Законопроектът за съдебната власт: широко демократизиране на управлението на съда с участието на всички съдии, ограничаване на възпроизводството на административната номенклатура, засилена персонална отговорност и самостоятелност на прокурорите, всеобхватни проверки за почтеност

Прекратяване на неформалната власт на председателите на съдилищата, силно съдийско самоуправление, засилване на независимостта и отговорността на редовите прокурори и ситна цедка на входа на съдебната система. Това са само част от акцентите в предложенията за изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, представени днес от правосъдния министър Христо Иванов. Освен стриктната селекция на бъдещите съдии, прокурори и следователи, промените в ЗСВ актуализират начина, по който ще бъдат оценявани и наказвани, а една от сериозните мерки за изчистване на „гнилите ябълки“ в системата предвижда ново звено в Инспектората към ВСС да извършва задълбочени проверки за почтеност. Неведнъж Европейската комисия е отбелязвала, че кадровият орган на съдебната власт не съумява да изчисти въпросите за интегритета на магистратите, а десетките случаи, в които ВСС бездействаше при съмнения за откровени нарушения на съдии, прокурори и следователи на етичните правила превърнаха този въпрос в централна тема на реформата в съдебната власт.

Проектът на Министерството на правосъдието за ЗСВ следва записаното в промените в Конституцията, с които ВСС се разделя на две колегии – съдийка и прокурорска, които ще решават отделно въпросите, касаещи съда и прокуратурата. Решенията на колегиите се взимат с мнозинство повече от половината членове, като гласуването ще е явно и ще отпадне възможността кадровиците да гласуват „въздържал се“. Освен намаляването на мандата на съвета, членовете му от съдебната квота ще се избират с пряк избор от всички съдии, прокурори и следователи в страната, като всеки може да издигне мотивирана кандидатура.

Членовете на ВСС ще продължават да работят като магистрати, а членовете, избрани от парламентарната квота – да упражняват професията си. Така ще се избегне бюрократизирането на органа и ще се стимулират доказани професионалисти да се ангажират в администрирането на съдебната власт, считат от Министерството на правосъдието. Предвижда се предложителите на кандидати за членове на ВСС от парламентарната квота да обявят начина, по който са стигнали до номинациите, а целта е повишаване на публичността в процедурите и избягване на съмненията за договорки.

Тежестта в работата на ВСС се пада на три постоянни комисии с мандат една година, съставени от съдии, прокурори и следователи, избрани от магистратите – Комисия по атестирането и конкурсите, Комисия по професионална етика и почтеност и Комисия по дисциплинарна отговорност (за членове на комисиите могат да се избират само върховни съдии и прокурори и следователи с ранг на следователи от Националната следствена служба, които за едногодишния си мандат ще бъдат командировани). На практика законът предоставя всички инструменти на редовите магистрати да участват в управлението на отделните органи на съдебната власт.

Проектът въвежда и съвсем нови положения – например, обжалването на решенията на ВСС спира изпълнението им.

Законопроектът утвърждава принципа на случаен подбор на делата в съдилищата, но в прокуратурата и следствието разпределението ще се извършва по правила, предложени от главния прокурор и приети от прокурорската колегия във ВСС. Целта е специализацията на прокурорите да се засили, а по-сложните дела да отиват при по-компетентните обвинители. Затова и се предвижда прокурорите да не работят при еднаква натовареност, а съобразно сложността на делата, които разглеждат.

Съдът се самоуправлява

Съдиите изцяло ще могат да избират кой да ги представлява, както и да решават въпроси, които досега бяха изключителна компетентност на председателите – например, общите събрания на съдиите ще решават на каква натовареност да работят членовете на ВСС, избрани от съдийската квота (същото важи и за прокурорите). Съдиите ще могат да предлагат председатели, да одобряват заместниците (окончателното решение се взима от колегията във ВСС), да определят на каква натовареност ще работят, да определят съдиите в отделенията. Предвиждат се промени, които ще стопират възпроизвеждането на т.н. съдебна номенклатура и задкулисното назначаване на началници. Проектът изрично забранява магистратите да могат да бъдат вечни административни ръководители – те ще имат право на само два последователни ръководни мандата, независимо на какво ниво.

Пленумите на ВАС и ВКС ще могат да предлагат кандидатури за председатели на върховните съдилища, предвижда се задължително изслушване на номинираните, а в законът са разписани и изрично качествата под формата на профил, които трябва да притежават кандидатите (виж в прикачения файл). Моделът на предложения и обсъждането на председатели е следният – за председател на апелативен съд, предложения ще се правят от събранието на ВКС и апелативните съдилища, за председател на окръжен съд – от апелативния съд в региона, заедно с окръжните съдилища и т.н.
В духа на заявката за пренареждане на съдебната карта се предвижда възможността съдийската колегия на ВСС да взима решения, според които малки, „бутикови“ съдилища да бъдат преобразувани в териториални отделения към други съдилища.

Работеща прокуратура?

Осезаемо се променят и правилата в прокуратурата, а целта е да се стимулират отделните прокурори да работят ефективно и самостоятелно. На първо място в законопроекта се предвижда да бъде премахната формулировката, че прокуратурата е централизирана, като остава единствено уточнението, че е единна. Предвижда се премахване на Върховната административна прокуратура, като функциите й се поемат от административни отделни в окръжните прокуратури, а това ще ограничи безграничните възможности на прокуратурата да прилага „надзор за законност“ или с други думи да се меси във всяка сфера на държавния живот.

Ръководители на прокуратурите ще се предлагат от по-горестоящите ръководители, остава опцията кандидатите да се самопредлагат, но в законопроекта е записано, че право на предложение има и министърът на правосъдието. Това съвпада с идеята, имплантирана в проекта за промени в Конституцията, според която държавното обвинение трябва да подлежи на засилен контрол (в прокурорската колегия влизат шестима членове, избрани от Народното събрание), а именно министърът на правосъдието олицетворява изпълнителната власт, която осъществява наказателната политика на държавата.

Ръководителите в прокуратурата ще се избират с явно гласуване от прокурорската колегия във ВСС. Друг елемент, който трябва да гарантира отчетността на държавното обвинение, е задължението шефовете да представят освен доклади за дейността на подопечната им прокуратура и план за следващата година. Редовите прокурори ще са подчинени на началните си само по отношение на организацията на работата и администрирането на преписките. Съществената прокурорска работа – ръководенето на отделните разследвания отива обратно в ръцете на отделните наблюдаващи прокурори. Но и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва всички действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя постановленията им в определените със закон случаи.

В случаите, в които възникне несъгласие между наблюдаващия прокурор и горестоящия, началникът трябва да реши преписката сам, като извърши необходимите действия. По всички останали въпроси писмените разпореждания на горестоящия прокурор са задължителни за подчинените му прокурори. Нормата е насочена и към процесуална икономия. Същото до известна степен се цели и с премахването на предварителните проверки на прокуратурата. Всички действия, извършени в тях не са доказателство в съда, затова, те отпадат, а вместо тях прокурорите ще са задължени направо да образуват или да откажат да образуват досъдебно производство. Така допълнително се засилва отговорността на отделните обвинители, защото сега предварителните проверки могат да продължават неограничено във времето.

Независимост, почтеност, отговорност, наказания – строго регламентирани

По цялата мрежа на управление на съдебната власт се въвеждат строги проверки. Освен отчитане на професионалните качества на магистратите, членовете на ВСС и инспекторите, проектът предвижда разгръщане на капацитета за контрол за несъответствие, конфликт на интереси, необяснимо богатство и етично поведение.

Правомощията на Инспектората към ВСС значително се увеличават, като са регламентирани поводите, срокове и случаите, в които инспекторите ще трябва да следят и докладват на ВСС свършеното от тях. Магистратите ще бъдат задължени да декларират в пълнота имуществено състояние, доходи, свързани лица, наличие на частен интерес, който може да постави под въпрос безпристрастността им.

Това означава, че съдиите, прокурорите, следователите, членовете на ВСС, главният инспектор и инспекторите при ВСС ще описват в декларациите си и доходите на членовете на семейството си, както и на лицата, с които са във фактическо съжителство. А това включва:моторни превозни средства (aвтомобили, трактори, селскостопанска техника, яхти); благородни метали, бижута, скъпоценни камъни, произведения на изкуството и нумизматични колекции (ако общата им стойност надхвърля 10 000 лева); банкови сметки и депозити, вложения в инвестиционни и пенсионни фондове и форми на спестявания и инвестиции (ако общата им стойност надхвърля 5000 лева); ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества, поименни акции в акционерни дружества; задължения и кредити над 5000 лева, кредитни карти, с кредитен лимит над 5 000 лв. или валута; ипотеки, гаранции, включително издадени в полза на трети лица, стоки и услуги на изплащане (ако общата им стойност надхвърля 5000 лева). На деклариране подлежат и подаръците и услуги получени безплатно от физически или юридически лица и други (виж прикачения файл).

Всички тези обстоятелства ще са обект на рутинна проверка от специализирана администрация в ИВСС, която ще може да изисква информация от публични регистри, държавни и общински органи, пред които декларираното подлежи на вписване, обявяване или удостоверяване.

Служебните проверки ще се извършват от специален софтуер, който, на практика, че отчита несъответствия. Ако програмата засече такива, тогава светва „червен флаг“ и инспекторите образуват допълнителна, по-щателна проверка срещу съответното лице. Данните от тях се изпращат на компетентните органи – етичната и дисциплинарната комисията във ВСС, НАП и прокуратурата.

Принадлежността на магистрати, инспектори и членове на ВСС към „персонифицирани или неперсонифицирани организации с нестопанска цел (общества, клубове, ложи и др.), чиито организация, статут, цели и средства предвиждат или допускат възникване, упражняване или прекратяване на права или задължения за членовете, сътрудниците или съмишлениците като резултат на непублични правила, ритуали или процедури”, ще се счита за несъвместимост. С други думи, в законопроекта изрично се казва, че членството в масонски ложи и организации, които почиват на принципа за конфендициалност на членството и полагане на клетва, са несъвместими с магистратстката професия и представляват повод съдията, прокурора и следователя да бъде дисциплинарно освободен. В този контекст се предлага всяка година до края на март да се подават (пред съответната колегия на ВСС) декларации за членства в организации, юридически лица с нестопанска цел и в други граждански проекти.

Въвеждат се обаче и по-строги правила при наказателното и дисциплинарното преследване на магистрати, като са взети предвид стандартите в решенията на Върховния административен съд и европейската практика. Регламентира се процедура по преценка дали функционалният имунитет на магистрата, обект на наказателно преследване, следва да се свали или не. Подобна процедура съществува при депутатите, които също се ползват с имунитет – главният прокурор отправя мотивирано искане за свалянето на депутатската неприкосновеност от наказателно преследване при съществуването на данни за извършено престъпление. Предложението на министерство на правосъдието е главният прокурор да внася мотивирано предложение и за магистратите – разрешение за привличането му като обвиняем, а съответната колегия на ВСС да има право на преценка дали прокуратурата разполага с достатъчно доказателства, за да преследва съдията, прокурора или следователя.

Пак, за да се създадат гаранции, че държавното обвинение няма да отстрелва избирателно неудобни магистрати, главният прокурор ще внася предложения до кадровата колегия за остраняване на разследван съдия, прокурор или следовател, единствено ако има повдигнато обвинение (сега това е възможно дори и когато има образувано дело срещу неизвестен извършител-магистрат). В проекта са описани и максималните срокове за отстраняване – не повече от година и половина. Сроковете за произнасяне съвета по дисциплинарни дела също е уточнен – те се решават за не повече от три месеца, а когато са особено сложни – до шест месеца.

Отделните колегии ще решават дали някой е нарушил етичните правила – и в съдийската, и в прокурорската колегия, делата ще се разглеждат в дисциплинарни състави, избрани от постоянните дисциплинарни комисии. Промяна има и по отношение на възможните наказания за магистрати – забележка, понижаване в ранг от 3 месеца до една година, понижаване в длъжност от 3 месеца до една година и дисциплинарно освобождаване от длъжност. В закона е казано кога може да се налага най-тежкото наказание – при системно неизпълнение на задълженията, друго тежко нарушение на служебните задължения и при накърняване престижа на съдебната власт.

За председатели на съдилища, ръководителите на прокуратури, директора на НСлС, заместниците им и членовете на ВСС или с други думи – за отговорните фактори в съдебната система, се предвиждат само два типа наказания – забележка и дисциплинарно освобождаване от длъжност, а концепцията за скъсяване на пътя от най-леката до най-тежката санкция препраща към завишаване на критериите към качеството на работа.

Съвсем нова е идеята за даване на шанс на провинилите се магистрати. Според проекта, когато нарушението е леко, съдията, прокурорът или следователят ще може да иска професионална помощ от кадровия орган. Такава се полага и когато атестационната комисия констатира недостатъци в работата или поведението на магистрата. В тези случаи ще се изготвя индивидуален план за професионалното му развитие с мерки за специфично обучение, повишаване на компетентността и уменията и преодоляване на установените недостатъци. На практика, с подпомагането на индивидуалното развитие на магистратите ще се занимават специалисти по професионално развитие на НИП, експерти по психология, социални и хуманитарни науки и други. Ето защо освен професионалните знания, в конкурсите и при атестациите ще се изискват и притежаването на други специфични умения или характеристики. Заложено е НИП да подпомага управлението на системата с научен капацитет.

ZIDZSV-27-05-Final-New_635684913439141563