Без мотиви Съдийската колегия отказа да защити от нападки СГС и да обсъжда осигуряването на независими избори за нов ВСС

Мнозинството в Съдийската колегия за пореден път показа, че защитата на независимостта на съда и съдиите не е приоритет. С 8 на 6 гласа членовете на колегията отказаха да включат в дневния ред две предложения на Калин Калпакчиев, свързани с мерки срещу медийните нападни срещу Софийския градски съд (СГС) и обсъждане на осигуряването на честни избори за следващия Висш съдебен съвет (ВСС).

Първото предложение, публикувано на блога на Калин Калпакчиев, засяга негативната медийна кампания в “Блиц” и “Труд” срещу ръководството и съдии от СГС, председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и част от малцинството във ВСС.

Още в петък от Съюза на съдиите призоваха ВСС да защити авторитета на съда. Конкретният повод за реакцията на съсловната организация са публикации във вестник „Труд“ със заглавие – „За вътрешното съдийско (пред)убеждение“ от 22.02.2017 г., без посочен автор, и в интернет сайта „Блиц“ със заглавие „СГС при Калоян Топалов – частен съд на повикване“ и подзаглавие „Има ли твърда тарифа, г-н Топалов, или се работи на парче – кой колкото даде?“ от 21.02.2017 г., в която се обсъжда работата на съдия от СГС Мариана Георгиева, “произнесла се със съдебни актове, засягащи по един или друг начин лица с големи икономически интереси”.

От ССБ уточняват, че е нормално медиите да са критични към работата на съда, стига тази критично да е “да бъде аргументирана със сериозен анализ, а не да прикрива насаждане на страхове сред съдиите, когато им се налага да вземат трудни решения по определени съдебни дела”. “Критиката не следва също така да се изражда в откровен език на омразата спрямо съсловието на съдиите, отделни организации, които го представляват и конкретни съдии. Тя не следва да съдържа в себе си обиди и клевети. Твърденията за корупция в конкретен съд или относно конкретен съдия следва да са обосновани със сериозни факти. В противен случай те рушат доверието в институцията, насаждат правен нихилизъм в обществото и стигматизират авторитета на съда и/или отделния съдия в съзнанието на гражданите. Още по-опасно е, когато това се извършва в продължителен период от време и целенасочено, в изгода на определени частни интереси, под формата на медийна кампания в серия от публикации, т.е. при трайна негативна тенденция. Такъв тип медийна политика лесно може да се изврати в натиск над работата на съда по конкретни дела, защото подкопава достойнството на съдиите и създава атмосфера на несигурност във вреда на доброто правораздаване”, категорични са от съсловната организация.

Оттам посочват, че визираните публикации съдържат твърдения, внушения и предположения за корупция в Софийски градски съд, които не почиват на никакви сериозни факти. “Още в самите заглавия се твърди, че този съд бил частен, че съдия Мариана Георгиева решила две конкретни дела с предубеждение, внушава се, че председателя на СГС – съдия Калоян Топалов имал тарифа и в съда се работело според това кой колко ще даде, твърди се, че съдът бил пленен от олигархията и по конкретни две дела съдебните решения били повлияни от поръчители, а съдия Георгиева била „мотивирана“. По-нататък в публикациите се внушава, че съдебните решения, постановени от съдия Мариана Георгиева, не били взети с оглед закона, а съобразно други странични фактори, като председателят на съда Калоян Топалов и председателят на ВКС – съдия Лозан Панов закриляли тези действия мълчаливо и открито”, се казва в писмото на ССБ. Съсловната организация обръща внимание, че съгласно задължителната за българските съдии практика на Европейския съд по правата на човека, е възможно над интереса на медиите от отразяването на съдебни производства да надделее необходимостта да се поддържа авторитетът и безпристрастността на съдебната власт.

Затова от ССБ считат, че ВСС следва да отговори “на тези поредни необосновани негативни твърдения относно работата на най-големия окръжен съд” и по този начин да докаже, че действително независимостта на съда и неговото добро име в обществото не са безразлични на кадровия орган, тъй като продължаването на бездействието на съвета по отношение на провежданата в посочените медии кампания “благоприятства уронването на авторитета на съдебната власт”.

Предложението на Калпакчиев бе Съдийската колегия да изрази становище по повод публичните атаки срещу СГС, както и предприемане на действия за създаване на съвместни правила и стандарти на взаимодействие между съдебната власт и медиите. Членът на ВСС припомня, че в периода 2010-2013 г. “висши представители на изпълнителната власт водеха безпрецедентна по мащаба си и вида на използваните средства, негативна кампания за дискредитиране на българските съдии и съдилищата като цяло”, а четири години по-късно България беше осъдена многократно от Европейския съд по правата на човека за това, че чрез целенасоченото уронване на авторитета на правосъдието изпълнителната власт е нарушила основни принципи на справедливия процес и правовата държава. Припомня още акциите на главния прокурор Сотир Цацаров, “които имаха за цел да внушат, че съдиите и съдилищата са основната пречка за успешното противодействие на престъпността и в частност на широко разпространената корупция” и сигналите му срещу съдии от СРС и СГС, както и решаващото му участие в незаконосъобразното отстраняване на съдия Петко Петков от конкурса за постоянен преподавател на кандидатите за младши съдии в Националния институт на правосъдието.

Калпакчиев е категоричен, че след избора на ново ръководство на СГС през 2015 г., председателят и съдии от съда са подложени на непрекъснати и периодично активизиращи се клеветнически кампании, ВСС обикновено не реагира, “напротив определени негови членове използват публикациите в медиите, за да извършват проверки в етичната комисия, а след отпадане на възможността за такива проверки  да поставят тези публикации на т.нар. „табло на позора” в сградата на съвета и да мултиплицират клеветническите твърдения и позорни оценки за личността на съдии от СГС в свои интервюта в същите тези медии”. “Често наблюдаваме как атаките от членове на ВСС срещу председателя на ВКС, членове на ВСС и отделни съдии съвпадат по време и стилистика с водените в медиите негативни кампании срещу същите магистрати”, казва той.

Визирайки статиите в “Труд” и “Блиц”, Калпакчиев сочи, че в случая не се касае за добросъвестното упражняване на правото на медиите да информират за дейността на съдилищата и отделни съдии, както и да отразяват обективно отделни съдебни производства, а за публикации, съдържащи “манипулативно поднесени факти, които са основа за негативни и обидни изводи и оценки за личността и професионалната репутация на съдия Мариана Георгиева, председателя на съда и председателя на Върховния касационен съд”.

“Разпространяването на непроверени и манипулативни твърдения за корупция и нарушения в работата на съдията рушат доверието в правосъдието, насаждат правен нихилизъм и подриват авторитета на съда в обществото. Тревожно е, когато това се извършва в продължителен период от време и целенасочено, под формата на медийна кампания в серия от публикации”, мотивира се Калпакчиев. Той допълва, че целенасоченото и преднамерено уронване на доброто име и професионална чест на съдията е от естество да причини сериозни вреди върху доброто функциониране на съдебната власт, а щетите са дългосрочни и труднопоправими.

“Продължаващите атаки в определени медии срещу съдии, съдилища, съсловни организации, членове на ВСС са една от основните причини за констатациите в последния доклад на ЕК до Съвета и ЕП: „Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите. Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на МСП, те оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък от страна на България”, се сочи в предложението, а Калпакчиев предлага Съдийската колегия да осъди публикациите, защото те недопустимо и неоправдано накърняват професионалната репутация и достойнство на съдията от Софийски градски съд Мариана Георгиева и да призове за стриктно съблюдаване на правилата на журналистическата етика и добри стандарти, с оглед запазване на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Калпакчиев предлага също становището на ВСС да се изпрати до медиите и да се настоява да бъде публикувано като право на отговор, а освен това да ВСС да организира среща между членовете на колегията и главни редактори и журналисти от всички национални медии – телевизионни и радио оператори, вестници, интернет сайтове, за да се обсъдят приемането на съвместни правила за взаимодействие между съдебната власт и медиите, така че да бъдат утвърдени минимални стандарти, които да допринасят за утвърждаване на ролята на правосъдието и медиите в демократичната и правова държава.

Второто предложение касае “необходимостта от осигуряване на свободно и законосъобразно провеждане на процедурата за избор на членовете от професионалната квота на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет”. А повод за него са проведени срещу на председателите на съдилищата в апелативния район на Пловдив, на които са обсъждани кандидатури за член на ВСС от региона.

“Доколкото ВСС е отговорен по силата на закона да организира и проведе избора за членове на съвета от професионалните квоти, то негово е и задължението да създаде гаранции за честен и свободен изборен процес. Всеки съдия трябва да е свободен да номинира и избира предпочитани от него членове на съвета, без намеса и влияние от външни или вътрешни на съдебната система фактори. В това число следва да бъде елиминиран всякакъв административен натиск по линия на председателите на съдилищата, които нямат никаква компетентност в процеса по номиниране и избор. ВСС, в частност съдийската колегия, следва да мотивира съдиите да се явят масово на двете събрания, които ще се проведат в София на 10 и 17 юни, за да упражнят непосредствено правото си на изслушване на кандидатите и да гласуват за предпочетените от тях съдии”, сочи Калпакчиев.

Според него срещите в Пловдив налагат провеждане на дискусия в съдийската колегия на ВСС, в рамките на която да се обсъдят следните въпроси: предприемане на мерки от страна на съдийската колегия за създаване на организация и атмосфера за свободно и без неправомерна намеса упражняване от съдиите на активното им и пасивно право на избор на членовете на ВСС в бъдещата съдийска колегия; приемане на становище за неприемливост на регионалното представителство при формиране на съдийската колегия; приемане на становище до председателите на съдилища за въздържане от участие (формално и неформално) в процеса на номиниране и избор на членове на съдийската колегия на ВСС; провеждане на разяснителна и мотивационна кампания сред съдиите за явяване и участие в двете общи събрания за изслушване и избор, съответно на 10 и 17 юни 2017 г. в град София.

Калпакчиев предлага също Съдийската колегия да изиска протоколите от тези събрания и срещи за придобиване на преки впечатления от начина на протичане на събранията и въпросите, които са обсъждани.

Предложенията обаче дори не влязоха в дневния ред на заседанието днес. Галя Георгиева възрази с мотив, че темите били от компетентността на Пленума на ВСС. “Предложенията засягат работата на съдиите, поставят се въпроси, свързани с дейността на съдиите във връзка с професионалните ангажименти и изборите на следващия състав на ВСС. Не попадат в компетентността на Пленума”, категорична бе Юлия Ковачева. Калпакчиев добави, че е сезирал колегията, а не Пленума. Въпреки липсата на всякакви мотиви, мнозинството отказа да разглежда двете предложения.