В мандата на Владимира Янева Софийският градски съд се е превърнал в развъдник за корупционни практики

Петя Крънчева излъгала ВСС, че гледа дела
03-04-2015; категория: Данните говорят, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Докладът за цялостното управление на Софийския градски съд (СГС) в мандата на доскорошната председателка Владимира Янева показва, че съдът се е превърнал в разграден двор. Членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), които извършиха ревизията, са открили фрапиращи нарушения на екипа на Янева, достатъчно предпоставки за корупционни практики, заобикаляне на случайното разпределение на делата и дори фалшификации, които са целели да прикрият част от проблемите.

Въпреки това прави впечатление, че документът е изключително мек към отговорността на ръководството на съда и никъде в него не се намеква, че е необходимо от Владимира Янева и заместниците й да се търси дисциплинарна отговорност, макар някои от описаните нарушения да приличат на престъпления. Вместо това голяма част от проверката е посветена на работата на редовите съдии и констатации за забавени дела, като членовете на ВСС дори са си позволила да правят препоръки за приключване на определени дела, независимо от резултата.

Проверката бе инициирана от ВСС, след като съдии от СГС, Софийския районен съд и Софийския апелативен съд поискаха оставката на ръководството на съда заради нарушения на случайното разпределение на делата. Скандалите избухнаха по повод разпределението на казусите „КТБ” и „Белведере” от зам.-председателя на СГС и ръководител на Гражданското отделение Богдана Желявска. Съветът се задейства едва след публичната подкрепа на посланици от ЕС към настояванията на съдиите за проверка. Разбунтувалите се съдии бяха изслушани от ВСС и разкриха редица нерешени проблеми в съда, трудна комуникация с ръководството, липса на еднаква натовареност, нарушения в случайното разпределение и практики за командироване и разкомандироване, които не следват никакви правила. Повечето от изложеното от съдиите се потвърждава от доклада, като в хода на проверката са открити и още нередности.

Петя Крънчева заблудила ВСС

Снимка: Дневник

Снимка: Дневник


Макар докладът да е доста хаотичен и неподреден, в него съвсем ясно са посочени няколко случая, които поставят под въпрос етичните качества на ръководството на съда – в частност на ръководителя на Наказателното отделение Петя Крънчева (която единствена от заместниците на Янева отказа да подаде оставка и на практика продължава да ръководи отделението, макар временният председател Владимир Йорданов да иззе административните функции от екипа на бившата шефка на СГС) и на Богдана Желявска.

От доклада става ясно, че Крънчева се е опитала да прикрие натовареността си. В началото на януари съдии от Наказателното отделение забелязват, че ръководителката работи с 0% натовареност, тоест системата за разпределение на делата не я натоварва с нито едно дело. От протокол за разпределение на второинстанционно дело на 9 февруари се вижда, че Петя Крънчева не е натоварена с нито едно дело, ден по-късно, пак от протокол за разпределение, се вижда, че ръководителката на отделението вече е с 40% натовареност или с други думи – на нейн доклад са 4 дела. „Видно обаче от приложената справка от деловодната система на СГС, сред наказателните дела с номера от 539 до 549, няма второинстанционни такива, които да са били разпределени на съдия Крънчева”, пише в доклада. Нещо повече – протоколите, които удостоверяват неверни обстоятелства са подписана от самата Крънчева. „Тези обстоятелства сочат, че е възможно да се манипулират изходните данни за разпределяне на делата от програмата LawChoice 4.0 и по този начин да бъде изключван от разпределение съдия, спрямо който привидно е постигнато разпределение на брой дела, надвишаващо разпределените до момента на останалите съдии, като в действителност на същия съдия да не са разпределени никакви дела. Сочат също, че във ВСС се подава недостоверна информация”, заключва ВСС.

По същия начин са манипулирани данните и от протоколите за разпределение на първоинстанционни наказателни дела – в началото на година Крънчева не е гледала такива дела, но след започване на проверката от ВСС протоколите за разпределение показват, че тя е получила едно първоинстанционно дело, макар справките да сочат, че това не е вярно. Тези случаи демонстрират, че старата версия на системата „LawChoice” очевидно позволява при случайния подбор в протоколите да се записват неверни обстоятелства за процента на натовареност на конкретни съдии – а оттам и да се манипулира разпределението – констатация, която бе направена в проверка на неправителствени организации още в началото на 2013 г.

Освен това Крънчева е разполагала с привилегията да заседава със съдебни заседатели, които не се избират на случаен признак, каквито са правилата (първо за тази нередно сигнализира публикация в „Биволъ”. ”Коментираното явление не се наблюдава при никой от останалите съдебни състави в НО на СГС – всички те имат различни съдебни заседатели като при никой от тях не се наблюдават подобни съвпадения. В рамките на проверката постъпи доклад от заместник-председателя на СГС Желявска и приложени към него обяснения от компютърните специалисти на съда, които потвърждават изнесените в медийната публикация факти”, се казва в доклада. Документът открива и сериозни дефицити в организацията на отделението, например, при изготвяне на графиците за дежурствата не се съобразява конкретната натовареност на съдиите в отделението, поради което се достига до неравномерна натовареност, а също и до невъзможност съдиите да се подготвят в нормални условия за съдебните заседания. Дела, чиито разглеждане е изисквала особена бързина, пък са разпределяни на съдии, които са излизали в годишен планиран отпуск, а това е довело до нарушение на изискванията за добро администриране на съдебните дела в отделението. Крънчева се е ползвала и с друга привилегия – да разглежда мерки за неотклонение „парична гаранция”, което е сериозен корупционен фактор, макар, според правилата на СГС, тези частни дела да се разпределят на случаен признак от старшия дежурен съдия.

В обобщение, ВСС приема, че в Наказателното отделение „се наблюдават пропуски”, „липсват базисни решения за въвеждане на правила за равномерно натоварване на съдиите: определяне на групи наказателни дела според тяхната тежест; своевременно съставяне на графици за дежурства и заместване на съдиите; непровеждане на общи събрания на съдиите от отделението за обсъждане на становища по тълкувателни дела на ВКС и по други организационни и правни въпроси. Установено е и друго прегрешение на Крънчева – пред кадровиците тя обясни забавянето на въвеждането на новата версия на системата за случаен подбор с нежеланието на IT отдела на ВСС да помогне на специалистите в СГС за въвеждането й, но това не отговаря на истината. „В решаваща степен недобрата организация се дължи на заместник- председателя на СГС и ръководител на наказателното отделение съдия Петя Крънчева. В същото време обаче е необходимо да се подчертае, че ВСС все още не е определил норма на натовареност, което също се отразява върху организация на работа в такъв съд и такава наказателна колегия, каквато е в СГС, предвид огромния обем от постъпления на тежки дела”, заключва докладът, с което изцяло прехвърля отговорността за хаос на Крънчева и оневинява бившата председателка Владимира Янева.

Стотици заповеди за промяна в натовареността на съдиите в Търговското отделение

Както стана ясно, един от сериозните проблеми в СГС е бил наследен от предишното ръководство, което е сметнало за необходимо делата в Гражданското отделение и в Търговското отделение да се разпределят само от Богдана Желявска (вместо от ръководетеля на Търговското отделени Иво Дачев). Често това се е случвало в отсъствието на Желявска, от съдебни помощници. Организацията в Търговското отделение е страдала и от други пороци – на новообразуваните състави да не се прехвърлят висящи дела от други състави. „В годините тази организация на работа в ТО със своите предимства (съдия гледа делото от край до край – б.а.) е свързана и с неравномерното разпределение на делата, наложило някои от съдиите периодично да правят сами проверка на образуваните на състава дела и с молба да искат намаляване процента натовареност по конкретни групи дела”, се сочи в доклада.

На практика, установяват проверяващите, ръководителят на отделението Иво Дачев е издавал стотици заповеди, с които е намалявал или увеличавал натовареността на конкретни съдии, което в крайна сметка не е довело до стриктен контрол на постъплението на делата в съставите. Това от своя страна, логично, води до невъзможност да се проследява дали случайното разпределение се е спазвало и как. „Определено може да се каже, че причините за неравномерното струпване на дела включително и за несъстоятелност на някои състави произтичат от следните фактори – включването и изключването на конкретни съдии поради излизане в отпуск, смяна на титуляра поради командироване в САС и на негово място командироване от друг съд, неизписани дела и здравословни причини; променяне процента натовареност на определени състави с намаляване или увеличаване ново разпределените дела; липса разписани правила относно случаите, при които да се извършва корекция на броя разпределени дела в индивидуалния профил на съдията, липса на процент заложена разлика между броя дела за даден съдия и средния брой дела за групата/подгрупата, който да гарантира случайността на разпределението, а не неговата равномерност; отчетените през предходните години дела като приключили, а впоследствие върнати от въззивната инстанция с отменени съдебни актове за продължаване на производството се отразяват на броя висящи дела”, обобщава докладът. В резултат в началото на всяка календарна година по време на инвентаризацията се е налагало да се извършва ръчно броене на постъпилите за предходната година дела, наред с решените и прекратените дела за точно определяне бройката висящи в края на предходния период.

Проверката не намира обяснение защо два търговски състава VІ-8 състав и VІ-13 състав – в последните две години получават огромен брой дела за несъстоятелност. „Постъпленията на делата за несъстоятелност на тези състави са прекомерни и надвишават значително останалите състави”, се казва в документа.

Не е понятна обаче друга констатация в него: „Липсата на регулярни проверки от ИВСС и САС, анализ или експертиза на автоматичното разпределение на софтуерния продукт ” LAW CHOICE” за случайния подбор доведе до широко тиражиране в медиите и създаване на съмнения за манипулиране на този софтуерен продукт. От една страна тези съмнения не бяха категорично изключени при последващата проверка от ВСС във връзка с неизпращане протокола за случайното разпределение на делото на КТБ на сървъра на ВСС, но от друга страна проверката не е констатирала конкретни нарушения при разпределението на това дело, доколкото в доклада на външния експерт Величков са изказани предположения за евентуална манипулация без да е надлежно установено”.

Проверяващите се натъкват на голям брой прекратени дела на някои състави в ТО и това налага задълбочен анализ на причините за прекратяването им, колко от тях са прекратени поради оттегляне на искови молби – молбата за несъстоятелност или неизпълнение указанията на съда, колко от тях са постъпили отново, движението на делото при тъждественост на първоначалния докладчик и последващия, кои са адвокатите пълномощници на ищците по прекратените дела.

Срещу съдии от Търговското отделение са постъпили и голям брой сигнали, част от тях за ненаписани съдебни актове в разумен срок и относно забавено администриране на съдебните книжа. За период от две години (2012-2014 г.) са правени проверки на търговски състави с титуляри – Костадинка Недкова, Жаклин Комитова и Румяна Ченалова. Срещу търговските съдии Ченалова, Ася Събева, Светлин Михайлов (бивш председател на СГС), Н.Алексиева и Д.Добрева са постъпвали сигнали и във ВСС, разглеждани от Етичната комисия. Тук следва и поредната необяснима констатация на ВСС, която напълно оневинява съвета за липсата на каквито и да е сериозни проверки на съмненията в работата на определени съдии: „Обстоятелството,че само срещу едни и същи търговски съдии има сигнали, за разлика от другите в ТО, може да е факт, насочен и към недобра организация на работа или професионален опит на съдията, доколкото при същата натовареност и условия за другите търговски съдии няма такива, но не е основание за неблагоприятни съвпадения, обосноваващи съмнения в тяхната дейност”.

Ad hoc заместване на титулярни съдии в Гражданското отделение

В Гражданското отделение на СГС, под ръководството на Богдана Желявска, организацията на работа е следвала сякаш свои собствен порядък – на проверяващите не са представени никакви вътрешни правила, които уреждат механизъм за следене и своевременно изравняване на натовареността на съдиите, критерии за възлагане на дела на формираните нови състави, критерии за заместване на отсъстващи съдии и критерии за командироване/откомандироване на съдии. „Не се констатират и трайно установени практики за разрешаването на тези въпроси, които да са известни и общоприложими спрямо всички съдии”, се посочва в доклада.

За членовете на ВСС е било невъзможно да установят как се процедира, когато има предварителна информация за отсъствието на съответния съдия, съответно – при възникнала внезапна необходимост. „Изводът по отношение на регулиране процеса на заместване на гражданските съдии в СГС е, че въпросът преобладаващо се решава субективно, ad hoc, без да се отчитат релевантните обективни обстоятелства – например налична своевременна информация за необходимост от заместване, честота на заместванията, натовареност и пр., което води до значителни затруднения за съдиите да се подготвят качествено и своевременно за съдебното заседание, съответно води и до непропорционално натоварване на съдиите в отделенията”, категорични са от ВСС.

Липсва каквото и да е групиране на делата по фактическа и правна сложност, с оглед равномерното натоварване на съдиите. Оказва се, че дори и когато редовите съдии са сигнализирали ръководителя за проблеми и са давали решения за тях – реакция не е следвала. През май 2013 г. съдиите – докладчици на първоинстанционни брачни състави сигнализират председателя на СГС и Желявска, че освен делата за осиновявания, на отделно разпределение следва да бъдат и типовете дела – молби по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца; исковете за прекратяване на осиновяване и молбите за признаване на чуждестранни актове. „От данните, събрани по време на проверката не се установява административното ръководство на СГС да е изразило някаква позиция по искането, съответно – да е предприело конкретни мерки за решаване на поставения въпрос”, казва докладът.

Също като Крънчева, Богдана Желявска е „присвоявала” дела, които тя е разглеждала – например по молби за освобождаване от държавна такса. В разрез с трайната практика по тях да се произнасят съдиите-докладчици, това е правила Желявска. „Приложени са и актове на съдия Желявска за произнасяне по молбите по чл. 83, ал. 2 ГПК. Тази практика е отречена като неправилна с Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС”, сочи проверката.

И още странни практики – „данните за формиране на нови състави и делата, които се възлагат първоначално на новите състави не показват единен подход, а установената практика, за която сочат съдиите – да се изпращат десетте последно насрочени дела от съставите на новообразувания състав не може да се счете за приемлива”. „Изложеното дава основание да се направи извод за недобро администриране и организация на описаните по-горе аспекти от дейността в тези отделения (Гражданско и Брачно) на СГС поради липса на системен подход за решаване на проблемите и на ясни правила, респ. утвърдени и известни за съдиите добри практики, приложими при всички сходни случаи”, категорични са проверяващите. В същото време не личи заместниците на Янева да се натоварвали с гледане на дела за сметка на решаване на организационните въпроси. Желявска например в последните четири години е получавала между 49 и 59 дела на година. Николай Димов пък е гледал между 19 и 24 дела на година – най-вече частни граждански дела. Хаос цари и при разпределянето на съдебните помощници, като такива не са разпредяли да помагат на дейността на съдиите от въззивните граждански състави.

Личното дело на Желявска…разпределяно от Желявска, но незабелязано от ВСС

Bogdana-ZHelyavska

В доклада фигурират и откровено неверни факти, което е меко казано необяснимо, тъй като обстоятелствата вече са проверени и публикувани в медиите, докато течеше проверката. На 23 януари съдия Богдана Желявска завежда искова молба в Гражданското отделение на СГС, на който тя е ръководител, срещу съдебният репортер на вестник “Сега” и издателя на вестника – акционерното дружество “Сега”, пише „Капитал”. Претенцията е за над 25 хил. лв. Още тогава изданието съобщава, че делото е било разпределено…от Богдана Желявска, макар да е ищца по него. Проверка на „Съдебни репортажи” в системата на СГС показва, че в два от протоколите за разпределение действително е записано, че Желявска е разпределила делото. В доклада на ВСС обаче тези факти липсват. Там се казва, че друг зам.-председател на съда Николай Димов е разпределял делото пет пъти заради отводи на съдии. Датите, на които това се е случвало, също не съвпадат с информация от регистъра за случайното разпределение на ВСС. Проверяващите обаче пишат, че са приложени обяснения от завеждащ служба „Обща регистратура и завеждащ служба „Първо гражданско отделение“, във връзка с това, че има данни на 03.02.2015 година личното дело на съдия Желявска да е било докладвано на самата нея. „Приложени са и личните обяснения на Богдана Желявска във връзка с личното й дело, станало предмет на разпределение в СГС”, сочи докладът и приключва въпроса.

„Личната дейност” на Владимира Янева като съдия

В доклада има отделен раздел, в който се разглежда „личната дейност” на Янева като съдия. Данните в него показват, че на година председателката на съда е получава в единични случаи дела, повечето, от които – от частен характер, а някои от тях дори са били преразпределяни на младши съдии. „Несвършените дела на Янева към месец януари 2015 година са десет, от които четири НОХД-та, пет ВНОХД-та и едно ЧНД. Инстанционният контрол показва изцяло отменени присъди по три НОХД-та и едно НАХД – прекратено по давност, и две дела с отменени присъди и върнати за ново разглеждане”, констатира документът.

„В хода на извършената проверка, която продължи буквално до написване на доклада, проверяващите се натъкнаха на множество нарушения. Именно установените допълнително в проверката нарушения наложиха същата да продължи във времето извън приетия срок с решението на ВСС. Комисията е на становище, че нарушенията, които са констатирани, са следствие неправилна организация или липса на организация и контрол от страна на екипа на Владимира Янева, който ръководил СГС в последните три години”, обобщават от ВСС, като към това добавят проблеми, останали нерешени или неправилно решени от предишни ръководства на СГС, както и липса на ефективен контрол върху работата и на съдебната администрация.

Докладът напълно развенчава мита за независимостта на командированите магистрати. При изслушванията в проверката „показания” дават командированите в Наказателното отделение на СГС Пенка Велинова, Мариета Райкова, Наташа Николова, Петър Гунчев, Снежанка Кьосева, Антон Урумов и Даниела Стоичкова. Всички заявяват, че „нямат проблеми с комуникацията с ръководството на съда и отделението, че нямат проблеми в организацията на отделението и администрирането и разпределението на съдебните дела”. За сметка на това от ВСС установяват, че „не може да се направи извод за наличие на конкретни критерии, които се прилагат при вземане на решение кои съдии да бъдат командировани, в кое отделение и за какъв период от време, като тези въпроси не са подлагани на обсъждане пред съдиите”.

Особено актуален е проблемът с командированите съдии в Търговското отделение, в което работят магистрати от районно ниво, които на практика се учат на търговско право практикувайки, а комисията установява, че в СГС се командироват и съдии наложени дисциплинарни наказания (Тодор Тодоров, Снежана Кьосева-Митева, Пенка Велинова, Иво Петров и Ивайло Родопски, голяма част от тях са командировани без определен срок). „Следва да се завишат критериите за командироването на съдии в СГС. Командированото е ставало по лично решение на председателя на съда, като становище на заместниците не е искано, с което грубо е нарушен принципа на екипност, заложен в ЗСВ”, отчитат от ВСС и допълват: „Не са правени опити да се намерят подходящи за командироване съдии от окръжно ниво в страната, особено в Търговското отделение, в което има специфични производства, като несъстоятелност. Това е сериозен пропуск на административното ръководство на СГС, с председател Владимира Янева”.

Проблеми има и в администрацията – „съдебният администратор очевидно не упражнява ефективен контрол върху дейността на администрацията”. ”Липсата на административен секретар не може да бъде заместена с главни специалисти, на които им е вменено задължение да изпълняват функцията на административни секретари, това води до пълна липса на контрол, което се е установи”, считат от ВСС. Освен това „дали умишлено или поради невнимание”, не се внасят коректно данните за имената на страните по делата, което не дава възможност да се получи пълна картина за входящите и изходящи документи в деловодната програма на СГС, а отделни служители, чието задължения по длъжностна характеристика не са налагали това, са имали неограничен и пълен достъп до деловодната система, включително и с опция да изтриват данни. С други думи по всяко време е било възможно да бъдат правени фалшификации.

Раздел „Ченалова”

Сериозни съмнения за фалшификации има в отделен раздел, посведен на проверка на делата на съдия Румяна Ченалова, която бе отстранена временно от длъжност заради започналите срещу нея дисциплинарни дела. Изрично е отбелязано, че преминаването на Ченалова от Наказателното в Търговското отделение през януари 2012 г. не е съобразено с нормите в Закона за съдебната власт, според които Общото събрание на съда определя разпределението на съдиите в отделенията. „Именно този проблем поставя въпросът за липса на управленчески умения и екипност на цялото ръководството на СГС. Няма данни от материалите, които комисията прегледа, при преместването на съдия Ченалова да е искано становището както на председателя на Наказателно отделение, така и това на председателя на Търговско отделение. Това преместване е при грубо нарушение на ЗСВ и не е спазена процедурата предвидена в закона от преместване в една в друга колегия”, категорични са проверяващите.

В доклада е посочено, че като търговски съдия Ченалова системно е забавяла изписването на делата, а огромен процент от актове й са отменени, което „се дължи на груби нарушения на процесуалния, материалния закон”. По-нататък документът акцентира върхu факти, които навеждат съмнения за престъпления и манипулиране на случайното разпределение на делата. „Временната комисия установи случаи, в които при новообразувани дела, разпределени на доклад на съдия Ченалова, номерът на делото фигурира във вносните бележки за внасяне на държавна такса, тоест, първо, е разпределено делото на Ченалова, то е получило номер и след това страната е внесла държавната такса за образуване”, констатират от ВСС.

Има и случай, в който след отстраняването й Ченалова е подписала съдебно решение, подсъдно на друг съд – Софийския окръжен съд. Освен това актът по частното гражданско дело, което касае контрол върху определения на съдията по вписванията в Районния съд в Сливница, е антидатиран. „След като Ченалова е предала съдебния акт – написан във време, когато е отстранена от длъжност, той е бил поднесен за подпис на останалите двама съдии от състава и без произнасяне е подписано от съдиите Елка Пенчева и Петър Петров”, установяват проверяващите. По искане на комисията председателят на Софийския окръжен съд прави проверка, която сочи, че преди спорът да бъде отнесен до СГС, вече е имало произнасяне на Софийския окръжен съд по това дело, с което определението на съдията по вписванията е потвърдено. „Изключително обезпокояващ е факъта, че по конкретното дело – ч.гр.д. № 12025/2014 година, комисията се натъкна на една изключителна упоритост, както от страна на Румяна Ченалова, така и от страна на служители на СГС, които са показали заинтересованост този съдебен акт да изпълни крайната цел, за която е бил предназначен, а именно отмяна на ипотека, наложена върху земи в района на Районен съд гр.Сливница, чиято стойност е приблизително 1 700 000 лева”, сочи докладът, като се уточнява, че случаят отива в прокуратурата.

Очевидно след отстраняването на Ченалова служителките в СГС проговарят за действията по нейни дела – завеждащият служба „Търговско отделение” е констатирала и докладвала на председателя на отделението пет случая по дела, разпределени на Ченалова, по които има извършени поправки в исковите молби. След като са образувани делата и данните са входирани в деловодната система, първата страница на исковата молба е поправена с допълване на нов ответник, който не е вписан в деловодната система и по този начин за него не се отразяват данни, че е в производство по несъстоятелност. Така се създава предпоставка председателят на Търговското отделение да издаде удостоверение с невярно съдържание относно липсата на производство по несъстоятелност.

Твърде честото присъствие на адвокат Момчил Мондешки, определян като новия Краси Черничкия в Търговското отделение на съда, в кабинетите на Янева и Ченалова също е потвърдено. Очевидно Мондешки е имал сериозни привилегии, тъй като дори е използвал компютрите на определени служители, а делото заведено от него е вървяло по извънредни процесуални правила.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”
Снимка: Капитал

Президентът подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор, макар повторното гласуване във ВСС да не е изтрило съмненията

Румен Радев инициира широк обществен дебат за промени в Конституцията
Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

6 коментара

Вашият коментар