Президентът игнорира призива на съдии и неправителствени организации за провеждане на публични консултации и подписа указа за назначаване на председателя на ВКС

Президентът Росен Плевнелиев подписа указа за назначаване на избрания за председател на Върховния касационен съд (ВКС) съдия Лозан Панов. Преди това държавният глава се е срещнал със съдия Панов, който е декларирал, че ще отстоява принципа за независимост на съдиите, съобщава президентството. На срещата новоизбраният председател на върховния съд е декларирал, че решенията на магистратите трябва да се вземат само въз основа на закона, а не под натиск или външни влияния и е поел ясен ангажимент да работи активно за продължаване на реформата в съдебната система, предвидена в приетата от Народното събрание стратегия.

Преди ден най-голямата магистратска организация Съюзът на съдиите в България и още пет авторитетни неправителствени организации, работещи в сектор правосъдието, настояха Плевнелиев да свика публични консултации преди да издаде указа. Организациите посочиха, че Висшият съдебен съвет (ВСС) не е могъл да легитимира избрания нов председател на ВКС нито пред колектива на съда, нито пред всички останали съдии и обществото и се обърnаха към Плевнелиев с призив да повдигне въпроса за убедителността на избора. „Именно чрез демократичната практика на конституционните Ви правомощия ще се утвърди съдържанието и границите на споделената Ви отговорност при назначаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор”, пише в писмото, в което се посочваха най-съществените въпроси, които подлежат на оценка преди подписването на указа – спазването на спазено конституционното изискване за провеждане на тайно гласуване, осигуряването на равнопоставеността на кандидатите, убедителността и прозрачността на мотивите, които определят взетото от ВСС решение.

От президентството информират, че държавният глава и екипът му са проследили цялата процедура за избор на председател на ВКС, а неправителствени организации, магистрати и всички членове на ВСС са имали възможност да изразят становище, да поставят своите въпроси и да получат отговори. „Кандидатурите бяха публично известни месеци преди ВСС да избере председател на ВКС. През този период всички заинтересовани можеха да изразят своята позиция. Непосредствено преди избора президентът призова всеки, който има отношение по темата, да изложи своите аргументи „за“ и „против“ кандидатите. По време на цялата процедура и към настоящия момент за нито един от двамата кандидати не бяха изнесени аргументи или факти, които да поставят под съмнение професионалните и моралните им качества”, пише в официалното съобщение с уточнението, че в публичното пространство са изразени критики единствено по отношение на самата процедура, но не и относно качествата на който и да е от двамата кандидати. „Държавният глава е доказал, че в основата на неговите решения при назначенията във висши държавни органи стоят професионалните и нравствените качества на кандидатите, както и обществената оценка. Винаги, когато е имал аргументи, президентът се е противопоставял на безпринципни назначения”, се казва с прессъобщението.

От президентството напомнят, че според Конституцията ВСС и президентът носят споделена компетентност при първо предложение за назначаване на председател на ВКС. Тази споделена компетентност обаче не означава, че „президентът може да изземе решаващата роля на ВСС и да откаже назначаването, без да има каквито и да било аргументи”. „Евентуален отказ на президента да назначи предложения кандидат трябва да бъде мотивиран с факти, поставящи под съмнение професионалните и моралните качества на кандидата или способността му да се справи с поста, за който е избран. Само така ще бъде възможно ВСС при повторния избор да вземе предвид посочените недостатъци”, информират от президентството и напомнят, че държавният глава е длъжен да назначи следващия предложен от ВСС кандидат, „който и да е той, без значение дали притежава или не необходимите професионални и морални качества”.

Начинът на гласуване на председателя на ВКС – с електронна система, която бе критикувана още в края на 2012 г., когато с нея бе избран главният прокурор Сотир Цацаров, също не буди притеснения у президента. Неправителствени и съсловни организации неведнъж са алармирали, че последователното гласуване за кандидати в избори за административни ръководители не гарантира тайната на вота и равнопоставеността на участниците в конкурсите. В последните два доклада на Европейската комисия също присъстват сериозни съмнения по отношение на електронното гласуването, но въпреки това ВСС многократно отказа да извърши гласуването за председател на ВКС с бюлетини, за да разсее съмненията. Президентът счита, че „изборът във ВСС се извършва от малък брой хора и организацията на който и да е начин на избиране на кандидата – електронно или с бюлетини, не би следвало да представлява някакъв проблем”. Плевнелиев допълва, че от тази гледна точка не са съществували пречки кадровият орган да се съобрази с обществените очаквания, както и с публичния апел на съдия Панов и да организира избора по „начин, който да изключва всякакви съмнения за независимостта на вота на всеки един от членовете на Съвета”. „Това би довело до много по-висок начален кредит на доверие към избрания кандидат и към съдебната система като цяло. Въпреки това, държавният глава не смята за правилно да откаже назначение, като стъпва единствено на недоказани хипотези”, отбелязват от президентството.

Недостатъците на електронната система обаче бяха изтъкнати от водещи IT специалисти, които аргументираха критиките си с факта, че чисто математически този начин на гласуване намалява шансовете на втория кандидат. Зам.-председателят на (Българска асоциация на софтуерните компании )БАСКОМ Явор Джонев обясни преди няколко месеца по време на публична демонстрация във ВСС как работи системата, че тя е неприложима за избор при повече от един кандидат.

Критиките, че изборът на съдия Панов на практика не е убедителен заради липсата на мотиви също са игнорирани от Плевнелиев с мотив, че „няма как едновременно да бъдат спазени принципите за тайната на вота и за публична аргументация от всеки член на ВСС за кого е гласувал, защото двата принципа взаимно се изключват”. „Освен това е въпрос на конституционна уредба кое да бъде предпочетено – тайната на вота или публичната аргументация, за да се отговори в най-голяма степен на обществения интерес”, сочат от президентството и допълват, че държавният глава ще очаква от избрания председател на ВКС да отстоява принципа за независимост на съдиите и да работи активно за провеждане на съдебната реформа, която трябва „да се превърне в реален процес, а не да спре до приемането на поредната стратегия”.

В края на 2012 г. президентът Плевнелиев подписа светкавично указа за назначаване на главния прокурор, въпреки че в хода на процедурата бяха публикувани няколко разследвания относно имотното състояние на семейството на Сотир Цацаров, а ВСС дори не намери за необходимо да подложи на гласуване останалите две кандидатури за поста. Името на Цацаров бе спрягано месеци преди конкурсът официално да бъде обявен, а бившият председател на Окръжния съд в Пловдив получи публичната подкрепа и на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, и на премиера Бойко Борисов.

Съдията от Върховния административен съд (ВАС) Лозан Панов бе издигнат във втората процедура за председател на ВКС от председателя на ВАС Георги Колев и още четирима членове на ВСС, а негов конкурент за поста бе заместник-председателят на ВКС съдия Павлина Панова, която се ползваше с подкрепата на съдиите и бе участник в първия провален през септември конкурс. Както “Съдебни репортажи” писа, кандидатурата на съдия Панов е била консултирана на срещу между Цацаров и Колев, а според изданието “Капитал” председателят на ВАС е съгласувал номинацията и с премиера Борисов.