Българската съдийска асоциация брани съдебната номенклатура

Българската съдийска асоциация (БСА), чиито председател е бившият зам.-председател на Софийския градски съд (СГС) Богдана Желявска, поиска ограничението за мандатите на съдебните началници да отпадне от проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Това става ясно от оповестеното становище на съсловната организация по промените, изготвени от Министерството на правосъдието в съдебния закон. В него са предвидени редица мерки за ограничаване на съдебната номенклатура – магистрати, които прекарват по-голяма част от кариерата си като административни ръководители. Освен драстично намаляване на правомощията на председателите на съдилища, от правосъдното ведомство предлагат в ЗСВ да залегне ограничение на мандатите на магистратите-началници до два.

Проблемът отдавна е известен – дългогодишни председатели на съдилища оглавяват горни съдебни инстанции и прекарват повече от 15 години на ръководни постове.

От БСА – в чиито ръководен и членски състав присъстват председатели на съдилища, които през годините се забъркваха в едни от най-компроментиращите съдебната власт скандали, обаче категорично се противопоставят на мерките за органичаване на съдебната номенклатура в системата. Организацията, която миналата година заедно с Асоциацията на прокурорите се обяви против разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии, счита, че забраната за повече от два управленски мандата в магистратурата „на практика ще пречи на професионалната реализация на колегите, защото тя ще възпира новоизбраният ръководител да внедрява новости и развива дългосрочните си идеи и концепции за подобряване на работата и организацията на съответния съд или прокуратура, който ръководи, защото стимул за това ще липсва“.

„Много пъти за реализацията на дадена идея, която ще доведе до подобряване на организацията и работата на една управлявана единица е необходим продължителен период от време. Защото идеята е едно, а резултатите от внедряването й понякога биха могли да се проявят след един по – продължителен период. Това ограничение ще доведе на практика до липса на мотивация у ръководители, които са доказали своя капацитет, професионални качества и умения“, мотивират се от БСА.

Съсловната организация начело с Богдана Желявска, срещу която бяха започнати няколко дисциплинарни дела след избухването на скандалите с делата „КТБ“ и „Белведере“ (заместникът на Владимира Янева – Желявска години наред отговаряше за разпределението на делата в Търговското и Гражданското отделение на СГС), възразява и срещу изземването на правомощията на председателите на съдилищата и възлагането им на общите събрания на съдиите. Мярката цели увеличаването на съдийското самоуправление и намаляване на началническите правомощия на председателите, чрез които те упражняват формална и неформална власт над съдиите.

От БСА смятат, че „безспорно“ становищата на общите събрания на съдиите трябва да се взимат предвид при решенията как да бъде ръководен съдът, но по-скоро те трябва да имат „съвещателен характер“. Такава хипотеза, сочат от БСА, е по-удачна при избора на заместници на председателя, съсловната организация иска те да се назначават от административния ръководител, както и решенията кой магистрат да бъде командирован. В последните години командироването на съдии и прокурори се превърна освен в начин за заобикаляне на конкурсите като единствен легитимен начин за кариерно израстване и в проводник на корупционни практики. В редица случаи командировани съдии и прокурори, чиято командировка зависи от едноличната воля на началника, поемаха обществено значими дела и това остави усещането, че решаването им бе залог за оставането на магистратите в съответния съд или прокуратура. Практика, която изглежда като търговия с влияние от страна на административните ръководители. Особено видимо това явление бе в СГС, където Желявска съвсем до скоро бе зам.-председател – в най-големия окръжен съд в страната работеха огромен брой командировани съдии, на които случайното разпределение на делата възлагаше важни за властта и икономически кръгове дела.

Ето какво пишат от БСА за уреждането на командироването в проектозакона: „Институтът на командироването е и трябва да бъде мярка ад хок, при конкретна нужда и за определен срок. Крайно време е да бъде изоставена сега действащата практика, довела до това, че не са единици колегите, които работят като командировани пет или повече години“. Според организацията командировките трябва да останат в правомощията на председателите на съдилища, след съгласуване със заместниците. „Добре би било да се предвиди в правомощията на Общите събрания приемането на правила, по които това командироване да бъде извършено. По този начин от една страна ще бъде спазен принципът на прозрачност относно извършеното командироване, а от друга – ще бъде осигурена оперативност и бързина при временното по същество кадрово обезпечаване на съда, което е изцяло в полза за подобряване ефективността от правораздаването“, сочат от БСА. Оттам, подобно на съдиите от страната, които изразиха мнения по законопроекта, смятат, че шестмесечният максимален срок за командироване на магистрати е твърде кратък и може да създаде проблеми в работата. Срокът, според тях, трябва да е обвързан с конкурсите.

„Предвиденото разширяване на компетенциите на Общите събрания и предоставянето на тези събрания на правомощия относно ключови за един съдебен орган въпроси, ще доведе до момент, в който важни управленски решения се вземат от мнозинството, от колективите, а това ще размие отговорността, защото всички знаем, че колективната отговорност на практика е безотговорност“, мотивират критиките си към съдийското самоуправление от БСА. И допълват: „По този начин всички ще са освободени от отговорност, а това, което се случва ще е в резултат на практическото приложение на колективното самоуправление, доказало се през годините като неефективно и носещо със себе си привкуса на задкулисието“.

В такъв контекст са и критиките към разделянето на ВСС на две колегии и по-специално към прехвърлянето на правомощия от Пленума на съвета към съдийската колегия. За разлика от предишната позиция на БСА, в която се казваше, че разделянето на ВСС ще доведе до капсулиране на професиите и прокарване на „нелегитимни гилдийни интереси“, сега в становището към проекта на ЗСВ съсловната организация не възразява срещу създаването на прокурорска и съдийска колегия към кадровия орган. Но счита, че въпросите, свързани с определяне броя на съдебните органи, на съдиите и съдебните служители, са от национално значение и с тях би следвало да се занимава Пленумът на ВСС, а не колегиите. Освен това от организацията се опасяват, че постоянните комисии към колегиите, на които са възложени конкурсите, атестирането и дисциплинарната дейност, ще подменят компетентността на ВСС. Задават и въпроса дали със създаването на постоянни комисии няма да се наложи назначаване на огромна администрация във ВСС, което ще предизвика допълнителни разходи, немислими при тези бюджети на съдебната власт.

БСА иска въвеждане на възможност за отзоваване на член на ВСС, който не се справя със задълженията си. Организацията одобрява промените, свързани с конкурсите в системата, задължителния практически стаж в органите на съдебната власт след приключване на правното образование и прекия избор на членове на ВСС, с уточнението, че електронното гласуване е най-удачният начин за провеждането му.