Мнозинството в Съдийската колегия даде знак, че председателите на съдилища могат да диктуват изборите за членове на ВСС

Напълно очаквано мнозинството в Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет (ВСС) се противопостави на предложението на Калин Калпакчиев, колегията да осигури свободно и законосъобразно провеждане на процедурата за избор на членовете от професионалната квота на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Повод за внесената повторно точка станаха проведени срещи на председателите на съдилищата в апелативния район на Пловдив, на които са обсъждани кандидатури за член на ВСС от региона. Миналата седмица “Правен свят” публикува информация, че по предложение на председателят на Бургаския апелативен съд Деница Вълкова ще бъде издигната кандидатурата на съдия Илияна Балтова за член на ВСС.

Калпакчиев предлагаше колегията да препоръча на председателите на съдилища да се въздържат от участие в процедурите по номиниране на кандидати за членове на съвета, като изхождаше от новоприетите правила за избора на професионалната квота във ВСС, които въведоха принципа “един съдия – един глас”. Калпакчиев настояваше колегията да предприеме мерки, гарантиращи свободното, ясно и категорично изразяване на волята на съдиите да номинират и впоследствие да гласуват за членове на ВСС, както и да проведе информационна кампания сред магистратите. Освен това в предложението бе записано, че Съдийската колегия трябва да изрази отрицателно становище срещу принципа на регионално представителство във ВСС.

По време на дискусията обаче Калпакчиев бе обвинен от мнозинството в съвета, че се опитва да оказва натиск на съдиите и да налага цензура. Първа Галя Георгиева възрази срещу предложението и за втори път обяви, че въпросите не били в компетенцията на колегията, а в тези на Пленума на ВСС. “Съдийската колегия не е компетентна да се занимава със събранията и да контролира магистратите, които провеждат събрания за членове на ВСС. Всяко подобно нещо ще бъде намеса в свободното съдийско убеждение. В Пловдив, който колегата Калпакчиев се опитва да линчува в неговия си стил, няма нищо, което да е скрито и да не е станало със съгласието на магистратите”, заяви Георгиева. Обвини Калпакчиев, че изисквайки протоколите от събранията в Пловдив се опитва да оказва натиск.

Зад предложението застана председателят на ВКС Лозан Панов, който припомни, че в Закона за съдебната власт изрично са записани правомощията на административните ръководители във връзка с изборите за ВСС. Той бе категоричен, че председателите на съдилища не бива и не трябва да бъдат фактор, защото вече не се касае за избор на делегати (досега, преди приемането на новия ЗСВ, членовете на ВСС се избираха от делегатски събрания, а не чрез директен вот на магистратите). “Административните ръководители не трябва да бъдат в ролята на субектите да водят този процес, защото не трябва да се допуска някакъв административен натиск или въздействие върху магистрати при осъществяване на правото им да бъдат избирани или да гласуват. Всякакви идеи за регионален принцип, инстанционен принцип, принцип да има съдии от един или друт съд… не мога да приема, че той е общоважащ принцип, който ние трябва да възприемем. Ако се разделяме на региони, това означава предварително да е определен кой ще бъде номиниран и избран в тази процедура”, заяви Панов.

Малко след като Панов излезе от заседателната зала и напусна заседанието Димитър Узунов взе думата и каза, че предложението не било само на Калпакчиев, но и на Панов. Заяви, че не разбирал какво лошо има в регионалния принцип и даде пример за Комисията по атестирането – при сформирането й Лозан Панов настоявал да има регионално представителство. “Какво против има сега този принцип? Ето ви фалшивия морал, който съзирам. В духа на ЗСВ е съдийското самоуправление. Толкова прокламиран от двамата вносители. И когато колегите се събират и обсъждат не на скрити и тайни места, не със силов метод, а свободно, с протоколи, с изявления “за” и “против”, ние ги подлагаме на цензура. Времето на такава цензура отдавна е преминала. Очевидно е, че не желаете колегите от страната да са кандидати, единствено и само колеги от София да попълнят ВСС. На вашата любима съсловна организация не са по вкуса правилата в ЗСВ”, заяви Узунов.

Галина Карагьозова отбеляза, че отново взимат връх личните нападки, за сметка на юридическата дискусия. “Не ми е ясно как Димитър Узунов реши, че с предложението си Калпакчиев иска да въведе някакви ограничения на участие в изборите на колегите от страна. В текста е обективирано точно обратно твърдение – да се осигури атмосфера на свободно упражняване от всички колеги на даденото със закона активно и пасивно право да участват в изборите за бъдещ ВСС”, заяви тя и допълни, че ще подкрепи предложенията на Калпакчиев. Карагьозова заяви, че е притеснена не от общите събрания на съдиите, а от срещите на председателите, от които едва ли имало протоколи. Припомни, че се появяват данни за издигане на кандидатура в Бургас по сходен механизъм.

Тя бе категорична, че Съдийската колегия е единственият компетентен орган да проведе подобна дискусия и да начертае мерки. “Срещите на председатели на съдилища няма как да не влияят на отделните колеги в желанието им да изразят ясно и категорично волята си да номинират и съответно впоследствие да гласуват свободно. Ако се провеждат подобни събрания и се стига до обединени кандидатури, всякакво желание на колеги за друга кандидатура би се тълкувало на противопоставяне на решението на общото събрание, ще е укоримо от тяхна страна действие. Няма лошо да се обсъждат кандидатури, но това да бъде неформално, а не да бъде скрепено с очевидния административен натиск от председатели на съдилища”, заяви още Карагьозова.

Тук тя напомни причината за дисциплинарното дело срещу покойния член на ВСС Камен Ситнилски, който бе наказан, че е лобирал за кандидатурата си за член на съвета. “Наказахме го и определихме съдбата му за нещо много, много, много по-малко. А сега организирано тикаме колегите към избор на съвсем конкретни кандидатури. Ако позволим подобни действия, ние създаваме пречки пред свободно тяхно волеизявление да номинират и да гласуват. Смисълът на закона не е в това”, подчерта Карагьозова и уточни, че дори председателите да не желаят да влияят и да оказват натиск над съдиите, натискът ще бъде факт.

Карагьозова уточни, че никъде в закона няма и намек за регионално представителство във ВСС и се обърна към Узунов, като заяви, че примерът му с Комисията по атестиране е абсолютно несъстоятелен. “Ако един регион има повече достойни кандидатури, означава ли, че ние на практика ще вменим на колегите да избират посочения на регионален принцип пред този, който притежава по-добри качества и повече се доближава към изискванията на чл. 17 от ЗСВ”, попита Карагьозова.

Калин Калпакчиев поясни, че идеята на кампанията сред съдиите е те да бъдат мотивирани да присъстват на събранията за избор на професионалната квота във ВСС, защото именно тогава могат да се срещнат пряко с кандидатите, да им зададат въпроси и да получат преки впечатления от тях, а “не да се срещат във формати на общи събрания на председатели, които поставят под съмнение демократичността, изместват изцяло нейния дух и смисъл”. “Ясно трябва да подчертаем и да призовем колегите да се явят за личен вот. Електронното гласуване е изключение, да не го превръщаме в правила. Да вземем поуки от проведеното експериментално гласуване за попълване на състава на този ВСС, да отчетем всички показани непълноти в начина на електронното гласуване и да изменим правилата. Най-важното, което беше забелязано от прокурори и от наблюдатели, е, че при електронното гласуване липсва възможност  за изразяване на отрицателен вот, което е възможно с хартиените бюлетини”, посочи Калпакчиев.

Думата отново взе Димитър Узунов, за да отговори на Карагьозова: “Когато изразявам несъгласието си с тезите на Калин Калпакчиев и на Лозан Панов, вие не за първи път твърдите, че отправям лични нападки. Когато вие изразявате несъгласие, вие изразявате мнение”. Обвини я, че прави внушения, като иска преписи от протоколите на събранията в Пловдив. Наложи се Карагьозова да му обясни, че такова искане тя не е имала, точно обратното. Според Узунов Карагьозова си противоречи – веднъж искала да няма административен натиск, а втори път подкрепяла предложението на Калпакчиев, което според него представлявало такъв. “На база на коя разпоредба да вземем такова становище и това няма ли да бъде намеса, някакъв вид административен подход и натиск, или да кажем: “Внимавайте, колеги, значи вие сте от лошите”. И за каква разяснителна кампания говорим? Нима колегите не разбират смисъла на нормите и не знаят за какво иде реч – или да плъзнем из страната и да казваме къде и как да се гласува. Тъй като става въпрос да се намесим индиректно върху процедурите за избор на следващ състав на ВСС, това касае целия Пленум, затова предлагам прекратяване на дискусията и внасяне на предложенията в пленума”, заяви Узунов.

Галя Георгиева го допълни и пак каза, че нямало нищо скрито в действията на магистратите от Пловдив. “Никой от административните ръководители не е упражнявал натиск върху колегите. Но ако продължим с дискусията и някакви препоръчителни решения, това ще означава, че оказваме административен натиск върху колегите си. И каква е ролята на Съдийската колегия в тази процедура. Създадохме правила, председателите на ВКС и ВАС си вършат работа, може би искате да бъде образувана дисциплинарка. Много е некоректно да се връщате към дисциплинарката на Ситнилски. Много добре знаете какъв беше законът и как се измени. Да хвърляте камъни по ВСС и да внушавате, че едва ли не сме извършили чудовищна дейност, не го правете”, каза тя.
Това накара Галина Карагьозова да заключи, че не може да познае изказванията си в коментарите на колегите си. “Може да изразим само мнението, значи ние оказваме натиск върху колегите, а административните ръководители не оказват натиск, така ли излезе?”, попита Карагьозова.

И Даниела Костова се присъедини към мнението на мнозинството: “Калин Калпакчиев каза, че трябва да уважаваме магистратите. Ами хайде да ги уважаваме. Всеки ден взимат важни и сериозни решения, тези магистрати ли ще заплаши административният ръководител? За какви кампании говорим тук, това е обидно. Защо да не се обсъждат профили на кандидата. Профил на кандидат за председател на ВКС може да има, но не е и за член на ВСС?”, каза Костова.

Последва ново включване от Димитър Узунов който зададе въпроса дали Панов и Калпакчиев са водили разговори със съдии, мотивирали ли са ги за номинации, обсъждали ли са с други магистрати подобни номинации и сам си отговори – да. “Такова нещо е правено от двамата и точно вие трябва да се въздържате от подобни действия”, каза той.

Калпакчиев му отвърна, че това е милиционерска стилистика, която представляващият обича. “Аз не зная откъде имате информация, имате достъп до СРС, до видеонаблюдение, кажете си. Не съм в районно управление на Народната милиция, с никого не съм говорил, нито съм убеждавал някого да се кандидатира. Кажете си, имате ли достъп до такива специални средства – законни или незаконни”, ядоса се Калпакчиев.

По подобен начин се разви и дискусията по друго предложение на Калпакчиев – колегията да защити независимостта и авторитета на съдия от Софийския градски съд (СГС). Поводът са публикации във вестник „Труд“ със заглавие – „За вътрешното съдийско (пред)убеждение“ от 22.02.2017 г., без посочен автор, и в интернет сайта „Блиц“ със заглавие „СГС при Калоян Топалов – частен съд на повикване“ и подзаглавие „Има ли твърда тарифа, г-н Топалов, или се работи на парче – кой колкото даде?“ от 21.02.2017 г., в която се обсъжда работата на съдия от СГС Мариана Георгиева, “произнесла се със съдебни актове, засягащи по един или друг начин лица с големи икономически интереси”.

Според Калпакчиев публикациите внушават корупционни действия на съдии от СГС без да има доказателства за такива, затова е необходима реакцията на колегията, а освен това предложи да бъдат изработени правила за взаимодействие с медиите.

Мотивира се с думите, че медийната среда в България е отровена. “Тази кална вълна може да застигне всеки един от вас, ние обричаме по този начин правосъдието на неефективност, обричаме обществото и колегите на пълно маргинализиране и изключване от процесите на модернизация и демократизация”, поясни той.

Председателят на Върховния административен съд Георги Колев обаче възрази. на свой ред попита: ”Можем ли да направим такава аргументация, кой ще бъде съдникът, който да определи, че една медия е достатъчно прозрачна? С които имаме договори за сътрудничество ли? Не е вярно за свободата на медиите и изследванията за местата на различните държави – в стари демокрации информация за сериозни инциденти е спирана или забавяне, за да не влиза в проучванията”, каза той.

Димитър Узунов веднага се включи като обвини Калпакчиев в двоен стандарт, защото не бил реагирал на публикация в “Капитал” от журналиста Росен Босев, който според него бил близък до колегата му, за Районен съд – Раднево. Зачете писмо от съдии и служебни служители от съда в Раднево от миналата година и каза, че няма да подкрепи предложението, защото Калпакчиев не реагирал на него. Това накара Калпакчиев да го попита защо той не е защитил съда, след като е видял повод за това. ”Заради избирателната ви линия на поведения няма да подкрепя предложението”, продължи Узунов. В атака се включи и Галя Георгиева, която каза, че Калпакчиев още от началото на мандата на ВСС разделил съвета на лобита, които били само в неговата глава.

“За да обосновете отрицателния си вот, изложихте доводи, които обосноват положително гласуване. Не е сега мястото да сравняваме дейността на отделните медии. Основен показател е медиите да информират и да критикуват, но с уговорката – само и единствено на база проверени факти. Много са различни двете публикации. Нека излезем от конкретиката на публикациите. Да започнем диалога, който се предлага. Тия отношения са изключително трудни и сериозни, но нека все пак да опитаме. Колегата Калпакчиев не е отговорник да се разправя с медиите, за да го упрекваме, че не е внесъл предложение”, заяви Галина Карагьозова.

Последва изказване от Светла Петкова, която обвини Калпакчиев, че “се изявява често в много медии, дава му се доста гласност, в своите изказвания уронва авторитета на съдебната власт”. “Достатъчно много гласност намира сред медиите, за да може сега да ни въведе и нас, за да взимаме мерки, които противоречат на медийната ни стратегия”, заяви Петкова.

Калпакчиев призова членовете на колегията да помислят за съдия, който остава без защита. ”Абдикираме от основната си конституционна роля. Каквато омраза и да изпитвате към когото и да е, това не означава, че не трябва да защитите достойнството на един съдия. Крайно безотговорно е”, подчерта той.

Според Камен Иванов въпросът е принципен. Той призова колегите си да излязат от режима на “взаимно непонасяне”. “Съдебната власт трябва да бъде наблюдавана внимателно, но е опасно да бъде критикувана заради критиката или конюнктурно, това създава у колегите меркантилност, послушание, конформизъм, стрес. Всички взаимно трябва да пазим собствения си авторитет и този на колегите. Там трябва да сме ние”, заключи Камен Иванов. Нито един от аргументите в подкрепа на становището обаче не бе чут от мнозинството, което отхвърли предложението.