдик и поставя допълнително специфични въпроси по делото. От акта на съда става ясно, че „Тайм арх“ претендира вземания по договор с „Домейн Менада“ от 31 август 2011 г. (а в исковата молба се сочи, че „Белведере Дистрибуция“ е прикриващо дейността му лице), като пред СГС е представило като доказателства два броя фактури на стойност 71 640 лв. и 42 724,80 лв.

От САС припомнят, че според Търговския закон, предварителни обезпечителни мерки се допускат, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника. От тълкуването на цитираната норма следвал и категоричният извод, че предварително обезпечение се допуска само при условие, че съществува реална опасност длъжникът да се разпореди с имуществото си с цел увреждане на кредиторите. Такава опасност обаче, според САС, не е налице по делото. А само ако има опасност, съдът е длъжен да обсъди наличието и на останалите предпоставки –дали молбата по чл. 625 от ТЗ е подкрепена с убедителни писмени доказателства, които да обосновават нейната вероятна основателност или дали се предвижда представянето на обезпечение в определен от съда размер с цел компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай че последният не се окаже неплатежоспособен.

„Следва да се отбележи, че и при двете алтернативни хипотези кумулативна предпоставка за допускане на предварителни обезпечителни мерки е наличието на обезпечителна нужда, дефинирана в ал. 2 на чл. 629 от ТЗ, а именно запазване имуществото на длъжника. Така нужда би била налице именно в случаите, когато длъжникът извършва действия, водещи до намаляване на имуществото, намиращо се в неговия патримониум. Предвид факта, че обезпечителната нужда не се предполага, а подлежи на доказване, настоящият състав намира същата за недоказана“, сочи САС. И не се съгласява с изводите на първоинстанционния съд, че от представените по делото фактури може да бъде направен обоснован извод за изискуемост на задълженията.

Това е така, защото според договора между „Тайм арх“ и „Домейн Менада“ първото дружество трябва да издаде обща фактура за извършените от него услуги (а не две), а дъщерното дружество на „Белведере“ се задължава да изплати цялата сума по договора в срок от 30 дни от получаването на съответната фактура, за която няма данни да е представена.„Недоказани, на следващо място, остават твърденията на молителя, че процесните фактури са получени по надлежния ред от „Домейн Менада“ ЕООД. Следва да се отбележи, че недоказани остават и твърденията за надлежно изпълнение на поетите от изпълнителя по процесния договор задължения и тяхното приемане от страна на възложителя с оглед преценка за наличие на ликвидно изискуемо вземане за сумите по представените фактури“, пише в определението на САС. Затова съдът е категоричен, че нужда от налагане на предварителни обезпечителни мерки не е имало. В същото време „Белведере Дистрибуция“ не е страна по договора, а твърденията на кредитора, че двете дружества са свързани лица по смисъла Търговския закон, били неверни.

Развоят на делото очевидно вече е в полза на страната, която до този момент беше увреждана от действията на синдика Панайот Велков и от съдия Румяна Ченалова и до намесата на посланика на Франция като че ли нямаше изгледи да “пробие” фронта срещу себе си. Дипломатическият скандал, който се превърна и във вътрешнополитически (в началото на декември премиерът Бойко Борисов и правосъдният министър Христо Иванов излязоха с остра позиция, в която настояха ВСС да вземе бързи и прозрачни мерки за премахване на съмненията в системата за разпределение на делата и за оповестяване на отговорите на всички въпроси за начина на администриране на търговско отделение в СГС”, а прокуратурата да изясни всички съмнения за злоупотреби в конкретния казус), изглежда, че е мотивирал политика на отбрана в съдебните ръководства, които държат управлението на системата за случайно разпределение (все същият компрометиран софтуер “LawChoice”).

Делото в СГС след двата отвода на съдии, последвали отвода на Ченалова, се падна на близкия до Янева Бойкинов, който не се отведе, въпреки че ответниците бяха направили отвод на целия СГС заради позицията на ръководството му, разпространена в медиите, която по същество обсъждаше казуса в тяхна вреда и започна да осигурява защитата на ответниците. В САС пък делото се пада случайно на и.ф. председател на съда, участник в проваления конкурс за председател на съда, състоял се на 19 ноември. Няколко дни по-рано от становището за етичните му качества се разбра, че има възобновена висяща прокурорска преписка срещу него по сигнала на Недим Генджев от преди три години, когато обвини съдия Гроздев във взимането на 350 000 евро. Впоследствие председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров обясни, че прокурорските действия не са насочени към действия на Гроздев (Тодоров за втори път публично признава, че е ползвал допуска си до класифицирана информация, за да провери фактите от разследване).

Името на Гроздев се свръзва с една от остро критикуваните практики в САС – до средата на 2012 г. делата по несъстоятелност са разределяни само на един състав – този на Стефан Гроздев, което изцяло бламира случайното разпределение на дела с огромна икономическа стойност. Интересното е, че този път случайното разпределение на делото го е довело до Гроздев, който е с намалено постъпление поради административната си длъжност и това прави по-малка статистическата вероятност то да му се падне – той работи на 50% натовареност.

Директното включване на съдебната номенклатура в разрешаването на “френския проблем” изглежда и като кризисна акция по време на разгорещения дебат за съдържанието на съдебната реформа. Властта на председателите и системите за избор на съдии са един от политическите инструменти, ползвани от всички партии, когато им се удаде тази възможност. Сегашното припомняне на ефекта от упражняването на тази административна власт на принципа: “Управляващите (или имащите влияние) имат проблем, решаваме им го веднага”, звучи като изкушение към политическата система – защо ви е реформа, когато ние, при нужда, сме на разположение.

Неотдавна имаше самопризнание за магистратската банка за услуги на депутат от БСП, гласувал за кандидатурата на Венета Марковска за Конституционния съд, че народните представители от левицата я подкрепили от благодарност. „Няма министър, който да не се е докоснал до нея и тя като административен съдия да не му е решавала проблемите”, каза през ноември 2012 г. червен депутат пред “Дневник”.

Съвсем наскоро видяхме и друг нагледен пример за това как могат да бъдат удовлетворени управляващите. Върховният административен съд в спешен порядък реши делото “КТБ” след критики на премиера Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, че съдът бави казуса. Може би поради това не е изнедващ и обратът в позицията на министър-председетеля. Месец след изказването на френския посланик Борисов вече предупреди, че оценките за българскага съдебната система трябва да бъдат „пестеливи“. „Защото действително едно е да си публика, едно е отвън да наблюдаваш дадена система, съвсем различно е вътре с тогата да взимаш решенията”, така премиерът изненадващо предвид подхода му към съдебната власт досега се сети за независимостта й. Въпросът, който случаят “Белведере” осветли, обаче е, че понякога на тежката зависимост продуцентите й лепват декоративен етикет “независимост”.