Мнозинството във ВСС с поредна акция срещу председателя на ВКС: Лозан Панов бе порицан за опит за намеса в изборите за нов кадрови орган

Напълно очаквано планираното “тричане” на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов се проведе на днешното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Лозан Панов бе официално осъден от ВСС за “опит за намеса” върху изборите за нов кадрови орган заради това, че е поискал официална информация от апелативните райони дали са провеждани общи събрания за издигане на единни кандидатури.

Гласуването на предложението, подписано от мнозинството в съвета, включително и от председателя на Върховния административен съд Георги Колев (ВАС) и главния прокурор Сотир Цацаров, се предхождаше от изслушване на председателите на апелативните съдилища, от които се очакваше да съобщят пред Пленума дали са се почувствали като обект на натиск от страна на председателя на ВКС заради поисканата информация.

Още през март в медиите се появи информация, че председателите на съдилища по региони провеждат срещи и общи събрания на съдиите с цел издигане на “регионални кандидатури” за членове на ВСС. Идеята, подкрепена и днес горещо от председателите на апелативните съдилища, е съдиите във всеки апелативен район да се обединят около обща “регионална” кандидатурата, така че да се гарантира представителството на този район във ВСС. Законът обаче не само не представя такава възможност, но и я изключва – тъй като местата за съдиите , избрани от съдии са по-малко от районите.

На 7 март Калин Калпакчиев и Соня Найденова внесоха предложение в Съдийската колегия ВСС да препоръча на председателите да се въздържат от намеса в изборите за нов ВСС. То обаче бе категорично отхвърлено, а още тогава представителите на мнозинството дадоха знак, че подкрепят действията на председателите и отказаха да изразят категорично становище срещу принципа за регионално представителство в съвета.

Днес освен предложението изискването на информация от Панов за провеждани събрания да бъде осъдено като “опит за намеса”, от мнозинството предлагаха да бъде прието и решение, с което се указва на административните ръководители да се въздържат от намеса в изборите. Абсолютното противоречие между двете предложения обаче очевидно не притесняваше мнозинството, докато част от членовете на ВСС не го посочиха. Това накара в разгара на дискусията второто предложение да бъде оттеглено от вносителите без обяснения какво го налага.

Изслушването на председателите пък започна със серия от въпроси, зададени от Димитър Узунов, който искаше да знае дори дали те се чувстват като “съдебна номенклатура”, защото председателят на ВКС ги определил като такава.

Първа бе изслушана председателката на Апелативния съд в Пловдив Магдалина Иванова (която бе заместник на Сотир Цацаров по времето, когато оглавяваше Окръжния съд в Пловдив). Тя заяви, че не е почувствала “точно такъв натиск”, обяви се категорично за регионално представителство и не видя нищо лошо в свикването на общи събрания за обсъждане на единна кандидатура от района.

„Срещите са иницирани, за да коментираме възникващите проблеми в нашата работа, но не сте ни извикали, за съжаление, за това. Да, коментирали сме на тези срещи и въпроси за регионално представителство. Никъде в закона няма забрана председатели на съдилища да се срещат, а председателят на апелативния съд да ги събере, никъде в закона няма забрана какво да се обсъжда на тези срещи. Единствената забрана в закона е да се провежда отрицателна предизборна кампания, в момента се провежда такава срещу единконкретен апелативен район и един конкретен кандидат”, обяви Магдалина Иванова.

Оказа се обидена от искането на Панов и в прав текст заяви, че не го уважава. “Уважение се дължи на този, който заслужава уважение. Не бива по този начин да се комуникира. Можеше да се обади, да обясни каква е целта”, поясни тя и обвини Панов в липса на комуникация с председателите на съдилища. „Явно господин Панов смята мен за номенклатура. На отчетното ни събрание каза, че административните ръководители едва ли не могат да посочат съдии, по тяхна преценка подходящи за ВСС, защото мандатът на някои от тях изтичат при следващия съвет, сред които съм и аз и имат интерес да посочат лица, които ще ги изберат за следващ мандат”, каза Магдалина Иванова.

Председателят на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян (която изпълнява председателска функция от 1994 г.) категорично отрече да е възможно административните ръководители да влияят върху вътрешното убеждение на съдиите. Заяви, че такова сатанизиране на председателите не е имало никога.

“Ужасно е срамно да се налага да бъдат защитавани съдиите от твърдяното давление на административните ръководители. Нима някой някъде си мисли, че българкият съдия е подплашен елемент, който може да бъде подкаран с тоягата от лошия председател и да казва: „Йес” и да козирува? Не познавам наплашен, безхарактерен, маргинелен тип български съдия. Познавам достойни хора, но и мястото на председателя не е до фикуса. Недостоен е начинът, по който се обсъждат номинациите за ВСС”, заяви тя. Аракелян обясни, че й се видяло странно да получи факс в 15 ч., с който незабано се изисква информация за общите събрания. А след това също като колежките се обяви “за” принципа на регионално представителство.

Председателят на Апелативния съд в Бургас Деница Вълкова пък бе обидена на Панов, че не я е подкрепил за поста, защото била твърде млада. Единствено тя в прав текст заяви, че възприела изисканата информация като натиск. “Председателят на ВКС има право да иззвършва проверки върху организацията на дейността на съдиите, но за мен искането му за „незабавен” отговор е натиск”, поясни тя. Заяви, че е необходимо във ВСС да влизат представителите от регионите, защото досега от Бургас в три мандата нямало такъв и това си личало.

Председателят на Софийския апелативен съд Даниела Дончева също заяви, че иска да има регионално представителство. Поясни, че срещи и събрания в района за издигане на единна кандидатура не са правени, но въпреки това отговорила на писмото на Панов.

Думата взе и председателят на ВКС, който категорично заяви, че не е оказвал натиск, защото искането на информация, “било то и незабавно” не може да е натиск към никого. “Избори за членове на ВСС ще има, в закона са правилата – пряк и таен вот. Въпросът е как ще бъде направен, механизмът, по който се случва вотът на магистатите. Дали ще е публичен и прозрачен или въз основа на други механизми? Колегите трябва да гласуват – колкото по-представително е участието, толкова по-представително ще е избирането”, поясни той. Заяви, че е изискал информацията с цел максимална публичност и прозрачност на процедурата за избор на новите членове на ВСС. И даде пример защо регионалното представителство в кадровия орган е недопустимо: “По тази логика тогава няма пречка ние с председателя на ВАС да се обединим около кандидатури на двете съдилища, да ги представим на общи събрания и надолу по йерархията – на апелативин, окръжни, районни съдилища и внимателно да им подскажем какво да правят. Редно ли е това да се случи, не е ли по-редно самите съдии да решат кого и как да номинират? При шестима избраници на съдиите във ВСС очевидно регионално представителство няма как да се постигне”.

Димитър Узунов моментално се включи, за да “изобли” Панов. Според него истинската цел на изискването на протоколите от събранията била друга. Той намери връзка между предложението на Найденова и Калпакчиев, отхвърлено през март, поведението на Панов и публикация на “Правен свят” по темата. И заключи каква е конспирацията: “Панов казва: Внимавайте, това, което правите в Пловдивско, изобщо не ми харесва, защото аз няма да мога влияя върху тези избраници!”

Председателят на ВАС също провидя скрити цели зад изискването и публикуването на информацията на сайта на ВКС. Поясни, че няма нищо лошо да се иска информация, но тя се използвала за “негативна кампания” в течащата процедура, което било единственото забранено от закона нещо. “Целта бе следната – да се каже: “Да, административните ръководители са провели общи събрания, но те са оказали натиск. Да се каже, че те са номенклатура, която се опитва да постигне своите цели. Това е необосновано твърдение. Това е форма на провеждане на една негативна кампания и формата на натиск. Това са негативните внушения, които са забранени от закона. Има ли забрана за провеждане на срещи, за общи събрания? Не. Всичко, което не е забранено от закона е разрешено. Внушението (на Панов -б. а.) е, че тези хора не трябва да бъдат подкрепени. Това е недопустимо”, категоричен бе Колев.

Узунов и Колев веднага бяха репликирани от Юлия Ковачева. „Не съм чула в публичните изяви на когото и да било от нас изразено негативно отношение към някои от кандидатите за ВСС. Мисля, че сме зрели и професионално подготвени хора и ни е ясно, че подобно поведение е недопустимо. Създаването на внушения за негативна кампания, без никакви конкретни факти е манипулацията”, заяви тя. Ковачева бе категорична, че именно поведението на мнозинството в случая е “грубо вмешателство в средата на кампанията” за избор на нов ВСС. И прикани колегите си Узунов и Георгиева да оценят собственото си поведение – те самите спешно са искани информация от председателите по региони. “Когато предявяваме претенции към някого, хубаво е първо да погледнем себе си”, каза тя.

Подкрепи я и Калин Калпакчиев, който каза, че мнозинството подкрепи “конспиративната стилистика” на Узунов, за пореден път ще стане участник “в сценарий на омаскаряване, на недостойна кампания, която цели да прикрие истината”.

А Камен Иванов заяви: “Опасявам се, че желанието Панов да бъде поставен в ъгъла, може да се превърне в гилотина за всички нас”.

Галя Георгиева обаче заключи, че от изслушването на председателите на апелативните съдилища ставало ясно, че предложението за порицание е правилно и трябва да се подкрепи. “Лозан Панов, който полага неистови усилия да се отдели от блатото, което го избра, е оказал натиск по недопустим начин. Призовавам г-н Панов да не акцентира толкова много на Пловдивския район, защото това е обидно за всички съдии там”, каза Георгиева.

Юлияна Колева беше на различно становище. „В рамките на кое точно правомощие на пленума можем да определяме поведението на председателя на ВКС като „допустимо” или „недопустимо”. Сещам се само за едно – да предлагаме на президента някой от „тримата големи” да бъдат назначени или освободени. Ако това е прелюдия към подобна стъпка, кажете го. Иначе има специален орган, който прави проверките и дава оценките за почтеност и независимост. В какво е „недопустимият опит за намеса”, категорична бе тя. Подкрепи я и Магдалена Лазарова, която попита в каква хипотеза е Пленума. “На реакция срещу нарушена независимост на съдебната власт ли? Само по тези причини дотук сме излизали с подобн декларации, но срещу политически фигури – депутати, министри и т.н. Иначе с този диспозитив излизаме извън правомощията си”, обясни Лазарова.

Накрая Панов обяви, че няма да гласува, тъй като е обект на предложението и цитира Гьоте: “Където лудостта е образец, там разумът е безумие”. В крайна сметка с 11 гласа “за” и 7 “против” (Калин Калпакчиев, Камен Иванов, Галина Карагьозова, Юлия Ковачева, Соня Найденова, Юлияна Колева и Магдалена Лазарова) мнозинството реши, че Панов заслужава порицание.

След заседанието новия правосъден министър Цецка Цачева коментира пред журналисти, че дебатът е бил задълбочен. Но уточни, че тя не е чула да са допуснати конкретни нарушения от когото и да било в кампанията за нов ВСС.