Втори търговски съдия от Софийския градски съд предложен за дисциплинарно наказание

Втори съдия от Търговското отделение на Софийския градски съд (СГС) е заплашен от дисциплинарно преследване, след като днес министърът на правосъдието Христо Иванов внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС) предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията Ивайло Родопски.

Нарушенията на съдия Родопски са открити при проверката на министерството на правосъдието на дейността на Панайот Велков. Както „Съдебни репортажи“ писа Велков бе изключен от списъка на синдиците, след като правосъдното ведомство засече повече от 25 негови нарушения по дела за несъстоятелност, в които е бил назначен като временен синдик. Част от тях касаят действията му по дело, образувано по молба на „Ноу фрейм медия България“ за откриване на производство по несъстоятелност на „Балкан българска телевизия“, сега “Нюз7″, по което докладчик е съдия Родопски.

В предложението на министъра до ВСС е посочено, че по делото са констатирани нарушения на служебните задължения на съдията – нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Случайното разпределение на делата посочва като докладчик съдия Родопски и по още едно производство, образувано по молба на „Ноу фрейм медия България“ срещу „ТВ Седем“. Интересното е, че делата имат последователни номера, което поставя въпроса как и двете са били разпределени на съдия Родопски.

Проверката на министерството на правосъдието за дейността на Панайот Велков пък показа, че и по делото “Нюз7″ той е превишил правата си на временен синдик и буквално е завзел дружеството преди изобщо то да бъде обявено в несъстоятелност. Велков е поискал от съда запечатване на адреса на управление на длъжника, за да бъде извършена пълна инвентаризация и установяване на собствеността, сключил е договор с „Делта гард” (за охрана на същите помещения, които вече са охранявани от фирмата по делото „ТВ Седем“) и анекс към него, според който неустойката в случай на прекратяване на договора без едномесечно предизвестие е в размер на 30 месечни вноски, а впоследствие охранителната фирма предявила иск към ББТ в размер на 750 000 лв. без ДДС. Всички тези действия обаче са в нарушение на закона, тъй като според разпоредбите правомощията на временния синдик са ограничени до осъществяване на надзор върху имуществото на длъжника.

Справка на „Съдебни репортажи“ в сайта на Софийския апелативен съд (САС) показва, че определението на съдия Родопски от СГС, с което е наложена предварителна обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик, е отменено като незаконосъобразно от горната инстанция. В определението на съдия Людмила Цолова се казва, че съдия Родопски не е имал никакви основания да уважи искането на кредиторите за назначаване на синдик.

САС обаче открива и други нередности на първоинстанционния съд – съдия Родопски е допуснал предварителни обезпечителни мерки, макар молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Ноу фрейм медия България“ да е била нередовна. В нея дружеството твърди, че между него и “Нюз7″ има трайни търговски отношения, но не конкретизира търговските сделки, по които са съконтрахенти, а ответникът му дължи парично задължение в размер на 1 096 933,72 лв., отново без да конкретизира на какво основание. Нещо повече – кредиторът е посочил, че задължението е дължимо за предоставени му услуги и за произведени предавания, съгласно подписани договори, посочени в справка, каквато по делото липсва.

Към молбата е представен единствено договор от 22 август 2013 г., озаглавен „Рамков договор за развитие на дълготрайни търговски отношения” и според документа той представлява „намерение за съвместна дейност”, като е предвидено сключване на отделни последващи договори за реализация на предаванията, липсва и конкретно парично задължение, поето от ответника.

Според определението на САС на 30 юни 2014 г. съдия Родопски е констатирал нередовности в молбата и е дал указания за отстраняването им, включително молителят да конкретизира твърдяните задължения на ответното дружество по основание и размер. „В дадения му срок и въпреки неколкократно даваната от съда възможност с повторни указания, конкретизация не е направена от страна на молителя“, сочи второинстанционния съд. Въпреки това съдия Родопски е уважил молбата за налагане на предварителни обезпечителни мерки и е назначил временен синдик.

Затова САС прави извод, че съдия Родопски е допуснал обезпечаване на нередовна молба за откриване на производство по несъстоятелност. „Липсата на изложени в молбата твърдения, легитимиращи молителя като кредитор по парично вземане, произтичащо от конкретна търговска сделка прави невъзможно съдът да прецени доколко приложените доказателства правят молбата за откриване на производство по несъстоятелност вероятно основателна и да обоснове правнорелевантен извод за надлежно възникнало в тежест на ответното дружество задължение за плащане“, сочи САС и допълва, че ищецът не е изразил готовност да представи обезпечение за компенсация на евентуални вреди от наложената обезпечителна мярка, нито са представени доказателства, че е налице обезпечителна нужда, а в такъв случай назначаването на временен синдик „само би обременило ответното дружество със задължението за заплащане на възнаграждение”.

Определението на САС разкрива и други подробности от незаконосъобразните действия на съдия Родопски – оказва се, че той е назначил временен синдик, който ищецът изрично е посочил. „Отделно от това е недопустимо съдът да назначава персонално посочено от молителя лице за временен синдик,тъй като това нарушава принципа за равнопоставеност на страните в процеса,създава предпоставки за възникване на съмнения за пристрастност на това лице,поради връзка с молителя и застрашава интересите както на ответника,така и на останалите евентуални кредитори“, категоричен е съдът, като констатира, че Панайот Велков е предприел действия, с които е превишил правомощията си, подробно описани в заповедта на министъра на правосъдието, с която той е изключен от списъка на синдиците. Заради това съдът отменя определението на съдия Родопски, с което той е назначил Велков за синдик.

Както „Съдебни репортажи“ писа, на съдия Родопски се падат три от делата, касаещи конфликтът Пеевски-Василев. Ивайло Родопски е командирован от Районния съд в Костинброд в Търговското отделение на Софийския градски съд. През 2008 г. главният инспектор Ана Караиванова обяви, че тогавашният шеф на Костинбродския районен съд Ивайло Родопски е участвал в схема за имотни измами. Инспекторатът се задейства след три сигнала на наследници на имотни жители на Констинброд и провери всички искания за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Проверката установи, че необичайно голям брой от тях са подадени от един адвокат и по всички се е произнесъл един и същи съдия – председателят на съда Родопски. Оказало се, че записите на заповед са фалшиви. В един от случаите съдията дори не събрал държавна такса за изпълнителен лист за 600 хил. лв.

ИВСС направи предложение до съвета съдия Родопски да бъде отстранен от поста, а дисциплинарното производство продължи повече от осем месеца. В предложението на инспектората се сочи същи, че магистратът не е спазвал принципа за случайно разпределение на делата, не е съблюдавал местната подсъдност (произнасял се е по дела, които са били от компетентност на друг районен съд), както и че е издавал изпълнителни листове на несъществуващи основания. В крайна сметка съдия Родопски бе наказан с понижаване в ранг – от апелативен в окръжен съдия, за три години, а впоследствие наказанието му бе заличено предсрочно.

На днешното заседание на ВСС членовете на кадровия орган образуваха още едно дисциплинарно производство срещу съдия Румяна Ченалова по предложение на министъра на правосъдието заради нейни действия по няколко търговски дела, в това число и по казуса „Белведере“. Срещу съдийката, която бе обвинена от френския посланик, че участва в схема за кражба на фирми, вече бяха образувани две дисциплинарни дела, които бяха обединени. Все още не е приключило и най-старото дисциплинарно производство срещу заради разследване в Македония за източване на тютюнев холдинг.

Членовете на съвета отказаха да включат като допълнителна точка разглеждане на писмото на Съюза на съдиите от вчера, което осъжда изказването на Светла Петкова по време на дискусията преди избора за председател на Върховния касационен съд. Срещу предложението на Калин Калпакчиев възразиха Галя Георгиева и Юлиана Колева, които заявиха, че членовете на ВСС са силно ограничени във времето, тъй като следобед предстоят заседания на комисии.