ВСС наказа бившия апелативен прокурор на Бургас Емил Христов със забележка

Разследването срещу него продължава близо две години без резултат
09-04-2015; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Капитал

Снимка: Капитал

След близо две години от образуването на дисциплинарно производство срещу бившия апелативен прокурор на Бургас Емил Христов, Висшият съдебен съвет (ВСС) го наказа със забележка. Дисциплинарното дело започна, след като контролирано в медиите изтекоха СРС-та от разговори между уволнения член на съвета Камен Ситнилски, Христов и бившия окръжен прокурор на Хасково Иван Ванчев, които част от членовете на ВСС разчетоха като лобиране при избора за членове на ВСС от прокурорската квота*.

За какво точно е наказан Христов не става ясно. Преди месец решението на дисциплинарния състав бе върнато от съвета заради липса на достатъчно мотиви. Тримата кадровици, които решаваха делото, счетоха, че прокурорът не бива да носи дисциплинарна отговорност. На особено мнение е бил един от членовете на състава – Михаил Кожарев (останалите двама са Галина Карагьозова и Юлиана Колева).

Предложението, внесено на днешното заседание, отново е било Христов да не бъде наказван. „Съдебни репортажи” научи, че Кожарев е направил предложение ВСС да приеме решение,с което да понижи в ранг бившия апелативен прокурор. Макар въпросът с дисциплинарната отговорност да беше разглеждан на закрито (журналистите не чуват обсъжданията) на електронното табло се видя, че по казуса е имало три гласувания в съвсем кратък времеви порядък. Предложението на Кожарев за наказание понижаване в ранг не е минало (11 от членовете на съвета са били „за”, 10 – „против” и двама са се въздържали). Последвало е ново предложение – наказанието на Христов да бъде понижение на заплатата в срок от две години, но и то не е било прието (12 са гласували „за”, 8 са били „против”, а трима са се въздържали). Третото предложение е било за наказание „забележка”, което е било прието от ВСС (с 12 глас „за”, 7 – „против” и 4 „въздържал се”).

В средата на 2013 г. Христов бе отстранен от длъжност по предложение на главния прокурор Сотир Цацаров заради висящо досъдебно производство срещу него. Искането на Цацаров бе направено по чл. 230, ал.2 от Закона за съдебната власт, който казва, че когато срещу магистрат има образувано разследване, но не му е повдигнато обвинение, ВСС прави преценка дали да го отстрани (ал. 1 казва, че ако магистратът е привлечен като обвиняем съветът задължително трябва да го отстрани).

Христов обжалва отстраняването си и тричленнен състав на Върховния административен съд прие жалбата му за основателна. Както „Съдебни репортажи” писа, решението на ВАС поставяше няколко важни въпроса за отговорността на прокуратурата и ВСС при отстраняването на магистрати. От мотивите на съда стана ясно, че ден преди главният прокурор да поиска отстраняването на Христов наблюдаващият прокурор е постановил две досъдебни производства – за престъпление по чл. 282 от НК – престъпление по служба срещу Емил Христов, и по чл. 294, ал. 1 – лично укривателство срещу неизвестен извършител, да бъдат обединени с цел процесуална икономия. Първото досъдебно производство срещу магистрата е образувано повече от година преди отстраняването му “за това, че на неустановена дата в периода 2005 г. – 2011 г. в град Бургас, в качеството си на длъжностно лице – административен ръководител на Апелативна прокуратура – град Бургас, е нарушил служебните си задължения и е превишил властта си с цел да набави облага – недвижим имот за свой низходящ и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици”. Според разследващите на 21 юни 2011 г. Христов е отвел подчинената му в Апелативна прокуратура-Бургас прокурорка Иванка Козарева от надзора и решаването на преписка, водена срещу кмета на Несебър Николай Трифонов.

В материалите по това досъдебно производство се съдържали и данни за лица, заемащи магистратски длъжности в Бургас, които оказвали помощ на хора от криминалния контингент в града и региона, за да избегнат наказателно преследване или да въздействат върху други лица от съдебната власт, за да не изпълнят задълженията си по служба (лично укривателство по чл. 294 НК).

От определението на ВАС по делото става ясно, че пет месеца по-късно от досъдебното производство са отделени материали, а през януари е образувано ново досъдебно производство за лично укривателство срещу неизвестен извършител. Новото дело е за това, че “неизвестният” „на неустановени дати в периода 2005 г. – 2011 г. в гр. Бургас, спомогнал на лица, извършили престъпления, да избегнат и/или срещу тях да бъде осуетено наказателно преследване и/или да останат ненаказани, без да се е споразумял с тези лица преди да са извършили престъпленията”.

През юли, само ден преди главният прокурор да внесе предложение за отстраняването на Христов, наблюдаващият прокурор решава, че между двете дела има връзка и те отново трябва да бъдат обединени. Едва ли съвпадението на двете събития е случайно.

ВАС открива и откровени грешки в обвинението на Христов – няма как той да е извършил престъпление по служба като апелативен прокурор в периода 2005 – 11.05.2009 г., понеже фактически е стъпил в длъжност на 11.05.2009 г., т.е. когато престъплението е довършено. Съдът задава и други резонни въпроси – откъде съветът вади извод, че второто досъдебно производство (за лично укривателство) касае именно прокурор Емил Христов. Питането произлиза отново от хипотезите на закона – в чл. 294 от НК (Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.) изрично е предвидена алинея 4, според която „ако деецът е съдия, прокурор, следовател или полицейски орган, разследващ полицай, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години”. Или с други думи – ако прокуратурата бе убедена, че именно Емил Христов е извършил престъпление по този член от Наказателния кодекс, защо не е обозначила изводите си, като конкретизира престъплението по този текст и образува делото срещу магистрат.

В крайна сметка тричленният състав на ВАС посочва, че е необходимо ВСС да проверя основателността на обвинението срещу магистрат, чиито отстраняване се иска по чл. 230, ал 2., тъй като наказателното преследване срещу съдия, прокурор или следовател, би могло да се използва злоумишлено. “Такъв магистрат очевидно е уязвим и неговите професионални решения лесно могат да бъдат манипулирани от хора, имащи някаква власт (процесуална или друга, например нерегламентирана) върху бързината на разследването. Несъмнено срещу всеки магистрат може да бъде образувано наказателно (досъдебно) производство, срокът на разследването по което да бъде безкрайно удължаван”, казва ВАС.

И съдът е съвсем прав в изводите си – делото срещу Христов все още се води срещу неизвестен извършител, а разследване на практика не се извършва. В същото време вече близо две години прокурорът е лишен от правото да упражнява професията си и макар отстранен временно, Христов е магистрат, той няма право да работи. В подобна ситуация бяха поставени и прокурорът Стойчо Ненков и Татяна Шарланджиева. А съвсем наскоро и Владимира Янева.

* Публикуваните в сайта “Афера” СРС-та, заради които Емил Христов е наказан.

Ситнилски: Да?
Ванчев: Ало?
Ситнилски: Да?
Ванчев: Шефе, добър вечер! Удобно ли е?
Ситнилски: Да.
Ванчев: Тука сме с нашия приятел, дето говорихме оня ден, от Бургас.
Ситнилски: Да?
Ванчев: Говорим си, че всичко, тогава както ми го беше поръчал, така е предадено.
Ситнилски: Добре, чудесно!
Ванчев: Да, всичко е точно, чакаме вече деня.
Ситнилски: Ааа, добре.
Ванчев: Тука пием по едно питиенце. (Христов: „За негово здраве!“) Едно наздраве.
Ситнилски: Ааа, понеделник почвам работа и ще намеря начин да се видиме.
Ванчев: Аха, добре. Чакай да ти дам само да ти каже две приказки.
Ситнилски: Дай го! Дай го!
Ванчев: Айде. (подава телефона на Христов)
Христов: Ало, шефе заедно сме, всичко е точно.
Ситнилски: Здрасти! Браво!
Христов: Да, здравей!
Ситнилски: Браво!
Христов: Радвам се да те чуя.
Ситнилски: Радвам се и аз.
Христов: Всичко е точно, да.
Ситнилски: Дръжте се здраво един за друг.
Христов: Да, да и вече септември месец бъди сигурен, че…
Ситнилски: Живот и здраве!
Христов: ….к’вото сме говорили ще стане.
Ситнилски: Сигурен съм аз. Аз във вас нямам никакви съмнения.
Христов: Всичко хубаво шефе, прегръщам те крепко!
Ситнилски: Айде, също, също и много поздрави и хубава вечер.
Христов: На теб се надяваме, да.
Ситнилски: Да, да.
Христов: Всичко хубаво шефе! Айде чао!
Ситнилски: Всичко хубаво! Айде чао

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

espch

Ключово решение на Страсбург за времената на Цветанов: Съдът не може да крие мотивите си

Снимка: Дневник

Вечен шеф в съда е единствен кандидат за поста председател на Апелативен съд – Пловдив

Снимка: Дневник

Ново начало и в Софийския градски съд. Конкурсът за председател на съда изглежда предрешен

Снимка: Капитал

Изборът за конституционен съдия от съдебната квота. Ще има ли преврат?

Численото превъзходство на съдиите от ВАС ще реши кой е следващият член на КС
Снимка: Дневник

Бивш ръководител на Търговската колегия на ВКС: Уредбата на конкурсите е полезна за ловенето на риба в мътна вода, за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“

Връщането на конкурса за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища отначало ще значи тотален срив на авторитета и доверието към системата, казва Дария Проданова
vas

В услуга на на командированите. Как ВСС се опитва да провали конкурса за съдии в апелативните съдилища?

Едно вероятно решение, което може да отвори широко вратата за провал на всеки следващ конкурс в системата
Снимка: Дневник

Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха. Прокурорската колегия избра нов окръжен прокурор на Благоевград

vss

Граници, митници, курорти…Кой се опитва да овладее ръководния пост в Окръжна прокуратура – Благоевград?

Борислав Сарафов, сн. Дневник

Прокурорската колегия инсталира Борислав Сарафов за временен главен прокурор

Той ще ревизира исканията за сваляне на депутатски имунитети
Снимка: ПРБ

Висшият съдебен съвет отстрани главния прокурор за уронване на престижа на съдебната власт

Предложението се изпраща на президента за указ за прекратяване на мандата на Иван Гешев

Вашият коментар