Съдии настояват ВСС да потърси отговорност на ръководството на Софийския градски съд за нарушенията

27 съдии поискаха от Висшия съдебен съвет (ВСС) ясно да каже каква е отговорността на предишното ръководство на Софийския градски съд (СГС) за нарушенията, констатирани в доклада от проверката на съда. В писмото, което е изпратено до кадровия орган, съдиите настояват членовете на съвета да формират категорични изводи за причините за множеството проблеми в администрирането на дейността на съда от доскорошния председател Владимира Янева и нейните заместници и да предприеме действия да накаже виновните. Същевременно са отправени сериозни критики към доклада от проверката на СГС, в който няма анализ на част от констатираните нередности, а други аспекти остават тотално неизяснени.

Анализът на съдиите показва, че в доклада на ВСС са потвърдени данните, че под ръководството на съдия Петя Крънчева в Наказателното отделение само в един случай е било провеждано обсъждане на поискано от ВКС становище по дело за постановяване на тълкувателно решение. Това обаче не е довело до формиране на изводи дали непровеждането на други такива обсъждания, включително и по изискано в началото на тази година становище по тълкувателно дело, пряко касаещо компетентността на СГС, представлява неизпълнение на служебните задължения от страна на ръководителя на отделението и ако такова е налице, следва ли да се понесе отговорност за това.

Проверката на ВСС сочи, че съдия Крънчева е дала неверни данни защо в отделението не е въведена актуализираната версия на системата за случайно разпределение LawChoice, но никъде в доклада не е уточнено дали комисията, която е проверявала СГС е изследвала причините, поради които ръководителят на отделението е била с 0 % разпределение на дела в началото на 2015 г. Изводи дали Крънчева трябва да понесе отговорност за друго свое нарушение – че е председателствала съдебни състави с участието на едни и същи съдебни заседатели, също не са формирани, още по-малко е изяснено до какво е довело неспазването на случайното разпределение на съдебните заседатели.

Докладът установява, че „в решаваща степен недобрата организация се дължи на заместник-председателя на СГС и ръководител на НО съдия Петя Крънчева”, но и това остава без последици за ръководителя на отделението. В частта от проверката за дейността на Гражданско, Брачно и Търговско отделения на съда, документът съдържа съществени пропуски, сочат съдиите и дават примери. Комисията не е установила защо на част от редовите съдии е определен по-нисък процент на натовареност и на какви основания, не става ясно дали е проверявала архива на компютърната система. „Подобен анализ бе напълно наложителен след като комисията е направила принципния извод, че разпределението на делата между отделните състави и в Гражданско, и в Търговско отделение е неравномерно. Простата констатация на този отдавна известен факт е недостатъчна, той бе лесно установим при елементарно сравнение на статистическите данните по справките за разпределението и натовареността през 2012, 2013 и 2014 г., които предоставихме на комисията“, пишат съдиите и допълват, че целта на проверката е да посочи причините за тази неравномерност и причините, поради които ръководството не се е опитало да разреши проблема, за който многократно е сезирано.

„Проверяващите явно не са си поставили подобна цел или достигането й им се е сторило непосилно. Без изясняване на обстоятелствата, поради които конкретни състави са изключвани от разпределение или натоварването им е било намалявано (извън командироването в по – горен съд и продължителен отпуск), и без техния анализ, не биха могли, на първо място, да се опровергаят съмненията за произволен субективизъм на разпределящия при определяне натовареността на отделните съдии. На второ място – да се даде адекватно предложение за разрешаване на проблема, който в най – голяма степен смущава работата в СГС“, категорични са съдиите.

Те намират и друг съществен пропуск в проверката, касаещ факта, че ръководителят на Гражданското отделение Богдана Желявска е разпределяла търговските и фирмените дела от 2009 г. Според подписалите писмото не личи да са търсени и съответно посочени причините, поради които председателят на търговско отделение е бил лишен от правомощията си да разпределя делата в отделението, което ръководи. „Премълчано е доведеното до знанието на проверяващите и установено с писмено доказателство обстоятелство, че повече от ? от съдиите в търговско отделение са поискали писмено от съдия Янева през юни 2014 г. функциите по разпределение на делата в тяхното отделение да бъдат реално възложени на председателя му съдия Дачев“, сочат съдиите и допълват, че поради тази причина липсва коментар защо това искане не е разгледано от председателя Янева.

Напълно неизяснени остават и въпросите около разпределението на делото „Белведере“ от съдия Желявска. Както съдиите посочиха в изслушването си пред ВСС, делото е разпределено в деня на постъпването на исковата молба „в отчетливо отклонение на съществуващата практика“. „Само и единствено тази молба по чл. 625 ТЗ е била разпределена в деня на постъпването й в съда. Останалите молби за образуване на производства по несъстоятелност, постъпили в този ден, не са разпределени тогава, а на следващия ден, каквато е константната практика в съда. Причината съдия Желявска да разпредели на съдия Ченалова тази молба и да не разпредели останалите молби, постъпили в регистратурата същия ден, остава неясна“, категорични са съдиите.

Членовете на ВСС обаче не са се задълбочили да разберат какво е наложило съдия Желявска да се отклони от трайно установената й практика да образува делата по молби за откриване на производства по несъстоятелност в деня, следващ постъпването им в съда. Временната комисия не се е занимала с практиката в СГС при образуване на дела по молби за обезпечаване на бъдещ иск, която е в нарушение на закона и създава предпоставки за нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата, тъй като делата не се образуват и разпределят в деня на постъпването на моблите. Комисията си е спестила изводите и за това, че в Гражданското отделение не са провеждани Общи събрания на съдиите за даване на мнения по искания за приемане на тълкувателни решения, нито е коментирано дали Желявска е нарушила етичните правила, предвид изнесените от редови съдии за отношението й към тях.

„Според Временната комисия, всички констатирани в хода на проверката обстоятелства – неравномерна натовареност, липсата на механизъм за следене и своевременно изравняване на натоварването, липсата на критерии за командироване, липса на организация на работата по начин да се създаде ефективно използване на наличния кадрови състав – са плод на случайността“, възразяват съдиите, които казват, че докладът на практика определя като неясни, или направо като липсващи причините за всеки един от изброените системни проблеми в Гражданското, Търговското и Брачното отделение на съда, а документът в тази му част „представлява хаотична информация за факти, които не са подложени на елементарен анализ, още по–малко на критичен такъв“.

Съдиите намират, че както обикновено ВСС се е съсредоточил върху това да установи пропуските в работата на редовите съдии, но не и да анализира каква е отговорността на ръководството на СГС за тях. Този подход е възприет при проверката на работата на съдия Румяна Ченалова, без да се посочи защо тя е преместена от Наказателното в Търговското отделение в нарушение на практиката, какви са причините за неравномерното разпределение на дела по търговска несъстоятелност на нейния състав и констатираните при извършена проверка на ИВСС през месец юни 2014 г. нарушения при администрирането на дела от състава на Ченалова. „Още в първото си писмо от 10-ти декември 2014 г. посочихме, че съветът системно и при предходни случаи на съсредоточаване на общественото внимание върху дейността на конкретни съдии, последвани от ангажиране на дисциплинарната отговорност само на съответните съдии, не е изследвал въпроса за свързаността на такива нарушения с дейността на ръководството на съда“, смятат подписалите писмото.

Те обръщат внимание и на тоталната липса на коментар за отговорността на ръководството за допускането на външни лица (става дума за адвокат Момчил Мондешки) да осъществяват безпрепятсвено контакти с председателя на съда, със съдия Ченалова и с определени съдебни служители, както и да имат достъп до служебни компютри. Напълно игнорирана е останала и констатацията, че искова молба на адвокат Мондешки е изчезнала физически от деловодството на съда, а друга негова молба е администрирана съмнително.

„Особено тревожно се явява неформирането на никакви изводи от страна на Временната комисия по отношение на описаните действия на председателя на съда Владимира Янева за подпомагане на „саниране на срок по търговско дело за несъстоятелност”, заведено от същото лице пред Старозагорския окръжен съд. Описаните действия в никакъв случай не могат да се характеризират като представляващи законосъобразно упражняване на правомощията на съдия Янева; същевременно са описани действия по удостоверяване на несъотвестващи на действителността обстоятелства“, се припомня в писмото. Затова и съдиите са категорични, че решението на комисията така събраните материали да бъдат представени на временното ръководство на съда за оказване на контрол върху администрацията се явява изключително неадекватно на сериозността и на характера на констатираните обстоятелства в тази част на доклада.

„Не може да не направи впечатление, че констатациите на комисията за работата на отделни магистрати, която поначало не беше в предмета и обхвата на конкретната проверка, са всякога последвани от категорични изводи за наличие на слабости. Такъв решителен подход съвсем не е приложен към субектите, чиято дейност в действителност комисията имаше за задача да провери. Дължимият обоснован анализ за работата на ръководството на съда и то при наличие на множество доказателства, отсъства“, казват съдиите и обобщават, че от доклада може да се направи извод, че „организацията на работата в СГС е била под критичното ниво на задоволителност“. А това означава, че председателят на съда и заместник–председателите не притежават изискуемите от закона ръководни и управленски умения и не са се справили с поставените пред тях задачи, като съществувалите управленски практики могат да се определят като порочни и създаващи благоприятна среда за развитие на корупция.

Съдиите обобщават, че вместо да потърси дисциплинарна отговорност от доскорошното ръководство, ВСС е отправил множество препоръки към следващото ръководство. „Така остава неизяснен централният въпрос за отговорните лица за нередностите в управлението на съда, констатирани при проверката“, заключват подписалите писмото.

Те са категорични, че проблемите СГС са от особена важност не само за конкретния съд, защото са с принципен характер и касаят дължимото добро, ефективно и прозрачно управление на различните съдебни органи, от което зависи и качеството на правосъдието. „Затова „случаят СГС” съвсем не се ограничава до конкретния съд. Ненапразно той предизвика широк обществен резонанс, в това число и в професионалните среди. Той се нуждае от ясно и убедително разрешение. Такова, от което да е видно, че в съдебната система има нулева толерантност към лоши и порочни управленски практики“, мотивират се съдиите и допълват, че това изисква точното им идентифициране като такива, а след това адекватен подход за търсене на отговорност от лицата, които са ги прилагали. В противен случай се дава твърде негативен сигнал за безнаказаност и търпимост към произвол, както за магистратите, така и за широката общественост, смятат съдиите. И казват, че очакват ВСС да изпълни задачата си и да потърси отговорност от виновните.