Според Сотир Цацаров разпорежданията на прокурора са задължителни за съда

Председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов изпрати писмо до главния прокурор Сотир Цацаров, в което се казва, че най-големият окръжен съд в страната не е възпрепятствал проверката на прокуратурата относно нарушенията при разрешаването на използването на СРС-та. Както “Съдебни репортажи” писа, през април ръководството на СГС оповести доклад, в който се описват стотици случаи на нарушения при контрола на СРС-та в мандата на предишния шеф на съда Владимира Янева. Докладът бе изпратен на прокуратурата заради данни за извършени престъпления.

Миналата седмица Цацаров изпрати писмо до Съдийската колегия, с която уведомява кадровиците, че проверката на прокуратурата няма да приключи в срок, а според наблюдаващият прокурор това се дължи на липсата на съдействие от страна на ръководството на СГС. По време на дискусията обаче се оказа, че ръководството на СГС е направило многократни опити да съдейства на наблюдаващия прокурор, която обаче поискала от съда да й изпратят копирани стотици частни наказателни дела, свързани с разпорежданията за разрешаване на СРС-та. От СГС пък поискали прокурорът да конкретизира какво желае да й бъде копирано, с оглед спазване на Закона за защита на класифицираната информация. Това обаче бе изтълкувано от членовете на Съдийската колегия като опит СГС да спъне проверката на прокуратурата.

В реакция на дискусията във ВСС Калоян Топалов разпространи писмо, в което отрече СГС да е възпрепятствал проверката на прокуратурата, започнала по сигнал именно на съда. Напротив, се казва в писмото, “в духа на доброто сътрудничество между двете институции и желанието за диалог в съда е създадена организация, така че да се улесни работата на органите на прокуратурата при извършване на проверката, като се отчитат обемът на проверяваната информация, спецификата на същата, капацитетът и възможностите на отдел “Защита на класифицираната информация” в СГС, и най-важното – стриктното спазване на всички законови изисквания”.
В писмото Топалов е приложил и цялата кореспонденция на ръководството на СГС с наблюдаващия прокурор Клементина Паличева, с уточнението, че желае главният прокурор да се запознае с всички факти, “тъй като, изхождайки от изнесеното в публичното пространство по случая, не съм сигурен, че сте запознат с тях обективно”

От кореспонденцията се разбира, че на 6 април прокурорът е поискал от Топалов заверени копия на частни наказателни дела, цитирани в доклада на съда от 19 до 36 страница. Председателят на СГС отговорил, че обвинителят може да се запознае с тях в отдел “Защита на класифицираната информация” в СГС и поискал протокол, с който Клементина Паличева е определена за наблюдаващ прокурор по предварителната проверка. На 20 април Паличева пише на Топалов, че за да прецени дали има данни за извършено престъпление, трябва да ? бъдат предоставени поисканите по-рано документи.

На 16 май ръководството на СГС канят прокурор Паличева на работна среща. Първоначално прокурорът се съгласява, но след това “в отговор се премина в стила на епистоларна комуникация, в която се отправяха едни и същи искания към съда, които смея да твърдя се разминават с нормативните изисквания”, уточнява Топалов.
Паличева мотивира отказа си за работна среща с това, че няма практика да провежда срещи с жалбоподатели или с представители на институции, подали сигнал до прокуратурата. От съда отговорят на прокурора, че в исканите от Паличева материали се съдържат такива, които нямат отношение към доклада на СГС. След това Топалов уведомява прокурора, че в отдел “Класифицирана информация” се съхраняват и строго секретни документи, които СГС не може да размножава. Посочва също, че според разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от  ППЗЗКИ за размножаване на класифицирани документи се прилага само след мотивирано искане и индивидуализация на документа.

Освен това, уточнява председателят на СГС, отказът на прокурора да се запознае с материалите в СГС в хода на предварителна проверка, без да е ясно дали изобщо ще се стигне до досъдебно производство и искането от съда да размножава огромен брой документи, нарушава баланса на усилията, изискани от съда. “Ето защо считам, че при наличие на прокурорска преписка по предварителна проверка с неопределени параметри на обвинението, размножаването на всички посочени НЧД в доклада на СГС би могло да доведе до нарушаване на принцип по чл. 3 ЗЗКИ. Такава опасност е особено осезаема, ако част от размножените материали се окажат неотносими в един бъдещ момент към предмета на обвинението, който предстои да бъде очертан при евентуално образувано досъдебно производство”, категоричен е Топалов.

В писмото до Цацаров председателят на СГС сочи, че всяка тяхна интерпретация на посочените факти води до изкривяването им. “Фриволната интерпретация на фактите води до появилите се, волно или неволно, инсинуации, граничещи с абсурда, но за сметка на това – на нивото на глупостта на разпространяващите ги”, пише Топалов, имайки предвид поредните атаки в медиите около Пеевски към СГС.

Топалов конкретизира, че от една страна интерпретациите са по линия, че СГС не желае реално прокуратурата да извърши проверка на доклада за СРС-та, а от друга страна – че прокуратурата прави всичко възможно да замаскира проверката. “Че по случая се създава изкуствен конфликт, чрез който за пореден път се цели да се отстрани ръководството на съда и той да бъде овладян от “подходящите” хора и т.н., в което аз лично силно се съмнявам”, посочва още от спекулациите в медиите Топалов.

Накрая председателят на СГС пише, че когато призваните да си съдействат и взаимодействат институции не го правят, се пораждат съмнения и спекулации в тяхната работа, както и в основанията, и в мотивите те да действат или да не действат по един или друг начин. ”Това в никакъв случай не води до повишаване на доверието в тях, още повече когато се касае до институции в рамките на съдебната власт, защото доверието в институциите не се гради само върху техните действия, а и върху резултатите от тях, както и върху способността им те да взаимодействат помежду си. Именно поради това се надявам да спомогнете за създаване на необходимата организация такава, каквато е създадена и в СГС, за да може проверката по изпратения от мен до Вас доклад да приключи максимално бързо при съответния оперативен порядък, отчитайки всички обективни дадености и специфики, и най-важното – при стриктното спазване на закона”, завършва писмото до Цацаров.

От прокуратурата пък публикуваха писмото-отговор на главния прокурор до Калоян Топалов. В него лаконично се казва: “Разпорежданията на прокурора в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи и длъжностните лица, каквото качество имате Вие, като административен ръководител.”

Цацаров пише още: “Правомощията на прокурора при извършване на проверка са уредени в чл. 145, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Съобразно ал.3 разпорежданията на прокурора в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за държавните органи и длъжностните лица, каквото качество имате Вие, като административен ръководител. Напомням, че проверката е започнала именно по Ваш сигнал”.

А накрая изразява “искреното си уважение към труда на всички колеги от СГС, които се занимават с правораздаване.”

Междувременно днес Съдийската колегия отказа да образува дисциплинарни дела на съдиите от СГС Иво Дачев, Николай Димов и Петя Крънчева заради установените нарушения при разрешаването на използване на СРС-та. Предложенията бяха депозирани в колегията от председателя на ВКС Лозан Панов, позовавайки се на доклада на градския съд.