Двойният стандарт на прокуратурата по делото срещу Огнян Донев: след като поиска отвод на съдията под претекст за забавяне, държавното обвинение стана причина за двукратно отлагане на процеса

Делото срещу изпълнителния директор на „Софарма” Огнян Донев ще продължи през октомври, съобщи в понеделник „Дневник”. Процесът започна със скандал, след като държавното обвинение поиска съдията-докладчик от Софийския градски съд (СГС) Даниела Борисова да се отведе. На 30 октомври съдия Даниела Борисова от СГС върна делото на прокуратурата заради пропуски и неясноти в обвинителния акт. Месец по-късно, след протест на прокуратурата, Софийският апелативен съд отмени определението на съдия Борисова и постанови, че обвинителният акт е достатъчно ясен и делото може да продължи.

На 21 декември от държавното обвинение съобщиха, че едно от основанията за искането на отвод на съдия Борисова е обстоятелството, че „делото бе върнато на прокурора точно три месеца след внасянето му в съда, както и ненасрочването му в открито съдебно заседание след отмяната на разпореждането за връщане от САС, засилва съмнението за предубеденост или заинтересованост, пряко или косвено, от изхода на делото“. Прокуратурата пропуска да отбележи, че този 3 месечен срок е законоустановеният за произнасяне на съда, а прекратяването заради процесуални нарушения е негово правомощие.

Развитието оттук нататък на процеса обаче показва, че доводите за бързина са били само за да се направи опит да се смени съдията (или да се сплаши), тъй като след началото на съдебното следствие, прокуратурата вече не бърза да го приключи, а даже напротив – става основание за отлагане и забавяне.

Донев бе даден на съда за за укриване на данъци за близо 63 млн. лева. Според прокуратурата това е станало през 2007 г., когато Донев, като изпълнителен директор на “Елфарма” АД, не посочил в данъчна декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер от 418 531 500 лева. В обвинителния акт се твърди, че това увеличение следва от 7 сделки, които според прокуратурата са “блокови” и не е трябвало да се извършат извън регулирания пазар, както е станало в действителност. Сделките са с акции от капитала на “Софарма” АД и са извършени с “Телсо” АД “Телекомплект” АД, “София” АД, и “Софстрой” АД. Заедно с Донев обвинение получи и изпълнителният директор на “Телсо” АД Борис Борисов. Според прокуратурата той не платил близо 7,5 млн. лева данъци след две сделки с акции със “Софарма”, от които не декларирал увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер от 74 831 051, 94 лв.

В предишното заседание по делото на 13 май съдът докладва изисканите от него писмени материали от „Централен депозитар“ – справка за регистрирани там сделки за инкриминирания по делото период, копия от ревизионен акт на НАП по проверка отново за периода, за който се отнасят обвиненията, от Комисията за финансов надзор и правилници за дейността на „Българска фондова борса – София”, на които се позовава обвинителният акт, т.е нормално е да очакваме прокуратурата не само да е запозната с тях, но и да ги е приложила още в началото на разследването.

Наблюдаващият прокурор по делото Емилия Русинова ( в момента и.ф. ръководител на Софийската градска прокуратура (СГП), а според „Правен свят” и възможен кандидат за административен ръководител на СГП), заявява, че за получeните писмени материали от държавното обвинение разбрали едва на заседанието. „Предвид големия обем информация, важността на същата и необходимостта от анализ, с оглед изразяване на становище за относимостта и допустимостта на информацията, молим да ни дадете възможност да се запознаем с нея и в следващото съдебно заседание да изразим нашето становище”, сочи прокурор Русинова. Оказва се, че защитниците са се запознали с документите, защото, за разлика от прокурорите, са проверили делото два дни преди заседанието и изразяват становище да се приемат.

В края на заседанието прокурорката моли съда, за да не става прокуратурата причина за „връщане на вещи лица” в следващото заседание, да не се призовават експертите, тъй като от държавното обвинение могат да имат искания по материалите. Отлагането на разпита на вещите лица означава, че делото не може да приключи и на следващата насрочена дата.

На заседанието тази седмица (на 20 юни) писмените доказателства, постъпили преди месец, са приети без забележки или искания от прокуратурата. Делото се отлага за след пет месеца, когато ще бъдат разпитани вещите лица. Междувременно съдът изисква и нови доказателства – договорът на дружествата с брокера, осъществил сделките, както и данни от фондовата борса дали инкриминираните сделки са обявени, които би трябвало да са събрани също в досъдебното производство.

Успоредно на процеса, във в. „Труд“ бяха публикувани серии от анализи в защита на действията на прокуратурата, в които съдия Даниела Борисова директно е заклеймявана (например в публикация от 2 март със заглавие „Когато олигархията си има съд“). В публикация от 21 юни със заглавие „А проверка на съда – кога?“ патосът се разраства, като се заявява, че „изобщо не е изненадващо, че защитничките на олигарха не крият прекрасните си отношения с очевидно пристрастния съдия“. Факти за “прекрасните отношения” не се излагат, но изданието заключва, че е крайно време „да започне проверка, но не на прокуратурата, а на определени съдии и дела, по които обществото отдавна е произнесло присъдата си и тя е осъдителна“.

Болшевишкият извънпроцесуален апломб на медийните говорители на прокурорската позиция, която се твърди, че изразява настроенията на обществото, поради което се изисква съдът само да бъде ориентиран за посоките на влияние, от външна страна няма нищо общо с поведението на прокуратурата в съдебно заседание. Вдигането на шум за натиск и за прикриване на провалите не е новаторство в родната действителност, но си струва да се проследи ескалацията на пропагандата като ориентир докъде поръчителите й са готови да стигнат, а и защо. В споменатата публикация в “Труд” се прави връзка с предстоящата международна проверка на прокуратурата, а в този жанр няма случайни изразни похвати.