Борисов осъдил Сидеров по две дела за едно интервю

Премиерът Бойко Борисов е осъдил лидера на Атака Волен Сидеров за клевета по две дела за едно и също интервю на политика. Това става ясно от двете съдебни решения на Софийския градски съд (СГС), с които „Съдебни репортажи“ разполага. През август миналата година съдия Теодора Нейчева присъди на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов рекордно обезщетение за неимуществени вреди от 180 хил. лв. заради едно изречение от интервю на лидера на “Атака”, с което той е оклеветил премиера. “Аз съм убеден, че Борисов също трябва да бъде подведен под отговорност за редица неща, които са правили заедно (с Цветан Цветанов – б.а.). Най-крупните от тях са покровителство и пряко облагодетелстване от контрабанда, канали за проститутки, наркотрафик, а и в резултат е цял поток от черни пари, които престъпната дейност осигурява“, са точните думи на лидера на „Атака“, казани на 7 юни 2013 г. в интервю пред в. „Монитор“, които, според съдия Нейчева, представляват четири отделни увреждащи авторитета на Борисов твърдения.

На 15 януари друг състав на СГС с председател Асен Воденичаров* осъжда Сидеров да плати общо 50 хил. лв. на министър-председателя заради казаното от него в интервюто пред в. „Монитор“ и от трибуната на Народното събрание. Този път Борисов се е засегнал от думите: „…има сериозни данни, че точно с тези самолети, както и с военни, са изнасяни огромни количества пари, в кеш – въпросните потоци от пари, и са внасяни по банкови сметки в Ливан. Това са го правили Цветанов и Борисов лично и чрез техни подставени лица – Пашата, Каратиста и други”. В допълнение ден по-рано – на 6 юни в кулоарите на Народното събрание, лидерът на “Атака” пред множество депутати, служители и журналисти заявил: „с тези самолети включително са изнасяни пари в чужбина от управляващите. С правителствения самолет и с военни самолети по мои данни са изнасяни пари навън, за да бъдат вкарани в офшорни сметки. Това са пари, както се сещате, не на портиера в Министерски съвет, а на първите управляващи. Знам само, че посоката е Ливан, откъдето вече могат да се вкарат във всякакви офшорни сметки”.

Борисов завежда две отделни дела заради интервюто на Сидеров, като по първото претендира щети за 200 хил. лв., а по-второто – сумата от 100 хил. лв. за двете изказвания на политика. Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че няма пречка да бъдат заведени две дела за едно и също интервю, като тази тактика позволява на ищеца да получи по-голям размер на обезщетенията в различни дела, но решенията на съда в Страсбург приемат обратната логика – че „раздробяването“ на увреждащите обстоятелства пречи на установяване на цялостната картина по делата.

По второто заведено от Борисов дело съдия Воденичаров преценява, че за двете клеветнически твърдения ще присъди на ищеца по 25 хил. лв. или общо 50 хил. лв. От съдебното решение става ясно, че според Борисов, думите на лидера на “Атака” дълбоко са накърнили честта, достойнството и авторитета му, „граден с години пред очите на цялото общество и пред партньорите на страната“. „Отправените клевети стигнали до милионна аудитория, тъй като веднага били препредадени от електронните и печатни медии“, мотивира се премиерът. В негова ползва свидетелства Никола Николов*, служител в пресцентъра на ГЕРБ, който разказва, че чул казаното от Сидеров в парламента, защото „като „пресцентър” има възможността да се разхожда свободно из кулоарите и когато медиите заобиколят някой политик, обикновено чува почти всички“.

Николов информирал Борисов (тогава депутат), който бил много ядосан, със силно зачервено лице, а впоследствие му прилошало. „При проверка на кръвното му налягане се установило повишение, което наложило поемане на течности и медикаменти. След като се стабилизирал, след 15-20 мин. напуснал Народното събрание видимо раздразнен. Свидетелят дава показания, че вследствие на чутото Борисов бил изключително засегнат лично, обиден и огорчен“, се сочи в решението на СГС.

На следващия ден Николов информирал лидера на ГЕРБ за интервюто на Сидеров във в. “Монитор”. Борисов „се вбесил отново, изчервил се и ръцете му се разтреперали“. „Не могъл за повярва на изложеното от интервюирания. Хвърлил сакото си и излязъл от кабинета ядосан“, свидетелства Николов. Любопитна подробност е, че той дава идентични показания и по друго дело, заведено от Борисов – този път срещу лидера на ББЦ Николай Бареков за това, че нарекъл Борисов „тъп“. По това дело Николов свидетелства, че преразказвал интервюто на Бареков на лидера на ГЕРБ и той много се ядосал. “Той дори си хвърли сакото, което при нас в партията е признак, че вече е много ядосан”, каза Николов пред съда.

След изказванията на Сидеров, свидетелства Николов, Борисов няколко дни избягвал публични прояви. В крайна сметка съдът приема, че по делото не са събрани никакви доказателства за истинността на твърденията на лидера на “Атака”. Съдът се съгласява, че те са достигнали до широк кръг от хора, имайки предвид качеството на интервюирания и даващ изявлението и обекта на изявлението – лидера на ГЕРБ и бивш министър – председател. Обсъждайки, че свободата на словото и правото на изразяване са сред основните европейски ценности, признати и защитавани от правовия ред в държавите – членки на ЕС и това право е признато на всеки гражданин, стига да не накърнява основните човешки ценности и правата и достойнството на отделната личност, съдът сочи, че в конкретния случай изявленията на Сидеров представляват неистини и в този смисъл са „неприемливи, а изразеното в тях – недоказано“.

Съдия Воденичаров отбелязва, че свободата на словото не е абсолютна, тя се разпростира до граници, преминаването на които засяга други основни човешки права и свободи, каквито са правата на лично достойнство, чест, добро име и неприкосновеност на личния и семеен живот. СГС не приема защитната версия на Сидеров, че бил запознат с доклада за работата на Временната анкетна комисия към НС за проверка на всички данни, факти и обстоятелства при ползването на правителствения „Авиоотряд 28” и въздухоплавателните средства на МО и с публикациите в някои електронни медии, уличаващи ищеца в престъпления. За това и приема за доказано, че изявленията на лидера на “Атака” са причинили неимуществени вреди на Борисов.

За да определи размера на обезщетението, съдът взел предвид, че обидата е публична и отправена в печатна медия и законодателния орган на страната, поради което е достигнала до неограничен и широк кръг лица – както обикновени граждани, така и политици и общественици, обстоятелството, че ищецът се усеща с уронена репутация както в страната, така и в чужбина с оглед създадените широки негови контакти като политик , което увеличавало степента на преживяното негативно чувство на обида, въпреки разбирането за нуждата от по–висока, макар не безгранична, степен на толерантност от страна на политическите фигури към насочените към тях критики. Затова съдия Воденичаров уважава двата иска, но намалява размера им на половина.

Пред „Съдебни репортажи“ адвокат Михаил Екимджиев коментира, че по делата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и по Закона за задълженията и договорите не са установени принципни и ясни критерии, от които да се ръководят съдилищата при формиране на вътрешното убеждение за присъждане на съразмерно на неимуществените вреди справедливо обезщетение.

Това създава предпоставки за произвол и различно прилагане на закона в сходни от фактическа и правна страна случаи. Причината е липсата на легална дефиниция и на съдебна практика, разясняваща съдържанието на понятието „справедливост”, по смисъла на чл.52 от Закона за задълженията и договорите и така за жалбоподателя остава неясно какви елементи за оценка на негативните му преживявания включва този критерий, защо са подбрани именно те и как са приложени от съда.

Този подход явно противоречи на правния стандарт, възприет от ЕСПЧ. По делото „Първан Станков срещу България“ съдът в Страсбург посочва, че „оценяването на морална вреда, освен в случаите когато размера на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този комуто се пада, да извърши проучвания на съдебните практики, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите които могат да се присъдят за това“. „Но Правителството (на Република България – б.а.) не показва, че съществува точна и достъпна съдебна практика по този въпрос”.

В друго решение на ЕСПЧ по делото „Илиев и други срещу България“ европейският съд критикува практиката на националните съдилища, които често задължават ищците да раздробят своята претенция за обезщетение, като посочат „цената” на всяко вредоносно въздействие. Според ЕСПЧ, казва адвокат Екимджиев, този фрагментарен подход пречи на обективното и цялостно оценяване на подлежащите на репарация вреди и е несъвместим с принципите на справедливия съдебен процес. Европейският съд посочва очевидното – че въз основа на същите доказателства, които установяват факта на увреждането, би могло, по справедливост, да се присъди и обезщетение за претърпените неимуществени вреди в тяхната цялост, а само когато се претендира обезщетение, различно от обичайно приеманото за „справедливо”, има нужда от самостоятелно доказване на специфичните обстоятелства, обуславящи такава претенция.

Както „Съдебни репортажи“ писа, обезщетенията, които съдът присъжда за клевета на премиера Борисов надхвърлят в пъти тези, присъждани по сходни казуси за клевета или по дела срещу държавата за незаконен арест, незаконни обвинения и други. Юристи коментират също, че не може да се приеме, че вредите на имиджа на премиера са по-големи предвид длъжността, която заема, но в същото време при определяне на обезщетенията съдилищата би трябвало да се съобразяват най-вече с чл. 6, ал.2 от Конституцията, според който „всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“.

* съдия Асен Воденичаров става съдия в Софийския районен съд без конкурс (старата разпоредба предвиждаше случаи, в които това можеше да стане „по изключение”), докато баща му – Александър Воденичаров (бивш декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет в Благоевград) е член на ВСС. След около година Асен Воденичаров е повишен в СГС (отново без конкурс) по предложение на Светлин Михайлов. Това предизвика масово недоволство и подписка от над 100 възмутени съдии.

** Кой е Никола Николов: http://www.bnews.bg/article-13468