Съдии и правозащитници призовават президента да поеме конституционната си отговорност за назначаването на председател на ВКС и да повдигне въпроса за убедителността на избора му

ВСС не можа да легитимира избрания кандидат, считат шест НПО-та
02-02-2015; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

Plevneliev

Висшият съдебен съвет (ВСС) не можа да легитимира избрания нов председател на Върховния касационен съд (ВКС) нито пред колектива на съда, нито пред всички останали съдии и обществото. Затова шест неправителствени организации призоваха президента Росен Плевнелиев да повдигне въпроса за убедителността на избора на председател на върховния съд и да проведе публични консултации преди да упражни правомощията си и да издаде указ, с който назначава Лозан Панов на поста. Това е записано в писмо до държавния глава от шест от най-авторитетните неправителствени организации, които работят в областта на правосъдието – Съюза на съдиите, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Български институт за правни инициативи, Български адвокати за правата на човека, Български Хелзинкски комитет и РискМонитор.

На 29 януари кадровият орган на съдебната власт очаквано избра Лозан Панов за председател на ВКС. След края на процедурата съветът изпраща предложение на президента да подпише указ, с който назначава спечелилият конкурса, с което процедурата приключва. Ден преди избора неправителствени организации призоваха президента Плевнелиев да присъства на изслушването на двамата кандидати, за да направи информиран избор дали процедурата е спазена, но от президентството съобщиха, че държавния глава няма да присъства с оглед принципа на разделение на властите. Въпроси към президента как ще направи преценка дали изборът е бил публичен и прозрачен изпратиха и 14 съдебни журналисти от различни медии, но до този момент те не получиха отговор.

Неправителствените организации припомнят практиката на Конституционния съд, в която се казва, че президентът и ВСС осъществяват взаимодействие с оглед изключително значимите публични функции, които председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният прокурор изпълняват. Според Решение № 13 от 1996 г. на Конституционния съд, волята на президента при издаване на указа за назначаване на ръководителите на висшите ведомства на съдебната власт е поставена в зависимост от волята на „специфичния кадрови администриращ орган на съдебната власт“, за да бъде гарантирана независимостта на съдебната власт. Организациите припомнят, че желанието на конституционния законодател е, да се ангажира отговорността на ВСС за предложената кандидатура и в същото време да се получи, респективно наложи, съгласуваност с президента, чиито съображения при отказ да изпълни първото предложение на кадровия орган биха могли да повлияят на този орган за повторното предложение. В същото време правомощията на президента да подписва указа за назначаване на „тримата големи” в съдебната власт е израз на дискреционна власт, тоест в обхвата на преценката на държавния глава се включва законосъобразността и конституционосъобразността на проведената процедура.

„Именно чрез демократичната практика на конституционните Ви правомощия ще се утвърди съдържанието и границите на споделената Ви отговорност при назначаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор”, пише в писмото.

Неправителственият сектор е на мнение, че най-съществените въпроси, които подлежат на оценка преди подписването на указа, касаят спазването на спазено конституционното изискване за провеждане на тайно гласуване, осигуряването на равнопоставеността на кандидатите, убедителността и прозрачността на мотивите, които определят взетото от ВСС решение.
От позицията на организациите става ясно, че, според тях, нито едно от изброените принципи не е спазен от кадровия орган. Процедурата за избор беше спряна (заради автомобилния инцидент, претърпян от съдия Панов, като му беше дадена възможност да преосмисли решението си за отказ от участие в състезанието – б.а.), съдия Панов представи концепцията си месец след изтичане на първоначално обявения срок в правилата, а проведеното гласуване с електронната система на Висшия съдебен съвет не осигурява тайната на вота. „Съветът избра този начин за гласуване само ден след обявяване на доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, в който електронната система се критикува за това, че не осигурява по адекватен начин тайната на гласуването и се подчертава, че съществуват “опасения, че на практика е възможно да се види как гласува всеки от членовете”, мотивират се организациите и припомнят, че в доклада на ЕК изрично е отбелязано, че “самата система очевидно никога не е била подложена на IT одит, който да гарантира, че от техническа гледна точка е надеждна по отношение на външна намеса”.

От друга страна, дискусията, проведена членовете на ВСС непосредствено преди гласуването, „няма характер на мотиви към взетото крайно решение”. „Изложените от отделните членове на Висшия съдебен съвет съображения и фактите, които ги подкрепят, не съответстват на резултата от гласуването”, сочат организациите с уточнението, че не успорват правото на ВСС да извърши своя избор, но считат, че кадровият орган „дължи да стори това по убедителен начин”.

В писмото се припомня, че съветът е проявил „устойчивото несъгласие” да ползва добрите практики, за да легитимира убедително предпочетения кандидат, в това число – да изготви профил на длъжността председател на ВКС, което е било „повече от наложително както за утвърждаване на образа на председателя на Върховния касационен съд, олицетворяващ преобладаващата част от съдийското съсловие в страната, така и за да послужи като основа за сравняване постиженията на конкуриращите се кандидати”.

„При липсващ профил на необходимия кандидат и според практиката на Върховния административен съд тайният вот трябва да бъде основан на споделени в рамките на обсъждането тези, които логически обуславят взетото решение. От изявленията на членовете на Висшия съдебен съвет в процеса на изслушване не стана ясно кои са конкретните качества, мотивирали мнозинството да предпочете избрания кандидат”, мотивират се организациите. В писмото се посочва като особено тревожно игнорирането на съдийската подкрепа за съдия Павлина Панова, което е в рязко противоречие с основополагащите принципи, върху които се гради самоуправлението на независимата съдебна власт.

Неправителственият сектор намира за притеснително, че изборът е приключил по прогнозирания в медиите начин, който не се основаваше на явното превъзходство на качествата на единия кандидат, а беше обвързан с политически интереси. „Считаме, че при тези предпоставки повече от наложителна е яснотата за критериите, при които бе направен изборът. Кадровият орган на съдебната власт трябва да легитимира избрания кандидат както в колектива на съответния съд, така и пред всички останали съдии и обществото, а това не беше направено. Отказът на Висшия съдебен съвет да очертае профил за длъжността, отреченият традиционен подход за гарантиране тайната на вота – чрез бюлетини, липсата на изтъкване на действителни преимущества на предпочетения кандидат, създадоха впечатление за непрозрачен избор”, категорични са шестте организации.

Всичко това, според тях, поставя принципния проблем как да бъде гарантиран избор, основан изключително на съревнованието на идеи и на доказания в практиката потенциал на кандидатите. „Конституционната Ви функция в процеса на легитимирането на избрания за този пост изисква да повдигнете въпроса за убедителността на избора. Висшият съдебен съвет има политическа (излъчена от Народното събрание) и професионална (излъчена от органите на съдебната власт) квоти. За да бъде назначен председател на Върховния касационен съд, към тяхната воля е необходимо да се добави и волята на държавния глава, който черпи конституционните си правомощия от прекия избор на народа”, пише в писмото до президента.

Утвърждаването на демократичните ценности на правовата държава налага правомощието на президента да назначава с указ „тримата големи” да бъде установено по своя обхват и съдържание, а това може да стане като държавния глава проведе публични консултации и вземе отношение по начина на действие на Висшия съдебен съвет, чието предложение предстои да приеме или отхвърли, завършва писмото на НПО-та.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев
vss

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ВТОРА)

Снимка: Дневник

Кадруване извън мандат. Какви избори за лидери в системата прави ВСС? (ЧАСТ ПЪРВА)

Снимка: Дневник

“Този избор изглежда предрешен“. Съдията от ВАС Добромир Андреев е новият председател на АССГ

Снимка: Bird.bg

Отложиха избора за председател на АССГ. Инспекторатът към ВСС ще проверява един от кандидатите заради твърдения за натиск по дела

Обвиненията срещу Добромир Андреев - за ходатайство по дело между „Национална лотария“ и НАП
Снимка: Bird.bg

Магистрат с „абсолютно компрометирани качества“ или „добър човек“. Кой ще оглави най-големия административен съд в страната?

vss

Заради „неверни, негативни неща“ единственият кандидат за председател на РС-Благоевград се отказа от конкурса

VSS

Без изненади: братът на бившия член на ВСС Димитър Узунов оглави Окръжния съд в Благоевград

Снимка: Дневник

Налице е позитивизъм. Как за кандидата за председател на Окръжен съд – Благоевград гласуват ръководството на съда, командированите магистрати, председатели на други съдилища, съпругата му и…той самият

3 коментара

Вашият коментар