Съветът на ЕС: България трябва да премахне противоречията относно политическото влияние върху съдебната система

България трябва спешно да ускори реформите, свързани с Висшия съдебен съвет (ВСС) прокуратурата и Инспектората към ВСС. Това се казва в заключенията на Съвета на министрите по европейските въпроси в ЕС, публикувани и приети днес. “Съветът признава, че са направени окуражаващи стъпки, за да влезе процесът на реформи пак в релси, въпреки че цялостният напредък в България се нуждае спешно да бъде ускорен”, пише в документа по отношение на страната ни.

В него са отбелязани промените в Конституцията, с които кадровият орган на съдебната власт бе разделен на съдийска и прокурорска колегия, но се подчертава, че реформите трябва да продължат, а страната ни да покаже конкретни резултати. “България трябва да насочи усилията си към премахване на противоречията относно политическото влияние върху съдебната система и въпросите за почтеността при назначенията на магистратите, както и за справяне с недостатъците и за ефективното изпълнение на съдебни решени”, се сочи в документа. Съветът отбелязва още трудностите в постигането на устойчиви резултати в областите на борбата с корупцията и с организираната престъпност в България.

Като “спешен приоритет” е посочено приемането на антикорупционен закон, а в документа се казва също, че „цялостната оценка на комисията (ЕК) отново повдига редица опасения” относно борбата с корупцията и организираната престъпност в България. Освен това Съветът на ЕС подчертава, че реформите трябва да се ползват със съответната политическа подкрепа, така че страната ни да “запази независимостта, отговорността и почтеността на правосъдието и да продължи с осезаеми реформи на съдебната система, включително чрез независим анализ на прокуратурата”.

Заключенията за Румъния, както се очакваше, са положителни. Съветът приветства „продължаващата тенденция на значителен напредък, демонстрирана в много области”, която показва „нарастваща устойчивост на реформите”. „Съветът счита, че чрез поддържане на настоящите положителни тенденции на реформа и консолидиране на напредъка и чрез внедряване на целите на механизма в националните политики и стратегии, страната е на път да осигури необходимата устойчивост и необратимост на реформите, които биха позволили да постигне целите на механизма”, изрично се подчертава в документа.

Това на практика означава, че мониторингът по отношение на Румъния може да отпадне след следващия доклад в началото на 2017 г.

Заключенията на Съвета на министрите са публикувани ден преди в Брюксел да се състои форум по инициатива на български евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС, които настояват мониторинга върху страната ни да бъде прекратен. Участие в него ще вземат главният прокурор Сотир Цацаров, председателят на Върховния административен съд Георги Колев, главният съдебен инспектор Теодора Точкова и правосъдния министър Екатерина Захариева.

В средата на февруари председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че до края на мандата на комисията Механизмът може да отпадне. Юнкер уточни, че “няма тясна интимна връзка между това, което наричам рамката на България и рамката на Румъния”. И допълни: “Ако Румъния е готова преди нашите български приятели, е очевидно, че механизмът ще бъде доведен до своя край”. По думите на Юнкер той ще направи всичко по силите си механизмът за Румъния да бъде прекратен, тъй като ЕК е “доволна от начина на работа на румънското правителство”.

Реалният шанс Румъния и България да бъдат разделени идва след серия от негативни доклади за страната ни, в които се изразяват сериозни опасения за независимостта на съдебната власт, констатират се липса на сериозни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.

На 27 януари бе публикуван деветият доклад на ЕК, в който комисията препоръчва страната ни да извърши независим анализ на прокуратурата, а реформата по отношение на държавното обвинение да продължи. Препоръката в прав текст означава, че европейските ни партньори категорично заявяват необходимостта от промяна в работата на прокуратурата.

Близо месец по-късно главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че прокуратурата не бива да се превръща в политически играч подобно на случващото се в северната ни съседка. „Що се отнася до Механизма за сътрудничество и оценка, моите уважения – аз имам повече доверие на препоръките на хора, които практикуват наука в тая зала, отколкото към тези, които практикуват чиновничество в Брюксел. Това не е евроскептицизъм, това не е отричането на практиката на ЕС. Механизмът за сътрудничество и проверка отдавна се е превърнал в механизъм само за проверка, сътрудничеството го няма, то се появи за първи път едва с този доклад. И понеже се е превърнал в такъв – той е станал един удобен политически инструмент. Моето скромно мнение, зная, че то звучи еретично, зная, че няма да бъде споделено, е, че в този си вид този механизъм не е полезен за България , той не дава никаква помощ на България, той дава само умозрителни оценки, резултатът от които е – подхранване на вътрешни политически борби. Колкото е вредно съд или прокуратура и техните ръководители да се изживяват като бъдещи участници и играчи в политическата сцена“, заключи Цацаров.