Етична комисия за пред посланици

Можеше да се очаква комисията за професионална етика да следи за безупречния интегритет на магистратите, но ВСС не е превърнал професионалната етика в свой основен приоритет. Това е една от най-критичните констатации в доклада на Европейската комисия от януари тази година. Макар и с дипломатичен език комисията ясно казва, че липсата на адекватни действия от една от ключовите комисии към Висшия съдебен съвет (ВСС) – Етичната комисия, руши доверието на гражданите в съдебната система, а то, както знаем, е основният й капитал. Затова всяко съмнение за недобросъвестни действия от страна на магистратите трябва незабавно да бъде изследвано, опровергавано или преследвано по дисциплинарен ред.

11 месеца след като Брюксел отправи директен упрек към Етичната комисия, оглавявана от Ясен Тодоров, реакциите на комисията към скандалите, с участието на конкретни магистрати със спорна репутация, продължават да бъдат все така закъснели (ако изобщо ги има), подтикнати от външен натиск и в крайна сметка – безрезултатни.

Историята

В края на работния ден в петък в кратко прессъобщение ВСС информира медиите, че в Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” е образувана преписка „във връзка с с интервю на посланика на Република Франция в София Ксавие Лапер дьо Кабан” по бТВ. Няколко часа по-рано посланикът на Франция заяви, че в съдебната система на страната ни „има гнили ябълки”, с чиято помощ всяка фирма може да бъде открадната. Ето защо чуждите инвеститори не чувстват България като сигурно място, за да развиват бизнес. Тези тежки дума са следствие от действията на съдия Румяна Ченалова от Софийския градски съд по дело за несъстоятелност, образувано по молба на пловдивската фирма “Тайм арх” на 15 октомври срещу дъщерните дружествата на френска компания “Домейн Менада” и “Белведере дистрибуция”. Пловдивската фирма претендира, че “Домейн Менада” им дължи по договор за поддържа на билбордове 114 хил. лв.

Следват поредица от съдебни действия срещу двете фирми, които будят съмнение с бързината си. Ден след като молбата е подадена в СГС, съдия Румяна Ченалова запорира банковите сметки на двете дружества и назначава за техен синдик Панайот Велков (по-долу четете кой е той). Две седмици след образуването му по делото “Белведере” е подадена още една молба от троянската фирма “Агротекнолоджи”, която също иска да бъде конституирана като кредитор. Дружеството е собственост на 28-годишния Младен Мондешки – е брат на старозагорския адвокат Момчил Мондешки, пише „Капитал” в свое разследване.

По делото се забелязват няколко съмнителни обстоятелства – светкавичното удовлетворение на исканията на „Тайм арх” и бавните и накърняващи интересите на дружествата, чиято несъстоятелност се иска, действия на съдия Ченалова. Част от тях са в пълно противоречие с процесуалните закони – например, жалбите на двете дружества срещу наложените от съда обезпечителни мерки не са изпратени веднага до “Тайм арх”, които по закон трябва да изразят становище. Седмица по-късно адвокатите на “Домейн Менада” и “Белведере дистрибуция” подават жалба за бавност, което кара съдия Ченалова най-после да задвижи жалбите срещу наложените обезпечения. Разпореждането й обаче е с дата, която предшества жалбите за бавност, което поражда основателни съмнения, че актът й е антидатиран. Съдът обаче предизвиква ново забавяне по делото, като вместо да придвижи жалбата срещу наложеното обезпечение в Софийския апелативен съд, придвижва жалбата за забавянето на администрирането й… и така я превръща от основание за забързване в претекст за забавяне. Двойният стандарт в действията на съдия Ченалова е създал основания засегнатите дружества да не вярват на независимостта на съда. Това е достатъчно Етичната комисия на ВСС да се замисли сериозно дали съдията не е извършила дисциплинарното нарушение “уронване на престижа на съдебната власт”.

Междувременно на 11 ноември “Белведере дистрибуция” и “Домейн Менада” подават молба за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като, макар че не твърдят, че не дължат претендираните суми, са ги платили. Това действие на дружествата предизвиква обратен ефект на целения – временният синдик подава доклад до съда с твърдения, че двете компании извършват действия, увреждащи интересите на кредиторите въпреки указанията му и забраната да извършват нови сделки без съгласието му. Синдикът изисква от съда да наложи особено тежка обезпечителна мярка – лишаване на “Белведере дистрибуция” и “Домейн Менада” от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото си. На 28 ноември съдия Ченалова, позовавайки се на доклада на Панайот Велков, удовлетворява искането на синдика, без да бъдат поискани каквито и да е гаранции.

Всички тези действия, според Николаос Смирноф, мениджър на бизнеса на „Белведере” в България, са незаконен натиск и недопустима намеса в стопанската дейност на дружествата. “Изправени сме пред почти непроходими пречки в опитите си да защитим своите права и интереси пред компетентните органи в България и на практика ни се отказва справедлив и равен достъп до правосъдие”, казва той. По думите на френския посланик преди да даде интервюто пред бТВ и така да направи случая публичен, сигнали за действията на съдия Ченалова и синдика, са изпратени до всички институции, които биха могли да вземат отношение. Реакция обаче няма.

За сметка на това ръководството на СГС излиза със становище, в което се чете пристрастност, а не опит обективно да бъде изяснена ситуацията. „Към момента е сезирана прокуратурата за констатирани от синдика действия, целящи разпиляване на имуществото. Установени са и нови тежки умишлени действия по източване на имущество, за които предстои изготвянето на сигнал до прокуратурата”, се сочи от СГС в становището, публикувано в сайта на бТВ, като преди това е записано, че „сметките на едно от дружествата са запорирани изцяло по други производства и са основно за задължения към държавата”. Освен опитът да бъде дискредитирана фирмата и очевидното взимане на страна в спора, становището на ръководството на СГС създава реална опасност в бъдеще да последват серия от отводи на съдии в Търговското отделение на съда (което също може да се разглежда през призмата на етичните нарушения).

„Случайно” разпределение и кои са главните действащи лица

В разследването на „Капитал” са изнесени и още притеснителни факти, които за пореден път доказват, че закрепеният в Закона за съдебната власт принцип за случаен подбор на съдиите всъщност може да е само привидност.

На молбата, подадена от пловдивското дружество, е поставен входящ номер, който не отговаря на поредността. „Въпреки че датата се поставя с мокър печат, тя видимо е “подсилена” с химикал. В 11:30:56 – според протокола на сървъра на ВСС, зам.-председателката на съда Богдана Желявска определя за съдия по делото колежката си Румяна Ченалова. Това става близо два часа след като зам.-ръководителката е приключила разпределенията на дела за деня. Въпреки че според закона делата се разпределят по реда на постъпването им, на следващия ден ще бъдат разпределени преписки, които са постъпили много преди делото срещу “Белведере”, пише „Капитал”.

Само две седмици по-рано по-друго дело, свързано с огромен икономически ресурс – за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ), са констатирани фрапиращи отклонения в случайното разпределение – необяснимата липса на протокола повече от 24 часа, странни практики на преразпределение след отвод на съдията, липса на цялостна организация в съда по разпределението на делата. И не на последно място – външни експерти, направили проверка на софтуера „LawChoice”, констатират, че сигурността на системата е под критичния минимум и позволява при недобросъвестност да се елиминира изцяло случайния подбор като това може да бъде направено от всеки.

Странните съвпадения в историята на делото за несъстоятелността на двете дъщерни дружества на „Белведере” не свършват до тук. Главните действащи лица и действията им съмнително напомнят на други подобни скандали, чиито отзвук, заради липсата на международен елемент или заради по-силна съпротива на властимащите, не достига до вниманието на отговорните институции.
Преди няколко месеца в разгара на конфликта между Цветан Василев и Делян Пеевски съдия Румяна Ченалова, например, получава три от четирите дела за несъстоятелност на дружества, свързвани с доскорошните партньори, а отклоненията от практиката по такива случаи приличат досущ на казуса „Белведере”.

Синдикът Панайот Велков, назначен от Ченалова, чиято кариера в професията започва едва през март тази година, също е познат по делата в оста „Пеевски-Василев”. През лятото той е назначен за синдик, отново от нея, на ТВ7 и Нюз7, а дни по-късно Велков, заедно с бодигардове от охранителната фирма “Делта гард” влиза в офисите на телевизията. Още едно съвпадение – освен че синдикът с малко стаж е същият, същата е и охранителната фирма, която получава договор и по делото „Белведере”, а цената на услугите й, пише „Капитал”, е завидно висока – при твърдени близо 114 хил. лв. задължения, фирмата получава на месец 30 хил. евро. По делото за несъстоятелността на ТВ7 Велков сключва договор с „Делта гард” за 1 млн лв.

Не по-малко странно е съвпадението и на замесените страни – и по-точно на участието на брата на адвоката Момчил Мондешки, който според “Капитал” в последните години демонстрира топли връзки с ръководството на СГС и се ползва с благоволението на част от съдиите в Търговското отделение. На 14 ноември „Капитал” публикува информация за решение на съда, с което на адвокат Мондешки е признато законно основание да твърди, че може да разполага със сумата от 900 хил. евро. Пред съда Мондешки твърди, че преди осем години дядо му е получил финансова помощ от регистрираната на Сейшелите офшорка “Ексим ривейл корпорейшън” в размер на 900 хил. евро – задължение, което той и брат му били поели след смъртта му. Мондешки искат съдът да признае, че задължението им е погасено по давност. Схема, която според юристите, е класически пример за възможно пране на пари, защото офшорната компания е не реагира, а е и странно, че е решила да даде толкова много пари в помощ на дядото.

Изнесените факти обаче не предвизвикват активност на прокуратурата, която до този момент е пасивен участник в дискредитирането на съдебната власт. Едва след дипломатическия скандал с участието на адвокат Мондешки от прокуратурата неофициално заявиха за „Съдебни репортажи”, че специализираното звено за разследване на магистрати към Софийската градска прокуратура ще започне проверка по делото „Белведере”, в която ще бъдат изследвани и данните за пране на пари.

След публикацията на „Капитал” в Търговското отделение е прекратено друго дело, заведено от Мондешки, чието разпределение и администриране също буди доста въпроси. Молбата на адвоката е подадена през февруари, съдията (командирована от Разград) дава задължителни указания, които страната не изпълнява и въпреки това не прекратява делото, какъвто по закон би следвало да бъде резултатът. Няколко месеца по-късно, както „Съдебни репортажи” писа, с определение съдия Теодора Нейчева „дава последен шанс” на Мондешки да изпълни указанията и едва след публикуцията на “Капитал” съдийката прекратява делото.

Е(п)тични съвпадения и отклонения

Ефектът от всички съвпадения на еднакви действащи лица на фона на съществени отклонения от практиката по такива дела обаче е забелязан единствено от медиите. Нито ВСС, в частност Етичната му комисия, нито прокуратурата решават да изпълнят законовите си задължения и да проверят всички факти, които будят съмнения – от една страна, непрекъснато повтаряне на едни и същи съдии, при които попадат дела с огромни икономически интереси, а от другата – схемите, които приличат на пране на пари.

Едва вчера, очевидно заради международния отзвук на делото „Белведере”, Етичната комисия лаконично съобщава, че във ВСС е постъпило писмо от посланик Ксавие Лапер дьо Кабан за предприемане на действия в кръга на правомощията на съвета, самата Ченалова е отправила молба до ВСС за извършване на проверка по случая, а в понеделник предстои заседание на комисията, на която това ще се случи. Досегашното безхаберие на комисията, оглавявана от Ясен Тодоров, по казуси, в които е намесено името на съдия Ченалова и изпросеното съобщение за предстоящата проверка обаче представляват тежка диагноза за способността ВСС да защитава доверието в системата.

Развитието на скандалите около съдия Ченалова показа, че ресорната комисия в съвета забелязва нарушенията на професионалната етика на магистратите, едва след намесата на международни фактори – в случая на френския посланик. Затова не е преувеличено, ако кажем, че и този скандал вероятно щеше да потъне незабелязано в информационния поток, ако не бяха засегнати интересите на международни компании. Да не забравяме и, че след месец се очаква поредният критичен доклад на ЕК, чиито констатации, нямаме съмнения, най-малкото ще повторят тези от преди година.

Съвсем отделен въпрос е дали този път Етичната комисия ще излезе от навика си да проверява формално случаите на съмнения, а резултатите от проверките (справка Веселина Тенева, Галя Гугушева, Венета Марковска, Ванухи Аракелян, Румяна Ченалова) да се свеждат единствено до нищо неказващи фрази: „Няма данни…Не се установиха…”. Натрупването на множество притеснителни обстоятелства около правораздавателната дейност на съдия Румяна Ченалова ще изисква Етичната комисия да отговори на всички задълбочаващи се съмнения за нередности около съдийката и да погледне комплексно на въпроса, без да се ограничава само в конкретния случай. Противното би означавало да бъдат отново омаловажени всички детайли около личността й (например, че два пъти протича в СРС-та с корупционен контекст), която, нека не забравяне, правораздава в най-важното Търговско отделение в страната, в което попадат дела за милиарди.

Равносметката от последните две години показва, че комисията на Ясен Тодоров, с малки изключения (които повече приличаха на саморазправа с неудобните – справка Камен Ситнилски), не проявява никаква самоинициатива да търси, намира и проверява случаите, в които доверието в правосъдието се разклаща от конкретни магистрати, а като че ли дейността на тази най-важна комисия в съвета се сведе до даване на еднотипни, често напълно еднакви становища за етичните качества на кандидатите за административен ръководител (което също само по себе си разклаща доверието в системата и обезсмисля правилата за конкурсите).

Нещо повече – дори и в случаите, в които от Етичната комисия не се изискваше особено старание, за да забележи поводите да се самосезира, това не се случваше. Такъв е и съвсем пресният пример, в който членът на съвета Калин Калпакчиев настояваше ВСС да потърси отговорност на ръководството на Софийския градски съд заради делото „КТБ”, но предложението му не само не бе прието, но бе посрещнато на нож от мнозинството от колегите му. В дискусията, проведена само преди две седмици, председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров не намери за нужно да изложи каквито и да е аргументи защо казусът „КТБ” не попада под обхвата на комисията (макар чрез съвсем бегъл поглед върху Етичния кодекс на българските магистрати и по-конкретно в частта за административните ръководители, могат да бъдат намерени достатъчен брой поводи за проверка на действията на ръководството на СГС).

Липсата на всякаква чувствителност на Етичната комисия дори към случаи от мащаба на този с делото „КТБ” може да се обясни само по два начина (и двата – поводи за оставки) – некомпетентност или опит за прикриване. В резултат – каквото и да предприеме ВСС оттук нататък щетите върху имиджа на правосъдието вече са нанесени, включително и защото, както каза ЕК, не превърна „професионалната етика в свой основен приоритет”.

Коя е съдия Ченалова?

Кариерата на Румяна Ченалова стартира от Стара Загора, където е прокурор и зам.-окръжен прокурор. След това Ченалова напуска, официлно – по свое желание. По същото време излиза критична публикация за финансовото й положение, а срещу журналистката започва производство от общ характер (по това време клеветите за длъжностни лица се преследват от прокуратурата). Делото срещу журналистката е прекратено, включително защото се потвърждава достоверността на част от твърденията в публикацията.

След това Ченалова става адвокат. Както „Съдебни репортажи” писа, от СРС-та, приложени като доказателства по вече приключилото дело, става ясно, че по времето, в което съдийката e адвокат, в кантората й доста често е посещавана от магистрати, а разговорите помежду им се въртели около различни суми пари. Няколко години по-късно съдията е била засечена със СРС-та да си поръчва “кошници с плодове”. Това нейно изказване (без да бъде посочено името й) беше цитирано от заместник-главния прокурор Валери Първанов по време на пресконференция като код, който се използва вместо директно да се говори за пари по корупционни схеми.

През 2007 г. Ченалова печели конкурс за наказателeн съдия в СГС. Докато е наказателен съдия при нея пак има струпване на шумни дела, някои от особена значимост за изпълнителната власт (тогава – ГЕРБ). Съдия Ченалова беше председател на състава, оправдал подсъдимия за убийството пред дискотека „Соло”, впоследствие осъден на следващите две инстанции. Подсъдимият Илиян Тодоров (син на бившия общински съветник от БСП в Перник Венцислав Тодоров) не влезе в затвора да търпи доживотната си присъда, защото мярката му за неотклонение “задържане под стража” беше изменена от председателствания от Ченалова съдебен състав и осъденият избяга.

Ченалова разглеждаше и делото срещу бившия шеф на „Топлофикация – София” Валентин Димитров за валутно престъпление. След девет проведени заседания и две години съдебно следствие по делото съдията забелязва пропуски в обвинителния акт и връща делото на прокуратурата. Заради закъснялото с две години връщането на процеса има опасност да изтече давностният срок.

Ченалова беше и председателка на съда по делото за пране на пари по аферата „САПАРД” – тя произнася сурови присъди за пране на пари на всички подсъдими с изключение на известния като спонсор на БСП Людмил Стойков. САС обаче отмени тази присъда – мотивира се с факта, че аргументацията на съдия Ченалова изобилства от „общи констатации и обобщени твърдения, които не съответстват на приобщените от съда доказателствени материали и в този смисъл са необосновани и произволни“. (Етичната комисия отказа да образува дисциплинарно производство срещу съдийката за конфликт на интереси, макар да се оказа, че съдията, докато е била адвокат е взимала от съда документи, свързани с регистрацията на едно от замесените в аферата дружества).

Системата за случайно разпределение й възлага и делото „Октопод” – процес, който бившият вътрешен министър Цветан Цветанов сочеше за залог в борбата с организираната престъпност, а междувременно Ченалова е преместено по нейна молба в Търговското отделение на СГС, но продължава да гледа процеса. През март миналата година публикация на в. „Капитал” разкри, че от две години в Македония срещу съдия Ченалова се води разследване за източване на 2.5 млн. долара от бившия държавен тютюнев холдинг. За разлика от други случаи, в които магистрати са били отстранявани от длъжност при наличие на висящи наказателни производства срещу тях (например Емил Христов), тук членовете на ВСС решиха да изчакат официална информация от Македония. И така вече повече от година.

Лобисткият скандал с т.нар. Красьо Черния също не подмина съдия Ченалова – тя е наказана с понижаване в ранг заради близо 30 разговора с бизнесмена от Плевен, проведени в период, в който тя кандидатства за председател на окръжен съд Стара Загора. Името на Ченалова попадна и в медийните престрелки между бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и депутата от ДПС Делян Пеевски, датиращи от преди няколко месеца. Тогава Пеевски в прав текст заяви, че бившият МВР-шеф е молил Цацаров да прикрие разследването в Македония срещу Ченалова. „Цветанов каза, че много държал на тази съдийка, тя непременно трябвало да остане съдийка по „Октопода”. Останах с усещане, че Цветанов е в някаква договорка с тази съдийка”, каза Пеевски.