Мнозинството във Висшия съдебен съвет дори не иска да споменава “ЦУМ-гейт”

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да проведе дискусия и да приеме за запознаване становището на Калин Калпакчиев във връзка с етичните правила и стандартите за фактическа и правна оценка при тяхното прилагане при преценката за приемливото поведение на магистратите, включително на висшите представители на съдебната власт. Становището, в което членът на ВСС прави подробен фактологичен и правен анализ на фактите по скандала “ЦУМ-гейт”, бе изпратено до членовете на кадровия орган, министъра на правосъдието и Европейската комисия. В него Калпакчиев прави недвосмислен извод: нерегламентираните контакти на главен прокурор с бизнесмени с политически позиции, които са обект на проверки, накърняват авторитета на правосъдието и създават усещане за дефицит на правова държава.

Днес Калпакчиев обясни, че освен за запознаване, становището предполага дискусия по този конкретен случай, който, в според него, главният прокурор Сотир Цацаров е нарушил Етичния кодекс на българските магистрати. “Правя това предложение с убеждението, че в една правова държава, която опитва да спазва стандартите за върховенство на правото, всеки държавен орган трябва да упражнява правомощията си добросъвестно”, мотивира се Калпакчиев и допълни, че институциите дължат мотиви защо в конкретен случай отказват да изпълнят правомощията си. Той бе категоричен, че темата е изключително важна, тъй като в конкретния случай се уронва авторитета на правосъдието и независимостта на съдебната власт. Ако ВСС не проведе такава дискусия, ще се размие границата между редно и нередно, приемливо или неприемливо поведение на магистратите, категоричен бе Калпакчиев. Допълни, че няма как съветът да избяга от този разговор и по конкретните факти и по принцип.
“Независимостта на съдебната власт и външното впечатление за нея са от съществено значение за изграждане авторитета на съдебната власт. Подминаването на такива конкретни казуси и невзимането на адекватни решения само руши и без това крехкото доверие в съдебната власт”, обясни той. Затова призова колегите си честно да изразят мнението си по “ЦУМ-гейт” и да не прибягват до лични нападки и неконструктивно поведение.
Правосъдният министър поиска пояснение, тъй като диспозитивът на предлагането решение бе за запознаване със становището. “Предполага се, че всички са запознати. Моето виждане, волята ми е аргументите, изложени в него, да бъдат основа за дискусия”, каза Калпакчиев.

Веднага след него думата взе Ясен Тодоров, който пожела предложението да се отклони. “Същата дискусия е проведена преди няколко заседания и Пленумът на ВСС има решение по този казус”, каза той, припомняйки отказа на кадровия орган да извърши проверка по скандала.

Председателят на ВКС Лозан Панов опонира – в предишното заседание на Пленума, когато въпросът е обсъждан, нямаше отговор на въпросите и конкретика. “Само и единствено самооценка на главния прокурор. Каза се, че тук на масата са изпълнители, другаде са сценаристите. Позволих си да се обърна към различни органи, защото ВСС не проведе дискусия, въпреки че темата касае интегритета на висш представител на съдебната власт”, поясни Панов. Припомни, че твърденията на двама от участниците в срещата си противоречат, но главният прокурор не е благоволил да даде отговорите пред този състав на съвета. “Ако това е един нормален разговор между трима обикновени граждани, не е нормално единият да излезе и да каже, че е бил заплашван”, допълни Панов. По думите му, след като Сашо Дончев е нарекъл главният прокурор “нахалник”, то ВСС би следвало да защити авторитета на съдебната власт, като изясни фактите. “Едно е ясно, че ВСС не реагира като институция. Това, че не те чувам, не означава, че не трябва да говориш”, обобщи председателят на ВКС.

Според Калин Калпакчиев трябва трябва да се каже, че по отношение на магистратите, на висшите представители на магистратурата, важат по-високи етични стандарти, записани в Етичния кодекс. “Не сте прав, че дискусията е проведена. Отказана беше проверка, сега не искам проверка, а дискусия, за да изкристализират аргументите. Това е правовата държава – държавните органи да казват защо няма да упражнят правомощията си”, обърна се той към Ясен Тодоров.

Тодоров пък отговори на председателя на ВКС – това, че той не бил съгласен с решението на Пленума, не значи, че то не е правилно. А на Калпакчиев каза, че всеки е прочел становището му, но мястото за дискусия не е във ВСС. Къде е – не уточни. Очаквано Галя Георгиева го подкрепи, като определи становището, изготвено от Калпакчиев за тенденциозно. “Бих приела да правим дебати върху факти, но ако в становището бяха изложени факти, известни и за други членове на ВСС. Вижда се, че е абсолютно тенденциозно, просто той иска да се занимаваме с един конкретен случай, с който вече сме се занимавали и по който има решение”, смята тя.

А по време на вота “за” предложението на Калпакчиев гласуваха 7 от членовете на ВСС, а 10 бяха против, с което темата за втори път бе затворена.