Измененията на Конституцията – екстремистки идеи, които ги няма никъде в цивилизования свят?

Екстремистки идеи, които са несъстоятелни. Така тази сутрин в интервю за бТВ проф. Георги Близнашки, преподавател по Контитуционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, описа отпадналите предложения от проекта за промени в Конституцията. Сред измененията, които не попаднаха в новия проект за основен закон, внесен в парламента след „историческия компромис”, са отпадането на тайния вот при взимане на решенията във Висшия съдебен съвет и възможността всеки съд да сезира Конституционния съд (КС) при съмнения за противоречие на закон с Конституцията на страната.

В пространно интервю, в което нарече правосъдния министър Христо Иванов „провал”, проф. Близнашки – експерт на ДПС във временната парламентарна комисия за промени в Конституцията, няколко пъти повтори, че поправките са несъстоятелни. За да подкрепи с пример твърдението си, той обясни, че „третата идея” е „абсурдна”. „Всеки съдия да може, когато разглежда делото, да се обръща към Конституционния съд. Да го пита дали законът, който трябва да се приложи, случайно не е противоконституционен. Това е абсурдна идея. Това го няма никъде в цивилизования свят. Трябва да се открие пътят на гражданите да търсят защита от законите, които се прилагат срещу тях, когато противоречат на конституцията. Тук всичко е обърнато наопаки”, поясни Близнашки.

Аргументите на проф. Близнашки против отварянето на вратите на Конституционния съд са меко казано странни поне по две причини. Юристи, с които „Съдебни репортажи” разговаря, обясниха, че правото на съда да сезира КС и въвеждането на индивидуална конституционна жалба не са алтернативни. Това са предложения, които се допълват и гарантират пълноценен конституционен контрол.

Втората теза на преподавателя от СУ, че никъде в цивилизования свят не съществува възможността съд да сезира КС, също е голословна. В основния закон на поне шест западни държави съществуват текстове, които дават възможност, а някъде и задължението съдът да сезира КС при съмнения за несъответствие на нормативен акт с Конституцията. Това са Германия, Испания, Полша, Австрия, Франция и Белгия*. Според конституциите на тези държави, ако съдът в процеса на разглеждане на конкретно дело открие несъответствие с основния закон, той може да отправи запитване до КС. В Белгия нормата е дори по-всеобхватна – всеки орган, определен със закон, всяко лице, което може да докаже правен интерес или съдът може да сезира КС.

Това не е първият път, в който проф. Близнашки говори твърде на едро. В няколко свои публични изказвания бившият служебен премиер се обяви срещу разделянето на Висшия съдебен съвет (днес вече той категорично отрече да е имал нещо против създаването на съдийска и прокурорска колегия) с мотива, че това е първата стъпка за излизането на прокуратурата от съдебната власт и политическото й овладяване.

Преподавателят многократно е казвал, че в цяла Европа „въпросът е решен” и прокурорите са „съдебни магистрати”. В част от страните-членки на ЕС обаче това не е така – в близо 1/3 от държавите в ЕС прокуратурата е извън съдебната власт, като решенията варират от това прокуратурата да е към съда до прокуратурата да е подчинена на правосъдния министър.

* Справката е публикувана във Фейсбук профила на адвокат Симеон Стойчев и не е изчерпателна.