Правосъдният министър атакува освобождаването на Петьо Петров като следовател

Министърът на правосъдието Христо Иванов е внесъл жалба във Върховния административен съд (ВАС) срещу решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което бе приета оставката на доскорошния шеф на столичното следствие Петьо Петров. Според правосъдния министър актът на съвета нарушава производствените правила, а решението е взето при превратно упражняване на власт и при грубо несъответствие с целта на закона.

Миналата седмица ВСС окончателно амнистира Петров, който бе изобличен в провокация към подкуп по делото „Цонев, Сантиров, Попов“. След решението на Върховния касационен съд, кадровият орган два пъти отказа да образува дисциплинарно дело срещу следователя – веднъж по предложение на петима от членовете на ВСС, и веднъж по предложение на министъра, а след това го освободи като следовател от съдебната власт.

Според жалбата на Иванов решението на съвета е в нарушение на чл. 166 ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) – ако срещу съдия, прокурор или следовател, има образувано дисциплинарно производство, до приключването на това производство той не може да бъде освободен на основание подадена оставка. Дисциплинарно дело срещу Петров не е образувано, но ВСС е бил сезиран с такова искане от министъра на правосъдието, а отказът на съвета да образува такова производство също е оспорен пред ВАС, съобщават от Министерство на правосъдието и уточняват, че това означава, че е налице висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване на съответния акт.

„Законът предвижда като единствена пречка за освобождаване на съдия, прокурор или следовател от длъжност тъкмо „образуването на дисциплинарно производство“. Целта на закона е да се предотврати възможността на съдиите, прокурорите и следователите да упражняват правото си на „оставка“ за избягване на дисциплинарно производство срещу тях и на последиците от дисциплинарно наказание“, пише в жалбата на министъра.

От правосъдното ведомство сочат, че миналата седмица кадровият орган е взел решението въпреки наличието на преюдициален спор като законова пречка за oсвобождаване от длъжност – висящото пред съда дело срещу отказа на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу следовател. „Приемането на обжалваното решение без разрешаване на спора по преюдициалното правоотношение би довело до постановяване на отменяем акт по реда на възобновяване на административното производство (чл.99 от АПК)“, пише в жалбата на министъра.

Освен това приемането на оставката на Петров прави невъзможно осъществяването на дисциплинарно производство по предложението на министъра, което обосновава и правния интерес от жалбата на Иванов пред ВАС. „След като законодателят е възложил на министъра на правосъдието правомощия да предлага образуване на дисциплинарно производство и министърът го е упражнил по отношение на следователя Петров, то ефективното осъществяване на това правомощие следва да бъде обезпечено с адекватна съдебна защита“, сочат от МП и се позовават на практиката на ЕСПЧ, според която е недопустимо в правова държава да се отказва съдебен контрол върху акт на държавен орган чрез използване на правни техники и понятия за създаване на „теоретични и илюзорни права“.

Правният интерес от обжалване на решението на ВСС е мотивира и с факта, че правомощието на министъра на правосъдието да прави предложение за дисциплинарно производство срещу магистрат е част от системите на взаимен контрол и баланс между властите, гаранция срещу липсата на воля на органите на съдебната власт да инициират дисциплинарна процедура. В жалбата на Иванов е посочено също, че според Конституцията министърът на правосъдието председателства заседанията на Висшия съдебен съвет, без да участва в гласуването и така се превръща в гарант за публичност и прозрачност на дейността в съдебната власт. „Тази роля е допълнително засилена със законовото му правомощие да прави мотивирани предложения за образуване на дисциплинарни производства на магистрати. Тези производства не са самоцелни и не са от значение само за отношенията между кадровия орган на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, и съответния съдия, прокурор или следовател. Тези производства са от значение за цялото общество, за доверието му във функционирането на съдебната власт. Именно съобразявайки значимостта на дисциплинарната дейност за правилното функциониране на иначе самоуправляващата се съдебна власт и за да не се допусне нейното капсулиране, законодателят е предвидил правомощието на министъра на правосъдието да инициира образуването на дисциплинарното производство“, пише в жалбата.

Министър Иванов е направил пред ВАС и искане за спиране на предварителното изпълнение на решението за освобождаване на Петьо Петров. То е обусловено от висящото дело срещу предишното решение на ВСС, с което съветът отказва да образува дисциплинарно производство срещу Петров, по което съдът може да отмени отказа на съвета. „Това обаче би било безпредметно, ако решението за освобождаването на Петров като следовател бъде предварително изпълнено“, сочат от МП.

Припомня се, че законодателят е предвидил образуването на дисциплинарно производство като пречка за освобождаване от длъжност, а смисълът на тази законова пречка е да предотврати настъпването на вреди, които се изразяват в невъзможността да се реализира дисциплинарна отговорност. „Ако съдът не постанови спиране на предварителното изпълнение на решението на ВСС за освобождаването ще се стигне до безвъзвратно погасяване на правото на министъра да реализира законовите си задължения по съдебен ред, след като лицето, срещу което има предложение за дисциплинарно наказание, вече е загубило качеството си на магистрат“, мотивира се Иванов. Подобно развитие на казуса ще прецедент на освобождаване от дисциплинарна отговорност за извършени тежки дисциплинарни нарушения, които граничат или преминават отвъд границата на обикновено правонарушение и осъществяват състав на престъпление, чрез използване на механизма за напускане на органите на съдебната власт. Като значително и трудно поправима вреда, която ще настъпи, ако съдът не спре изпълнението на решението на ВСС, министърът посочва и предоставянето на възможност за лице, уличено в осъществяването на дисциплинарно нарушение в съдебен акт, да получи облага от действията си с оглед възможността да получи 18 месечни заплати при прекратяване на правоотношението по този ред.

Както “Съдебни репортажи” писа, Петров бе ключовият свидетел по делото “Цонев, Сантиров, Попов”, на чиито показания се крепеше обвинителната теза. Окончателното решение на Върховния касационен съд по казуса от началото на годината даде зелена светлина на прокуратурата да разследва действията на Петров по делото и да му повдигне обвинения за провокация към подкуп, но това така и не се случи. В същото време главният прокурор Сотир Цацаров не само не счете за нужно да подведе Петров под наказателна или дисциплинарна отговорност, но и светкавично внесе оставката му във ВСС, с което направи опит да му помогне да напусне системата. Меко казано странните си действия по казуса “Петров” Цацаров обясни с “пълния интерес на прокуратура да удовлетвори тази оставка”. „Въобще не защитавам Петьо Петров, казах, че прокуратурата има интерес да се освободи от това лице. Къде ви е основанието при наличие на проверка да не го освободите? Що не му образувахте производство?“, каза още той пред членовете на ВСС. Тогава само отсъствието на част от кадровиците, близки до Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев, предотврати оставката на скандалния следовател. Месец по-късно, вече в пълен състав, членовете на ВСС не се поколебаха да гласуват освобождаването на Петров, въпреки че министърът на правосъдието бе внесъл в съда жалба против отказа на съвета да преследва дисциплинарно следователя.