По делото за шестте “НЕ!!!”: Апелативният съд потвърди присъдата на Цветанов от четири години затвор

Софийският апелативен съд (САС) потвърди присъдата на Цветанов от четири години затвор. Бившият вътрешен министър бе осъден на първа инстанция по обвинение, че в периода 27 август до 18 септември 2009 г. Цветанов е отказал да разпореди на СДОТО да приложи СРС-та за бившия шеф на РЗБОП Орлин Тодоров, Пламен Дачков и Милен Иванов, въпреки че наблюдаващият прокурор от Окръжната прокуратура в града е изготвил шест искания, а председателят на Окръжния съд в града е издал разрешения за експлоатацията на тези СРС-та. На шестте искания Цветанов е поставил резолюция „НЕ!!!” и така е нарушил задълженията си на министър на вътрешните работи и е възпрепятствал събирането на доказателства за разкриване на извършеното от Тодоров и от други лица тежко престъпление, които не са могли да бъдат събрани по друг начин. След като прокурор е изготвил искане за използване на СРС-та, а компетентен съд е дал разрешение за това, вътрешният министър, респективно шефът на ДАНС, нямат право да откажат прилагането им.

В решението на съдебния състав (с председател Спас Иванчев и членове Елена Каракашева (докладчик) и Петър Михайлов) са отхвърлени всички защитни аргументи против присъдата на Софийския градски съд. Специално внимание е отделенo на тезата на адвоката на Цветанов Менко Менков, че клиентът му е отказал да подпише СРС-та заради съвет на главния секретар на МВР по това време Калин Георгиев, който му обяснил, че ако разреши експоатацията им, ще осуети по-важна разработка.

Съдът обаче изцяло не се съгласява с доводите на защитата „тъй като няма никакво правно значение какъвто и да било съвет при решаване на въпроси, които са от компетенцията единствено и само на министъра на вътрешните работи”. В този смисъл САС пише, че подсъдимият има „има базови правни познания“ и е бил наясно, че искането за използване на специални разузнавателни средства и разрешението във всеки един отделен случай са било направени от орган на съдебната власт. Това, според съда, означава, че Цветанов „се е намесил в разделението на властите и е присвоил чужди правомощия от различна на неговата сфера на компетентност“. В решението подробно е описана законовата постановка, според която министърът не е оперативен орган, който извършва самостоятелно действия по разследване на престъпленията, той няма правата да извършва преценка на дейността по разследването, на нейната ефективност и целенасоченост. „Законодателят просто не го е овластил с подобни правомощия, воден от принципа за разделение на властите. Всъщност, точно този принцип изисква намесата на министъра на вътрешните работи, като върховен йерархичен пост в системата на МВР, който да централизира и организира взаимодействията на този орган на изпълнителната власт с другите власти, в случая съдебната“, сочи САС.

Съдът отказва да вземе предвид и доводите на адвокат Менков, че и предишни министри на вътрешните работи са отказвали СРС-та. „От тяхната дейност (на бившите министри – б.а.)не може да се прави оценка за действията на конкретния подсъдим, нито пък обратното. С други думи, това че в хилядолетната човешка история са се извършвали убийства, не е аргумент срещу наказателното преследване на това престъпление, а дори напротив“, мотивира се съдебният състав.

Освен това съдът приема, че неизпълнението на служебното задължение на подсъдимия е попречило необратимо на разследването срещу Тодоров и останалите двама. Цветанов не е „имал никакви процесуални функция по надзор и ръководство на наказателния процес по конкретното производство”, а по същество, с бездействието си Цветанов е „осъществил незаконен контрол над действията на разследващите органи“. „В една правова държава това е недопустимо и симптоматично за пренебрегването на принципа за разделение на властите, за фаворизирането на една власт за сметка на друга и в крайна сметка за елиминиране на принципите на демократичното управление като цяло“, заключва съдът.

От решението става ясно, че единственият спорен момент е доказването на наличието на пряк умисъл и преследваната специална цел на подсъдимия при извършване на престъплението – дали той умишлено е целял да избави трите лица от наказание. „Подсъдимият Цветанов е с висше образование…, с базови правни познания, поне със сигурност с такива, достъпни за всеки вменяем български гражданин. С положителност може да се заключи, че той е осъзнавал, че с отказа си по същество да изпълни искането за прилагане на специално разузнавателно средство, без законът при това да му я дава, той осуетява наказателното преследване“, мотивира се съдът и допълва, че Цветанов е бил наясно, че единственият начин да се съберат доказателства срещу тримата е прилагането на СРС-та.

Обсъждайки обществената опасност, САС пише, че длъжността, която Цветанов е заемал “предопределят неминуема, неизбежна и съвсем ясна представа в съзнанието за дееца за последиците от всяко едно неизпълнение на служебно задължение в борбата срещу престъпността и разследването на извършените престъпления“. Обществените очаквания към министъра на вътрешните работи са за „безупречно и неотклонно изпълнение на задълженията му“ и най-вече по разследването на престъпления и в никакъв случай – за осуетяването им.

Освен това, съдът набляга на факта, че Цветанов „нерядко е влизал в противоречие с основни принципи на наказателното преследване… с презумпцията за невиновност и правото на справедлив процес“ и цитира осъдителните решения на съда в Страсбург срещу България заради изказвания на бившия вътрешен министър, с които той е правил „публичен опит да се влияе на съдебни решения и не показва дължимото уважение на съдебните органи“.

В тази връзка САС коментира, че делото е „контрапункт на това публично афиширано поведение“. „Разбира се, съдът от настоящата инстанция няма за цел да оценява ефективността от служебната дейност на този подсъдим като министър на вътрешните работи, публичното обявяване на становища по водени разследвания и наказателно преследване, но не може да остане незабелязано пълното разминаване между публичното поведение и действителното изпълнение (в случая неизпълнение) на служебните задължения“, смята съдът.

От значение за оценката на обществената опасност на деянието е и броят на отказите на Цветанов, който показва „наличието на престъпна упоритост“. Обсъждайки размера на наказанието, второинстанционният съд взима предвид чистото съдебно минало на Цветанов, доброто му семейно положение и „относително положителни характеристични данни”. „Относителността по отношение на характеристичните данни съдът съзира в крайна сметка от резултата от публичната дейност на този подсъдим в качеството му на министър на вътрешните работи – за първи път в новата история на страната тя е била осъждана, при това нееднократно, от ЕСПЧ за неспазване на основни принципи на правовата държава от публични личността и високопоставени дейци на правителствената администрация“, се казва в решението. Тези осъждания касаят публична намеса в дейността на съдебните органи и нарушаване на презумпцията на невиновност и затова съдът „не оценява изцяло положително и позитивно известните характеристични данни“.

Специфичното високо ниво в йерархията на администрацията, което е заемал Цветанов, определя и високата обществена опасност на дееца. „Всяко едно неизпълнение на служебни задължения обаче рефлектира изключително негативно върху управлението на административната система на министерството на вътрешните работи, на взаимодействието със съдебната власт, която се явява независима и не подконтролна на полицейските служби и на министъра на вътрешните работи лично, подкопава доверието на обществото и ерозира устоите на държавността“, мотивира се съдът. Обществена опасност прозира и в цялостното поведение на Цветанов, който веднъж е осуетил преследване срещу Тодоров, а след това го е повишил.

Съдът счита, че поведението на Цветанов е „във висша степен нетърпимо“ и показва, че “степента на обществена опасност на подсъдимия е твърде висока, като се е оказал не на висотата на заемания пост и на законовите изисквания, неумеещ и неготов за законопослушание“. “Деецът е проявил престъпна упоритост с пълното съзнание за последиците от своето поведение, демонстрирайки всесилност и всепозволеност, прекрачвайки границите на закона и на морала, в крещящо противоречие със собствените, установени от закона задължения. Тази демонстрация прави дееца особено общественоопасен, тъй като вместо да бъде слуга на народа при изпълнение на упражняваната и предоставена от обществото представителна власт…, той си присвоява чужди компетенции и еднолично потъпква закона“, пише в решението на втората инстанция. Освен това „за разлика от публичните изявления, тук деецът е действал скрито от обществото с висока степен на засягане на законоустановения порядък“.

Решението на САС не е окончателно и може да се обжалва или протестира пред Върховния касационен съд.