Куп нарушения в разпределението на делото „КТБ”, но отговорност от ръководството на Софийския градски съд няма да се търси

Проверката на случайното разпределение на делото за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ) е установила множество нарушения при разпределението на конкретното дело, а ръководството на Софийския градски съд не е дало логични обяснения защо в процеса на разпределение има извънредни обстоятелства. Това стана ясно след представянето на доклада от проверката, извършена от трима членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и айти-специалисти. Тя бе назначена след като протоколът от случайното разпределение на делото „КТБ” липсваше повече от 24 часа в сървъра на съвета. Официалното обяснение на ръководството на СГС бе, че срив в интернет връзката е причинила проблема. Специалистите обаче са направили проверка както на локалната система на съда, така и сървъра на ВСС, но не са намерили никакви следи от технически проблем. На практика, това оборва изцяло тезата на СГС, че причината за извънредните обстоятелства около делото са технически. Нещо повече – проверяващата комисия е изискала от СГС да се обърнат към интернет доставчика, който би могъл да предостави доказателства за евентуални проблеми с връзката, но това така и не се е случило.

Въпреки липсата на всякакви данни за интернет срив, специалистите са установили, че в първия протокол от разпределението на делото „КТБ” съществува празен ред, което може да е индикация за технически проблем при връзката между съда и сървъра на ВСС. При положение обаче, че такъв не е установен, съмненията, че празния ред показва следи от манипулация остават.

Проверката установява и множество други нарушения – новата версия на „LawChoice” е въведена с шестмесечно закъснение (въпреки задължителния характер на решението на ВСС), при това само в две от колегиите в съда – Търговска и Гражданска. В Наказателната колегия все още работят със старата версия, в която според външния експерт Васил Величков (съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова), липсват всякакви гаранции за сигурността – всеки по-грамотен потребител би могъл да я манипулира. За нарушение комисията приема и фактът, че делата на Търговското отделение се разпределят от председателя на Гражданското отделение Богдана Желявска, въпреки че още през лятото съдиите от Търговското отделение са поставили въпроса на общо събрание. При второто разпределение на делото, както „Съдебни репортажи” писа, от списъка на съдиите не е изключена съдия Калинка Илиева, която си направи отвод заради публикациите, че е командирована в СГС. Това също представлява нарушение.

Повече от странно е и обяснението за съществуващата в съда практика след отвод всяко дело да получава нов фиктивен номер. Официалното от СГС казват, че софтуерът не позволява едно дело да бъде разпределено втори път, което налага да се създава кух номер, за да бъде преразпределено на нов съдия. Както „Съдебни репортажи” писа, софтуерът, който се ползва и в Софийския районен съд има функционалност, която позволява едно дело да се разпредели втори път с истинския си номер, но системата изисква обяснение от администратора какво налага повторно разпределение. Галина Карагьозова, която участва в комисията, инспектирала СГС, каза, че в проверката се оказало, че айти-специалистите на съда изобщо не знаели за такава опция. Именно затова ВСС назначи извършване на професионален одит на всички системните администратори в съдебната система, защото, по думите на Карагьозова, не е съвсем ясно дали заемащите тази длъжност имат необходимите професионални компетенции.

Въпреки косвените данни, че проблеми при разпределението на делото „КТБ” съществуват, а СГС не съдейства за изясняването им, мнозинството в съвета отказа да потърси отговорност от ръководството на съда. Същият подход бе възприет и при дискусията за пробойните в най-разпространения софтуер в съдилищата „LawChoice” – повечето кадровици се опитаха да неглижират притеснителните констатации в доклада на външния специалист и да омаловажат необходимостта от взимане на спешни мерки за осигуряване на минимални гаранции, че разпределението е защитено от външни намеси.

Така след близо двучасова дискусия съветът реши да препоръча на ръководството на СГС да изглади организацията по разпределението и да отстрани нарушенията – да създаде необходимата организация по използването на софтуер за случайно разпределение и в Наказателното отделение и разпределението на делата в Търговското отделение да се извършва от председателя му, да се преустанови установената практика при отвод по конкретно дело, на същото дело да дава нов входящ номер и при дела с обществена значимост да уведомяват за тяхното разпределение обществеността и медиите.

Съветът ще ускори създаването на нова 5-та версия на „Law Choice”, като се вземат предвид констатациите по отношение на сигурността на външния експерт. Тази версия ще се въведе от 1 януари следващата година, като преди това ще бъде извършен одит, за да се гарантира, че сигурността на софтуера е осигурена.

Всички призиви за взимане на спешни мерки, за да се гарантира сигурността на софтуера за разпределение очаквано бяха пренебрегнати от ВСС, а дискусията придоби оправдателен привкус. Предложенията за спешни мерки бяха направени от Калин Калпакчиев, който посочи, че системата, която се ползва, не създава и минимални гаранции, че не се вършат манипулации. „Всъщност нищо ново не се съобщава”, обобщи членът на ВСС като припомни дискусията след проверките на неправителствени организации в началото на миналата година, които констатираха сериозни пробойни в софтуера.

„Трябва да помислим, някой няма ли да понесе отговорност, това са сериозни нарушения”, посочи Калпакчиев. Допълни го министърът на правосъдието Христо Иванов, който припомни, че проверките на НПО-та са доказали, че не само няма защита, но системата „никога не е мислена да бъде защитена” (“LawChoice” е създаден от айти-специалиста на ВСС, за да разпределя дисциплинарните производство между членовете на съвета – б.а). Иванов се опита да убеди членовете на ВСС, че ситуацията изисква да приемат, че в системата има пробойни, тъй като това е поредното доказателство, че са възможни външни намеси при разпределението на делата.

Правосъдният министър каза, че въпросът дали по делото „КТБ” системата е манипулирана е извън компетентността на ВСС, като това може да се установи от следствените органи. По-късно пред журналисти, Иванов допълни, че ако трябва може да изпрати протокола от заседанието на ВСС на прокуратурата. Той открои и друг пропуск на съвета – в заданието за предвидения нов софтуер за случайно разпределение не присъства темата за сигурността. „Призовавам ви да се обърнете към уважавани специалисти и да поискате експертиза как да се въведат минимални гаранции за сигурност. Ако се налеят поредните евра за софтуер, който също не стъпва на минимални гаранции за сигурност, къде се намираме? Извинявайте за емоционалната реакция, но наистина е много сериозен проблем”, обърна се Иванов към кадровиците.

Румен Георгиев, председател на комисията, която се занимава с информационните технологии, посочи, че въпросът не е дали има избор, а дали има средства за софтуера. Той дори предложи да подаде оставка като председател на комисия като знак, че поема цялата политическа отговорност. Но подчерта, че в СГС разпределението е тежко и отнема няколко часа. „Така че отклоненията от нормата имат обяснения извън престъпленията, манипулациите и т.н.”, съобщи той.

Калпакчиев настоя все пак съветът да гласува, че нарушения при проверката са установени. „В шеги и закачки времето минава, по тази сериозна тема вече две години проблемите не се решават”, посочи той и допълни, че трябва да се помисли за ангажиране на отговорността на ръководството на СГС. „Мисля, че това положение е нетърпимо. Не можем дори за месец, два, три да останем с тази компрометирана система да се разпределят делата. Нека комисията да предложи временен вариант”, мотивира се той.

Мария Кузманова каза, че и на нея не харесали отговорите ма айти-специалистите на СГС, но генерални изводите не можело да се правят. След което се впусна в обяснение, че предишните проверки не са доказали, че системата може да се манипулира. „Не е само това дело, явно там, в СГС не пристигат протоколи. Но по този начин да правим генерален извод, че тая система е ненадежда, бихме стигнали до абсурд”, отсече тя. Наложи се министърът на правосъдието да цитира заключенията на външния експерт, участвал в проверката, според които всеки по-грамотен потребител може да бъде манипулира разпределението. „А как да си обясним, че всички тези файлове са криптирани?”, отвърна Кузманова. „Кеширани са, не са криптирани”, поправи я Галина Карагьозова.

Включи се и Каролина Неделчева. „Искам да насоча вниманието ви върху един друг акцент – да не остава впечатлението, че въз основа на една проверка, това означава, че всички административни ръководители манипулират системата и са недобросъвестни. Не бих искала да остава това впечатление у обществото. Ние не можем да правим глобалния извод, че досега делата в страната са разпределяни съмнително”, посочи тя.

Със странен аргумент я допълни Галя Георгиева, която подчерта, че не подлага под съмнение изводите на проверката, но външният специалист бил съветник в политическия кабинет на Румяна Бъчварова. „Извинявайте колеги, ние тука сме съдии и прокурори, как сме сигурни, че този експерт е достатъчно квалифициран и има образование, как е подбран”, каза Георгиева и предложи докладът да не се приема, докато „нямаме данни за неговата квалификация”. Възразиха й правосъдният министър, който каза, че специалистът е посочен от комисията във ВСС, и Калпакчиев, който каза, че това е аргумент ad hominen и това е несериозно.

Незабравка Стоева (също част от проверяващата комисия) обобщи, че нямало извод за нарушаване на случайния принцип за разпределението на делата. „Ние не можем да търсим отговорност, при положение, че не сме създали обективна база”, възрази тя и каза, че системата можела да поддържа 300 компютъра, но поддържала 500. Галина Карагьозова я обори – СГС не са въвели задължителната нова версия на софтуера, проверката установила, че интернет-връзката е блестяща и от съда не са уведомили нито веднъж ВСС за възникнали проблеми. Даде и пример – от 16 хиляди дела в района на Пловдив бил констатиран един единствен срив, докато в СГС се случвало постоянно.

В крайна сметка конкретните предложения на Калин Калпакчиев до 15 декември комисията на Румен Георгиев да предложи временни решения за подобряване на сигурността системата не бе прието. Съветът отказа да приеме и, че в разпределението на конкретното дело има нарушения.

По-късно пред журналисти правосъдният министър обясни ситуацията така: “Има огромно нежелание (от ВСС) да се влезе в тематиката за случайното разпределение на делата, защото това ще изисква доста усилия и излизане от коловоза”. Той припомни, че този проблем фигурира в три поредни доклада на Европейската комисия. “Десант ли да пратят от Брюксел? Танкове ли да пратят? Какво да направят повече?”, попита Иванов и определи днешното заседание като втора част на филма “Мисия Лондон”.