Кой уволнява лошите магистрати?

Красьо – ту реален, ту виртуален

Разобличаването на Красимир Георгиев (Красьо Черния) като „съдебен лобист“ през есента на 2009 г. разтърси съдебната система. Почти две дузини магистрати се простиха с работата си или получиха различни наказания, след като стана ясно, че са контакували с младия плевенски бизнесмен около датите на конкурсите, в които са участвали. В началото на скандала, на 1 октомври 2009 г., Цони Цонев призовава ВСС да се захване сам с проблема и да не чака прокуратурата да се произнесе дали има данни за извършено престъпление.

Впрочем в същото изказване, дошло след изчерпването на дневния ред, шефът на етичната комисия обяснява и колко видове „кадрувания” всъщност се провеждат във ВСС: „Едната е външната, явната, това, което правим ние тук – гласуваме, на мониторите ни гледат журналистите, преди това са проведени процедури. Това са всички неща, които са уредени от нормативната уредба, закон, методически указания, сега готвим наредба. От тази страна на кадруването имали сме досега през тези две години не веднъж да обясним, да заявим и да обявим, че ние самите не сме доволни. Това е факт. (…) Втората част от кадровата политика е скритата част, която не се вижда и тази за която се говори. Някакъв си „Красьо” от Плевен, с „ланци” ли, без „ланци” ли, не знам, но човек, който по някакъв начин влияел или можел да повлияе за кадруването във Висшия съдебен съвет. Или някакви други начини неуредени от закона и процедурата, по които се вземат решения за кадруването. И сега по тази втора част на кадруването според мен не трябва повече да стоим в това положение на изчакване, да изчакаме прокуратурата какво ще каже дали има престъпление или няма”. От казаното от Цони Цонев човек лесно би могъл да остане с, надяваме се, погрешното впечатление, че съдебният съвет осъществява явно и тайно кадруване и просто в случая Красьо се е оказал „на чужда територия”.

Седмица по-късно етичният шеф на ВСС губи част от своя ентусиазъм и даже заявява, че е по-добре поверената му комисия да не се занимава със случая. По-късно, с идването на данните от прокуратурата, Цони Цонев се активизира. На 19 ноември 2009 г. той съобщава, че са започнати 17 дисциплинарни производства срещу магистрати, които са участвали в конкурси и са общували с Красьо. Той изброява и 12 други съдии и прокурори, които са говорили с лобиста или са били търсени от него, като обаче за тях не следват наказания. „Комисията предлага ВСС да обърне внимание на тези дванадесет магистрати, а чрез тях и на всички съдии, прокурори и следователи в Република България, да бъдат по-внимателни и повишат хигиената на личните си контакти с трети лица.” –  с това се изчерпва превенцията на нови съдебни скандали според Цони Цонев. В списъка на „помилваните” е и тогавашният председател на СГС Георги Колев, който после даже беше повишен.

В интервю за „Дарик” Цони Цонев заявява, че не може да има никакво съмнение даже в назначенията, правени преди „Красьогейт”, тъй като плевенският бизнесмен „не е имал възможност да повлияе по никакъв начин на процеса на избора”. В друго свое интервю Цонев коментира, че колегата му Иван Колев „не е подходил много професионално” като е изнесъл информацията за дейността на Красьо Черния. Защо Цонев не иницирал проверка срещу колегата си, така и не става ясно.

По-късно Цони Цонев на няколко пъти показва по-скоро пренебрежително отношение към целия скандал и провиненията на замесените в него магистрати. Така в края на 2010 г. той цитира изказване на съдия от Варна: „Този ВСС поддържа една много твърда дисциплинарна политика, дори за тези виртуални нарушения по случая „Красьо Черния” вие наложихте и дисциплинарни уволнения”. Цони Цонев даже допълва, че думите на съдията са били посрещнати с бурни аплодисменти. След избора на Владимира Янева в интервю пред столичен всекидневник председателят на етичната комисия припомня, че ВСС е наказал „18 магистрати, включително и с дисциплинарно уволнение, само защото бяха създали впечатление, че осъществяват търговия с влияние”.

От думите на Цони Цонев излиза, че за него скандалът със съдебния лобист е по-скоро маловажен. Парадоксално, но точно Красьо Черния става причина шефът на етичната комисия да се обяви против две магистратски кандидатури.

Едната е на Николай Господинов, който на 4 декември 2009 г. кандидатства за председател на Окръжния съд в Плевен. По отношение на него Цони Цонев специално изтъква броя проведени разговори и продължителността им, както и факта, че е налице дисциплинарно производство.

Вторият случай, в който Красьо става аргумент „против”, е от 13 октомври тази година. Тогава сред кандидатите за председател на Шуменския окръжен съд е и Тодор Тодоров, който е сред наказаните с понижение заради съмнителни контакти. Магистратът отправя възражение към становището на етичната комисия и изтъква, че от няколко случайни срещи не може да получи етикета „Приятел на Красьо”, като посочва, че се ползва с доверие на местно равнище. Въпреки това Цони Цонев е непреклонен: „Вижте, ние сме отбелязали добрите неща, които се съдържаха в становището на местната комисия, местната Етична комисия, но не можеше да прескочим този факт, че той е наказан от ВСС не за неизпълнение и  нарушение на служебни задължения, а за нарушение на правила на Етичния кодекс и това наказание, което му беше наложено „понижаване в ранг за срок от 2 години” все още не е изтекло, срокът на това наказание не е изтекъл”. След това Цони Цонев не скрива пристрастията си към кандидатурата на настоящата председателка Нели Батанова.

При това положение как да приемем със снизхождение, че Цони Цонев не се сети да напомни за контакта на Красьо с Георги Колев, когато подкрепи номинацията му за председател на ВАС.