Съдът оневини МВР и прокуратурата заради СРС-та по делото „Цонев, Сантиров, Попов“

Софийският градски съд (СГС) оневини прокуратурата и СДОТО (специализираната дирекция на МВР, която отговаря за техническите операции, сега ДАТО) заради СРС-та по делото „Цонев, Сантиров, Попов”, в които е записан разговор между Николай Цонев и адвоката му Васил Василев.

Както „Съдебни репортажи“ писа, през 2012 г. адвокат Василев завежда гражданско дело пред Софийския районен съд за претърпени неимуществени вреди. Записът на разговора между защитника и Цонев е от 21 март 2010 г., направен дни преди бившият военен министър да бъде арестуван, а зам.-градският прокурор Роман Василев да го нарече „абсолютен престъпник”.

От разговора става ясно, че Василев казва на Цонев, че трябва да отидат на следващия ден в 9.30 ч. „да четат делото“, тъй като са “свършили разследването“, и уточнява – „да четат материалите“, като двамата се разбрали да се видят на „Военна полиция“, направо горе. Адвокатът казва също, че ще „чака в кантората да се обади“ Цонев.

Тези СРС-та нарушават няколко разпоредби в българското законодателство, както и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Според член чл. 30, ал. 5 от Конституцията всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава, а тайната на техните съобщения е неприкосновена. В чл. 33, ал. 3 от Закона за адвокатурата се казва, че разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.

Въпреки това записите от СРС-та не са били унищожени, напротив – по тях са съставени веществени доказателствени средства, които са приложени по делото срещу Цонев, Сантиров, Попов за подкуп. Затова на 6 април 2010 г. адвокат Василев подава сигнал до Софийската градска прокуратура с искане за търсене на наказателна отговорност от виновните длъжностни лица за престъпление по служба и използване на СРС-та извън предвидените в закона цели.

Три месеца по-късно от Инспектората на Върховната касационна прокуратурата бланкетно отказват да образуват наказателно производство с мотив, че към момента на записите не ставало ясно с кого разговаря Николай Цонев, а естеството на разговора не съдържало доверителна информация между адвокат и клиент (по това време срещу Николай Цонев има още няколко дела, по които като негов защитник се явява адвокат Василев, затова и координатите му, както и номерът на телефона му са известни на разследващите – б.а.) Жалбата на Василев срещу отказа да се преследва извършеното престъпление не е уважена.

Заради отказа на прокуратурата да разследва дали служители на СДОТО и прокурори са извършили престъпление по служба, адвокат Васил Василев завежда гражданско дело в Софийския районен съд. Магистратите обаче постановяват, че компетентен да разгледа делото е Софийския административен съд, тъй като не се касаело за твърдяно нарушение при действия по разследването, а за административна дейност по обработване на информацията, получена от СРС-та. Така делото отива в Административния съд София-град, където е засекретено. Само по себе си това действие на съда е странно, тъй като към този момент съдия Иван Коев, който гледа делото за подкуп срещу тримата подсъдими, вече е разсекретил всички материали по делото, а журналистите дори са присъствали на заседанието, на което записите са изслушани в съдебната залата. С други думи – те не представляват тайна по смисъла на закона.

Процесът в АССГ приключва през лятото на 2012 година с обявяването му за решаване в срок, а два месеца по-късно следва поредният лупинг по делото – съдът повдига въпроса за компетентността, тъй като приема вече, че поставеният от адвокат Василев въпрос не се отнася до административна дейност. Така делото отива в смесен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд, който определя, че процесът следва да се гледа в Софийския районен съд. В края на април 2014 г. състав на СРС с председател съдия Калинка Анастасова се произнася като споделя аргументите на ищеца, че от разговора между Цонев и адвокат Василев става пределно ясно естеството на взаимоотношенията им – на защитник и клиент, и осъжда солидарно СДОТО и прокуратурата да платят обезщетение от 1500 лв. на адвокат Василев, заради причинени неимуществени вреди.

Съдът приема, че по делото категорично са доказани вредите за адвокат Василев от действията и бездействията на държавните органи – той е изпитал негативни емоции, че е нарушено правото му на личен и професионален живот, а след отказа на прокуратурата да разследва извършените престъпления негативните чувства се засилили. В ежедневната си работа като адвокат Василев изпитвал несигурност и дискомфорт, тъй като не можел да си позволи да обсъжда с клиентите си нищо от делата в разговори по телефона.

И пред СРС, и пред СГС МВР и прокуратурата оспорват иска, като държавното обвинение твърди, че от записания разговор не става ясно, че Цонев говори със защитника си, тъй като думата „кантора“ можело да се отнася и до кантора на търговец, фирма, нотариус, съдия по вписванията и т.н. В решението на СРС обаче тези аргументи не са приети – по времето, в което СДОТО записва разговора, Цонев е обвиняем по няколко досъдебни производства, по които са представени трите имена, служебен адрес, служебен телефон и мобилен номер на адвокат Василев. Затова съдът приема, че обстоятелството, че подсъдимият разговаря с адвокат е напълно ясно както от записа, така и заради фактът, че на разследващите са били известни телефоните на защитника на Цонев.

На 1 август миналата година Софийският градски съд с председател Рени Коджабашева и членове Елена Андреева (докладчик) и Иванка Болгурова отменят решението на СРС и отхвърлят исковете срещу ДАТО и прокуратурата. В жалбата си до второинстанционния съд прокуратурата излага меко казани странни разбирания за същността на адвокатската защита – разговорът не касаел извършването на каквито и да било процесуални действия, консултации или обсъждане на материали по дело, поради което и не попада под закрилата на чл. 33, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

В лаконичните мотиви на съда не е обсъдено обстоятелството, че СДОТО са имали задължение да унищожат СРС-та, а, според СГС, по делото нямало данни от дирекцията да са разполагали с информация, че Василев защитава Цонев. „С такива данни е разполагала прокуратурата“, отсича съдът. Няколко изречения по-нататък обаче СГС влиза в сериозно противоречие – като вече приема, че от разговора не става ясно, че е проведен между адвокат и клиент, защото „независимо от използваните думи и изрази в записания разговор“, „не са посочени имената на лицата, нито има обръщение с думата „адвокат“. Съдът сочи, че „липсват доказателства, че при получаване на протокола (в който е възпроизведен разговорът – б.а.) органите на прокуратурата са разбрали, че разговорът е между адвокат и клиент“. Така веднъж съдът приема, че на прокурорите е било известно правоотношението между Василев и Цонев, а малко след това съдът се отрича от този извод.

Пред „Съдебни репортажи“ адвокат София Разбойникова, която защитава Васил Василев коментира, че решението на СГС ще има „смразяващ ефект“ (по дефиницията на съда в Страсбург) за всички адвокати в страната, защото на практика актът на втората инстанция казва, че всеки адвокат може да бъде подслушван необезпокоявано и без последици…ако не се легитимира такъв при всеки свой телефонен разговор. По-страшното е обаче, че така потенциално е застрашено правота на защита на всеки гражданин, обърнал се към адвокат.

От друга страна делото поставя и друг сериозен въпрос – за практиката на съдилищата по засекретяване на процесите. Адвокат Разбойникова припомня, че СРС-та по наказателното дело „Цонев, Сантиров, Попов“ са разсекретени още на първата инстанция, но въпреки това АССГ засекретява процеса. От 9 август 2013 г. по силата на промени в закона данните, получени чрез използване на СРС, вече не се считат за информация, свързана с вътрешната сигурност на страната и не представляват държавна тайна. Въпреки това нито СРС, нито СГС разсекретяват гражданското дело – то се гледа при закрити врати и дори мотивите към решенията на двете съдилища са секретни. На районния и градския съд са необходими близо шест месеца и няколко молби от адвокат Разбойникова, за да склонят да свалят грифа за секретност. През това време защитникът на адвокат Цонев не може получи преписи от решенията.

Не е без значение, че на 3 декември м.г. Наказателната колегия на Върховния касацинен съд излезе с Тълкувателно решение, според което наличието на доказателства, събрани със СРС, не е основание за засекретяване на мотивите към присъдата. “В случаите, когато съдебното производство или част от него е протекло при закрити врати на основание чл. 263, ал. 1 от НПК задължително се публикува диспозитивът, а мотивите само в онази част, в която не се коментира информация, представляваща държавна тайна”, пишат върховните съдии.

В Тълкувателното решение се казва още, че „публичността е процесуална ценност, която гарантира справедливостта на съдебния процес в демократичното общество“. “Публичността осигурява прозрачност на съдебните процедури и защита срещу произволно преследване и съдебна намеса чрез информиране на обществото – пряко и чрез медиите, за начина, по който оперират механизмите на правосъдието, което допринася за поддържане на общественото доверие в съдилищата. В този аспект, чрез публичността в рамките на съдебния процес се гарантира не само неговата справедливост, но и друго право с фундаментално значение – правото на обществото да получава информация, респективно правото, свободата и задължението на медиите да разпространяват информация от обществено значение”, сочи ВКС.

Въпреки задължителния характер на решението решенията по това дело са декласифицирани едва на 30 януари – последният ден от шестмесечния срок, в който адвокат Разбойникова може да подаде жалба до съда в Страсбург. Такава вече е изпратена до Европейския съд по правата на човека.

Тази седмица ВКС окончателно оправда тримата подсъдими по делото „Цонев, Сантиров, Попов“ като потвърди вече известното – шефът на столичното следствие и основен прокурорски свидетел Петьо Петров е извършил престъпление, като е участвал в класически случай на провокация към подкуп. Делото бе белязано от фрапантни безобразния на разследващите, които до този момент не са понесли никаква отговорност за действията си.