Кой уволнява лошите магистрати?

Двойният аршин Аршинков

Първата запомняща се проява на двойния стандарт на Цони Цонев е казусът с бившия председател на Благоевградския окръжен съд Красимир Аршинков. Съветът беше затрупан с най-различни сигнали срещу него, които Цонев категорично отказваше да разгледа и така Аршинков влезе в процедура по избор за втори мандат.

Той се активизира и вижда проблема,  чак когато Европейската комисия му обръща внимание: „… факт е, че експертите от Европейската комисия в разговора, който проведохме, поставиха въпроса и за ситуацията и нещата в този съд, конкретно случаят „Аршинков”, вероятно ще има констатации и в доклада, и може би и въпроси към ВСС в тази връзка.“

В същото време регионалните медии всекидневно се занимаваха със съмнения за търговия с влияние в семейството на Красимир Аршинков, чиято съпруга е популярен и активен адвокат в председателствания от него съд, като в Дарик радио става популярен обширен форум, в който очевидно пишеха много магистрати. Заради конкретен коментар там Красимир Аршинков пък подаде сигнал за заплаха с убийство. Прокуратурата инициира разследване и се стигна до там антимафиоти да претърсват редакцията на Дарик, за да се сдобият с трафичните данни за това кой е коментаторът. Цони Цонев не провери действията на разследващите.

В резултат от обществения и институционален натиск ВСС създаде специална комисия, която отиде на място за да провери ситуацията. Констатациите на изпратените експерти бяха твърде сериозни – Аршинков бил създал така структурата на съда, че жена му (която е адвокат) да се явява преимуществено пред съдебни състави, които той е определял. „Отчетеното определено концентриране на значителен брой дела с участието на адвокат Аршинкова при едни и същи съдии създава у гражданите, а и у самите магистрати, обосновано съмнение за пристрастност, зависимост и вероятност за преследване на лични интереси от страна на административния ръководител”, пишат от тричленната комисия към съвета. Това обаче не е всичко – дела с особено висок обществен интерес са били разпределяни ръчно от неоторизирани лица.

В крайна сметка Цонев „се спасява“ от избора, като си прави „отвод“ от гласуването, мотивирайки се с това, че има… лекции в НИП. Отвод, разбира се, се прави при съвсем други обстоятелства, тъй като никой член на съвета не може да се отклони от основните си служебни задължения под претекст, че има други ангажименти.

В рамките на проверката комисията в състав Божидар Сукнаров, Галина Захарова и Капка Костова разглежда дори и анонимни сигнали.

Впоследствие обаче Цонев ще забрави тази практика на съвета, защото така или иначе тя не беше негова. При избора на апелативен прокурор на Пловдив, във връзка с изпратения анонимен сигнал срещу Иван Даскалов, Цонев коментира: „Имали сме случаи, когато сме прекратявали избор, защото е пристигнал сигнал срещу даден кандидат, но този сигнал е бил подписан, не е бил анонимен и ние можехме да проверим фактите в него. Сега аз не виждам какво можем да проверим.“

Двойното отношение на Цонев към Аршинков може да има своето логично обяснение – според публикацията на сайта „Биволъ“ за масоните в съдебната система до името на председателя на етичната комисия виждаме и това на Красимир Аршинков. До момента ВСС не е взел отношение по въпроса дали действително има „братска връзка” и ако евентуално има, дали тя злепоставя Цонев.