Поръчано правосъдие

Или за няколко съвпадения по делата Пеевски-Василев
26-06-2014; категория: Новини, Разследвания; автор: Галина Гиргинова;

chenalova

Докато доскорошните партньори Делян Пеевски и Цветан Василев създаваха сензации с взаимни обвинения за заплахи за убийство през медиите, съвсем реална битка за финансово надмощие между мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) и депутата от ДПС се водеше на живо, на един по-тих фронт – в Търговското отделение на Софийския градски съд. И това не е учудващо – в него се разглеждат търговски дела, които преразпределят огромни финансови интереси.

В последните седмици серия от публикации в „Капитал“ разказаха за няколко дела, заведени от дружества, свързани с тандема Пеевски-Василев, чието развитие и съпътстващи обстоятелства ясно показаха задълбочаващите се проблеми в съдебната система. В историята става дума за съзнателно толерирани пробойни в системата за случайно разпределение на делата, липсата на каквото и да е доверие в подбора на съдии по чувствителни каузи и за драми около магистрати, чиято спорна репутации и сблъсъци с прокуратурата и ВСС създават почти непреодолими съмнения в тяхната независимост. Цялата тази разруха се случва без да развълнува (поне засега) ВСС и ИВСС.

Хронологията или малко факти за участниците в мача

Ден преди в медиите да се появи информация, че мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев и част от ръководството на банката са привикани на разпит в прокуратурата, „Булгартабак“ завежда искова молба в СГС, с която иска от съда да установи, че „Е.Миролио Финанс“ СА, компания със седалище в Люксембург, не е акционер в холдинга (отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК). На 11 юни делото е образувано и е разпределено на съдия Румяна Ченалова (доскоро наказателен съдия).

Междувременно по делото постъпва молба, с която холдингът иска от съда да спре вписване в Търговския регистър на заявление, подадено от „Е.Миролио“, с което базираното в Люксембург дружество иска в дневния ред на общото събрание на акционерите в „Булгартабак“, насрочено за края на юни, да бъдат включени допълнителни точки – избиране на нов съвет на директорите, изплащане на дивиденти от цялата неразпределена печалба от предишни години и назначаването на контрольор. Според „Капитал“ с тези искания на миноритарния акционер Цветан Василев се опитва да си върне контрола в холдинга.

Светкавично, на 12.06.2014 г, съдия Ченалова уважава искането на „Булгартабак“ и спира вписването на заявлението в Търговския регистър с мотив, че исковото производство ще установи дали „Е.Миролио“ е акционер в холдинга повече от три месеца с повече от 5% участие. Следва ново заявление от „Е.Миролио“ и нова молба от „Булгартабак“ за спиране на регистърното производство, а на 16 юни съдия Ченалова отново уважава молбата на холдинга и спира вписването заради висящото исково производство, с което холдингът иска съдът да установи, че дружеството от Люксембург не е акционер.

Междувременно софтуера за случайно разпределение на делата „LawChoice“ „избира“ съдия Румяна Ченалова и по още две дела, свързани с финансовата битка между Василев и Пеевски. На 5 юни в СГС е образувано дело по искането на “Сиболе сървсис инкорпорейтид България” за откриване на производство по несъстоятелност на “Технологичен център – институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” и на единия от основните му акционери – офшорката EFV International Financial Ventures (44%), регистрирана на Британските Вирджински острови.

„Сиболе” е собственик на, фирма, която според „Капитал” е под контрола на Делян Пеевски. “Техноекспортстрой” беше приватизирана от “АТ инженеринг 2000″ с кредит от КТБ през 2012 г., а впоследствие прехвърлена на „Сиболе”. По делото постъпва молба от “Сиболе” с искане съдът да наложи обезпечителни мерки – запор на банковите сметки на двете дружества и назначаване на временен синдик. Съдия Румяна Ченалова уважава изцяло искането, като приема, че Британските вирджински острови попадат в юрисдикцията на СГС, защото се намират в Европейския съюз. Това обаче не е така, защото правото на ЕС не може да се прилага за отвъдморските територии на Великобритания. С определението на съда се назначават временен синдик, което на практика означава, че управлението на дружеството се отнема от управителните му органи, запорират се всичките му сметки и се разрешава на синдика да сключи договор за охрана на документацията и софтуерната информация, с което досегашните управляващи са напълно изолирани от контрола върху дружеството.

Пак на 5 юни съдия Ченалова е избрана от системата за случайно разпределение да разгледа и друго дело, зад което прозира разделянето на доскорошните партньори Василев и Пеевски. Искът е заведен дружеството “Промишлено строителство-холдинг”, което според „Капитал” от близко до Пеевски, срещу “Корект фарм” ЕООД, през което Василев участва в собствеността на “Петрол” АД.

Равносметката показва, че в рамките само на няколко дни системата за случайното разпределение на делата избира три пъти съдия Ченалова по дела, свързани с конфликта между депутата от ДПС и банкера, и само веднъж определя друг съдия по четвърто дело – Жаклин Комитова. В деня, в който е образувано обаче четвъртото дело с различен съдия по искова молба на„Булгартабак” срещу КТБ, искът е оттеглен от ищеца. Важна подробност за действието на системата за случайно разпределение, е, че в Търговското отделение работят 22 съдии, а статистически погледнато възможността три от четири дела, свързани с конфликта „Пеевски-Василев”, да се паднат на един от тези 22-ма съдии, е много, много слабо вероятна.

Какво не е наред?

Източници на „Съдебни репортажи“ от съда обясниха, че действията на съдия Румяна Ченалова по молбите на „Булгартабак холдинг“ срещу „Е.Миролио“ са най-меко казани спорни. Причината е, че молби по искания за спиране на вписвания в Търговския регистър при хипотезата на чл. 536 от ГПК* при висящо търговско дело (какъвто е и настоящия случай) следва да се отделят в отделно производство, а новообразуваните дела да се разпределят чрез системата за случайно разпределение на делата между дежурните съдии. Това се налага от въведените със заповед от тази година на председателя на СГС Владимира Янева вътрешни правила на организация. В случая Ченалова е следвало да докладва молбите на “Балгартабак” на ръководството на съда за разпределяне в отделни дела, които да отидат при дежурните в съответния ден съдии.

На въпросите на „Съдебни репортажи“ от съда официално отговориха, че в периода 11 до 13 юни и между 15 и 17 юни съдия Ченалова не фигурира в списъците на дежурните съдии. След това от СГС излагат уточнения, които очевидно според ръководството представляват оправдание за Ченалова да се произнесе по молбите на “Булгартабак”, като обясняват, че спирането, допуснато от нея, не е обезпечителна мярка по смисъла на ГПК.

Оттам добавят, че когато исканията за допускане на обезпечение са направени със самата искова молба, те се разглеждат от съответния съдия-докладчик, на когото е разпределено делото, образувано по тази искова молба. „Дежурствата са установени само за случаите, в които се иска обезпечение на бъдещ иск, който молителят не е, но възнамерява да предяви. Тъй като в тези случаи още няма искова молба, няма и съдия-докладчик, който да я разглежда. Образуваното по такава молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск производство, е ограничено само с молбата и акта на съда, в който се определя срок, в който да бъде предявен иска“, отговарят от съда.

Проверка на „Съдебни репортажи“ обаче показа, че това не е съвсем така. Заповедта на Янева касае именно молбите по чл. 536 от ГПК, подадени по висящи дела. Уверихме се след проверка, че в идентични случаи по висящи дела пред Търговското отделение съдиите отделят молбите с искане на спиране на вписване в Търговския регистър в отделни производства, по които се произнася различен съдия, от този, които разглежда основното дело. За наличието на основания молбите да бъдат отделяни свидетелства и друг факт – в софтуера за случайно разпределение на делата е въведен отделен индекс за дела, образувани на основание чл. 536 от ГПК – за спиране на охранително производство. В този смисъл е и Тълкувателното решение № 2 на Върховния касационен съд от 2002 г., в което се дават указания искането за спиране да бъде разгледано в самостоятелно производство, в рамките на което да прецени наличието на предпоставките по чл. 536 ГПК. Мотивите са, че двете производства – това за спирането (охранително производство, в което по дефиниция няма спор) и първоначалното за спора между ищеца и ответника (исково производство) са различни и се подчиняват на различни правила по ГПК.

Справка в системата на СГС показва, че именно така са действали съдиите и по единственото търговско дело, заведено от „Булгартабак холдинг“ срещу КТБ, разпределено на различен от Румяна Ченалова съдия. Адвокати, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че няма пречка съдията по висящото производство да решава и искания за спиране на вписване в ТД, а тълкувателното решение на ВКС е остаряло. Независимо от това дали са възможни различни тълкувания на закона, безспорен факт обаче е, че съдия Ченалова е нарушила вътрешните правила в съда, не е отделила двете молби на „Булгартабак“ в отделни производства и не се е съобразила с практиката в съда по такива казуси. Това създава съмнение за пристрастност.

Пирон в ковчега на правосъдието

Търговски съдии, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, намират и друг проблем в действията на съдия Ченалова по делото „Булгартабак“. Според тях в случая хипотезата на чл. 536 от ГПК не е приложима, тъй като основното дело е заведено не по чл. 74 от Търговския закон по иск за отмяна на решения на общото събрание на акционерите в едно дружество и не касае правоотношение, което се явява условие за издаване на искания в регистърното производство акт. Освен това е спорно дали искът на „Булгартабак“ въобще е допустим, защото ищецът има друг ред на правна защита, което прави отрицателния установителен иск недопустим (това означава, че делото по иска трябва да бъде прекратено).

„Акционерно дружество не може да има допустим отрицателен установителен иск срещу лице, което претендира да е акционер. Дружеството води Книга на акционерите и съставя списък на акционерите за съответните свикани заседания на Общото събрание на акционерите в зависимост от това какво е отразено в Книгата. Това значи, че ако едно лице, претендира да е акционер, но не е според акционерното дружество, на него ще му се откаже да бъде вписано в списъка и да участва в заседанието на ОС. Тогава правната защита на акционера ще се реализира чрез оспорване на взетите без него решения”, коментират юристи.

В настоящия случай обаче търговското дело, заведено от „Булгартабак” по спорен иск, е прието като основание от съдия Ченалова да спре вписването в Търговския регистър по цитираната разпоредба на чл. 536 ГПК.

Така се измисля основание спирането на вписването да не се допуска по реда на налагане на обезпечение, с което се заобикаля неизгодната за молителя проверка. “При допускането на обезпечение по чл. 397 ГПК следва да бъде доказана не само допустимост на иска, но и неговата вероятна основателност, както и пропорционалността на обезпечителната мярка (спиране), включително като се обоснова пред съда защо точно това регистърно производство, ако бъде доведено до край, ще обезсмисли висящия исков спор”, сочат адвокати. В случая процедурата по налагане на спирането на вписване като обезпечителна мярка е заменена с процедурата по чл. 536 ГПК, при нея не се извършва никаква проверка, дори дали искът е допустим.

Историческо натрупване

Определенията на съдия Румяна Ченалова подлежат на инстанционен съдебен контрол, но спечеленото време за удовлетворената страна (по външни белези и свързаност – зад ищците стои Делян Пеевски), може да се окаже решаващо за овладяването на “Булгартабак”. Затова концентрацията на делата при един съдия, който на практика определя в чий контрол ще останат дружествата на доскорошните партньори, сама по себе си създава достатъчно съмнения.

А когато съдията има биографията на Ченалова и висящо дисциплинарно производство заради разследване за източване на македонския тютюнев холдинг, съмненията вече много трудно могат да бъдат разсеяни. И всичко това – струпването на делата при точно този съдия – се случва на фона на компрометиран софтуерен продукт за случайно разпределение.

Както е известно в Софийският градски съд, а и във всички останали съдилища в страната от януари тази година, се използва софтуерът за случайно разпределение на делата “LawChoice”. Продуктът първоначално е създаден от компютърния специалист на ВСС за разпределяне на дисциплинарните производства, а впоследствие е въведен и в съдилищата след доработка. Проверки на неправителствени организации и членове на ВСС през миналата година показаха, че сигурността на системата е на изключително ниско ниво, а софтуерът позволява манипулации без от тях да остава следа.

Системата позволява чрез елементарно редактиране на данните в архива, който е текстов файл, да бъдат подменяни резултатите, което на практика означава, че няма никакъв надежден начин да се проследи дали движението на едно дело е било „по правилата”. Манипулации могат да се извършват без следа и чрез промяна на коефициента на натовареност на съдиите, като предпочетеният съдия бъде оставен на 100% натовареност, а останалите бъдат на О%. Възможно е и избор да бъда правен няколко пъти – отново без това да остави следа. Логичната реакция на съвета беше да преустанови приложението на системата в съдилищата, но се случи тъкмо обратното. До началото на годината “LawChoice” работеше в около 95% от съдилищата, след което ВСС реши, че тя ще бъде въведена и в останалите след доработка.

Доколко доработката на софтуера е повишила надеждността на софтуера, не можем да знаем, но пък съмненията, че продукт, създаден на изцяло погрешна основа, може да бъде подобрен и то по желание на ВСС, са повече от сериозни. Последните събития, свързани с невероятно струпване на дела по конфликта Пеевски-Василев при съдия Ченалова, потвърждават това.

Кошници с плодове, Октоподи и други петна

Кариерата на Румяна Ченалова стартира от Стара Загора, където е прокурор и зам.-окръжен прокурор. След това Ченалова напуска по свое желание. По същото време излиза критична публикация за финансовото й положение, а срещу журналистката започва производство от общ характер (по това време клеветите за длъжностни лица се преследват от прокуратурата).

След това Ченалова става адвокат. Както „Съдебни репортажи” писа, от СРС-та, приложени като доказателства по вече приключилото дело, става ясно, че по времето, в което съдийката e адвокат, в кантората й доста често е посещавана от магистрати, а разговорите помежду им се въртели около различни суми пари. Няколко години по-късно съдията е била засечена със СРС-та да си поръчва “кошници с плодове”. Това нейно изказване (без да бъде посочено името й) беше цитирано от заместник-главния прокурор Валери Първанов по време на пресконференция като код, който се използва вместо директно да се говори за пари по корупционни схеми.

През 2007 г. Ченалова печели конкурс за наказателeн съдия в СГС. Докато е наказателен съдия при нея пак има струпване на шумни дела, някои от особена значимост за изпълнителната власт (тогава – ГЕРБ). Съдия Ченалова беше председател на състава, оправдал подсъдимия за убийството пред дискотека „Соло”, впоследствие осъден на следващите две инстанции. Подсъдимият Илиян Тодоров (син на бившия общински съветник от БСП в Перник Венцислав Тодоров) не влезе в затвора да търпи доживотната си присъда, защото мярката му за неотклонение “задържане под стража” беше изменена от председателствания от Ченалова съдебен състав и осъденият избяга.

Ченалова разглеждаше и делото срещу бившия шеф на „Топлофикация – София” Валентин Димитров за валутно престъпление. След девет проведени заседания и две години съдебно следствие по делото съдията забелязва пропуски в обвинителния акт и връща делото на прокуратурата. Заради закъснялото с две години връщането на процеса има опасност да изтече давностният срок.

Ченалова беше и председателка на съда по делото за пране на пари по аферата „САПАРД” – тя произнася сурови присъди за пране на пари на всички подсъдими с изключение на известния като спонсор на БСП Людмил Стойков. САС обаче отмени тази присъда – мотивира се с факта, че аргументацията на съдия Ченалова изобилства от „общи констатации и обобщени твърдения, които не съответстват на приобщените от съда доказателствени материали и в този смисъл са необосновани и произволни“. (Етичната комисия отказа да образува дисциплинарно производство срещу съдийката за конфликт на интереси, макар да се оказа, че съдията, докато е била адвокат е взимала от съда документи, свързани с регистрацията на едно от замесените в аферата дружества).

Системата за случайно разпределение й възлага и делото „Октопод” – процес, който бившият вътрешен министър Цветан Цветанов сочеше за залог в борбата с организираната престъпност, а междувременно Ченалова е преместено по нейна молба в Търговското отделение на СГС, но продължава да гледа процеса. През март миналата година публикация на в. „Капитал” разкри, че от две години в Македония срещу съдия Ченалова се води разследване за източване на 2.5 млн. долара от бившия държавен тютюнев холдинг. За разлика от други случаи, в които магистрати са били отстранявани от длъжност, при наличие на висящи наказателни производства срещу тях (например Емил Христов), тук членовете на ВСС решиха да изчакат официална информация от Македония. И така вече повече от година.

Лобисткият скандал с т.нар. Красьо Черния също не подмина съдия Ченалова – тя е наказана с понижаване в ранг заради близо 30 разговора с бизнесмена от Плевен, проведени в период, в който тя кандидатства за председател на окръжен съд Стара Загора. Името на Ченалова попадна и в медийните престрелки между бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и депутата от ДПС Делян Пеевски, датиращи от преди няколко месеца. Тогава Пеевски в прав текст заяви, че бившият МВР-шеф е молил Цацаров да прикрие разследването в Македония срещу Ченалова. „Цветанов каза, че много държал на тази съдийка, тя непременно трябвало да остане съдийка по „Октопода”. Останах с усещане, че Цветанов е в някаква договорка с тази съдийка”, каза Пеевски.

Макар че поредицата от съвпадения при разпределянето на “специални” дела на един и същи съдия точно в конкретната ситуация и допуснатите изключения от практиката на съда по тях от този съдия да изглеждат толкова съмнителни, че чак криминални, няма реакция на председателката на СГС, Инспектората, ВСС и прокуратурата. Бездействието им естествено се подрежда като част от веригата. Нещо повече – няма как да не възникне друго, още по-тревожно съмнение, че бездействието е всъщност съпричастие или дори нещо повече.

*Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира, когато:
1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;
2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.
(2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298.
(3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 5 от Закона за търговския регистър. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа.

Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.
(2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”
Снимка: Капитал

Президентът подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор, макар повторното гласуване във ВСС да не е изтрило съмненията

Румен Радев инициира широк обществен дебат за промени в Конституцията
Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

8 коментара

Вашият коментар