Обвинителният акт за бюлетините в Костинброд поднесен в „абстрактно-обобщен вид”

Тезата на прокуратурата в обвинителния акт по делото за бюлетините в Костинброд срещу бившия главен секретар на Министерския съвет (МС) Росен Желязков е „поднесена в абстрактно-обобщен вид”. Това е записано в определението на тричленен състав на Софийския апелативен съд (САС), с което делото е върнато обратно на прокуратурата заради съществени процесуални нарушения.

До сериозната критика към работата на прокуратурата се стигна, след като държавното обвинение протестира определението на Софийския градски съд (СГС), с което делото бе върнато за поправка на обвинителния акт.

На 16 декември, близо седем месеца след като в деня на размисъл в печатницата в Костинброд бяха намерени „допълнителни бюлетини, готови за експедиция” (по съобщението на прокуратурата през този ден), прокуратурата внесе обвинителен акт в съда срещу бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков за това, че не е изпълнил служебните си задължения, като не е осъществил контрол върху дейността на служителите от администрацията към МС по изпълнението на задълженията на “Мултипринт” ООД и въпреки задълженията си по Устройствения правилник на МС и неговата администрация и след изрично оправомощаване за сключване на договор от служебния министър- председател Марин Райков, не е осигурил осъществяването на строг контрол върху отпечатаните количества бюлетини и манипулациите с технологичния отпадък.

Освен това Желязков не е осигурил строга отчетност върху чистия тираж бюлетини и заприходяването на всяка отделна бройка. „Настъпилите вредни последици са създаване на обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България”, съобщи тогава прокуратурата. Обвинителите така и не намериха предназначението на допълнителните близо 351 хиляди годни допълнителни бюлетини, открити в печатницата, затова и сведоха делото до чиновническа отговорност. Прокуратурата не оповести на кого се е обаждал шефът на печатницата Йордан Бонев в деня на акцията – обаждане, което, според обвинителите, сменило защитната му версия, трансформирала се от признанието за надпечат в такова за технологичен брак.

Тази конструкция на обвинението обаче бе разкритикувана от съдия Ани Захариева, която месец по-късно върна обвинителния акт на прокуратура. В определението на съдия Захариева бяха изтъкнати няколко недостатъка – в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено каква е била целта на Желязков при извършването на престъплението и каква облага е целял, а това е задължителен елемент от състава на престъплението, в което е обвинен.

Съдът посочва, че в заключителната част на обвинителния акт прокуратурата е посочила, че обвиняемият Желязков е целял набавяне на облага за “Мултипринт” ООД и че такава е настъпила, но в обстоятелствената част на обвинителния акт няма конкретика. Освен това, казва СГС, съществува и противоречие в тезата на прокуратурата – от една страна се твърди, че Желязков не е изисквал от служители на МС да осъществяват контрол, а от друга, че самият той не е организирал и осъществил контрол върху дейността на администрацията. Съдът очертава и друг проблем в обвинението – разлика в мястото на събитията. Веднъж прокуратурата говори за производствената база на „Мултипринт”, а втори път – за печатницата.

Вместо да поправи недостатъците в обвинението на 22 януари прокуратурата предпочете да внесе протест срещу определението на СГС с мотив, че то е незаконосъобразно, разминавания не съществуват, фактите са описани детайлно, а производствена база и печатница били синоними. Това бе обяснено от главния прокурор Сотир Цацаров, който накратко каза, че прокуратурата не е съгласна с тезата на съда.

Липса на конкретика по всички точки

Така се стигна до определението на втората инстанция, от което става ясно, че СГС е открил правилно само няколко от многобройните недостатъци на обвинителния акт. „Обвинителната теза е поднесена в абстрактно-обобщен вид, в който не би могла да получи одобрение от съда”, пише съставът на САС с председател Петя Шишкова и членове Милена Панева (докладчик) и Карамфила Тодорова, според които в обвинителния акт липсва почти всякаква конкретика – и за съдържанието на поведението на подсъдимия, което според прокуратурата е несъобразено със задълженията на длъжността, и за преследваната цел и получената облага.

С уточнението, че първата инстанция е допуснала грешка в определението (записала е, че според прокуратурата Желязков е нарушил служебните си задължения, вместо че не ги е изпълнил), САС се съгласява с доводите, че нито целта, нито облагата са изяснени в акта на прокуратурата, а цитираните в протеста фрагменти „представляват единствено общи и абстрактни формулировки, лишени от каквато и да е яснота относно точното им съдържание”.

От определението става ясно, че като облагодетелстващо обстоятелство за участниците в процедурата по обществената поръчка, в това число и за фирмата „Мултипринт”, прокуратурата сочи, че Росен Желязков е „преценил въвеждането на промяна в техническите изисквания при изработването на бюлетините като първоначално предвиденото в тръжните условия изискване бюлетините да бъдат залепени в средната им част с кант лепило, заемащ 1/3-та от широчината на бюлетината е било заменено с изискване за залепване на бюлетините по цялата дължина на гърбовете им”. Тази преценка обаче е направена от него в момент извън инкриминирания период, т.е. преди периода, включен в обвинението – 27.04.2013г. – 12.05.2013г.

„Всъщност не е обосновано в обвинителния акт преследване от страна на обвиняемия на каквато и да е облага за дружеството-изпълнител по договора, което да се е случило в периода на инкриминираното деяние”, пише САС. Вместо това общо и абстрактно е записано, че „знаейки, че сроковете за изпълнението на договора са изключително кратки, обвиняемият Желязков целенасочено не осъществил контрол върху изпълнението му по отношение на съпътстващите задължения на фирмата, които биха създали производствени затруднения и биха увеличили технологичното време за изпълнение…”. Съдът пояснява, че „нито използването на думата „целенасочено”, върху която прокурорът е поставил акцент в протеста, нито целият, цитиран абзац от обвинителния акт, за който се настоява в протеста, че е един от обосноваващите наличието на специална цел у обвиняемия при реализирането на недлъжностносъобразното поведение, дават указания в необходимата насока. Прокуратурата не сочи връзки, зависимости или други отношения между обвиняемия и фирмата или фирмата и други лица, които да насочват, че Желязков си е поставил за цел да облагодетелства дружеството.

„От друга страна, прочитът на цитирания фрагмент от обвинителния акт навежда на друг извод, различен от направения от протестиралия прокурор, а именно, че обвиняемият е спестил контрола върху изпълнението на договора заради кратките срокове за изпълнение. Ако концепцията на прокурора е друга, очевидна е необходимостта от формулирането й по по-удачен и преди всичко по ясен и недвусмислен начин”, казва съдът.

Всъщност всички фрагменти, цитирани в протеста на прокуратурата, с кои се цели да бъде убеден съдът, че има конкретика в обвинението, не представляват нужното детайлно описание за преследвана от обвиняемия цел. Неясна е и облагата за фирмата, не са посочени „конкретно спестените организационни и производствени дейности”, а това е нужно, за да се гарантира както възможността за защита на обвиняемия, така и възможността съдът да прецени и провери фактите и да отсъди правилно в процеса.

САС посочва, че противоречието в това какво не е направил Росен Желязков по отношение на контрола „е трудно, дори невъзможно да се прецени, тъй като в нито един момент от изложението си прокурорът не се е ангажирал с мнение относно конкретното съдържание на правомощието на обвиняемия да организира и да контролира дейността на администрацията”. „Това, което може да се каже за двете части на обвинителния акт – обстоятелствена и диспозитив е, че е невъзможно те да бъдат определени като взаимно обуславящи се, като такива в отношение на причина и следствие, каквито би трябвало да бъдат”, мотивира се съдът. Вместо конкретика в обстоятелствената част на акта „изобилстват словесни формулировки като: „Мултипринт” не изпълнил изискванията по договора за строг контрол върху отпечатаните количества бюлетини и манипулациите с технологичния отпадък, които изисквания са били поставени от възложителя …, „като главен секретар на МС обвиняемият е бил длъжен да следи за изпълнението на договора …”, „обвиняемият не предприел никакви действия по отношение на изпълнителя, за да бъде гарантирано отпечатването на точния брой бюлетини и тяхното съхранение и отчитане, в т.ч. и на технологичния брак …”, „… не изискал от свидетелите Янева и Цонков (служителите в администрацията, които Желязков е трябвало да контролира б.а.) да осъществят строг контрол на процеса по отпечатване и съхранение на бюлетините, както и манипулациите с технологичния брак…”, „… не бил осъществен контрол и върху това да не допуска отпечатване на бюлетини над договорения брой.”

Аналогично е положението и с описанието в в диспозитивната част на обвинителния акт, според която обвиняемият „не осъществил контрол върху дейността на служителите от отдел „Административна и регионална координация” по отношение на изпълнението на задълженията на „Мултипринт”… не осигурил осъществяване на строг контрол върху отпечатаните количества бюлетини и манипулациите с технологичния отпадък… не осигурил строга отчетност върху чистия тираж бюлетини и заприходяването на всяка отделна бройка … не е осигурено съхраняване в печатницата на технологичния брак …”

Очевидно е, казва съдът, че никоя от двете части на обвинителния акт не дава информация относно констатациите на прокурора по такива основни, подлежащи на изследване и доказване обстоятелства като съдържанието на дължимия и неупражнен от обвиняемия контрол. Не е ясно и към кого е дължал контрол Желязков, защото в акта на прокуратурата се твърдят различни неща, а освен това липсва изясняване дали въобще възложителят е имал право да упражнява текущ контрол върху изпълнението на договора и евентуално от къде е произтичало това негово право или правата му за контрол са били ограничени до момента на приемането на изпълнението.

„Съответно, ако възложителят е имал право на текущ контрол, то какви точно са били възможните проявни форми на този контрол, респективно как е следвало да бъде контролирана и съответно преодоляна възможността за надпечат, доколкото в обвинителния именно отпечатването на бюлетини над зададеното в договора количество е посочено като предпоставка за възникването на немаловажните вредни последици”, разсъждава съдът. Освен това не са посочени и задълженията на контролираните от Желязков лица от администрацията.

По отношение на „синонимите” САС разяснява, че проблемът, констатиран от първата инстанция, „не произтича от неспособност на съдията-докладчик да прозре идентичността на „печатница” и „производствена база”, както е счел прокурорът”, а е свързан с определянето на лицата, които са имали задължение за осъществяване на контрол по отношение на съхраняването и отчитането на технологичния брак, както и с обхвата на този контрол – дали се касае за контрол върху отчитането на брака или за контрол върху съхранението на брака. „Противоречието съществува, но е по-важно друго. По-важно е отсъствието в обвинителния акт на констатации на прокурора относно конкретното съдържание на правомощието на обвиняемия за упражняване на контрол”, посочва съдът.

И по-точно: не е достатъчно прокуратурата да изброи в обвинителния акт текстове от Закона за държавния служител, длъжностната характеристика на длъжността „главен секретар на Министерския съвет” и заповеди на двама министър-председатели на България. „Необходимо е в обвинителния акт да се посочи какви конкретни действия е дължал обвиняемият за изпълнение на правомощието се за контрол, с какви конкретни методи е следвало да реализира това правомощие – дали например чрез изискване на сведения, на писмени справки и/или на други документи, чрез изискване на обяснения, чрез извършване или възлагане на проверки, чрез издаване на разпореждания и т.н.”, пише в определението на САС.

„Липсата на конкретните методи, чрез които обвиняемият е трябвало да следи, да проверява и т.н., т.е да контролира процеса по изработване, съхранение, отчитане на бюлетините и прочие (ако се поддържа обвинение за дължим текущ контрол), лишава от съдържание обвинителната теза. Липсата на такава конкретика представлява особено съществен недостатък на обвинителния акт, който изисква преодоляването му чрез изготвянето на нов обвинителен акт, съобразно с дадените и в оспореното разпореждане и в настоящото определение указания”, заключва съдът.