Според Асоциацията на прокурорите в последните месеци били “внушени очаквания” за необходимост от реформа в прокуратурата

Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) призова прокурорите и следователите да изпращат становищата си по промените в Конституцията и Закона за съдебната власт към съсловната организация. Оттам се обръщат към обвинителите и следователите „с молба да припознаят възможностите на Асоциацията на прокурорите в България като тяхна активна съсловна неправителствена организация, чрез която техните виждания по актуалните въпроси на реформата могат да бъдат изразени с необходимата действена сила и да станат част от диалога в обществото по тези проблеми”. „Апелираме да бъдете активни, да адресирате към нас своите становища, да повярвате, че ние можем да им дадем действена сила и те да получат своето достойно място в обсъжданията по повод текущия законодателен процес на реформата”, пише в съобщението на АПБ.

Обръщението започва с уточнение, „времето, в което живеем и работим, ни поднася предизвикателства, от които всеки действащ прокурор и следовател е повлиян и никой не е безучастен”. „В последните месеци в обществото беше създадена нагласа и бяха внушени очаквания за необходимост от реформа в съдебната власт, която почти изцяло е насочена към промени в организацията и работата на прокуратурата. Бързо бяха подготвени и поднесени за обсъждане законопроекти, с които се предлагат изменения на Конституцията и на Закона за съдебната власт. Предвидените промени предизвикват в професионалните среди, в частност в средата на прокурорите и следователите, активно отношение и импулсивни неформални дискусии”, изясняват причината за активността си от АПБ.

От съсловната организация, чиито позиции напълно съвпадат със становищата на ръководството на прокуратурата, не уточняват откъде идват внушенията за необходимостта от реформа на държавното обвинение. В представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) промените, които касаят прокуратурата, са насочени към засилване на независимостта и отговорността на обвинителите, а при представянето им министърът на правосъдието Христо Иванов изрази надежда предложенията, свързани с организацията и работата на прокуратурата да отворят широк дебат сред редовите прокурори.

От АПБ обаче се припознават като „пасивни обекти” на реформата и считат, че е време да се превърнат в „достоен партньор на инициаторите на реформата”. „За да бъдем по-точни, по-единни и по-силни е необходимо да чуем Вашите становища. Ние имаме увереността, че със средствата и възможностите на участието си като организация, Асоциацията може да превърне Вас и Вашите мнения в значим фактор на тези обществени процеси”, заключва съсловната организация.

Още миналата година АПБ остро се противопостави на идеите за разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии и изрази категоричното си несъгласие с промените в структурата на кадровия орган, атестирането и дисциплинарната дейност, заложени в приетата Стратегия за реформа на съдебната система. Затова не е ясно как становищата на редовите прокурори, които се различават от тези на съсловната организация, ще бъдат чути.

През август миналата година от Асоциацията на прокурорите излязоха с общо становище заедно с другите две казионни съсловни организации – Българската съдийска асоциация (БСА) и Камарата на следователите, в което се противопоставиха на разделението на ВСС като изтъкнаха, че то ще капсулира отделните гилдии и ще прокара съмнителни гилдийни интереси. Становището им бе в пълен синхрон с позицията на главния прокурор Сотир Цацаров, според която отделянето на колегиите във ВСС е крачка към изваждане на прокуратурата от съдебната власт.

Позицията на Цацаров впоследствие еволюира и главният прокурор припозна необходимостта от разделяне на кадровия орган на съдебната власт. В началото на юни Цацаров инициира широко обсъждане на проектопромените в ЗСВ, като с негова заповед във всички прокуратури и следствени отдели трябва да се проведат дискусии по предложенията. Само ден, след като заяви, че е наясно „както с огромните позитиви, така и с огромните негативи” на законопроекта, но ще се въздържи от подробен коментар, за да не определя тона на дискусиите в държавното обвинение, от Брюксел, където се срещна с главния секретар на Европейската комисия Катрин Дей, Цацаров съобщи, че има „крайно отрицателно” мнение за предложената от МП структура на ВСС. „Ние нямаме персонално разминаване с министъра на правосъдието, имаме разминавания на тезите, на вижданията“, уточни главният прокурор.

По-конкретно Цацаров обяви, че не е съгласен с предложението членовете на ВСС да продължат да упражняват професията си, а най-важните дейности на кадровия орган – организацията на конкурсите, атестирането на магистрати, дисциплинарната дейност, да преминат към три постоянни комисии, съставени от командировани магистрати. Същите критики към предложенията, които бяха отразени и в Стратегията за съдебната власт, изразяват от Асоциацията на прокурорите в становище, публикувано на сайта на организацията.