Кратък портрет на една съдийска организация

18-12-2012; категория: Данните говорят; автор: polina.paunova;

Пълното фиаско, последвало кандидатурата на Венета Марковса за конституционен съдия, остави на заден план един много съществен въпрос. Защо точно нейната личност привлече вниманието на независимите депутати, които я представиха като съдия с висок професионализъм и безпорен авторитет в съдебната система?

В цялата медийна дандания около сблъсъка на близкия приятел на Венета Марковска Георги Георгиев с правоохранителните органи и проблемите с имотните му въпроси, общественото внимание загуби от поглед една подробност около професионалното битие на бившата вече зам.-председателка на Върховния административен съд. За разлика от друг популярен паралел, превърнал се в медийно клише, което олицетворяваше личността на съдия Мирослава Тодорова с председателската й позиция в Съюза на съдиите, името на Венета Марковска рядко или почти никога не се свързваше с организацията, в която тя не само членуваше, но и на която бе съучредител и непосредствено преди скандала – съпредседател. Това е предишното сдружение Съдии за единна Европа и сегашно Българска съдийска асоциация. Първоначалното наименование е обяснено от председателя на БСА Богдана Желявска пред mediapool.bg с факта, че когато идеята за съществуването му се е превърнала в реалност, България била на прага да влезе в Европейския съюз и учредителите са искали да изразят отношение към европейското бъдеще на страната. Желявска допълва “Искаме да сме в крак с времето”, което явно означава, че сега европейското вече не е така модерно.

Сдружението е създадено пред 2006 година. Докато се провежда учредителното събрание близо 1400 магистрати участват в Първата национална магистратска конференция. Начело на СЕЕ застават зам.-председателят на ВАС Венета Марковска и зам.-шефът на Пловдивския апелативен съд Юлиан Русинов. Още по това време кариерата на Марковска е повод за диспути сред нейните колеги магистрати. Основният мотив за възникването на новата организация, повтарян нееднократно от сегашната председателка на СЕЕ Богдана Желявска е, че това е съдийска организация, която не изразява мнението на общността, а на членове си. Които тази година, по нейни думи, наброяват 340. Обединението стартира работа под ръководството на няколко от председателите на съдилища в страната, сред които Окръжен съд – Благоевград – Красимир Аршинков (неполучил втори мандат впоследствие заради скандала с неслучайното разпределение на делата в съда и съмненията за “привилегированост” на делата на съпругата му адвокат), на СГС Светлин Михайлов (с прозвище Светльо Джипа), на Окръжен съд – Велико Търново Даниел Минов (уволнен за скандала Красьо), на Районния съд – Плевен Любомир Кръстев (уволнен, двукратно управлявал МПС с висока концентрация на алкохол, като при втората проверка не спрял и принудил полицаите да го преследват).

Част от тези имената през годините се забъркаха в компроментиращи емблематични скандали, някои, от които, както казахме, им костваха постовете. Още през 2007 година представители на гилдията изразяват опасения, че присъствието на толкова много административни ръководители, ще накара „подчинените” им редови съдии да предпочетат членството в този съюз. Подобна прогноза се сбъдва през настоящата година. Видно от качения на сайта на СЕЕ протокол от проведено общо събрание на 25 ноември 2011 г. организацията се реанимира и се сдобива с още 38 нови членове. Преди гласуването, точката е мотивирана от председателя на ВАС Георги Колев, един от учредителите на сдружението. Колев, който за кратък период от време стана първо шеф на Софийския градски съд, а после и на Върховния административен съд, изказва мнение за „необходимостта от приемане на нови членове на СЕЕ, за да може да се отстояват по-пълноценно различните възгледи, да се активизира дейността на сдружението и да се издигне нейното равнище”. От общо 38 съдии, които са подали писмено заявление за членство в сдружението, само четирима не са на подчинение на Георги Колев, разполагащ с подкрепата на вътрешния министър Цветан Цветанов. Тоест останалите 34 нови членове са съдиите от административните съдилища в страната и от Върховния административен съд, чийто председател е Колев.

Белите покривки и познаните лица

В платформата, качена на сайта на сдружението, са описани основните постолати. Ето част от тях (останалите могат да се намерят ТУК): „Ние сме част от съдебната система. Работата ни е честна, почтена, трудна и в същото време чудесна. За да бъдеш съдия, за да можеш ежедневно да изпълняваш така трудните магистратски задължения, преди всичко трябва да си добър човек, трябва да имаш голямо сърце и кураж, защото с всеки изминал ден става все по-трудно да се правораздава”.

“Необходимо е планиране на работните съдийски места, преценка от страна на кадровия орган на Съдебната власт на конкретната необходимост по места от съдийски бройки на базата на натовареността на всеки съдебен район. Така ще можем да си вършим работата, ще можем да изпълняваме функциите си през седмицата и да се отдадем на почивка през уикенда /Нещо, което много малко от нас могат да си позволят сега/. Нека планирането се прави занапред, нека се прецени конкретната натовареност по места, нека се претегли нашата същинска работа.  Защото освен задължение за писане на съдебни актове /в срок или с минимално забавяне/ ние имаме и правото на почивка, за да бъдем пълноценни”, се казва в платформата.

Зад платформата стоят ключови имена за образа на магистратската общност, в частност – на съдийската през годините. Това твърдение се подкрепя от факта, че освен председатели на големи съдилища в страната и сътветно лица на тези институции, те са и участници в едни от най-неприятните скандали в съдебната система. За да не сме голословни, ще припомним някои от тях.

Председателят на един от най-важните съдилища в България Владимира Янева е близка семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов. Тя пое ръководството на СГС след като Висшият съдебен съвет предпочете кандидатурата й без ясни мотиви, пред останалите три кандидатури. За близостта й с Цветанов свидетелства и фактът, че след идването на власт на ГЕРБ съпругът й Илия Манолев (възпитаник на Висшия институт по физкултура “Георги Димитров”, който е завършил и вътрешният министър) става зам.-генерален директор на “Ръководство на въздушното движение”.

Изборът за шеф на СГС е оспоред пред ВАС и ще се запомни с това, че тричленният състав го отменя като незаконосъобразен заради тайния вот, с който е избрана Янева (бел. ред. правилата, по който ще се избира нов главен прокурор и сега са предмет на дебати, тъй като ВСС прие спорни положения, в тотален противовес на традиционния начин за гласуване на обвинител номер 1). Решението на съда бе безпрецедентно, тъй като един от съдиите – Иван Раденков, си направи отвод след произнасяне на съдебния състав, изготвяне на съдебното решение и подписването му от двама от членовете на състава. В последствие очаквано петчленният състав на ВАС отмени решението на колегите си и сметна избора на Владимира Янева за напълно законен. Въпреки това малко след скандалното решение на ВСС, двама от членовете на ВСС – Капка Костова и Галина Захарова  подадоха оставки в знак на протест срещу сбърканата кадрова политика на съвета.

Оказа се също, че съдия Янева е бавила необсновано дълго делото срещу бившия шеф на „Софийски имоти” Тошко Добрев, под чието ръководство дружеството продава доста изгодна имоти на бащата на Янева. Съдийката е участвала като търговски пълномощник в сделките, въпреки че по това време е била младши съдия и е нямала право да представлява фирмата на баща си. Янева бе оневинена напълно от комисията за конфликт на интереси при Народното събрание, а прокуратурата реши да не се занимава с казуса. Този случай предизвика нарочната проверка на Инспектората на ВСС, който обаче не се съсредоточи конкретно върху казуса, а се зае да проверява цялото наказателно отделение на СГС. Равносметката показа, че Янева е забавила 43 дела, заради което бе наказана строго със забележка (за разлика от подопечните й няколко съдии, които за по-малък брой забавени дела се простиха с 10% от заплатите си).

Малко след като разследването на скандала около Конституционния съд зам.-председателката на Съдии за единна Европа Венета Марковска бе снимана на маса в компанията на Владимира Янева в столично заведение. Това се случи по времето, в което бившата административна съдийка бе в официален болничен.

За историята на съдебната власт изглежда важно, че сегашната председателката на преименуваното сдружение Българска съдийска асоциация Богдана Желязвка е председател на Гражданското отделение на Софийски градски съд от времето на управлението на Светлин Михайлов. Тя остава на поста си – заместник на председателя -и при следващия председател на съда Георги Колев, а по-късно доверие й е гласувано и от Владимира Янева. В нейния мандат и лично по нейно предложение на Общото събрание на 25.11.2011 г. става съпредседател на съдийското сдружение заедно с Венета Марковска. Софийски градски съд е със сигурност един от най-важните съдилища в страната и защото гледа най-големите имуществени спорове, обявява в несъстоятелност най-големите търговски дружества, решава наказателните дела срещу хора с имунитет, т.е. от този съд зависи дали някое политическо дело няма да се прикрие зад наказателноправна обвивка. И по лицата, които го оглавяват от Светлин Михайлов насам, може да се види тенденцията за цялата страна – зависими съдии (най-малкото от скандалите, в които участват), се поддържат на високи постове и получават одобрение от всяко следващо правителство, независимо от партията, която го излъчва. Въпреки междинните конфликти помежду им, тези съдии в крайна сметка се поддържат в тежки моменти. А другото общо видимо помежду им е…, че те всички са членове на “алтернативата” на Съюза на съдиите. Годината на тяхното обединяване – в смисъла на излизането им на светло като група – тепърва ще бъде изследваната като етап от историята на съдебната власт.

Друг член на новото сдружение е съдията от СГС Асен Воденичаров, по чиято кариера също може да се пише историята на съдебната власт в началото на 21 век. Той става съдия без конкурс в Софийския районен съд, докато баща му – Александър Воденичаров (бивш декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет в Благоевград) е член на ВСС. С около година стаж като районен съдия Воденичаров-син е повишен по предложение на Светлин Михайлов в Софийския градски съд, отново без конкурс. Неговото повишаване, което прескочи много съдии от кариерата с дългогодишна кариера в районния съд, стана основание за масово недоволство  и подписка от над 100 възмутени съдии.

Друг вид имотни “перипетии” са свързани със следващ член на сдружението – съдията от ВАС Панайот Генков, който се прочу с “бедната си дъщеря”, която получи право на строеж на безценица в Приморско. Построи хотел, а апартаменти в него бяха продадени на бизнесмени с дела, решавани включително от отделението на бащата във ВАС. Впоследствие ВАС отмени наказанието на колегата си.

В ръководството на асоциацията доскоро бе и предишният шеф на СГС Светлин Михайлов. През годините Михайлов се замесва нееднократно в скандали. Той се прочу с факта, че шофираше краден джип. През ноември 2005 г. германското сп. “Шпигел” публикува материал, в който заявява, че скандалът дискредитира кандидатурата на България за ЕС. През април 2008 година бившият шеф на СГС, който е сочен за близък с ДПС, бе обвинен, че е получил подкуп от 300 хил. лв, за да уреди избирането на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Не на последно място през 2009 година, по времето на председателстването на Михайлов съдия Димана Йосифова отказа да регистрира новоизбраното ръководство на СДС и мотивира решението си с напълно политически коментар, че партийният устав е недемократичен. Когато Михайлов се кандидатира за втори мандат на СГС, тогавашният председател на ВАС Константин Пенчев  казва: “Следя СГС от 30 години и никога не е имало толкова скандален мандат. Първият мандат на Михайлов е провал за съда, вторият би бил позор за съдебната система”

Компания на Марковска в управителния съвет на СЕЕ правеше и бившият председател на Окръжния съд във Велико Търново Даниел Минов, който e един от тримана уволнени магистрати в скандала със сочения за лобист на съдебната власт Красимир Георгиев – Красьо Черния.  Освобождаването на Минов от системата е мотивирано от ВСС с „липсата му на самокритичност” за 14-те му контакта с Красьо.

Друг учредител и дългогодишен член на СЕЕ – Иван Колев – също бе активен участник в лобисткия скандал. Именно той е човекът, който даде старт на фарса „Красимир Георгиев”, като обяви на всеослушание пред колегите си от съвета, че в страната обикаля „черничък човек с ланци” и предлага високи магистратски постове срещу скромната сума от 200 хиляди евро. Така на практика той осуети всякаква възможност прокуратурата да разследва лобисткия скандал и да установи обективната истина. За довиждане, малко преди да изтече мандатът на кадровия орган, предишният състав на правителството на съдебната власт го удостоява със златен почетен знак за заслуги.

Подалият оставка заради скандала “Красьо” член на ВСС Стойко Стоев, впоследствие уволнен от Военноапелативния съд – София, също е сред учредителите на СЕЕ.

И още, сред членове на организацията, която наскоро смени името си, са имената на шефа на Специализирания наказателен съд Георги Ушев, както и бившият съдия от СГС Петър Сантиров, който наскоро бе оправдан по обвинение, че е бил помагач в предлагане на подкуп.

През 2011 г. от Управителния съвет на сдружението са освободени вече всички бивши съдии, включително и бившият шеф на Районния съд в Плевен Любомир Кръстев, уволнен от ВСС поради разнообразни нарушения –  160 забавени дела, възпрепятстване на полицейска проверка за алкохол.

Весели празници и отпуски

Както стана ясно по-горе основен акцент в приоритетите на СЕЕ е правото на съдиите за пълноценна почивка.

На пръв поглед, в това няма нищо укоримо. Най-силно това послание на сдружението бе потвърдено в средата на юли, когато на сайта на СЕЕ се появи кратко, но ясно съобщение, което се казва: “Вече е краят на месец юли – време за отпуски, почивки, море, разпускане и откъсване поне за малко от съдийството, от делата и от злободневието”. И още: И много сега се опитват да ни внушат, че вътре в системата ние се разкъсваме от интриги, че се разделяме на лагери, че върху нас се упражнява политически натиск.  Управителният съвет на СЪДИИ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА ви призовава да не се замесвате в скандали и интриги и в разгара на лятото ви пожелава приятна лятна почивка, много емоции, радост и спокойствие, за да можем през есента да започнем отново с реализацията на трудната ни професия, да участваме в избора на нов Висш съдебен съвет и да покажем гражданската и човешката си позиция в обществото.”

Тези няколко изречения са казани на фона на безпрецедентното напрежение в системата, породено от политически натиск и изказванията на вътрешния министър Цветан Цветанов по отношение на работата на конкретни съдии и за решаването на конкретни дела, както и няколко дни след като излиза доклада на ЕК, в който се казва, че независимостта на българския съд е поставена на карта. Именно тогава започват и интензивните обсъждания на изборите за нов ВСС. По този съществен въпрос Съдии за единна Европа изразяват категоричното си становище, че от пряк избор на членовете на съвета – един съдия-един глас, както препоръчва ЕК – няма нужда. Същото казва и правителството, внасяйки законопроект за изменение на ЗСВ, който не променя модела на ВСС, нито предвижда силната реформаторска мярка за елиминиране въздействието на началниците по места – всеки магистрат пряко да гласува за съдебната квота на кадровия си орган.

Друга запомняща се позиция на сдружението е, че административните ръководителите трябва да имат повече права и трябва да участват в атестирането на подчинените си. Шефовете, според СЕЕ “трябва да имат правомощия за свикване на събрания в рамките на отделните колегии /отделения за уеднаквяване на практиката /в общ план/, за да бъде осигурена предвидимост на съдебните актове. Това не е влияние върху личното убеждение на отделния съдия, а осигуряване постановяването на сходни съдебни актове по сходни казуси в общ план, което ще повиши доверието към съда”, пише в тяхното становище, което е представено в Министерството на правосъдието. Повече за скандала може да прочетете ТУК.

Няколко месеца по-късно, през септември, на сайта на СЕЕ се появява емоционално отворено писмо (вижте ТУК) по повод изслушванията на кандидатите от магистратската квота на ВСС, организирано от гражданския сектор, което се провежда за първи път в историята. Съпрецедателят на сдружението Богдана Желявска изразява недоволство от възмутителния граждански натиск, съпътстващ процедурата по избор. Желявска определя кампанията по изслушванията като истерия, а активността на неправителствения сектор като подбуждана от желанието да се усвоят средства по проект. „И аз се питам, като магистрат от кариерата с 21 години стаж – всъщност аз ли ще участвам в избора на кандидати, или някой се опитва да ми внуши за кого да гласувам, нямам ли право, отново като магистрат и делегат на това събрание, да бъда оставена спокойно с моите си моменти на размисъл и преценка на качествата на кандидатите, или някой, по някакъв проект, отчитайки дейност и ръководейки се от незнайно /или знайно/ какви интереси трябва да ми показва кои кандидати са качествени или не, кои хора стават, на кои може да се има доверие?”, отбелязва още тя.

Въпреки декларираното желание за взаимодействие с неправителствения сектор и останалите съсловни организации, позициите на БСА говорят за съвсем друго отношение към „колегите им”.  Това най-ясно може да се проследи от предислов на едно от становищата им по промените в ЗСВ, изготвено през март тази година (бел. ред.- запазваме големите букви, защото те са на автора на обръщението – Б. Желявска) „Наистина трябва да напомним на всички, че МАГИСТРАТСКАТА ОБЩНОСТ НЕ СЕ СЪСТОИ САМО ОТ ЧЛЕНОВЕ НА СЪЮЗА НА СЪДИИТЕ И КРАЙНО ВРЕМЕ Е И УПРАВЛЯВАЩИТЕ И ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО ДА ГО РАЗБЕРАТ И ДА СЕ ФОКУСИРАТ ВЪРХУ ИСТИНСКИТЕ НИ ПРОБЛЕМИ”.

Текст: Нина Божинова

 

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Цялата Прокурорска колегия номинира Иван Гешев в мръсното и кално състезание за нов главен прокурор

miroslava

След ВСС и съдебният инспекторат със “специално” отношение към съдия Мирослава Тодорова

ИВСС публикува личните данни на съдийката и семейството й, оттам твърдят, че се касае за пропуск
Снимка: Дневник

Няма внесени кандидатури за главен прокурор

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Снимка: Дарик

Бившият зам.-министър Христо Ангеличин оправдан на втора инстанция по делото за телефонните централи

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Вашият коментар