ВКС върна делото, по което Цветанов бе осъден на 4 години затвор, за преразглеждане от Софийския апелативен съд

Върховният касационен съд върна делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, по което той бе осъден на четири години затвор затова, че неправомерно е отказал да разпореди прилагане на СРС-та, на долната инстанция. Процесът отново ще се гледа от Софийския апелативен съд, постанови тричленния състав на ВКС с председател и докладчик Татяна Кънчева и членове Биляна Чочева и Жанина Начева.

Причината е, че тричленният състав на САС, който потвърди първоинстанционната присъда на Цветанов, е нарушил правото на справедлив процес на подсъдимия. ВКС счита, че делото не е разгледано от безпристрастен съд, по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека. Решението е постановено с едно особено мнение – на съдия Жанина Начева, която не е съгласна с изводите на мнозинството от състава.

Бившият вътрешен министър бе осъден на две съдебни инстанции и получи ефективна присъда по обвинение, че в периода 27 август до 18 септември 2009 г. е отказал да разпореди на СДОТО да приложи СРС-та за бившия шеф на РЗБОП Орлин Тодоров, Пламен Дачков и Милен Иванов. Това се е случило, въпреки че наблюдаващият прокурор от Окръжната прокуратура в града е изготвил шест искания, а председателят на Окръжния съд в града е издал разрешения за експлоатацията на тези СРС-та. На шестте искания Цветанов е поставил резолюция „НЕ!!!” и така е нарушил задълженията си на министър на вътрешните работи и е възпрепятствал събирането на доказателства за разкриване на извършеното от Тодоров и от други лица тежко престъпление.

Предубеденото отношение на съдиите от САС, ВКС намира в мотивите на съдебния състав с председател Спас Иванчев и членове Елена Каракашева (докладчик) и Петър Михайлов. Съдът се съгласява с оплакването на защитата, че в мотивите на апелативния съд са използвани „спекулативни предположения и инсинуации“, развити са „конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа“,почерпени са „аргументи от събития, развили се напред във времето след инкриминирания период“. „Умисълът и специалната цел, като субективен елемент на престъплението, не се предполагат, а следва да бъдат установени по несъмнен и категоричен начин. Излагайки съображения за субективната съставомерност на деянието, апелативният съд е посочил, че независимо от липсата на данни Цветанов да е познавал трите лица, за които не е разпоредил използване на СРС, той е действал с цел да осуети наказателното преследване срещу тях, макар „естествено да е имал предпочитание към свидетеля Тодоров”, тъй като той е служител на МВР“, обосновава се ВКС.

Върховните съдии не са съгласни и с предположението на САС, че „едно по-задълбочено разследване би могло да установи връзки между подсъдимия и трите лица, но с положителност между него и свидетеля Тодоров.”, както и че е възможно „с отказите си да издаде разпореждане за СРС и препятстване на ефективното разследване… да е целял последващото кариерно израстване на Тодоров да създаде условия за зависимост на този свидетел, извън йерархичната, административно, служебна такава”.

Според ВКС в мотивите си апелативният съд сам признава, че тези изводи не почиват на доказателства по делото и не са безспорни, че стоят вън от предмета на доказване, че „повечето от тези фактори са възникнали впоследствие”, че „връзката между Тодоров и Цветанов е логична, но не е безспорна и затова съдът не я прави”, но въпреки това съдът „практически не се е въздържал да направи внушения за съществуването на такива връзки, демонстрирайки своята лична предубеденост, като използваните изрази надхвърлят обичайните предположения, срещани в други съдебни актове и оценявани като несъвместими с чл. 303 от НПК“.

Нещо повече, според ВКС, „чрез използваните изразни средства съдът внушава, че подсъдимият Цветанов е целял да засегне устоите на държавата, принципа за разделение на властите, че фаворизира изпълнителната власт за сметка на съдебната, че изземва функциите на съдебната власт и уронва престижа й“. „Това подсказва, че съдебният състав се чувства лично засегнат от политическото поведение на подсъдимия, свързано с публично афиширани от него становища по водени разследвания“, категорични са върховните съдии.

Освен това предубедеността на въззивния съд прозира и в отказа да уважи доказателствени искания на защитата за установяване на субективната несъставомерност на деянието. Според ВКС няма спор, че решаващият съд има право да преценява необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, но не може безмотивно да игнорира искания в тази посока. Става дума за отказа на САС за преразпит на бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев. Първоначално по искане на защитата съдът е допуснал Георгиев до разпит, но после „с неубедителни, формални съображения е отказал изслушването му“. САС е показал и нежелание да изследва в дълбочина мотивацията на подсъдимия за направените откази.

С уточнението, че ВКС няма основание да се занимава със справедливостта на наказанието, съдът казва, че не може да игнорира използваните изрази в мотивите на въззивното решение и в тази част, тъй като „те допълват отчетливо картината на изявено пристрастие“. „Така например, съдът формално посочва смекчаващите вината обстоятелства, но всъщност не ги оценява като такива – подсъдимият бил неосъждан, но това било изискуемо за длъжността му, за него имало положителни характеристични данни, но те били относително положителни, тъй като заради този подсъдим, в качеството му на министър на вътрешните работи, държавата е осъждана нееднократно за неспазване принципите на правовата държава. Прокрадва се и упрек, че не е направил самопризнания, нито е изразил съжаление ”…въпреки, че не е длъжен да прави такива”, сочат върховните съдии.

С други думи ВКС намира, че използваните изрази, внушения и предположения в решението на САС, както и процесуалните нарушения въз връзка със събирането и оценката на оправдателни доказателства „очертава легитимно и обективно оправдано съмнение, че е постановено от съд, който не е бил безпристрастен в противоречие с изискването по чл. 6(1) от КЗПЧОС“.

Тези изводи обаче не се споделят от съдия Жанина Начева, която пише в особеното си мнение, че не е съгласна с нито един от доводите на мнозинството от състава на ВКС.

Според нея съдебният състав не се е позовал на хипотези, а е изследвал възможните
мотиви на Цветанов във връзка с установените по делото факти, които след проверка са приети за непотвърдени. Освен това, счита съдия Начева, мнозинството на ВКС не посочва кои точни изрази визира, а прави обобщения, какъвто смисъл съдийката не намира в решението на САС. Съдия Начева тълкува по различен начин част от мотивите на САС и сочи, че в решението на ВКС съдиите се произнасят по обстоятелства, които не са посочени в касационната жалба на защитниците на Цветанов.

„На първо място, начинът на изразяване при изготвяне на съдебния акт с нищо не показва личното пристрастие или предубеждение на въззивния съд, който се е произнесъл по същество на делото. Използваните формулировки са в допустимите и приемливи граници за съдебен акт по наказателно дело и не противоречат на изискванията за безпристрастност по чл. 6, т. 1 от Конвенцията, а това личи и от касационното решение“, сочи съдия Начева и допълва, че заключението, че личното пристрастие на членовете на въззивния състав се установява от съдържанието на решението се основава на отделни пасажи от няколко и различни изречения, които са откъснати както от цялостния смисъл на мотивите, така и от общия контекст на съответната теза, която съдът е аргументирал при решаване на фактическите и правни въпроси, поставени по делото.

И още: „Съдът не може да бъде критикуван, че не се е ограничил само до обсъждане на аргументите на защитника, а е продължил да изследва въпроса дали данните за последователните назначения на свидетеля Тодоров в йерархията на съответната полицейска структура, в т.ч. със заповеди на подсъдимия Цветанов, не могат да имат и друго обяснение – да са били съпътстваща цел или мотиви на подсъдимия, чието изясняване не би се отразило по въпросите за отговорността и правната квалификация, но може да има значение за наказанието. Съответно, интерпретирайки съвкупността от доказателства съдът е стигнал до извода, че по делото не е установено по несъмнен начин с отказите да разпореди прилагане на специални разузнавателни средства подсъдимият Цветанов, наред със съставомерната цел, да е предвиждал и предоставянето на възможност за кариерно израстване на полицейския служител – свидетелят Тодоров. Следователно няма никакво основание да се приеме, че решаващият съдебен състав самоцелно се е разпростирал в обсъждане на хипотези, странични и извън кръга на конкретните доказателства по делото, изразявайки така пристрастието си към подсъдимия“.

Единственото предположение, според съдийката, е изречението в мотивите на САС, в което се казва, че по-задълбочено изследване може да установи връзките на подсъдимия с трите лица, за които е отказал СРС-та, но то е ненужно и без всякакво значение.

В особеното мнение е посочено, че съдийката не намира и допуснати процесуални нарушения – в крайното решение на САС, съдиите са посочили защо считат за ненужен разпитът на Калин Георгиев. „Оплакване за необсъждане на обясненията на подсъдимия и за липсата на съпоставка със свидетелските показания в касационните жалби няма. При това положение не намирам за нужно да се спирам в детайли и на направената конкретизация от мнозинството за какво точно гласните доказателствени средства не са били обсъдени при отсъствието изобщо на доводи в тази посока, респ. да е било преиначено или извратено тяхното съдържание“, категорична е съдия Начева.

След решението на ВКС делото ще се върне в Софийския апелативен съд, който отново ще трябва да го разгледа. Преди ден върховният съд обяви за решаване и второто дело срещу Цветанов – за длъжностно присвояване в особено големи размери.